№ 1167
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Етажна собственост в сграда с
административен адрес: гр. **** срещу Решение № 260190 от 24.03.2022г. по гр.д. №
1742/2021г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 41 и чл. 45 от ЗС са отхвърлени предявените
от въззивника срещу К. Г. Т. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца Етажната собственост сумата
от 509.47 лева, представляваща сбор от дължими от него, в качеството му на етажен
собственик, притежаващ самостоятелен обект в ЕС – ап. 6 в сградата на адрес: **** вноски
за управление и поддръжка на общите части и фонд ремонт и обновление за период
01.11.2018г. до 06.11.2020г., на основание взети решения на ОС на ЕС проведени на
20.02.2018г., 18.04.2019г. и 29.06.2020г., както следва: за фонд „РИО“ – 152.88 лв. за
периода от 01.11.2018г. до 06.11.2020г.; такса УЕС – 84.00 лв. за периода от 01.11.2018г. до
06.11.2020г.; такса хигиенист 24.72 лв. за периода от 01.11.2018г. до 06.11.2020г.; такса
асансьор – 38.88 лв. за периода 01.11.2018г. до 06.11.2020г., на основание взето решение на
ОСЕС от 20.06.2020г.; ток – 34.47 лв. за периода от 01.11.2018г. до 06.11.2020г.; ремонт на
покрив – 174.52 лв., съгласно взето решение на ОСЕС от 18.04.2019г., разпределена за
месеците април, май, юни и юли 2019г. /по 43.63 лв./, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от 06.11.2020г. – датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 29.57 лева, представляваща обезщетение за
забава върху всяка дължима вноска за периода от 01.11.2018г. до 12.03.2020г. вкл. и от
09.04.2020г. до 06.11.2020г. вкл., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261937 от 27.11.2020г. по ч.гр.д. № 14333/2020г.
по описа на ВРС, както и за приемане за установено в отношенията между страните
съществуването на правото на ЕС на изваждане от сградата в режим на етажна
1
собственост на собственика К. Г. Т. от собственото му жилище, представляващо
апартамент № 6 в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 145, вх.
3А, ет. 4 за срок от три години на основание взето решение на ОС на ЕС от 20.06.2020г.,
за което е налице издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 261937 от 27.11.2020г. по същото дело.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Поддържаните доводи са, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
представени решения на ОС на ЕС за определяне на дължимите такси, консумативи и
разходи за ремонт на общите части на сградата съразмерно за всеки отделен обект за
процесния период по пера и начин на изчисляване. Тези изводи са необосновани, доколкото
по делото е налице издадена заповед за изпълнение, а в отговора на исковата молба липсва
оспорване на основанието и размера на задълженията по пера. Единственото задължение,
което е оспорено частично е за сумата от 38.50 лв., съставляваща такса от 3.50 лв. на УЕС за
период от 11 месеца, с довод за недължимост, доколкото сумите са събрани от нелегитимно
лице Н. Кръстева, което не е избрано за домоуправител на ЕС. Между ЕС и „Ейбиен
Интернационал Реал Груп“ ЕООД, представлявано от управителя Н.К. е сключен
възлагателен договор от 13.02.2018г., въз основа на взето решение на ОС на ЕС от
08.02.2018г. за срок от 1 календарна година, като с последващо решение на ОС от февруари
2020г. същата е преизбрана за втори мандат. Уточнено е, че разходите за ток стълбище и
асансьор, както и такса поддръжка на асансьор и хигиенист са разпределени на брой
живущи в сградата съгласно чл. 51 от ЗУЕС, а средствата за Фонд ремонт и обновяване на
сградата се събират на ежемесечни вноски от собствениците съобразно ид.ч. от ОЧ на
сградата приравнени към 100% на основание чл. 50 вр. чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, но не
по-малко от 1% от МРЗ за страната към датата на взетото решение на ЕС. Ето защо съдът е
следвало да приеме, че ответникът дължи минимума за исковия период. Настоящото
производство не е по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което решенията на ОС не могат
да се оспорват и е недопустим инцидентен контрол на законосъобразността на взетите и
стабилизирани решения на ОСЕС. Ето защо изводите за недоказаност на претенцията за 200
лв. – дължими средства за ФРО поради липса на доказателства за свикване на ОС и данни за
подписалите собственици са неотносими. „Булменажер“ ООД, представляван от управителя
Явор Танев, на който всички протоколи са предадени на основание чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС бил
задължен да представи изискания по делото протокол, въпреки което не е представено
изисканото доказателство по делото. Представено е копие от решение на ОС на ЕС от
18.04.2019г., предоставен от съсед, прието по делото. В частта, с която е отхвърлен искът по
чл. 45 от ЗС неправилно ВРС е приел, че не е спазена процедурата по уведомяване на
ответника. Уведомяване е налице, като съобщението до ответника е изпратено на
07.06.2020г. преди вземане на решението на ОСЕС от 29.06.2020г. Освен това по отношение
на кореспонденцията в ЕС е наложена практика всички писма, уведомления и съобщения да
се изпращат по ел. поща. Ответникът неведнъж е искал да му се предоставят протоколи по
ел. поща, като сам е предоставил електронен адрес за кореспонденция. Наред с това до
ответника е изпратена и официална покана по Телеграма чрез Български пощи. В този
смисъл процедурата е спазена, още повече, че за връчване на предупреждение липсва
специална процедура уредена в ЗУЕС или в ЗС. Отправила искане поради изложеното
решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
уважат в цялост.
В отговор, К. Г. Т. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на
решението. Оспорва Н.К. - „Ейбиен Интернационал Реал Груп“ ЕООД да има качеството на
домоуправител и управител/представляващ ЕС поради това, че е избрана за председател на
ОС, протоколчик и касиер едновременно в противоречие със закона, с покана по чл. 13 от
2
ЗУЕС от 18.12.2019г. – два дни преди проведеното ОС на 20.12.2019г. Лицата И.М. ап. 11,
М.Д. ап. 8 и Р.П. ап. 13 не са собственици, не са представили изрично пълномощно по чл. 14
от ЗУЕС, с отразени невярно техни гласове в протокола. Ето защо изборът на председател на
ЕС е нищожен, при липса на кворум и правилно в обжалваното решение е прието, че
решенията са взети от лице без представителна власт. Представителството на адв. С. също
изхожда от лице, което няма качеството управител на ЕС. Н.К. е напуснала длъжността
преди 2 години и на нейно място на 18.01.2021г. е избран Я.Я. – „Булменажер“ ЕООД с
правомощия да представлява ЕС пред съда и да упълномощава процесуален представител.
Протоколи от 20.12.2019г., както и от 18.04.2019г. не са му предоставяни лично в
преклузивния срок, поради което оспорил взетите решения като незаконосъобразни – поради
неспазване на процедурни правила по свикване и провеждане на ОС и вземане на
решенията. Евентуално се позовава на нищожност на взетите решения на ОСЕС от 2019г. и
от 2020г., като взети извън компетентността на ОС и в нарушение на императивни
процедурни правила относно свикването и провеждането на ОС. Посредством възражение
счита, че решенията може да се атакуват без ограничение във времето. В тази връзка се
позовава на съдебна практика – Определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д. № 1464/2017г.
на ВКС, I ГО. Оспорил да е получавал уведомително писмо за изваждането му от
07.06.2020г., а като изпратено въз основа на нищожно решение на ОСЕС от 29.05.2020г., то
и последвалото уведомление е нищожно. Отправя искане поради изложеното обжалваното
решение като правилно и законосъобразно постановено да се потвърди.
