Определение по дело №792/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е образувано по жалбата на „Драйвинг Лабс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, представлявано от управителя М. А. А. против Решение № РД-02-16-542/14.06.2024 г. на Изпълнителния директор на ГД ЕФК и РУО на ОПИК, Р. Б. Р., с което е определена финансова корекция в размер на 2648.64 лева.

В жалбата се съдържа особено искане за спиране на предварителното изпълнение на издадения административен акт, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Твърди се, че допуснатото по закон предварително изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди, тъй като дружеството ще бъде лишено за дълго време от оборотни средства, необходими за заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки към бюджета, което ще доведе до задлъжняване и ще се отрази пагубно на дейността му.

Моли съда да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореното решение до решаването на спора с влязло в сила съдебно решение.

Искането по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по съдебното производство. В случая същото е направено от надлежна страна, която е адресат на оспорения административен акт и за която е налице правен интерес от оспорването му, поради което е допустимо.

По същество искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В жалбата се развиват доводи за това, че незабавното изпълнение на оспорения административен акт ще причини на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди изразяващи се в това, че дружеството ще бъде лишено за дълго време от оборотни средства, необходими за заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки към бюджета, което ще доведе до задлъжняване и ще се отрази пагубно на дейността му.

Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на искателя. Следва да се има предвид, че за разлика от чл. 60, ал. 1 АПК, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК не задължава съда да извършва съпоставка между частния и обществения интерес.

В случая жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради значителния размер на определената му финансова корекция, както и че изпълнението на акта би довело до значителна и непоправима вреда. Това значи, че той се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и докато съдът не го отмени като незаконосъобразен, той е годно изпълнително основание, с оглед на чл. 268, т. 1 АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган, винаги въздейства върху правната сфера и икономическия интерес на адресата, тъй като придава предварителна изпълнителна сила на акта.

По конкретно извършването на финансова корекция по същността си представлява цялостна или частична отмяна на финансова подкрепа, предоставена със средства от ЕСИФ. Поради това събирането на определената с административния акт парична сума, не може да се определи като причина за настъпване на значителна вреда. Отпуснатите на дружеството средства не са за осигуряване на функционирането на дейността на дружеството, а за изпълнение на конкретен проект, поради което и възстановяването им, както беше описано не може да се определи като вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Освен това съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество.

Следва да се посочи също, че в молбата на жалбоподателя липсват и конкретни твърдения за естеството на предполагаемите вреди (посочено е единствено, че принудителното изпълнение ще го лиши за дълго време от оборотни средства, необходими за заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки към бюджета, което ще доведе до задлъжняване и ще се отрази пагубно на дейността му), което не позволява формирането на обоснована преценка за тяхната значителност и трудната им поправимост, каквито са изискванията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Административен съд - Пазарджик - Трети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Драйвинг Лабс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, представлявано от управителя М. А. А., съдържащо се в жалбата, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспореното Решение № РД-02-16-542/14.06.2024 г. на Изпълнителния директор на ГД ЕФК и РУО на ОПИК, Р. Б. Р..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.