№ 94
гр. гр. Д.град, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101705 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът ИВ. ИВ. Д. поддържа, че с ответника **. М. Ф. живели на
семейни начала. От съвместното им съжителство се родило детето ** Е.М., която с решение
по гр.д.№654/2020г. на ОС-Хасково било признато за дъщеря на ищеца, като след влизане в
сила на съдебното решение детето вече имало имена М. ИВ. ИВ.. Същевременно, със
същото решение И.Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на
152,50 лева. Поддържа, че на 11.10.2021г. не успял да изтегли пари от картовата си сметка,
по която му превеждали заплатата и разбрал от „Банка ДСК“АД, че му е наложен запор на
сметката, като му било връчено и запорно съобщение. На 14.10.2021г. депозирал молба до
ЧСИ В.П., като от него му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№20211**0401982 по описа на ЧСИ В.П. с рег.№**, с район на действие ОС-Ловеч,
образувано от взискателя **. М. Ф., като майка и законен представител на малолетната М.
ИВ. ИВ.. Изпълнителният лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело,
бил издаден по гр.д.№654/2020г. по описа на ОС-Хасково и бил за неплатена издръжка в
размер на 152,50 лева в полза на дъщерята на ищеца, считано от 10.11.2020г. до
29.09.2021г., която е в общ размер на 1621,59 лева, ведно със законната лихва върху нея от
10.11.2020г. 04.10.2021г. в размер на 79,30 лева, както и последващата месечна издръжка от
152,50 лева, неолихвяема сума в размер на 516 лева, както и такси по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 218,01 лева. След образуване на изпълнителното дело бил наложен запор
върху банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“АД, като била събрана наличната по нея
сума от 1000 лева. Ищецът заявява, че не дължи сумата подробно посочена в поканата за
доброволно изпълнение, поради редовното заплащане на дължимата издръжка. Поддържа,
че след раждането на дъщеря си заплащал издръжка за нея чрез майката и законен
представител на детето, по нейната банкова сметка, като посочвал и основанието „издръжка
на дете“. Посочва, че парите превеждал по банкова сметка, предоставена му от майката, а
именно ** в „ЦКБ“АД. Поради това, че парите били внасяни на каса, ищецът не пазел
всички вносни бележки, но моли за доказване на твърденията му, съдът да назначи съдебно-
счетоводна експертиза, която да даде заключение на конкретно посочени в исковата молба
задачи. Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на ответника, която получила
1
преведената от него издръжка, като неоснователно била образувала горепосоченото
изпълнително дело. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 1621,59 лева, представляваща месечна издръжка за
детето им в размер на 152,50 лева, считано от 10.11.2020г. до 29.09.2021г., ведно със
законната лихва върху нея от 10.11.2020г. до 04.10.2021г. в размер на 79,30 лева, както и
последващата месечна издръжка в размер на 152,50 лева, за които е издаден изпълнителен
лист от ОС-Хасково по гр.д.№654/2020г., въз основа на влязло в сила решение и за
принудителното събиране на които суми е образувано изп.д.№2021**0401982 по описа на
ЧСИ В.П. с рег.№**, с район на действие ОС-Ловеч, неолихвяема сума в размер на 516 лева,
както и такси по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 218,01 лева. Претендира присъждане
и на направените по делото разноски.
Ответникът **. М. Ф. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Посочва, че на 27.09.2021г. подала
молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ В.П. с район на действие ОС-Ловеч,
срещу ищеца ИВ. ИВ. Д., тъй като той не бил заплатил месечната издръжка за дъщеря си за
м.август 2021г. По нейна молба било образувано изп.д.№1982/2021г. по описа на ЧСИ В.П..
С молбата за образуване на изпълнително дело посочила изпълнителен способ за
принудително събиране на вземането- издръжка за м.август 2021г. в размер на 152,50 лева, а
именно налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 22.10.2021г. от
кантората на ЧСИ й била изпратена молба от длъжника, като й бил даден и тридневен срок
за даване на становище. В дадения срок ответника дала отговор, като признала, че е
извършено плащане за м.август 2021г., което било извършено на 05.10.2021г., т.е. след
завеждане на изпълнителното дело. В отговора заявила, че всички издръжки до този момент
били изплатени, като единствено претендирала адвокатско възнаграждение за образуване на
горепосоченото изпълнително дело. След като на 25.11.2021г. ответникът получила препис
от настоящата искова молба, била извършена справка при ЧСИ В.П., от който разбрала, че е
станала грешка и в поканата за доброволно изпълнение било посочено, че претенцията на
Е.Ф. била за сумата от 1621,59 лева. Трябвало да се вземе предвид и обстоятелството, че
ищецът не дочакал отговора на подадената от него молба и неоснователно завел срещу
ответника иск с правно основание чл.439 от ГПК. Тъй като тя нямала претенции за
посочените в поканата за доброволно изпълнение и в петитума на исковата молба суми,
нито при образуване на изпълнителното дело била твърдяла, че бащата на детето й дължи
същите, с изключение на издръжката за м.август 2021г., счита иска за неоснователен и иска
съдът да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по изп.дело №1982/2021г.по описа на ЧСИ **, рег.№**, с
район на действие ОС-Ловеч, Решение №260040/19.10.2020г. по гр.д.№654/2020г. по описа
на ОС-Хасково, съдът е признал за установено по отношение на **. М. Ф., действаща лично
и като майка и законен представител на малолетната ** Е.М., че ИВ. ИВ. Д. е биологичен
баща на малолетната ** Е.М., за което е съставен акт за раждане №0981/12.09.2016г.
Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето на майката,
като е определил местоживеенето му при нея в Д.град, ул.“** Определил е режим на лични
отношения на бащата с детето, като е осъдил същия да заплаща за дъщеря си месечна
издръжка от 152,50 лева, считано от датата на влизане на решението в сила.
С Молба за образуване на изпълнително дело вх.№44419/27.09.2021г. по описа на
ЧСИ В.П., пълномощника на **. М. Ф.- адв.Н.Я., е поискала ЧСИ да образува изпълнително
дело срещу ИВ. ИВ. Д., като се твърди, че той не е изпълнил задължението си да плати
месечната издръжка за детето си за м.август 2021г. и иска да му се наложи запор на
трудовото възнаграждение за принудително събиране на неизплатената издръжка за месец
август 2021г., така и за напред. Представила е изпълнителен лист по гр.д.№654/2020г. по
описа на ОС-Хасково против ИВ. ИВ. Д., съгласно който той е осъден да заплати на **. М.
Ф., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. ИВ. ИВ.,
2
месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от датата на влизане на решението в
сила до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
Със Запорно съобщение от 29.09.2021г. ЧСИ ** уведомил „Банка ДСК“АД, че налага
запор на сметките на ИВ. ИВ. Д., открити в банката, като поискал запорираните суми да
бъдат превеждани по сметка на съдебния изпълнител. В запорното съобщение е посочено
също така, че изпълнителното дело е образувано срещу ИВ. ИВ. Д. за заплащане на месечна
издръжка за малолетната му дъщеря М. ИВ. ИВ. в размер на 152,50 лева, считано за периода
от 10.11.2020г., която е в общ размер 1621,59 лева, ведно със законната лихва върху нея от
10.11.2020г. до момента е 79,30 лева, до окончателното й изплащане, както и последващата
месечна издръжка в размер на 152,50 лева, до настъпване на законна причина, която би
изменила или прекратила тази издръжка, неолихвяема сума в размер на 516 лева, както и
последващата се такса по т.26 от тарифата към ЗЧСИ, която към момента е 218,01 лева,
всички следващи такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ, а така също и присъдените
публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата в размер на 500 лева.
Съгласно Писмо изх.№17-10-146977/1/05.10.2021г., „Банка ДСК“АД е уведомила
ЧСИ **, че длъжникът има открити разплащателни и спестовна сметки в Банката, като във
връзка с наложения запор е блокирана сметката, по която постъпва възнаграждение за
работа над установения размер на минималната работна заплата.
Видно от приложената по изпълнителното дело Покана за доброволно изпълнение
изх.№23695/29.09.2021г., ЧСИ ** е уведомил И.Д. за започналото против него изпълнително
производство и наложения запор върху банковата му сметка в „Банка ДСК“АД, като го е
поканил в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Поканата е била
връчена на ищеца на 14.10.2021г.
С Молба от 14.10.2021г. до ЧСИ ** ищецът е заявил,че не дължи посочената в
изпълнителния лист сума, поради плащане на дължимата издръжка на майката на дъщеря
му.
На 18.10.2021г. до пълномощника на ответника- адв.Н.Я., от кантората на ЧСИ ** е
бил изпратен имейл, като тя е уведомена, че по изпълнителното дело е постъпила молба от
длъжника И.Д., като е указана възможността да се подаде становище по молбата в тридневен
срок.
Съгласно приложения по делото Отговор на молба с вх.№48547/14.10.2021г. от
26.10.2021г. адв.Н.Я. е уведомила ЧСИ В.П., че издръжката за малолетното дете за м.август
2021г. е платена по банков път на 05.10.2021г. Признават се извършените от длъжника
плащания по представените 3бр.платежни нареждания. Заявява се, че всички дължими
издръжки до момента са изплатени от длъжника. Това становище е било изпратено от
съдебния изпълнител за сведение на И.Д. с имейл от 28.10.2021г.
С Постановление от 15.11.2021г. ЧСИ В.П. е вдигнал наложените обезпечителни
мерки, а именно: запор върху банковите сметки на И.Д. в „Банка ДСК“АД и „Уникредит
Булбанк“АД, запор върху МПС и възбрана върху поземлен имот и построени в него сгради.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че ищецът ИВ. ИВ. Д. е бил осъден от
ОС-Хасково да плаща издръжка за малолетната си дъщеря М. ИВ. ИВ. в размер на 152,50
лева месечно. Не се спори между страните, че ищецът е заплащал редовно тази издръжка, с
изключение на дължимата такава за м.август 2021г., която платил със закъснение на
05.10.2021г. Няма спор и относно това, че ответника **. М. Ф.- майка на малолетното дете, е
подала на 27.09.2021г. до ЧСИ В.П. молба за образуване на изпълнително дело, в която е
поискала принудително събиране на неплатената издръжка за м.август 2021г. Безспорно
3
установено е, че по образуваното изпълнително дело на И.Д. е била връчена Покана за
доброволно изпълнение на 14.10.2021г., т.е. след като вече той е бил изпълнил
задължението си за м.август 2021г. Не се спори между страните, че на 14.10.2021г. ищецът е
подал молба до ЧСИ, в която е твърдял, че няма неплатени задължения към ответника, а от
своя страна пълномощника на последната е представила на 26.10.2021г. отговор на молбата,
в който е посочено, че всички дължими издръжки до момента са били платени от И.Д., като
плащането на издръжката е осъществено на 05.10.2021г., т.е. след образуване на
изпълнителното дело. На последно място, безспорно установено е, че въпросния отговор на
ответника е бил изпратен от ЧСИ на ищеца на 28.10.2021г. по имейл и е получен от него на
същата дата, въпреки което на 29.10.2021г. И.Д. е предявил настоящия иск против **. М. Ф.
за признаване за установено, че не й дължи сумите, за които е било образувано
горепосоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ В.П..
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира така предявения иск с
правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК за неоснователен.
Ищецът И.Д. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за своята малолетна дъщеря
в размер на 152,50 лева, като е изпълнявал това си задължение в срок с изключение на
дължимата издръжка за м.август 2021г., която не платил до 27.09.2021г. Поради тази
причина, майката на малолетното дете- ответника **. М. Ф. е депозирала до ЧСИ В.П. молба
за образуване на изпълнително дело, в която изрично е посочила, че иска принудително
събиране именно на дължимата от Д. издръжка за м.август 2021г. В този смисъл, доколкото
ищеца действително към този момент не е бил платил в срок дължимата месечна издръжка
за детето си, ответника е имала правен интерес да поиска принудителното й събиране, като
за целта е инициирала образуването на изпълнително дело. Безспорно е, че ищецът е платил
въпросната издръжка от 152,50 лева, като това е станало със значително закъснение- на
05.10.2021г., т.е. след образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ В.П.. След
подадената от него на 14.10.2021г. молба до ЧСИ, в която твърди, че няма неплатени
задължения към ответника същата е била изпратена за становище до взискателя, която в
указания й срок на 26.10.2021г. е представила отговор, че бащата на дъщеря й действително
е платил на 05.10.2021г. издръжката за м.август 2021г., като по този начин всички дължими
издръжки са били изплатени от него. Това становище е било връчено на ищеца на
28.10.2021г., но въпреки, че се е запознал с него, както и с изрично заявената липса на
претенции за плащане на издръжка, той е депозирал настоящата искова молба в съда на
29.10.2021г. В този смисъл ответникът не е твърдяла нито в молбата си за образуване на
изпълнителното производство, нито в отговора на исковата молба по настоящото дело, че
ищеца й дължи посочените в изпратената му от ЧСИ В.П. покана за доброволно изпълнение
суми, поради което същия не е имал основание да предяви против нея иск по чл.439
вр.чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че той не дължи на ответника сумата от
1621,59 лева, представляваща месечна издръжка за детето им в размер на 152,50 лева,
считано от 10.11.2020г. до 29.09.2021г., ведно със законната лихва върху нея от 10.11.2020г.
до 04.10.2021г. в размер на 79,30 лева, както и последващата месечна издръжка в размер на
152,50 лева, за които е издаден изпълнителен лист от ОС-Хасково по гр.д.№654/2020г., въз
4
основа на влязло в сила решение и за принудителното събиране на които суми е образувано
изп.д.№2021**0401982 по описа на ЧСИ В.П. с рег.№**, с район на действие ОС-Ловеч,
ведно с неолихвяема сума в размер на 516 лева, както и такси по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ в
размер на 218,01 лева.
Предвид изложеното, така предявения от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. ИВ. Д., с ЕГН **********, от гр.**, против **. М.
Ф., с ЕГН **********, от Д.град, ул.“**, като майка и законен представител на малолетната
М.И. Д.а, с ЕГН **, иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК, с който се иска съдът
да признае за установено, че ИВ. ИВ. Д., с ЕГН **********, не дължи на **. М. Ф., с ЕГН
**********, сумата от 1621,59 лева, представляваща месечна издръжка за детето М.И. Д.а, с
ЕГН **, в размер на 152,50 лева, считано от 10.11.2020г. до 29.09.2021г., ведно със
законната лихва върху нея от 10.11.2020г. до 04.10.2021г. в размер на 79,30 лева, както и
последващата месечна издръжка в размер на 152,50 лева, за които е издаден изпълнителен
лист №260097/ 07.09.2021г. по гр.д.№654/2020г. по описа на ОС-Хасково, и за
принудителното събиране на които суми е образувано изп.д.№2021**0401982 по описа на
ЧСИ В.П. с рег.№**, с район на действие ОС-Ловеч, ведно с неолихвяема сума в размер на
516 лева, както и такси по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 218,01 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Д., с ЕГН **********, от гр.**, да заплати на **. М. Ф., с ЕГН
**********, от Д.град, ул.“**, направените по делото разноски в размер на 300 /триста/
лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
5