В хода на проведеното съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по
спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Етажна собственост в
сграда, паходяща в **** срещу К. Г. Т. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 45 от ЗС
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
Етажната собственост сумата от 509.47 лева, представляваща сбор от дължими от него, в
качеството му на етажен собственик, притежаващ самостоятелен обект в ЕС – ап. 6 в
сградата на адрес: **** вноски за управление и поддръжка на общите части и фонд ремонт
и обновление за период 01.11.2018г. до 06.11.2020г., на основание взети решения на ОС на
ЕС проведени на 20.02.2018г., 18.04.2019г. и 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от 06.11.2020г. – датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното й изплащане, както и сумата от 29.57 лева, представляваща обезщетение
за забава върху всяка дължима вноска за периода от 01.11.2018г. до 12.03.2020г. вкл. и от
09.04.2020г. до 06.11.2020г. вкл., както и за приемане за установено в отношенията между
страните съществуването на правото на ЕС на изваждане от сградата в режим на етажна
собственост на собственика К. Г. Т. от собственото му жилище, представляващо апартамент
№ 6 в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 145, вх. 3А, ет. 4 за
срок от три години на основание взето решение на ОС на ЕС от 20.06.2020г., за което е
налице издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261937
от 27.11.2020г. по ч.гр.д. № 14333/2020г. по описа на ВРС.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
е етажен собственик в сградата на ЕС, който отказва да заплаща задълженията си за периода
от 01.11.2018г. до 06.11.2020г. за ежемесечни такси, определени от ОС на ЕС, включващи
такси за ток, асансьор, хигиенист, такса управление и фонд РИО с твърдения за
неправомерно изхарчени средства. Така, на ОС на ЕС от 18.04.2019г. е взето решение за
ремонт на покрив, като сумата е разпределена по апартаменти в размер на 174.52 лв.
3
платима на четири равни вноски от по 43.63 лв. Същият не се явява на отчетни и общи
събрания, а в случаите, в които се яви проявява грубо отношение спрямо избраният
управител. Многократно е поканван да заплати задълженията си, както и че поради
системно нарушаване на вътрешния ред е предупреждаван за изваждане от ЕС, въпреки
което изпълнение не е последвало. Отправил искане в тази връзка за положително
произнасяне по исковете.
В отговор К. Т. оспорил допустимостта, евентуално и основателността на
предявените искове. Оспорил иска за установяване на парично вземане под формата на
такса за ремонт на покрив с твърдение, че е заплатил сумата от 300 лева, наред с всички
собственици в срок. Такси РИО, хигиенист, асансьор и ток до спирането му за ответника с
поставяне на чип посочил, че подлежат на прихващане от неправомерно събирани от него
суми – 134 лв. за ВиК, както и ежемесечни вземания за смяна на тръби – по 15 лв., въпреки
че услугата не е извършвана. Като неправомерно събрани тези суми следва да се прихванат.
Навел твърдения, че с рег. карта № 56/28.08.2019г. издадена от Кметство „Младост“ встъпил
като домоуправител на ЕС на основание чл. 15 от ЗУЕС. В тази връзка оспорил
представителната власт на управителя на ЕС, както и законосъобразността на взетите
решения с множество доводи за неспазена процедура по свикване на ОС, провеждане,
съответно оспорил валидност, евентуално законосъобразността на решенията. Посочил, че
незаконосъобразно е препятстван достъпа му до собственото му жилище с поставяне на чип
в асансьора до заплащане на недължими от него суми. Ето защо е принуден да живее в
жилището си на ул. „Патлейна“ № 3 в гр. Варна. В тази връзка оспорил надлежното му
уведомяване за взетите решения. С оглед на всичко изложено отправил искане предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 14333/2020г. по описа
на ВРС, 40-ти състав, образувано по заявление на ЕС в сграда, находяща се в гр. ****, ет. 4,
ап. 6 от 06.11.2020г. в полза на заявителя са издадени две Заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261937 от 27.11.2020г., обективираща вземане
идентично по предмет, основание и страни със съдебно предявеното, както и за извеждане
на длъжника от жилището му, представляващо апартамент № 6 на ет. 4 за срок от 3 години и
предмет на разглеждане в настоящото производство. Исковете по чл. 422, ал. 1 са предявени
в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ГПК и са процесуално допустими. Доводите за
недопустимост на исковете поради неспазване на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, както и
поради липса на представителна власт на управителя на ЕС и поради вписването на
неактуален управител на ЕС в текста на заповедта са неоснователни.
