Решение по дело №10322/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3660
Дата: 6 юни 2018 г. (в сила от 14 май 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20151100110322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, 06.06.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10322 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищецът „С.и.“ ЕАД твърди, че е собственик и владее следните имоти: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.101.126.1.13, с площ от 1023 кв.м., с административен адрес гр. София, ул. „*********, ет. 6 и 68134.101.126.1.14, с площ 679.50 кв.м., с административен адрес гр. София, ул. „*********, които обекти се намират в сграда 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.101.125 и 68134.101.126.

Сочи, че е придобил правото на собственост върху имотите на основание договор за замяна на недвижими имоти от 16.12.2002 г., сключен между „С.и.“ ЕАД и „З.“ ЕООД, обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 153, том I, рег. № 4312, нот. дело № 138/2002 г. на нотариус М.Г.. Поддържа, че от момента на сключване на договора за замяна, владее процесните етажи и заплаща данъци за тях, като е извършило редица подобрения, като офисът и адреса на управление на дружеството се намират именно на шестия етаж от сградата, на ул. „*******. Поддържа, че гореописаните самостоятелни обекти в сграда, в поземлен имот с идентификатор 68134.101.126 са идентични с описаните в нотариалния акт за замяна шести и седми етаж. Освен това ищецът сочи, че същите са включени в балансите на „С.и.“ ЕАД от момента на придобиването им, като достъпът се осъществява единствено през входа на сградата с административен адрес ул. „Ген. Й. ******* и е ограничен за всички трети лица посредством специален пропускателен режим, осъществяван от охрана.

Ищецът поддържа, че упражнява фактическата власт и държи имотите като свои, още преди сключването на договора за замяна, на основание предварителен договор за замяна със „З.“ ЕООД, от м. 12.1999 г. Сочи, че от този момент е извършено реалното предаване на владението върху спорните етажи, като от този момент са предприети съществени реконструкции и ремонти на значителна стойност.

В исковата молба се излага, че ответникът му оспорва правото на собственост, като ФНТСБ черпи правата си от решение № 888 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 3965/2007 г. на ВКС, което е постановено в производство, водено от ответника срещу праводателя на ищеца „З.“ ЕООД, по предявен от ФНТСБ ревандикационен иск. В тази връзка е предявил искова молба от 28.04.2015 г., по която е образувано гр.д. № 5510/2015 г. на СГС, I-17 с-в, за изплащане на обезщетение за ползване на процесните имоти.

Ищецът поддържа, че недвижимите имоти попадат изцяло и съставляват част от недвижимите имоти, описани в нотариален акт № 153 от 2002 г., и са разположени само и единствено над сградата с административен адрес ул. „*******и ул. „*******(сграда № 1 в ПИ 68134.101.129). Сочи, че използва целите шести и седми етажи от сградите, находящи се на ул. „*********, ул. „*******и „*******представляващи УПИ IV (ПИ 68134.101.126) и УПИ VI (ПИ 68134.101.129).

 В тази връзка излага, че процесните шести и седми етажи, достъпът до които в момента се осъществява единствено през сградата на „С.и.“ ЕАД, са реализирани като етажи на ИПП „З.“, но са разположени над двете съседни сгради на обща калканна стена, като с част от площта си всеки от двата етажа „излиза“ от страда 1 в ПИ  68134.101.126 и попада над ПИ 68134.101.129, съответно сградата на ФНТСБ, като реалната част е съответно 537 кв.м. на шестия и 252 кв.м. на седмия (терасовиден етаж).

Ищецът поддържа, че  е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти, което не представляват обособен обект, а реална част, по силата на правна сделка, по силата на договора за замяна от 2002 г.  и изтекла в негова полза придобивна давност, от м. декември 1999 г. до момента.

Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на С.„Ф.НА Н.– Т.С.вБ.“, че „С.и.“ ЕАД е собственик на следните недвижими имоти: 1. Реална (обособена част) от шести етаж (последен редовен етаж на сградата), представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.101.126.1.13, разположен над сградата на НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI „За НТС“ ), с площ от приблизително 537 кв.м., съдържаща коридор с фоайе, стълбищна клетка, кабинет на изпълнителния директор (с площ от 46.57 кв.м.), стая за почивка на директора (площ 16.35 кв.м.), тоалетна (площ 4.34 кв.м.), предверие и стая за секретарка (площ 26.10 кв.м.), обслужващ коридор към стаята за почивка на директора и санитарен възел (площ 6.32 кв.м.), офис (кухненски бокс) (площ 5.3 кв.м.), склад (свързан към стаята на секретарката чрез предверие, водещо и към тоалетната) (площ 7.38 кв.м.), гардероб и тоалетна към кабинета на съвета на директорите  (площ 8.4 кв.м.), кабинет на  съвета на директорите (площ 21.2 кв.м.), зала за заседания на борда (площ 43.14 кв.м.), работно помещение (площ 21.63 кв.м.), работно помещение  (21.62 кв.м. ), работно помещение (площ 20.94 кв.м.), работно помещение (площ 24.64 кв.м.), работно помещение (площ 14.23 кв.м.), тоалетни (площ 12.29 кв.м.), бюфет (площ ~ 48.90 кв.м.), склад (площ 6.71 кв.м.), склад – архив (площ ~ 10.13 кв.м.), коридор (площ 12.85 кв.м.), склад (площ 8.6 кв.м.), работно помещение (площ 18.03 кв.м.), евентуално – 537/1023.20 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.126.1.13.; 2. Реална (обособена част) от седмия (терасовиден) етаж, разположен над сградата на НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI „За НТС“ ), с площ от приблизително 252 кв.м., съдържаща коридор с фоайе, стълбищна клетка (площ 17.17 кв.м.), блок санитарни възли (състоящ се от по две тоалетни – мъжка и женска с отделни кабини, площ 20.31 кв.м.), зала за експозиции  (площ 36.7 кв.м.), техническо помещение към нея (площ 8.59 кв.м.), работно помещение (площ 14.43 кв.м.), работно помещение (площ 28.02 кв.м.), работно помещение (площ 28.07 кв.м.), работно помещение (площ 13.63 кв.м.), работно помещение (площ 13.97 кв.м.), евентуално 252/679.50 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.126.1.13. Претендира разноски по делото.

Ответникът С.„Ф.НА Н.– Т.С.вБ.“, оспорва исковете, като сочи, че искът, основан на твърдения за придобиване на имота по силата на правоприемство е недопустим, защото правата на ищеца са отречени със сила на пресъдено нещо, тъй като договорът за замяна е сключен в нотариална форма на 16.12.2002 г.,  т.е. след завеждане на гр.д. № 962/1999 г. на СГС, I ГО, 12 с-в, приключило с влязлото в сила на 04.07.2008 г., решение № 888, постановено по гр.д. № 3965/2007 г. на ВКС, II ГО. В тази връзка сочи, че с решение № 438/07.06.2010 г., по гр.д. № 288/2010 г. на ВКС, I ГО, съдът е приел, че конкретно „С.и.“ ЕАД е обвързан от силата на пресъденото нещо на горецитираното решение. Отделно от това, счита че всички посочени последици за ищеца са възникнали и по силата на решение № 2276/14.12.1995 г., по гр.д. № 2834/1994 г. по описа на ВС, IV ГО, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС на ФНТС срещу Столична община за недвижимия имот, върху който е построена сградата с процесните етажи.

Поддържа, че исковите молби по чл. 108 ЗС, подлежат на вписване от 01.01.2001 г. (от която дата е в сила изменението на чл. 112 ЗС), а отделно от това, в подобни хипотези ВКС приема, че вписването на исковата молба не е условие за действието на сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя.

Счита, че искът, основан на твърдения за придобивна давност също е недопустим, защото ищецът в настоящето производство е бил ответник в процеса по чл. 108 ЗС и в това си качество е могъл да направи възражение, че е придобил имота по давност. По същество, сочи че тъй като ответникът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решение № 888 от 04.07.2008 г. на ВКС, в периода до влизането му в сила не е възможно придобиване по давност. След влизане в сила на решението, не е възможно също придобиването по давност според ответника, тъй като в този период са извършвани изпълнителни действия. Освен това, ищецът не може да претендира добросъвестност, защото знанието му е многократно доказано – с изрично уведомяване от „З.“ през 2009 г., с подаването  от ищеца на молба за отмяна, и предявяване на установителен иск през 2010 г., по което е  постановено решение на СГС по гр.д. № 16848/2012 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

С договор за замяна на недвижими имоти от 16.12.2002 г., обективиран в нот. акт № № 153, том I, рег. № 4312, нот. дело № 138/2002 г. на нотариус М.Г., „З.“ ЕООД прехвърля на „С.и.“ ЕАД,  следния имот: четвърти етаж, със ЗП от 482.13 кв.м., пети етаж със ЗП 482.13 кв.м., шести етаж със ЗП 1023.20 кв.м., седми етаж, терасовиден със ЗП 679.50 кв.м., находящи се в масивна административна сграда в гр. София, ул. „*******, заедно със складова площ до сградата от 53 кв.м., построена в УПИ IV, от кв. 369, по плана на гр. София, м. „Центъра“, с площ 1339.03 кв.м.

Видно от акт за държавна собственост № 00305 от 30.06.1997 г., в капитала на „З.“ ЕООД, рег. по ф.д. № 25173/1991 г. на СГС, е включен следния недвижим имот: масивна административна сграда (1966 г.), съдържаща трети етаж със ЗП 482.13 кв.м., четвърти етаж със ЗП 482.13 кв.м., пети етаж със ЗП 482.13 кв.м., шести етаж със ЗР 1023.20  кв.м, седми етаж със ЗП 679.50 кв.м. 1989 г.;  находяща се в гр. София, район бивш  ********, парцел I и Iva, м. „Центъра“, ул. „*******.

С решение № 214 от 09.02.2006 г. по гр.д. № 2205/2004 г.  на САС и решение № 888 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 3965/2007 г. на ВКС, II ГО, е признато за установено, че ФНТС е собственик и е осъден „З.“ ЕООД, със седалище и адрес ***, да отстъпи собствеността и да предаде на основание чл. 108 ЗС на Федерацията на научно – Т.С.вБ., с адрес гр. София, ул. „********, владението върху следния недвижим имот: шести етаж, състоящ се от коридор, фоайе, десет стаи, зала и две тоалетни, със застроена площ от 995.31 кв.м. и тавански (седми) етаж, състоящ се от коридор, тоалетни, шест стаи и обща тераса пред шестте стаи, със застроена площ от 995.31 кв.м., от сградата на ул********и „********. Окончателното решение на ВКС, е постановено по искова молба, депозирана на 07.04.1999 г.

По делото да представени позволителен билет № 1 от 03.01.1964 г.,  позволителен билет № 71 от 07.02.1964 г., както и разрешение за строеж 430 от 27.11.1087 г., в полза на И.П.П. (КИТПП) З..

От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. А.С., се установява че, недвижимите имоти, описани в нотариален акт за замяна № 153 и решение № 888 от 04.07.2008 г. на ВКС, съобразно отразените в тях административни адреси и съгласно действащия ЗРП за кв. ***, р-н „Средец“, одобрен със Заповед № РД-50-09-252а/18.09.1989 г., са разположени в два съседни УПИ: УПИ IV – за проектантски институт и куклен театър (сградата в него е с два административни адреса: ул. „******* и ул. „********) и УПИ VI – за НТС.  (сградата в този УПИ също е с два административни адреса – ул********и ул. ********.)

В кадастралната  карта и кадастралните регистри, недвижимите имоти, одобрена със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, предмет на експертизата са отразени по следния начин: самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.126.1.13 (с площ 1023.20 кв.м. ) и самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.126.1.14 (с площ 679.50 кв.м.), намиращ се на шести етаж, съответно седми етаж в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.101.125 и 68134.101.126, според схема № 8757 и № 8758 от 14.02.2014 на СГКК. Вещото лице е пояснило, че навсякъде в експертизата цитираният шести етаж по документи е физически седми етаж, а цитираният седми (терасовиден) етаж е физически осми, предвид обстоятелството, че в кадастралната карта номерацията на етажите започва от 0. Номерацията на етажите в нотариалния акт съответства на тази в кадастралната карта.

На базата на наличната строителна документация вещото лице прави следните изводи:

На 03.01.1964 г. е издаден позволителен билет № 1 към одобрен проект за пристройка и надстройка на производствена сграда на ИПП „З.“ на ул. „*******, № 14, № 16, кв. ***, м. „Центъра“. Изхождайки от този факт, вещото лице приема, че към 03.01.1964 г. в поземления имот, съответстващ на адм. адрес ул********(УПИ VI от кв. *** по плана за 1989 г.) е съществувала сграда на НТС, състояща се от партер и пет етажа. Одобреният проект и позволителния билет разрешават до построената сграда на НТС да се пристрои на фуга изцяло нова сграда – партер и шест етажа с адм. адрес ул. „*******, № 14, № 16, (УПИ IV от кв. *** по плана за 1989 г.)

На 07.04.1964 г. е издаден позволителен билет № 71, който на ИПП „З.“ се позволява да направи надстройка на 7 етаж върху сградата на НТС за нуждите на „З.“ на ул. „********, кв. ***, м. „Центъра“.

Разрешеното строителство е изпълнено съгласно одобрения проект, като надстроения седми етаж (шести плюс партер) е с площ, изчислена по чертежи около 1025 кв.м., състои се от коридор с две фоайета, две стълбища, два блока санитарни възли – всеки състоящ се от по две тоалетни, и четиринадесет работни помещения. В частта от седмия етаж, която се намира над сградата на „З.“, помещенията са разположени двустранно, като площта изчислена по чертежи е приблизително 490 кв.м. Тази част от етажа, съгласно строителните книжа се състои от стълбищна клетка, коридор с фоайе, две тоалетни – мъжка и женска и осем работни помещения. Над съществуващата част (сградата над НТС), помещенията са с площ от 535 кв.м. Съгласно строителните книжа тази част от етажа съдържа: стълбищна клетка, коридор с фоайе, две тоалетни – мъжка и женска и шест работни помещения.

На 27.11.1987 г. е издадено разрешение за строеж на КИТПП „З.“ към одобрени на 13.11.1987 г. проекти, които предвиждат изграждането на терасовиден етаж над сградите с адм. адрес ул. „*******, 14, 16 (УПИ VI и УПИ IV от кв. *** по плана за 1989 г.) Терасовидният етаж е в отстъп (отдръпнат навътре) от главните фасади на сградите на ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Гурко“, като съгласно проекта е било предвидено оформянето на използваема покривна тераса, която към момента представлява неизползваем плосък покрив. Без него, площта на целия терасовиден етаж, измерена по чертежи е около 675 кв.м. В частта от терасовидния етаж, която  се намира над сградата на „З.“, площта изчислена по чертежи е приблизително 420 кв.м, и се състои съгласно строителните книжа от стълбищна клетка, коридор с фоайе, две тоалетни – мъжка и женска и девет работни помещения. Над сградата на НТС, частта е с площ 255 кв.м. и включва коридор шест помещения.

Според експертизата, съгласно неодобрени архитектурни проекти от 2000 г., е извършено вътрешно преустройство на процесните етажи.

Според допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице Б., по-голямата част от спорните етажи, попадат в парцел VI за имот пл. № 9. (за който е съставен нот. акт № 63, т. II, дело 240/27.02.1959 г.)

Съдът намира, че ищецът не е придобил правото на собственост въз основа на договора за замяна, защото праводателят му не е собственик, като постановеното решение по отхвърления ревандикационен иск на праводателя му, има сила на пресъдено нещо и по отношение на правоприемника, по аргумент от чл. 121 ГПК (отм.). В този смисъл Решение 631 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 247/2009 г. на ВКС, II ГО. При прехвърляне на спорното право, делото ще продължи и ще завър­ши между първоначалните страни и съобразно с първоначално предя­вения иск (чл. 121, ал. 1 от ГПК отм.). Независимо от това, дали прехвърлянето е станало известно на съда, или не, решението разпростира своята сила (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие) и спрямо приобре­тателя (чл. 121, ал. 3 и 416).

В тази връзка съдът съобрази приетите по делото технически експертизи, като доколкото претендираните части от ищеца не представляват отделен обект и нямат самостоятелно функционално предназначение, същите са собственост на ответника, което е установено между страните с влязлото в сила решение на ВКС от 04.07.2008г. Ирелевантно е обстоятелството, че между описанието на имотите в нотариалния акт за замяна и горепосоченото решение се наблюдават различия по описание и квадратура, доколкото се установява в експертизата че са извършвани вътрешни преустройства, като е налице частична идентичност. Отделно от това, при разпита на вещото лице, същото поддържа, че недвижимите имоти, описани в решението по ревандикационния иск попадат изцяло и са част от недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за замяна.

В практиката на ВКС (решение № 97 от 27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 6353/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 80/07.07.2014 г., постановено по гр.д.№6441/2013г., ВКС , ІІ ГО.) по реда на чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл.121,ал.2, изр.2 ГПК отм., респ. чл.226, ал.2, изр.2 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.117,ал.1 ГПК отм., респ.чл.222 ГПК, т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. По отношение на приобретателя важат и материалноправните последици от предявяване на иска спрямо неговия прехвърлител, а именно прекъсване на течението на давността докато делото е висящо. Така както страните не могат да се позоват на текла по време на процеса придобивна давност, не може да се позове на придобивна давност и третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот. (В този смисъл решение № 97 от 27.07.2015 г., постановено по гр.д. № 6353/2014 г. на ВКС, II ГО).

Въз основа на изложеното, съдът намира, че придобивна давност в полза на ищеца тече от 04.07.2008 г., след влизане в сила на решението по ревандикационния иск.

От представеното по делото решение № 438/07.06.2010 г., по гр.д. № 288/2010 г. на ВКС, I ГО., се установи, че е оставена без уважение молбата на „З.“ ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 888 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 3965/2007 г. на ВКС, II ГО и оставеното с него в сила решение № 214 от 09.02.2006 г. по гр.д. № 2205/2004 г.  на САС, както и е оставена без разглеждане молбата на „С.и.“ ЕАД за отмяна на същите решения на основание чл. 304 ГПК, следователно ищецът е знаел че праводателят му не е собственик, следователно е недобросъвестен. Отделно от това, ищецът е уведомен за предприетите изпълнителни действия, с покана от „З.“ , получена на 06.11.2009 г. В подкрепа на горния извод е обстоятелството, че ищецът е депозирал искова молба на 30.12.2010 г., по която  е постановено решение от 31.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16848/2012 г., на СГС, IV-а въззивен състав, с което е обезсилено решението на СРС по гр.д. № 63812/2010 г. на СРС, 50 с-в, с което е признато за установено по иск на „С.и.“ ЕАД срещу  С.„Ф.НА Н.– Т.С.вБ.“, че липсва материално правоприемство между НТС и ЦС на НТС.

Към момента на приключване на устните състезания по настоящето производство не е изтекъл предвидения 10 годишен срок в чл. 79 ЗС, т.е. ищецът не е придобил процесните имоти и въз основа на давностно владение от м. декември 1999 г. до момента.

 Въз основа на така формираните изводи, съдът намира че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства, включително и гласните такива, досежно елементите на фактическия състав на придобивната давност.

Следователно установителните искове за собственост, на двете релевирани основания в исковата молба основания – чрез правна сделка, по силата на договор за замяна на недвижими имоти от 16.12.2002 г., обективиран в нот. акт № № 153, том I, рег. № 4312, нот. дело № 138/2002г. на нотариус М.Г., и въз основа на придобивна давност, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските

При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за техническа експертиза, в размер на 150 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „С.и.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адв. С.К., срещу С.„Ф.НА Н.- Т.С.вБ.“, ЕИК ********, рег. по ф.д. № 884/1989г. на СГС, VI-23 с-в, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адв. Б.В., за признаване за установено по отношение на С.„Ф.НА Н.- Т.С.вБ.“,  че С.и.“ ЕАД, е собственик на следните недвижими имоти:

1. Реална (обособена част) от шести етаж (последен редовен етаж на сградата), представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.101.126.1.13, разположен над сградата на НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI „За НТС“ ), с площ от приблизително 537 кв.м., съдържаща коридор с фоайе, стълбищна клетка, кабинет на изпълнителния директор (с площ от 46.57 кв.м.), стая за почивка на директора (площ 16.35 кв.м.), тоалетна (площ 4.34 кв.м.), предверие и стая за секретарка (площ 26.10 кв.м.), обслужващ коридор към стаята за почивка на директора и санитарен възел (площ 6.32 кв.м.), офис (кухненски бокс) (площ 5.3 кв.м.), склад (свързан към стаята на секретарката чрез предверие, водещо и към тоалетната) (площ 7.38 кв.м.), гардероб и тоалетна към кабинета на съвета на директорите  (площ 8.4 кв.м.), кабинет на  съвета на директорите (площ 21.2 кв.м.), зала за заседания на борда (площ 43.14 кв.м.), работно помещение (площ 21.63 кв.м.), работно помещение  (21.62 кв.м. ), работно помещение (площ 20.94 кв.м.), работно помещение (площ 24.64 кв.м.), работно помещение (площ 14.23 кв.м.), тоалетни (площ 12.29 кв.м.), бюфет (площ ~ 48.90 кв.м.), склад (площ 6.71 кв.м.), склад - архив (площ ~ 10.13 кв.м.), коридор (площ 12.85 кв.м.), склад (площ 8.6 кв.м.), работно помещение (площ 18.03 кв.м.), представляваща 537/1023.20 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.126.1.13.

2. Реална (обособена част) от седмия (терасовиден) етаж, разположен над сградата на НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI „За НТС“ ), с площ от приблизително 252 кв.м., съдържаща коридор с фоайе, стълбищна клетка (площ 17.17 кв.м.), блок санитарни възли (състоящ се от по две тоалетни – мъжка и женска с отделни кабини, площ 20.31 кв.м.), зала за експозиции  (площ 36.7 кв.м.), техническо помещение към нея (площ 8.59 кв.м.), работно помещение (площ 14.43 кв.м.), работно помещение (площ 28.02 кв.м.), работно помещение (площ 28.07 кв.м.), работно помещение (площ 13.63 кв.м.), работно помещение (площ 13.97 кв.м.), представляваща 252/679.50 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.126.1.13.

ОСЪЖДА „С.и.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адв. С.К., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С.„Ф.НА Н.- Т.С.вБ.“, ЕИК ********,  рег. по ф.д. № 884/1989г. на СГС, VI-23 с-в, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адв. Б.В., сумата от 150 лв., разноски за техническа експертиза.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                

  СЪДИЯ: