Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 22.04.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 128/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 346 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - втора фаза на делбата.

          По настоящото дело е допусната да бъде извършена съдебна делба между съделителите Т.Д.Д. и Р.П.Х. на следния притежаван от тях недвижим имот : урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ се в кв. 31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С., целия с площ от 534 кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда - склад, със застроена площ от 185 кв.м. и разгъната застроена площ от 740 куб.м., при граници на имота : улица, ЖП – линия, ЖП – район, УПИ I – 935 от кв. 31, с права по ½ идеална част за всеки от тях. Допусната е съдебна делба и на две съсобствени моторни превозни средства : товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „312Д”, тип „фургон”, цвят „бежов”, с рег. № ….. и товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35 Ц 17”, цвят „бял”, с рег. № …., със същите права на страните.

Съдът е допуснал и приел исканията от страна на Т.Д. за сметки по реда на чл. 346 от ГПК срещу Р.Х., а именно да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползите от делбения имот за периода от 02.11.2017г. до 22.11.2018г. и половината от добивите, които са получени или е могло да бъдат получени от същия имот за посочения период.

Пълномощникът на ищеца счита, че вещите следва да бъдат изнесени на публична продан, а насрещната страна настоява в дял на ответника да бъде поставен недвижимия имот, съответно Д. да получи автомобилите.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани и приети са съдебни експертизи.

Свогенският районен съд, първи състав, приема за установено следното от фактическа страна :

От приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на недвижимия имот е в размер на 43361,70 лева. Съдът кредитира посоченото заключение на вещото лица, а не първоначалното, като съображенията са следните :

Имотът е закупен на 08.09.2011г. за цена от 24922,42 лева, след проведен публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот частна общинска собственост. Останалите заплатени суми, до посочената в договора обща стойност от 25847,20 лева, са за такси и разноски. От показанията на свидетеля И., както и от експертизата, се установява, че през 2012г. и през 2017г. в масивната сграда - склад са извършвани значителни подобрения и преустройства. Като се съобрази и изминалия период от около седем години и половина, считано от датата на покупката, както и липса на данни за компрометиране на конструкцията на построеното около 1976 г. метално хале - склад, съдът счита, че посочената стойност от 43361,70 лева към началото на 2019г. е напълно реалистична – увеличение с около 74 % от цената, на която е закупен имота през 2011г. Касае е се за имот със стопанско предназначение, чиято цел е да носи приходи, а не за жилищна сграда.

Съдът възприема за по-достоверна определената в допълнителното заключение обща пазарна месечна наемна цена от 623 лева, по съображения изложени от вещото лице в открито съдебно заседание на 19.03.2019г. : „Относно месечния наем съм проучил сходни имоти в района. Става дума за същото хале в кв. „Дренов” на гр. Своге. То е продадено, но купувачът го дава под наем.”

Наемът за периода от 07.11.2017г. до 22.11.2018г. (12 месеца и половина), определен от съда на основание чл. 162 от ГПК, е в размер на 7787,50 лева, а ½ от него е 3893,75 лева.

От приетата по делото съдебно оценителна автотехническа експертиза се установява, че пазарната стойност на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „312Д”, тип „фургон”, цвят „бежов”, рег. № …., е в размер на 2200 лева, а на товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35 Ц 17”, цвят „бял”, рег. № …., е в размер на 10450 лева. Съдът, с оглед и на изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание, че сам по себе си километражът не може да бъде критерий за състоянието на товарните автомобили, както и посоченото от ответника в същото съдебно заседание, а именно, че двата автомобила са преминали годишен технически преглед, който се извършва от лицензирани контролно-технически пунктове, счита, че посочените стойности отговарят на действителната пазарна цена на превозните средства.

Както имотът, така и автомобилите, с оглед на предназначенето им, са закупени и използвани само и единствено във връзка с извършваната от ответника стопанска и търговска дейност, но купувач е Р.Х., в лично качество, и по време на брака му с Т.Д..

По делото е приложена нотариална покана, връчена на 07.11.2017г., с която Т.Д. кани Р.Х., лично и като едноличен собственик на капитала и управител на „…..” ЕООД, да ѝ заплаща, считано от получаване на поканата, сумата от 500 лева месечно – обезщетение за лишаване от ползите от съсобствения имот, както и сумата от 1500 лева месечно – половината от доходите, които се реализират от имота.

С определение от 22.01.2019г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че от 08.01.2018г. Т.Д.Д. не е ползвала делбения имот. От установеното по делото, както и от предназначението на имота, може да се заключи, че тя не го е ползвала и за времето след 07.11.2017г., тъй като не е пребивавала в с. Ц. - не се събраха доказателства в противната насока, не е развивала дейности и не се е занимавала с неща, които да налагат използването му.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д., Б. Н. и И. И. е видно, че след 2015г. имотът се ползва само от ответника. Установява се, че през 2011г. той е изтеглил заем за покупката му, което кореспондира с представения по делото договор за заем от 18.08.2011г., по който като обезпечение е ипотекирано семейното жилище на страните тогава, собственост на Р.Х.. Също така се потвърждават констатациите на вещото лице за извършени през 2012г. и през 2017г. значителни преустройства и подобрения в имота, като финансирането им е било от страна на ответника.

По делото не са предявени претенции от страна на съделителя Р.Х., поради което обстоятелствата, дали Т.Д. има принос за придобиване на имота, а също така кой е заплащал вноските по договора за кредит, са без правно значение, както и установеното, че част от подобренията в имота са извършвани след фактическата раздяла между страните, бивши съпрузи.

Главният архитект на община С., в писмено становище, дава заключение, че делбеният имот не подлежи на делба и образуване на нови обекти на собственост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

По настоящото дело Р.Х. е владелец само на своята идеална част и държател спрямо идеалната част на Т.Д.. С оглед на изложеното не може да се претендират добивите, които са получени или е могло да бъдат получени – чл. 73, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). За възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е необходимо наличието на следните предпоставки : съсобственост между страните, личното ползване на съответната вещ от единия от съсобствениците и отправянето на писмена покана от невладеещия собственик. Всички посочени условия са изпълнени по настоящото дело, с оглед на което претенцията е основателна – за периода от поканата (дата на връчване – 07.11.2017г.) до датата на предявяване на иска – 22.11.2018г. Дължимата сума е в размер на 3893,75 лева, както е посочено по-горе. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не се дължи ако ползващият съсобственик, след като е поканен, е отговорил, че предоставя на другия съсобственик възможност да ползва общата вещ съобразно правата си и последният откаже, съответно не е упражнил това си право. Р.Х. не се възползвал от посочената възможност, поради което за него възниква задължението да обезщети Т.Д.. Преди приключване на устните състезания пълномощникът на ищеца поиска и присъждане на законната лихва от датата на исковата молба. Тъй като в случая става дума за лихви, считано от датата на исковата молба, то не се счита, че е налице увеличение на иска. Дори и в исковата молба да няма искане за законната лихва, считано от датата на исковата молба, то няма пречка това да бъде направено в хода на съдебното производство до приключване на устните състезания.

Относно избора на способ за извършване на делбата :

По настоящото дело безспорно се установи, че имотът реално (фактически) се ползва и се е ползвал от ответника, че са правени и подобрения от него. Твърде вероятно изглежда и твърдението му, че той го е закупил и е погасявал вноските по договора за кредит. Но за да бъдат взети предвид посочените твърдения, те трябва да бъдат предявени като искове и съответно потвърдени от съда. Към настоящият момент дяловете на страните са равни, тъй като не е установено друго. Претенции относно извършени подобрения не са предявявани, съответно стойността им не е установена, за да се види дали са съществени, нито как са извършени – с знанието и съгласието на другия съсобственик или против неговата воля, като се има и предвид, че само подобренията през 2017г. са правени след фактическата раздяла между страните. Свидетелските показания установяват, че след 2015г. имотът се ползва само от ответника, че през 2011г. той е изтеглил заем за покупката му, че Х. е карал материали – тухли, бетон, цимент и е плащал на работниците, но тези установени по делото обстоятелства не може да променят горепосочените изводи на съда, тъй като искове за това не са предявени, съответно Д. не е изложила своите съображения в обратна насока.

