№ 2310
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110112927 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ЗЗД от Ж. Я.
И., чрез адв. Д. М. от ПАК срещу "М.К."АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. "*****" № **, ет. 3 за прогласяване нищожността на Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00006956 от 27.12.2019г. на основание
чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като противоречащ на добрите нрави, в
условията на евентуалност поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния
размер на ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, в условията на евентуалност неотговарящ на изискването за
добросъвестност и водеща до значително неравноправие, на осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД
вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД се моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца, след
допуснато от съда увеличение на иска сумата в общ размер на 1323,56 лв., която е
недължимо платена по недействителния Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9001-00006956 от 27.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда -29.09.22г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем Microcredit
№ 9001-00006956 от 27.12.2019г. и във връзка с него Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № 9001-00006956 от 27.12.2019г. , като е предвидено ползване на
допълнителни услуги свързани със събиране на вземанията и заплащане на цена от 3219,48
лв. Твърди се, че тази уговорка противоречи на добрите нрави. Довежда до допълнителна
тежест за заемополучателя и неравноправност на отношенията. Целта на същата е
заобикаляне на забраните на ЗПК. Ищецът твърди, чеизвършени плащания на суми по
договора. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
1
правни изводи:
Приобщен към доказателствения материал по делото е Договор за заем Microcredit №
9001-00006956 от 27.12.2019г. по силата на който кредиторът "М.К." АД е предоставя на
кредитополучателя – Ж. Я. И. сумата от 3 300 лева. Уговорено между страните връщане на
заетата сума за срок от 18 месеца, на 18 погасителни вноски, всяка в размер на 247,57 лв.,
като е посочен и падежа на всяка една от тях. Уговорен е ГПР от 48,90 %, като общата сума,
която кредитополучателя се е задължил да възстанови на кредитора възлиза на 4456,26 лева.
Представен е Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00006956
от 27.12.2019г. сключен между "М.К." АД е предоставя на кредитополучателя – Ж. Я. И. за
пакет „Комфорт“, със срок 18 месеца, вноска 178,86 лв.
Пакетът от допълнителни услуги, предмет на договаряне е посочен в чл. 3, както
следва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка по банкова сметка на
заемодателя; безплатно внасяне на вноска директно в офис на заемодателя; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции;
В чл. 4 е разписано, че услугите се предоставят единствено като допълнение към
подписан договор за заем Microcredit, след попълване и подписване на формуляр искане за
допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са предпоставка
за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.
От заключението по приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
изплатената сума по договора е в общ размер на 5406,20 лв. С внесената сума са
покрити:главницата в размер на 3 300,00 лв.;договорна лихва в размер на 704,50 лв., а
остатъкът в размер на 451,76 лв. е опростен с предсрочното погасяване.Платени услуги в
размер на 1 323,56 лв., а остатъкът в размер на 1895,92 лв. е опростен с предсрочното
погасяване. Начислени са 78,14 лв. неустойка за предсрочно погасяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
в тежест на ищеца е да установи наличие на сключен между страните договор при
посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава, заплащане на
търсената сума. В тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.
По отношение на иска за нищожност на договора за допълнителни услуги:
Първият спорен между страните въпрос е относно действителността на договора за
допълнителни услуги , като накърняващ добрите нрави.
Клаузата на договора за допълнителни услуги регламентираща дължимост на
възнаграждение противоречи на добрите нрави като морални норми, на които законът е
придал правно значение и граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Съдебната практика приема, че при двустранните договори
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за
противоречие с добрите нрави.
Макар и договорът за допълнителни услуги да е самостоятелен, неговият предмет е
пряко свързан с предоставянето на заемната сума. Този извод следва и от прякото
договаряне в него /чл. 4. 1/, че услугите се предоставят като допълнение към подписан
договор за заем. Така, ако потребителят не сключи договор за заем, то този договор реално
би лишен от своя предмет. Ето защо уговорката, че допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за сключване на договора за заем е само формално постигната,
защото тези услуги нямат самостоятелно значение. С въпросния пакет услуги, на практика
2
потребителят е заставен да заплати възнаграждение за предоставена възможност, а не за
реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия. Тези услуги
не са същински такива по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а по естеството си представляват
действия свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
уговарянето на цена на който законът забранява. В заобикаляне на тази забрана, цената им е
въведена в предмета на процесния договор, което колидира с изискванията за
добросъвестност в облигацията. Следователно, клаузата по уговарянето им и дължимост на
възнаграждение за това е нищожна и като такава изначално не поражда действие.
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането на
задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги,
чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в
интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем, внася
значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни. Срещу правата, "предоставени" с договора за допълнителни услуги, с които
по правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да внася
вноските в офис на кредитора или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря
условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 3300 лв. потребителят се
задължава да заплаща възнаграждение в размер на 1156,26 лв., утежняващо разходите по
кредита освен с договорната лихва от 40,48 %, допълнително. Касае се за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги
третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поемането на
задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето
изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за
бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.
В случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат предоставени
допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има яснота дали и
кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки
заплащането на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по
делото няма доказателства за това заемателят да е бил посещаван в дома му за събиране на
месечните вноски, нито да е предоговарял и разсрочвал кредита. По делото са налице данни
ищецът да се е възползвал реално от предоставената му допълнителна услуга за безплатно
внасяне на вноски директно в офис на "М.К."АД, но това не променя факта, че се касае за
право, предоставено на потребителя със самия факт на сключване на договора за
потребителски кредит. Освен това липсата на стойностно изражение на тази конкретно
използвана от потребителя услуга прави невъзможно разграничението й от останалите
предоставени само като възможност услуги.
Поради което са неоснователни и възраженията на ответника в тази насока,
направени едва с изразяване писмено становище по същество.
С оглед изложеното съдът приема, че Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9001-00006956 от 27.12.2019г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
3
от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и искът е основателен.
Поради основателност на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, то не следва да се
разглеждат оставалите предявени в условията на евентуалност искове за нищожност на
процесния договор.
Не се спори, установява се и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, че
ищецът е заплатил 1323,56 лв. по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9001-00006956 от 27.12.2019г. С оглед установената от съда нищожност на договора за
допълнителни услуги тази сума се явява недължимо платена без основание и следва да бъде
върната на ищеца. За този факт, съдът взе предвид заключението на в. л. по допуснатата
ССчЕ, което като неоспорено от страните и изготвено от в. л. с нужната компетентност, се
кредитира в цялост.
Следователно, искът по чл.55 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 1323,56
лв., а за разликата до пълния заявен размер следва да се отхвърли като недоказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в производството са 181,74
лева за платена държавна такса и 180 лв. депозит в.л. или общо от 361,74 лв.
Претендира се и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Д. В. М..
На адв. Д. В. М. от АК Пловдив следва да се определи адв. възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА по реда на чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати на адв. Д. М. възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответника в размер на 621,94 лв. или 746,33 с ДДС по иска по
чл.26 ЗЗД и 432,35 лв. или 518,40 с ДДС по иска по чл. 55 от ЗЗД, определени в минимален
размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Адвокатско възнаграждение следва да се присъди с
ДДС предвид представено доказателство за регистрация по ДДС-л.80 от делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9001-00006956 от 27.12.2019г. сключен между "М.К." АД и Ж. Я. И., поради
противоречие с добрите нрави по иска на Ж. Я. И., ЕГН **********, с адрес с. ****, обл.
Варна, ул. „***“ 47 срещу "М.К."АД, ЕИК *****, със седалище гр. ***, на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА "М.К."АД, ЕИК *****, със седалище гр. *** да заплати на Ж. Я. И., ЕГН:
**********, с адрес с. ****, обл. Варна, ул. „***“ 47 сумата от 1323,56 лв. (хиляда триста
двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща заплатена при начална
липса на основание сума, по нищожен Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№ 9001-00006956 от 27.12.2019г., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА "М.К."АД, ЕИК *****, със седалище гр. *** да заплати на Ж. Я. И., ЕГН:
**********, с адрес с. ****, обл. Варна, ул. „***“ 47 сумата от 361,74 лева (триста
шестдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "М.К."АД, ЕИК *****, със седалище гр. *** да заплати на адв. Д. В. М. –
Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, бул. „****“ сумата от
4
1264,73 лева с ДДС (хиляда двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд , в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5