Номер 28513.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – П.II Граждански състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20205200500582 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София ,
сграда 14, против Г. Л. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. П. 4400, ул.“П.“ № 45, ет. 4, ап. 33.
С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.При условията на евентуалност е предявен и
осъдителен иск.
С Решение № 707/ 13. 07.2020г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1711/2019г. по описа на същия съд,
установителния иск е отхвърлен изцяло, като неоснователен. Уважен е частично предявения осъдителен иск.
Присъдени са деловодни разноски в полза на ищеца ,съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Решението на районния съд в уважителната му част се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Г. Л. Д. , ЕГН **********, , подадена чрез назначения особен представител
на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в
обжалваните части ,като неправилно и незаконосъобразно и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявени иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
1
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението. По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Оплакванията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Ищцовото дружество черпи субективните си материални права от сключен между страните договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта
, с дата 20. 05. 2015г.
І.Първият въпрос, който поставя казуса е относно правното основание на предявения иск?
Въпросът за приложимото материално право се поставя с оглед на правосубектността на ищцовото дружество,а
именно – договорът за кредит дали е банкова сделка по смисъла на чл. 430 ал.1 от ТЗ (договор за банков кредит) или
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. От
представените по делото данни за търговската регистрация на ищцовото дружество се установява,че предмета на
дейност на дружеството е отпускане на заеми със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства .Следователно, ищцовото дружество не представлява „Банка“( кредитна институция) по
смисъла на чл. 2 ал.1 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/,а представлява „Финансова институция“ по
смисъла на чл. 3 ал.1 т.3 от ЗКИ. При това положение отношенията между страните ще следва да се преценяват
според материалните норми на чл. 9 от ЗПК ( предоставяне на потребителски кредит под формата на заем на разсрочено
плащане или всяка друга подобна форма за улеснение на плащането) във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 ал.1 от ЗЗД и чл.79 от
ЗЗД. Това правно основание е определено и от районния съд, което е правилно.
ІІ. По осъдителния иск в обжалваните части ( Въззивната жалба е само в частта , в която е уважен осъдителния иск. С
обжалваното решение установителния иск по чл.422 от ГПК е отхвърлен изцяло,като неоснователен. Отхвърлен е изцяло като
неоснователен и иска за заплащане на законна лихва за забава. Отхвърлен е частично и и иска за заплащане на договорна лихва .
Решението в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.).
Искът е основателен.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява ,че на 20. 05. 2015г. между страните
по спора са сключени два договора – договор за паричен потребителски кредит и договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит с издаване на кредитна карта.
Договорът за паричен потребителски кредит не е предмет на исковата молба . Този договор е имал действие
от 05. 07. 2015г. до 05. 06. 2017г.( договора е сключен за 24 месеца ). Предмет на настоящия правен спор е
единствено договора за револвиращ потребителски кредит.
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да обясни правната природа на
револвиращия договор за кредит. Най-същественото за този вид кредит е неговата възстановителна функция
и начина , по който кредита се усвоява .При този кредит , кредитора отпуска на кредитополучателя парична
сума до определен размер. Кредита се усвоява чрез кредитна карта по два начина – или чрез теглене на суми в
брой от банкомат , или чрез плащания при покупки на стоки. Усвояването на кредита не може да надминава
кредитния лимит. Ползването на кредита е поставено в зависимост от възстановяване на усвоените суми .
Възстановяването на усвоените суми може да бъде пълно ( погасяване на цялата усвоена сума ) или частично(
погасяване на част от усвоената сума) .Частичното погасяване не може да бъде по-малко от минимално установена по
договора погасителна вноска. Едва след пълното или частичното погасяване на усвоените средства за
кредитополучателя възниква правото отново да ползва кредита до установения кредитен лимит. В това се
състои „револвиращата“ или „възстановителната „ функция на този вид кредит. Поради възстановителната си
функция този вид кредит се нарича още „отворен“ кредит. Правната природа на този вид кредит не позволява
2
погасяването му чрез предварително изготвен от кредитора погасителен план.Това е така ,тъй като
предварително не е известно на кредитора кога и каква сума ще бъде усвоена от кредитополучателя , ще бъде ли
възстановена усвоената сума и в какъв размер ,за да револвира отново кредита.
Какви са основните клаузи на договора за револвиращ потребителски кредит от 20. 05. 2015г. и Приложението
към него ?
1./ В т. 1 на Приложението към договора е посочено ,че отпуснатия револвиращ кредит е на стойност 1500лв., при
годишна лихва и такси ,посочени в договора ;
2./ В т. 12 на договора е посочено ,че договора ще произведе действие от момента на активиране на кредитната карта от
кредитополучателя ;
3./ В т. 15 е прието ,че договора за револвиращ потребителски кредит е безсрочен , като срока на валидност на кредитната
карта е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит;
4./ В т.16 на договора и т. 14 на Общите условия към договора е прието ,че за ползването на кредита
кредитополучателя ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит,
както и такси за ползването на кредитната карта. Размерът на лихвените проценти при отделните усвоявания,
размера на дневните лимити при теглене на пари в брой и при покупка на стоки , размера на таксите за
обслужване на кредитната карта, както и размера на минималната погасителна вноска при отделните усвоявания
са посочени в заключителната част на Общите условия към договора ;
5./ В т. 17 на договора и т. 12 на Приложението към договора е прието ,че всеки месец, следващ месеца на извършените
трансакции, до 15-то число на месеца ,кредитора изготвя и изпраща на кредитополучателя месечно извлечение с информация за
вида и размера на извършените усвоявания , падежа и размера на дължимите погасителни вноски ;
6./ В т. 13 на Общите условия към договора е прието ,че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца
, следващ издаването на извлечението ,най- малко в минимален размер съгласно Тарифата на кредитора .
7./ в т. 5 и т. 20 на договора е прието,че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва ,за периода на забавата ,върху всяка забавена погасителна
вноска;При просрочване на две или повече месечни вноски вземането на кредитора става изцяло предсрочно изискуемо ,без да е
необходимо изпращането на съобщение до кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост;При това положение
за кредитора възниква правото да блокира кредитната карта до заплащането на всички суми .
От съдържанието на представените по делото преписи на месечни извлечения от кредитната карта на
картодържателя , от съдържанието на представения препис от товарителница с дата 02. 02. 2016г. от както и от
заключението на приетата по делото СИЕ и Приложение № 1 към нея се установява следното:
Кредитната карта е доставена на кредитополучателя от кредитора на 02. 2016г., което се установява от
представения препис от товарителница с дата на доставката 02. 02. 2016г.;
Кредитната карта е активирана на 02. 2017г. , когато е извършена първата трансакция чрез теглена на пари в
брой в размер на 1500 лв. В заключението на експертизата са посочени датите и размера на усвоените
суми . Кредитният лимит е усвояван чрез извършване на преводи от картата в банковата сметка на
кредитополучателя;
Последната вноска по картата е извършена на 01. 2018г. в размер на 120лв. Последната усвоена сума е на 22.
01. 2018г. в размер на 130 лв.;
Към 31. 01. 2019г. задълженията на кредитополучателя по договора са следните:
-главница 1441, 39лв. ;
-договорна лихва в размер на 247, 23лв.за периода 01. 02. 2018 (датата на първата пропусната вноска ) до
3
06. 07. 2018г. ( датата на поканата за доброволно плащане );
- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава , сумата 78,92лв.за периода от 06. 07.
2018г. ( датата на поканата за доброволно плащане ) до 11. 01. 2019г. ( датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ) ;
Правни изводи.
По делото е безспорно установено ,че след 04. 01. 2018г. кредитополучателя е преустановил плащанията (
възстановяване на сумите ) по кредитната карта .Невъзстановената сума по кредитната карта е 1521, 47 лв. Тази сума
включва:
главница от 1441,39лв( усвоен лимит по картата );
дължимите месечни вноски по застрахователната премия в размер на 56, 08лв. за периода 15. 01. 2018г. – 15.
06. 2018г.;
месечни такси за обслужване на кредита в размер на 24лв. ,за периода 01. 2018г.-15. 06. 2018г. ;
Неплащането на повече от две минимални месечни погасителни вноски дава право на кредитора да блокира
кредитната карта и да приложи разпоредбата на чл.5 от договора , като обяви предсрочната изискуемост на
вземанията си. В случая основанието на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора е правната норма
на чл. 71 от ЗЗД. Предсрочната изискуемост по правило се обявява чрез едностранно волеизявление на
кредитора до длъжника.Правните последици на предсрочната изискуемост са две :
- предварителна изискуемост на вземанията на кредитора в размера , в който вземанията биха били изискуеми
при изтичане срока на договора и
- едностранното прекратяване на договора;
По делото няма данни кредитора да е съобщил на длъжника с нарочно волеизявление за предсрочната
изискуемост на вземанията му преди подаване на исковата молба в съда . Ето защо съвсем правилно районния
съд е приел,че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника от кредитора с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.
В исковата молба се съдържа волеизявление на кредитора за предсрочната изискуемост на вземанията му.
Правилно районния съд е уважил частично и иска за заплащане на дължимата договорна лихва върху усвоената
част от кредитния лимит, съобразно заключението на СИЕ. Договорната лихва е изрично уговорена от страните в
текстовете на т. 16 от договора , т.14 от Общите условия към договора и т.1 на Приложението към договора (чл.
240 ал. 2 от ЗЗД).
Ще следва ,като правилно и законосъобразно, решението на районния съд да се потвърди в обжалваните части ,на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК.
Не следва да се присъжда юрисконсулско възнаграждение ,на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК , в полза на
въззиваемата страна , тъй като няма представен отговор на въззивната жалба и в проведеното открито съдебно
заседание не се е явил процесуален представител за въззиваемата страна. На практика не са извършени никакви
процесуални действия пред въззивната инстанция от пълномощника на въззиваемата страна, което да дава
основание на съда за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 707/ 13. 07.2020г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1711/2019г. по
описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване ( търговско дело / чл.286 ал.1 и ал. 3 от ТЗ, чл. 287 от ТЗ във вр. с чл. 365 т.1 от ГПК/ с цена на обективно
съединените искове под 20 000 лв. ) .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5