С Решение на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2020г. и обективирано в т. 1 от Протокол
от същата дата, с мнозинство от 79.4118% ид.ч. от общите части в сградата етажните
собственици са взели решение за изваждане на собственика К. Т. от сградата за срок от 3
години и за предприемане на мерки за принудително събиране на дължимите от Т. такси
към ЕС.
С Телепоща от 30.09.2020г. адресирана до К. Г. Т., подателят адв. С. С. изпратила до
ответника Покана за доброволно изпълнение изхождаща от Н.Д.К., в качеството й на
управител на ЕС за заплащане на сумите от 357.94 лв. – дължими на основание възлагателен
договор за управление на етажна собственост № 1/12.02.2018г. и № 2/20.12.2019г. на
сградата за периода 01.11.2018г. – 31.08.2020г.; от 174.53 лв. съгласно решение на ОС от
18.04.2019г. за допълнително събирани средства по „Фонд ремонт и обновяване“; сумата от
27 лв. съгласно решение на ОС от 29.06.2020г. относно поставяне на асансьорна чип
система, като общото задължение към ЕС към 31.08.2020г. възлиза на 559.47 лв. Няма данни
4
телепоща изх. № 90/30.09.2020г. да е връчена на адресата.
Съгласно Покана за доброволно изпълнение изхождаща от Н.Д.К., в качеството й на
управител на ЕС за същия период и към същата дата задълженията на К. Т. възлизат на
391.51 лв. Видно от отразяването в същата, поканата е връчена на ответника на 30.04.2020г.
Видно от Регистрационна карта, издадена от ст. Експерт „Собственост“ при Район
„Младост, Община Варна на 02.10.2019г. за сграда в режим на ЕС, находяща се в ****
приетата форма на управление е ОС, а управителят К. Г. Т., избран на 28.08.2019г. за срок от
12 месеца.
Като доказателство по делото е приет Протокол № 3 от 18.04.2019г. за проведено
общо събрание на собствениците в ЕС, видно от съдържанието на който с решение по т. 4б е
прието събиране на сумата от 50 лв. от всеки етажен собственик за Фонд ремонт и
обновяване на ОЧ на ЕС в продължение на 4 месеца.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Н.Д.К. –домоуправител на ЕС в
периода м. 02.2018г. – м. 01.2021г.В показанията си свидетелката установява, че претенцията
има за предмет 174 лева, въз основа на взето решение на ОС на ЕС по протокол от
18.04.2019г., в който е прието събиране на по 50 лв. за четири месеца от всеки етажен
собственик. Действително ответникът е заплатил сумата от 300 лв., които са дадени за
покрива. За извеждането ответникът бил уведомяван многократно – по електронен път, чрез
залепване на вратата му, със свидетели. В нарушение на правилника за вътрешния ред в ЕС
ответникът самоволно, без решение на ОС поставил кафемашина във входа.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-
дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет
/управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК, като към заявлението се прилага препис от решението на общото
събрание /ал. 2/.
За основателността на установителните искове за дължими от етажния собственик
вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС, в тежест на ищеца е да установи,
че ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна
собственост, че е налице влязло в сила решение на Общото събрание на ЕС, от което се
поражда задължение за ответника като собственик на самостоятелен обект в сградата да го
изпълни в определения срок, както и размера на задълженията. При установяване на тези
факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните задължения.
Няма спор в отношенията между страните, че ответникът К. Г. Т. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда, която е в режим на ЕС, представляващ апартамент
№ 6 на ет. 4 с припадащи му се 7.3529 % ид.ч. от общите части на сградата.
По делото е представен Протокол от ОС на ЕС от 29.06.2020г., с обективирано в него
решение по т. 1 за принудително събиране на дължимите от ответника – етажен собственик
вноски към ЕС, както и за изваждане на собственика К. Т. от ЕС за срок до 3 години.
Решението е взето с мнозинство от 79.4118% ид.ч. от общите части на сградата.
С т. 3.2 от същия протокол е взето решение за събиране на 360 лв. изчислени
съобразно ид.ч. в сградата за поставяне на чип система и ограничаване достъпа до асансьора
на некоректни платци.
В Протокол от ОС на ЕС от 18.04.2019г. е обективирано решение по т. 4 във връзка с
ремонт на покрива, освежаване на общите части и смяна на осветлението на ОЧ да се
събират по 50 лв. месечно от всеки самостоятелен обект в продължение на 4 месеца. С
5
молба от 05.11.2021г. ищецът уточнил, че вземането му от ответника по това решение,
предмет на издадената заповед за изпълнение възлиза на 174.52 лв.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че така взетите
решения са оспорени по реда, предвиден ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че са
породили предвидените в закона правни последици и допустимо обвързват етажните
собственици. Поддържаните от ответника и пред настоящата инстанция възражения за
незаконосъобразност на взетите решения от ОС на ЕС са неоснователни, доколкото в чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС е предвиден специален ред за атакуване на незаконосъобразно решение на ОС
на ЕС. В тази връзка следва да се посочи, че дори и незаконосъобразните решения на
общото събрание подлежат на изпълнение, ако не са оспорени в срок и отменени от съда по
надлежния ред, поради което не може в настоящото производство да се извършва косвен
контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на собствениците. Ето
защо съдът намира, че представените протоколи обективират взети решения от ОС на ЕС за
размера на дължимите вноски на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, етажните собственици имат
задължението да изпълняват решенията на органите по управление на етажната собственост,
като съгласно т. 10 от същата разпоредбата, са длъжни да заплащат разходите по управление
и поддържането на общите части на сградата. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че органът по управление на процесната етажна собственост –
общото събрание е взело решение за размера на паричните вноски за разходите за
поддръжка и управление на общите части, които съобразно припадащите се на собствения
на въззиваемия самостоятелен обект в сградата ид.ч. от общите части на сградата възлизат
на 26.48 лв. по решението по т. 3.2 от Протокол от ОС на ЕС от 29.06.2020г. за поставяне на
чип устройство, а дължимият размер на вноските по Протокол от ОС на ЕС от 18.04.2019г.
съобразно уточнението на ищеца възлиза на 174.52 лв. Ответникът не е ангажирал
доказателства да е погасил задълженията си в тези размери, поради което до този размер
вземанията за дължими и неплатени от етажния собственик вноски по управлението и
поддръжката на общите части на ЕС са доказани по основание и размер, като предявените
на това основание искове са основателни и следва да се уважат.
По отношение на вземанията за фонд „РИО“, такса УЕС, такса хигиенист и ток и за
разликата до пълния предявен размер от 509.47 лева исковете не са доказани нито по
основание, нито по размер. По делото не е представен протокол от проведено общо
събрание на ЕС от 20.02.2018г., а в представените такива от ОС от 18.04.2019г. и от
29.06.2020г. липсват взети решения за събиране на вноски от етажните собственици на
посочените основания с конкретизиране на вида и размера на припадащите се на всеки
вноски. В тази част исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Вземането за лихва
от друга страна има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както
възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
Поради недоказване на главното задължение претенцията за лихва за забава се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 45, б. б от ЗС от друга страна, собственикът на етаж или на част от етаж
се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години ако
систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред
в сградата или добрите нрави. Общото събрание може да вземе решение за изваждане само
след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от
имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението /чл. 45, ал. 2 от ЗС/.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗУЕС за издаване на изпълнителен лист за изваждане на
собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към
писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от ЗС.
Предупреждението за изваждане на етажен собственик от сградата на етажна
6
собственост е част от процедурата по чл. 45, ал. 1 от ЗС - задължителна предпоставка, тя да
започне. Предупреждението се отправя от управителя, защото съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от
ЗУЕС той следи за спазване на вътрешния ред на етажната собственост. Решението за
изваждане на етажен собственик от етажната собственост може да се вземе от общото
събрание само ако след предупреждението на управителя, той не преустанови нарушението.