Недвижимият имот е един и е неподеляем. Той попада в жилищна зона, но е отреден за нежилищно застрояване – „за склад”.  Автомобилите са два, но с голяма разлика между цената на всеки един тях.

Когато дяловете на съделителите са равни, във всеки дял трябва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност вещи. Ако оформянето на такива дялове е невъзможно, както е по настоящото дело, вещите следва да бъдат изнесени на публична продан, защото няма друг начин за прекратяване на съсобствеността, след като липсва съгласие между страните за разпределението им.

Съделителите трябва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си. Ответникът дължи държавна такса върху уважената част на присъединения иск. По последния ще следва да се приложат правилата на чл. 78 от ГПК. Искът за обезщетение е уважен частично. Д. е направила разноски по иска в размер на 300 лева, съгласно представения списък. При отхвърляне на иска също се дължат разноски, но заплатеното от Р.Х. възнаграждение на вещо лице не е във връзка с този предявен срещу него иск. Няма данни по делото изобщо да е заплатено адвокатско възнаграждение, още по-малко във връзка с иска предявен от Д.. С оглед на изложеното съдът счита, че не следва да се присъждат разноски за отхвърлената част от иска - предявен срещу Х. от Д., тъй като не е доказано такива да са направени. Разноските за съдебни експертизи относно извършване на делбата са заплатени съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК. По допълнителната експертиза Т.Д. е освободена от заплащане на разноските в размер на 175 лева, като посочената сума ще следва да остане за сметка на държавата, защото тази експертизата не е свързана с претенцията по сметки, не е предизвикана от процесуалното поведение на ответника и не би могла частично да се възложи на него.

      Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Изнася на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, следния делбен недвижим имот, а именно : урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ се в кв. 31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С., целия с площ от 534 кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда - склад, със застроена площ от 185 кв.м. и разгъната застроена площ от 740 куб.м., при граници на имота : улица, ЖП – линия, ЖП – район, УПИ I – 935 от кв. 31, с пазарна цена в размер на 43361,70 лева.

След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена между съсобствениците Р.П.Х. ***, ЕГН **********, и Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, при квотите определени с решението за допускане на делбата.

Изнася на публична продан следната движима вещ, която се държи от Р.П.Х., ЕГН **********, а именно : товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „312Д”, тип „фургон”, цвят „бежов”, с рег. № ……, с пазарна цена в размер на 2200 лева.

След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена между съсобствениците Р.П.Х. ***, ЕГН **********, и Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, при квотите определени с решението за допускане на делбата.

Изнася на публична продан следната движима вещ, която се държи от Р.П.Х., ЕГН **********, а именно : товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35 Ц 17”, цвят „бял”, с рег. № ……, с пазарна цена в размер на 10450 лева.

След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена между съсобствениците Р.П.Х. ***, ЕГН **********, и Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, при квотите определени с решението за допускане на делбата.

Указва на съделителите, че могат да участват в изкупуването на имота и автомобилите, при условията на чл. 354 от ГПК.

Осъжда Р.П.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 3893,75 лева – представляваща обезщетение за това, че е лишена от възможността да ползва своята част от делбения недвижим имот за периода от 07.11.2017г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 5000 лева и за периода от 02.11.2017г. до 07.11.2017г., както и отхвърля претенцията за половината от добивите, които са получени или е могло да бъдат получени от същия делбен имот за периода от 02.11.2017г. до 22.11.2018г.

Осъжда Р.П.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 233,64 лева – представляваща направени по делото разноски, съобразно с уважената част от исканията по сметки.

Охвърля искането от страна на Р.П.Х. ***, ЕГН **********, за присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част на присъединения иск, тъй като липсват доказателства по него да са направени такива.

          Осъжда Р.П.Х. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 1120,23 лева, както и държавна такса върху присъединения иск в размер на 155,75 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.

          Осъжда Т.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 1120,23 лева, в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :