Решение по дело №626/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от Ю. В. Л. с [ЕГН] от [населено място], заявена чрез пълномощника адв.[населено място] от АК-Бургас против решение № 123/20.02.2024г. по АНД № 4943/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение материалния закон и на процесуалните правила и съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че в административното производство е нарушен принципа „non bis in idem“, тъй като са съставени два АУАН за едно и също нарушение, обжалваното наказателно постановление е издадено на основание втория АУАН, а административния орган не е прекратил административнонаказателното производство по първия АУАН. Втория АУАН е съставен в присъствието само на свидетел по съставяна на акта в нарушение на принципа на чл.40 ЗАНН, а е следвало да бъде съставен в присъствието на свидетелите по установяване на нарушението, посочени в първия АУАН; в НП не е конкретизирано считано от кога е започнало да тече лишаването от право на касатора да управлява МПС; талона за медицинско изследване е издаден приблизително четири часа след установяване на нарушението, с което също е нарушено правото на защита на касатора.

Счита, че с обжалваното съдебно решение неправилно е прието, че посочените нарушения са от категорията на съществените, тъй като посочените норми са императивни и спазването им е условие за законосъобразност на издадения акт. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се сторените съдебни разноски за въззивна и касационна инстанция.

В съдебното заседание касаторът, редовно уведомен не се явява. Неговият процесуален представител по пълномощие поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-002483/01.11.2023г., издадено от Н. група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение по на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на касатора е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като са отнети и 15 контролни точки.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно.

Съдът е приел за безспорно установено, че на 23.06.2023г. около 04,20ч. в [населено място] касаторът в качеството й на водач на описаното МПС е била спряна за проверка, като при проверка с техническо средство за употреба на алкохол, апаратът е отчел отрицателен резултат, а при покана за тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози в 04,45ч., касаторът е отказала да бъда тествана. При издаване на медицински талон, касаторът е отказала да даде кръвна проба и това е саморъчно отразено в талона, за което жалбоподателят е положила подписа си.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“ с аргумент, че за едно и също деяние срещу касатора са образувани две административнонаказателни производства, от които едното е висящо, а другото е приключило с обжалваното тук НП, тъй като за деянието са съставени два АУАН. Видно от административната преписка и показанията на актосъставителя в деня на извършване и установяване на нарушението, той е съставил множество документи, които е подписал, но попълнената бланка на акт № 990506/обозначен като първи АУАН в жалбата/ е останала неподписана от него. Видно от разписка същият не е предявен, нито връчен на нарушителя. По тази причина при установяване на горното в следващата си смяна актосъставителят е съставил АУАН № 485086/04.07.2023г. за нарушението, който бил подписан от свидетеля при съставяне на акта и свидетел по установяване отказа на нарушителя да подпише акта. Няма спор по делото, че обжалваното НП е съставено на основание АУАН № 485086/04.07.2023г./наречен втори АУАН от касатора/. Доколкото в акт № 990506 не е налице подпис на съставител под текста, то настоящият съдебен състав приема, че в деня на нарушението не е съставен документ по смисъла на чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Такъв дори и при допуснати грешки в него, би бил съставен в случай, че има съставител, който е удостоверил с подписа си изразената в документа воля и съдържание, какъвто не е настоящия случай. В случая липсва издаден валиден документ, издаден от компетентен орган в кръга на провомощията му, а евентуално проект за такъв. По тези съображения неоснователна е тезата на касатора, че са били съставени два АУАН, с които е дадено начало на две отделни административнонаказателни производства срещу едно и също лице за едно и също нарушение, с което пък е допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“. За нарушението е съставен един АУАН, възоснова на който е издадено процесното НП. Доколкото в посочения като първи акт от жалбоподателя липсва подпис на длъжностно лице като автор, то липсва волеизявление, липсва документ.

Неоснователно е възражението, че при съставянето на АУАН № 485086/04.07.2023г. е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН тъй като е съставен в присъствието на свидетел по съставяне на акта, но не и в присъствието на свидетелите по установяване на нарушението. Доколкото в чл.40, ал.3 ЗАНН законодателят е предвидил възможност акта да бъде съставен в на други свидетели, когато е невъзможно при съставянето му да присъстват очевидците, какъвто е настоящия случай, като това е изрично отбелязано.

Неоснователно е възражението на касатора, че в наказателното постановление не е конкретизирано от кога е отнето СУМПС, доколкото изискване за подобно отразяване не е вменено на административно наказващият орган при издаването на НП, съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Видно от приложената по делото справка картон на водача, приложена по делото са налични данни за датата на отнемане на СУМПС на лицето.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства, като по делото не са налични каквито и да е доказателства, опровергаващи така установеното от въззивния съд. Обстоятелството, че касаторът е отказала да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, а впоследствие не е изпълнила и предписание за изследване като не е дала и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касатора собственоръчно е положила подписа си. В случая правилно съдът е кредитирал показанията на актосъставителя като напълно безпристрастни и коректно е посочил, че същите кореспондират напълно със събраните по делото писмени доказателства.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева, при отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая е заявен изричен отказ за извършване на проверка с техническо средство. Не е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества. Нарушителят е запознат със съдържанието на талона още при връчването му, с което е осигурено правото му на защита. Освен, че в талона касаторът изрично е вписала, че няма да даде кръв, няма данни в определения с талона срок водачът да се е явила в медицински център за да даде кръвна проба. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 123/20.02.2024г. по АНД № 4943/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.