По делото не е представено отправено до ответника от управителя на ЕС предупреждение за
изваждане поради допуснато конкретно нарушение на правилника за вътрешния ред в
сградата или на добрите нрави, преди вземане на решението по т. 1 от Протокол от ОС,
проведено на 29.06.2020г. Представеното към заявлението копие на Телепоща от
30.09.2020г. не е предупреждение по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗС, доколкото следхожда
взетото решение, както и няма данни да е връчено на въззиваемия. Отправянето и
връчването на предупреждение с конкретно съдържание на въззиваемия преди вземане на
решението за изваждане на собственика от ЕС не се установява и със събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Н.К., доколкото в тази част
показанията са бланкетни, неконкретни и изолирани спрямо съвкупността на всички
останали доказателства по делото и не установяват по категоричен начин момента и начина
на връчване на предупреждение, нито връчителя, нито съдържанието му. Ето защо съдът
приема, че в конкретния случай процедурата по чл. 45 от ЗС не е спазена, поради което
взетото от ОС решение е неизпълнимо. Предявеният на това основание иск като недоказан
по основание следва да се отхвърли.
В заключение, обжалваното решение следва да се ревизира съобразно изложеното.
Разноски пред първата инстанция не са присъдени, а пред настоящата – не се претендират
доказани такива. Разноските в заповедното производство следва да се ревизират съобразно
изхода на делото на основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Определените
такива са в размер на 325 лева – адвокатско възнаграждение /300 лв. общо или по 150 лв. за
всяка заповед/ и такса /25 лв./. Съразмерно с уважената част на исковете в тежест на
длъжника следва да се присъди сумата от 65.25 лв. /175 х 201 : 539.04 = 65.25/.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260190 от 24.03.2022г. по гр.д. № 1742/2021г. по описа на
ВРС, 40-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 41 от ЗС са отхвърлени предявените от Етажна
собственост в сграда с административен адрес: гр. **** срещу К. Г. Т. с ЕГН **********
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца Етажната собственост сумата от 26.48 лева по решението по т. 3.2 от Протокол от ОС
на ЕС от 29.06.2020г., както и сумата от 174.52 лв., съгласно взето решение на ОСЕС по т. 4
от Протокол от 18.04.2019г. за ремонт на покрив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 41 от ЗС в отношенията между страните, че К. Г. Т. с ЕГН
********** дължи на Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. ****,
представлявана от управителя Ц.В.Т. сумата от 201 лева, представляваща дължими от него
вноски по управлението и поддръжката на общите части на ЕС съгласно взети решения по т.
3.2 от Протокол от ОСЕС от 29.06.2020г. по т. 4 от ОСЕС от Протокол от 18.04.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2020г. – датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261937 от 27.11.2020г. по ч.гр.д. №
7
14333/2020г. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260190 от 24.03.2022г. по гр.д. № 1742/2021г. по
описа на ВРС, 40-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 41 и чл. 45 от ЗС са отхвърлени предявените от
Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. ****, представлявана от
управителя Ц.В.Т. срещу К. Г. Т. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца Етажната собственост сумата
над 201 лева до пълния предявен размер на исковете от 509.47 лева, представляваща
сбор от дължими от ответника, в качеството му на етажен собственик, притежаващ
самостоятелен обект в ЕС – ап. 6 вноски за управление и поддръжка на общите части и фонд
ремонт и обновление за период 01.11.2018г. до 06.11.2020г., на основание взети решения на
ОС на ЕС проведени на 20.02.2018г., 18.04.2019г. и 29.06.2020г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 06.11.2020г. – датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 29.57 лева, представляваща
обезщетение за забава върху всяка дължима вноска за периода от 01.11.2018г. до
12.03.2020г. вкл. и от 09.04.2020г. до 06.11.2020г. вкл., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261937 от 27.11.2020г. по ч.гр.д.
№ 14333/2020г. по описа на ВРС, както и за приемане за установено в отношенията между
страните съществуването на правото на ЕС на изваждане от сградата в режим на етажна
собственост на собственика К. Г. Т. от собственото му жилище, представляващо
апартамент № 6 в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 145, вх.
3А, ет. 4 за срок от три години на основание взето решение на ОС на ЕС от 20.06.2020г.,
за което е налице издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 261937 от 27.11.2020г. по същото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Г. Т. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. ****,
представлявана от управителя Ц.В.Т. сумата от 65.25 лева, представляваща съдебни
разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8