Р Е Ш Е Н И Е
№………… 07.11.2019г. ГР. П Л Е В Е Н
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
НА
ШЕСТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 743 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1223/28.06.2019
г., П.ски районен съд по гр. дело № 2269/2019 г. по описа на същия съд е отменил на основание чл. чл.357, ал.1, вр.чл.188,т.1 КТ като незаконосъобразна Заповед № 34/13.03.2019г. на Началник на Затвора-П.,
по искът предявен от Ц.Ц.К., ЕГН**********,*** против Главна дирекция
Изпълнение на наказанията гр.С., представлявана от гл.директор В.М., с която на
Ц.Ц.К., ЕГН********** е наложено дисциплинарно наказание „Забележка ” на
основание нарушение на разпоредбите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във вр.с чл.187,
ал.1, т.1 и т.7 КТ, във вр. чл.188, т.1 КТ.
Осъдил е Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.С., представлявана от
гл.директор В.М. да заплати на Ц.Ц.К.,
ЕГН**********,***, направените от него разноски в размер на 300лв.
Осъдил е Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.С., представлявана от
гл.директор В.М. да заплати държавна такса
по сметка на РС-П. в размер на 50 лева.
С решение № 1394/19.07.2019 г. на П.ски районен съд
по горепосоченото гражданско дело е допусната на основание чл.247 ал.1 от ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1223/28.06.2019 г., постановено
по гр. дело № 2269/2019 г. по описа на П.ски районен съд в частта му досежно
присъдените разноски, като вместо изписаните разноски в размер на 300 лв.
следва да се чете, че ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. е осъдена да
заплати на Ц.Ц.К. направените разноски от него в размер на 560 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на
наказанията“ – гр. С. чрез директора на Затвора – П. против горепосоченото
решение № 1223/28.06.2019 г. на ПРС, постановено по гр. дело № 2269/2019 г. по
описа на същия съд, като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото. Въззивникът твърди, че са несъстоятелни доводите
на ищцата пред РС за необходимост, поради влошено здравословно състояние да промени
позата си на работа, както и необходимостта от раздвижване за около 20 минути,
като това време е прекалено дълго и може да се приеме единствено като нарушение
на трудовата дисциплина, както е констатирано и при извършената проверка. При
отговор на въпроси, зададени на ищцата по реда на чл.176 от ГПК в хода на
съдебното дирене, същата е отговорила, че знае точното разпределение на
работното време и часовете за почивка през работния ден в качеството си на
служител в Затвора – П.. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание от 13.03.2019 г. е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити,
съгласно КТ, като нарушението, извършено от служителката Ц.К. е надлежно
описано в процесната заповед. Моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното
решение на ПРС, като неправилно и необосновано и по съществото на спора да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск от Ц.К. против ГД
„Изпълнение на наказанията“ – гр. С. с правно основание чл.357 ал.1 от КТ вр.
чл.188 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна, на Заповед №
34/13.03.2019 г. на Началника на Затвора
– П., с която на Ц.Ц.К. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на
основание чл.126 т.3, т.7 и т.10 от КТ вр. чл.187 ал.1 т.1 и т.7 от КТ вр.
чл.188 т.1 от КТ, като неоснователен, със законните от това последици.
Постъпила е втора въззивна жалба от ГД „Изпълнение
на наказанията“ – гр. С. против Решение № 1123/28.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 2269/2019 г. по описа на ПРС, в която се излагат идентични доводи и
съображения с първоначалната въззивна жалба, както и против Решение № 1394/19.07.2019
г. за допускане на поправка на явна фактическа грешка в първоначалното решение
относно разноските по делото. Във втората въззивна жалба се излагат доводи за
неправилност и на второто постановено решение на ПРС за поправка на явна
фактическа грешка в частта за разноските, като въззивникът моли, да бъде
отменено решение № 1394/19.07.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в частта за разноските по първоначалното решение от
28.06.2019 г., като неправилно и по съществото на правния спор, с оглед
постановено решение по съществото на спора, с което се отхвърля предявеният иск
да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на ГД „Изпълнение на наказанията“
– гр. С. в размер на 120 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една от
съдебните инстанции.
Постъпили са писмени отговори по подадените жалби
от Ц.К. чрез пълномощника й – адв. С.И. ***, в които се излагат съображения за
неоснователност на постъпилите жалби. Въззиваемата моли Окръжния съд, да
потвърди обжалваните решения на ПРС, като правилни. В писмените отговори са
изложени подробни доводи относно липсата на извършено нарушение на трудовата
дисциплина от страна на Ц.К., както и несъответствие между тежестта на извършеното
нарушение, ако съдът приеме, че е налице такова с тежестта на наложеното
дисциплинарно наказание. Претендират се деловодни разноски по делото, съобразно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните жалби са неоснователни.
Не се спори по делото, че ищцата Ц.К. *** и изпълнява
длъжността „Оператор въвеждане на данни“ по трудово правоотношение. Със Заповед
№ 34/13.03.2019 г., издадена от Началника на Затвора – П. – ст. Комисар И.П. на
Ц.К. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, считано от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителката на 14.03.2019 г. В
обжалваната заповед се посочва, че е
сформирана комисия в Затвора – П. за изясняване на постъпили докладни записки
рег. № 1277/28.02.2019 г. на Инспектор К.Н. и инспектор Г.П. за извършено
нарушение на трудовата дисциплина от страна на Ц.К. – оператор въвеждане на
данни в Затвора – П. – втора категория, която комисия следва да провери
информацията в посочените две докладни записки и да установи налице ли е
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 от КТ. Като мотиви в обжалваната
заповед е записано, че от събраните доказателства и описаното в обобщена
справка от 01.03.2019 г. е видно, че на 07.12.2018 г. е нарушена заповед на
Началника на Затвора – П. № 27/23.02.2015 г. многократно, както следва: 1.
Напуснала по-рано работното място на 07.12.2018 г. в 15,49 часа; 2. Неспазила
времето за физиологична почивка на същата дата – 15,35 часа – 14,54 часа и
ползвала повече от определените физиологични почивки на същата дата –
07.12.2018 г. – 13,58 часа – 14,02 часа и 15,42 часа – 15,45 часа. Посочено е,
че с тези си действия служителката е нарушила разпоредбите на чл.126 т.3, т.7 и
т.10 от КТ, като са й изискани обяснения на 26.02.2019 г. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е описано и подадено възражение от
07.03.2019 г. на служителката, в което същата твърди, че е изключително
натоварена в работата си, има здравословен проблем и това е наложило да сменя
позата си и да ползва по-дълга почивка. Работодателят е приел, че тези
обяснения са незадоволителни и не могат да бъдат приети за основателна причина
за неспазване времето за почивки на дата 07.012.2018 г., поради което е приел,
че с действията си същата е нарушила трудовата дисциплина, не е уплътнила
работното си време и не е изпълнила законните нареждания на работодателя, не се
е съобразила с вътрешните правила на Затвора – П., съобразно издадената заповед
на Началника на Затвора № 27/23.02.2015 г., като й е наложил дисциплинарно
наказание „Забележка“.
По делото са представени многобройни писмени
доказателства – обяснения на Ц.К. до Началника на Затвора – П. от 26.02.2019
г., възражение от Ц.К. от 07.03.2019 г.
С писмения отговор по подадената искова молба,
ответната страна е представила по опис писмени доказателства във връзка с
извършените проверки относно поведението на служителката на дата 07.12.2018 г.
– заповеди на Началника на Затвора за сформиране на комисия, която да изготви
докладна записка във връзка с обстоятелствата, налице ли е нарушение на
трудовата дисциплина от страна на Ц.К., свързано с неспазване на работното
време, обедна почивка и почивка за физиологични нужди. Представена като писмено
доказателство Заповед № 27/23.02.2015 г. на Началника на Затвора – П. за
разпределение на работното време, обедните почивки и физиологичните почивки на
работното място от служителите в Затвора – П.. Представени са и изготвените докладни
записки във връзка с издадената заповед от Началника на Затвора – П., както и
протокол от 01.03.2019 г. за запознаване с видеозаписи от охранителните камери
за дата 07.12.2018 г., както и обобщена справка от извършената проверка във
връзка с нарушения на трудовата дисциплина от служител на Затвора.
По делото е допусната до разпит като свидетел пред РС
и З.Г.Г., работила на длъжност „Деловодител“ до 27.03.2018 г. От показанията на
тази свидетелка е установено, че свидетелката в качеството си на служител на
Затвора – П. не е била запозната изрично и не се е подписвала за запознаване
със Заповед № 27/23.02.2015 г. на Началника на Затвора – П. за разпределение на
работното време, обедна почивка и физиологични почивки на служителите. Същата
свидетелка е посочила, че ако се наложи на служител да напусне работното си
място по-рано по личен проблем или други причини, обичайната практика е този
служител да се обади на прекия си ръководител, в случай инспектора в службата.
Ако той отсъства, следва да бъде уведомен по-горестоящия началник, като е
достатъчно неговото устно разрешение за напускане по-рано на работното място.
На датата, на която е посочено, че ищцата е извършила нарушение на трудовата
дисциплина е имало тържество за служителите на Затвора – П., като на този
банкет Ц.К. не е присъствала. Същата е останала на работното си място, но по
здравословни причини й се е наложило да отиде на лекар. Също така, свидетелката
посочва, че не е имало проблем служителите да излязат за 1-2 минути в почивка,
извън установената, стига да изпълняват стриктно служебните си задължения и
поставените за деня задачи в срок. По отношение на ищцата Ц.К. свидетелката
посочва, че същата е дългогодишен служител в Затвора – П., с много добра
репутация на точен и прецизен служител.
Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск с
правно основание чл.357 ал.1 от КТ вр. чл.188 т.1 от КТ, като е приел, че
издадената заповед за дисциплинарно наказание е издадена в срока по чл.194 ал.1
от КТ за налагане на дициплинарно наказание, същата е мотивирана, както и е
изпълнена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ за изискване на устни или писмени
обяснения от работника или служителя, преди налагането на дисциплинарното
наказание.
По делото са представени като писмени доказателства
дадени обяснения от Ц.К., от които е видно, че същата е разбрала за кои
нарушения на трудовата дисциплина се искат тези обяснения, като е изгледала и
видеозаписите от камерите за процесния период.
Въпреки изложеното, РС е приел, че издадената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание от 13.03.2019 г. е незаконосъобразна,
тъй като не е доказано извършването на посоченото в тази заповед нарушение на
трудовата дисциплина. Това обстоятелство е в тежест на работодателя.
Действително, на Ц.К. е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, съгласно
КТ, но и това най-леко наказание не кореспондира с описаните като нарушения
действия на служителката Ц.К. в обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
Касае се за използвани три физиологични почивки от
служителката К. в един и същи ден – 07.12.2018 г., които са за по няколко
минути, както и за напускане по-рано на работното място в същия ден – в 15,49
часа. За същия ден са представени доказателства, че ищцата е имала записан час
за лекарски преглед в ДКЦ „***“ – П.. Представено е уведомително писмо /на л.36
от делото пред РС/ от д-р В.А. – управител на ДКЦ „***“ ООД – П. до юрк. П. при
Затвора – П., от което е видно, че на името на Ц.Ц.К. е записан час за преглед
за 07.12.2018 г. от 16,40 часа, като лицето е било в ДКЦ „***“ между 16,20 часа
и 17,00 часа на 07.12.2018 г. В това време е осъществен медицински преглед.
Установено е, също така, че преди да напусне работното си място служителката е
поискала устно разрешение за това от прекия си ръководител Н.К.. След като
такова й е било дадено, служителката е напуснала работното си място.
Правилни са изводите на РС, че за да е налице
дисциплинарно нарушение по смисъла на КТ, следва да има виновно неизпълнение на
трудовите задължения от страна на работника или служителя, т.е. налице е
правонарушение, което включва обективна и субективна страна. Дори и от
обективна страна да има нарушаване на издадената заповед от Директора на
Затвора – П. във връзка с разпределение на работното време и почивките, то не е
налице виновно поведение от страна на служителката от субективна страна за
извършване на такова нарушение.
Окръжният съд намира, че дадените обяснения от
служителката във връзка с наложеното дисциплинарно наказание не противоречат на
нейните действия относно използването на почивките и напускане на работното
място по-рано на 07.12.2018 г. във връзка с влошено здравословно състояние. На
същата дата служителката е посетила ДКЦ „***“, като й е бил извършен медицински
преглед. Видно от посочените часове в обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, прекъсванията на работното време са краткотрайни за
около 2-3-4 минути, което съответства и на изложените от ищцата причини в
дадените обяснения, а именно промяна на позицията на тялото и провеждането на
телефонни разговори във връзка със здравословен проблем.
Алтернативно, дори и да се приеме, че е налице
нарушение на трудовата дисциплина, то същото се явява маловажно, поради което
не следва да бъде санкционирано с налагането на дисциплинарно наказание с
такава тежест.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като споделя изложените
правни доводи от първоинстанционния съд.
Следва да бъде потвърдено Решение№ 1223/28.06.2019 г.
на ПРС, постановено по гр. дело № 2269/2019 г. по описа на същия съд.
С оглед преценката за правилност и законосъобразност
на първоначалното решение, въззивната инстанция намира, че е правилно и
постановеното решение по реда на чл.247 ал.1 от ГПК за поправка на явна
фактическа грешка в първоначалното решение от 28.06.2019 г. в частта му за разноските,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззивникът ГД „Изпълнение на
наказанията“ – гр. С. следва да заплати
направените деловодни разноски за настоящата инстанция от Ц.Ц.К., съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 16.08.2019 г. в размер на 560,00 лв. адвокатско възнаграждение,
платено в брой от клиента Ц.К. на адв. С.И..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
1223/28.06.2019 г. на П.ски районен съд, постановено по гр. дело № 2269/2019 г.
по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
1394/19.07.2019 г. на П.ски районен съд, постановено по гр. дело № 2269/2019 г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“ – ГР. С. ДА ЗАПЛАТИ направените на Ц.Ц.К.,***
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 560,00 лв.
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските по чл.80
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: