№ 3837
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско
дело № 20241110148877 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД – редовно призовани,
не изпращат представител. Депозирана е становище непосредствено преди
дн.с.з. делото да се гледа в тяхно отсъствие.
ОТВЕТНИКЪТ: К. Х. Р. – редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ: „ДАЛСИЯ“ ООД – редовно
призовани, не изпращат представител.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че са налице условия за даване ход на делото, поради което и на основание
чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съгласно проекто-доклада, изготвен и съобщен на
страните с Определение от 19.12.2024 г., по което до днес страните не са
възразили.
ДОКЛАДВА молбата на ищеца в останалата част, в която заявява, че
след образуване на делото, задълженията на ответника са изцяло погасени и
1
понастоящем претендира единствено съдебни разноски за ЮВ, в минимален
размер от 100 лева.
ДОКЛАДВА постъпилите от ТЛП с молба от 28.01.2025 год.,
документи, касаещи дяловото разпределение.
СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал.3, изр.2, вр. с чл.146 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА като окончателен доклад изготвения проект за такъв, който е
бил връчен на страните с Определение от 19.12.2024 год., по който същите не
са заявили възражения.
По доказателствата и на осн. чл.148 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, представените от
ищеца с исковата молба, в т.ч. представените от ТЛП „Далсия“ ООД, такива.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат други доказателствени
искания и след събиране на всички допуснати доказателства, намира, че
делото е напълно разяснено от фактическа страна, поради което и на
основание чл.149, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че страните нямат други доказателствени
искания и след събиране на всички допуснати доказателства и с оглед
2
признанието на ищеца, че вземанията му към ответника са изцяло погасени
след образуване на делото и понастоящем не са дължими, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ ПО РЕДА НА ЧЛ. 235 ГПК
РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.02.2025 г.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Х.
Р., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден
имот[1]Апартамент № ***, находящ се в гр. София, община „***“, ***, с
присъединен абонатен № ***, с която ищецът моли да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 35,57 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 8,17 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ДР за периода от 15.06.2021 г. до 30.05.2024 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот Апартамент № ***, находящ се в гр. София, община „***“,
***, с присъединен абонатен № ***,по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
3
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда[1]етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са приети по делото.
Привлеченото като ТЛП на страната на ищеца „Далсия“ ООД, представя
доказателства за дяловото разпределение в имота и процесния период.
Ответникът К. Х. Р., ЕГН **********, редовно уведомен на 16.10.2024 г.,
не подава отговор на исковата молба, не прави възражения и доказателствени
искания. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
С молба, депозирана от ищеца преди съдебното заседание, се признава,
че след образуване на делото, ответника е предприел плащане на
задълженията си и към настоящия момент, ищеца няма непогасени вземания
към него. Тъй като ответника е дал повод за образуване на делото, ищеца
претендира единствено в негова полза да му бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Доколкото извършеното плащане на главницата за ДР, мораторната и
законна лихва върху нея до датата на плащането, вкл. и част от съдебните
разноски за заплатената държавна такса за образуване на делото, съставлява
както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, съдът ще следва да се произнесе
единствено по претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 21.02.2025 г., ответника
Р. не се явява и не изразява становище по дължимостта и размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът пък като има предвид материалния интерес по делото, както и
липсата на фактическа и правна сложност на същото, с оглед извършените от
4
пълномощника на ищеца процесуални действия, по подаване на ИМ в съда и
подаване на едно писмено становище, без явяване в о.с.з., намира, че на ищеца
се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който
определя на 100 лв., на осн. чл.37 от ЗПрП вр. чл.25, ал.1 от НЗПрП, което
следва да се възложи в отговорност на ответника.
Видно от извършеното от ищеца признание на факта на погасяване на
вземанията му от страна на ответника, предприето след образуване на делото
и представените по делото писмени доказателства,установяващи
основателността на предявените искове, в т.ч. и по размер, намира, че към
датата на устните състезания, вземанията на ищеца за главницата за ДР и
мораторните лихви върху нея, заявени с ИМ са изцяло погасени, като
плащането е предприето след подаване на ИМ от страна на ответника К. Р..
Въпреки плащането обаче, с бездействието си до подаване на исковата молба в
съда, ответника е дал повод за образуване и водене на делото, поради което на
осн. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, независимо, че исковете ще следва да се отхвърлят
като погасени чрез плащане в хода на производството, ответника ще следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца в производството съдебни
разноски. Към този момент, неплатени такива са само претендираното и
дължимо се на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП съдът определи в размер на 100 лв.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на
решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти
и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните
състезания между страните.
Мотивиран от гореизложеното, и след като бе безспорно установено, че
вземанията на ищеца за главницата за ДР и за мораторните лихви върху нея,
както и дължимата законна лихва до датата на плащане, към датата на устните
състезания, са изцяло погасени, чрез извършеното в хода на делото плащане,
исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца сторените от
него съдебни разноски за производството в размер на 100 лв., представляващи
5
дължимо се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.235,
ал.3 от ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с
ЕИК *********, представлявано от изп. директор А.А. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу К. Х. Р.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден
имот[1]Апартамент № ***, находящ се в гр. София, община „***“, ***, с
присъединен абонатен № ***, за заплащане на сумите от 35,57 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.08.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 8,17 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.06.2021 г. до
30.05.2024 г., като неоснователни, поради извършеното в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП вр.
чл.25, ал.1 от НЗПрП, К. Х. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. София, община
„***“, *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес гр.София, ***, сумата от 100,00 лева представляваща
сторените пред СРС съдебно деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, на осн. чл.7, ал.2 от
ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдебното заседание приключи в 11:50 часа.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7