РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Благоевград, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600088 по описа за 2024 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
жалба на адв. Д. С. от АК Благоевград като служебен защитник на
подсъдимия Х. В. М., против Присъда № 65/20.10.2023 г. по н.о.х.д. №
457/2023 г. по описа на РС – Благоевград, с която подс. М. е признат за
виновен в това, че на 08.06.2021 г. в сградата на „Сектор пътна полиция“, при
ОД на МВР- Благоевград, находяща се в Благоевград, ул. Димитър Солунски
№ 82, пред Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 160, ал. 1
ЗДвП се подава пред органите на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № *, издадено на името на Х. В.
М., е откраднато, като за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК на основание чл.
78а, ал. 1 НК районният съд е освободил подс. М. от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.,
като подс. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Благоевград
сумата от 98.52 лв. за разноските за графическа експертиза по досъдебното
1
производство.
В жалбата и в допълнението към нея служебният защитник адв. С.
изразява недоволството от присъдата, сочат се подробни съображения защо
обжалваната присъда е неправилна, в противоречие с материалния и
процесуалния закон, и необоснована, като се иска въззивният съд да приеме,
че по делото не се установява подсъдимият да е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като отмени
обжалваната присъда и постанови нова, с която подс. М. бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Във въззивната жалба
се излагат доводи, че подаването на конкретната декларация не било
задължителен реквизит, изискуем по силата на закона, като в чл. 313 НК не
бил посочен актът /чл. 17 от Правилник за издаване на българските
документи за самоличност/, за да се носи отговорност, като било
недопустимо разширително тълкуване или по аналогия в наказателното
право. Сочи се, че деянието е несъставомерно и защото в случая не се касаело
за производство по издаване на дубликат /по чл. 160 ЗДП/, а до направено
искане за ново свидетелство, поради което лицето не попадало в обсега на чл.
160 ЗДП, като подадената декларация, за която е прието, че е изискуема по
последния текст, не била обсъдена с останалите писмени доказателства по
делото и доводите на защитата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. М., редовно
призован, се явява лично в първото проведено по делото с.з., като е направил
искане за назначаване на служебен защитник, като поради неговото лично
явяване по делото е освободена от по-нататъшно участие в производството
адв. С., защитавала подсъдимия при разглеждане на делото в негово
отсъствие, връчени са документи на подс. М. за осъществяване на личната му
защита по делото. В последното с.з., в което е приключено делото, подс. М.,
редовно призован, не се явява, без да сочи уважителни причини за
неявяването си, като съдът е отменил определението си за назначаване на
служебен адвокат, тъй като поради неявяването на подсъдимия пред
въззивния съд е прието, че същият не желае да бъде защитаван от адвокат, с
участието на който и на подсъдимия лично във въззивното производство да се
осъществи защитата.
В хода на пренията пред въззивния съд представителят на ОП
2
Благоевград пледира за неоснователност на жалбата срещу постановената
осъдителна присъда, която според прокурора е правилна и законосъобразна.
Сочи, че събраните доказателства установявали фактите, изложени в
съдебния акт, като подсъдимият е потвърдил неистина в писмена декларация,
която се дава по силата на закон пред органа на властта - чл. 160 ЗДП, налице
било и престъпление от субективна страна, като подсъдимият е санкциониран
два дни преди да депозира декларацията, като му е отнето свидетелството за
правоуправление в Германия за управление след употреба на алкохол, а не
било откраднато, както е декларирал в декларация по чл. 17 от Правилника за
издаване на българските лични документи, като в случая заявяването в
декларацията, че свидетелството за правоуправление е откраднато налага
издаването на дубликат, а не се иска издаване на ново свидетелство, като е
приложим чл. 160 ЗДП, като и разпоредбата на чл. 17 Правилника за издаване
на българските лични документи, която е приета с постановление на
Министерски съвет, поради което е акт, визиран в чл. 313 НК. Прокурорът
иска да се потвърди осъдителният съдебен акт на РС Благоевград.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са
събрани нови доказателства, касаещи местоживеене като регистриран адрес,
трудова заетост на подс. М..
Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата на служебния защитник е подадена в срок и е процесуално
допустима. Съдът намира фактическите положения по делото, установени от
първоинстанционния съд, за правилни. В резултат на анализа на
доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд и по
досъдебното производство с оглед взетото решение от съда да разгледа
производството по глава 28 НПК /срещу приложението на особените правила
и определяне на наказанието с приложение на чл. 78а НК не е депозиран
протест от прокурора/, се установява следната фактическа обстановка,
описана и в мотивите на районния съд:
Преди излагане на фактическата обстановка въззивният съд следва да
посочи, че макар и да не се съгласява, че районният съд е имал основание да
започне разглеждането на делото в отсъствие на подс. М. /същият е
призоваван само на адреса, на който е имал регистрация в НБДН, където не е
3
открит, като във въззивната инстанция е посочил друг адрес, на който е
живеел под наем, бил е призоваван по телефон, който е известен по
досъдебното производство, която възможност за призоваване не е била
използвана от районния съд преди вземане на решение за разглеждане на
делото в отсъствие на подсъдимия/, това в случая не следва да се приема като
основание за връщане на делото за ново разглеждане с оглед поведението на
подсъдимия във въззивното производство /редовно призован не се явява за
разглеждане на делото в последното с.з., за да защити лично правата си и да
съгласува защитата си със служебен адвокат/ и очевидното му нежелание за
лично участие в производство, макар и по същото да не е задължително.
Следва да се приемат за установени по несъмнен начин обстоятелствата
относно характеристичните данни за подс. М. – същият е роден на * г., с
регистриран постоянен и настоящ адрес в Б., на който адрес не живее, често
пътува във връзка с осъществяване на труд извън пределите на Р България,
женен е и баща на 4 деца, ненавършили пълнолетие, безработен към
настоящия момент. Районният съд е събрал доказателства за съдебното
минало на подс. М., като е приел, че същият е неосъждан, както и че са
заличени наложените му административни наказания след освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Въззивният съд също намира,
че са заличени наказването на подсъдимия с решения по н.а.х.д. № 15/2016 г.
на РС Сандански на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. и
по н.а.х.д. № 902/2015 г. на РС Благоевград на административно наказание
глоба в размер на 1 500 лв. Съгласно събраните писмени доказателства в
производството изпълнителен лист по първото посочено дело е бил издаден
на 10.05.2016 г., като макар и да няма данни кога е получен в НАП като
предприети действия за принудително събиране на глобата следва да се
приемат разпореждането за присъединяване на публичния изпълнител от
26.06.2019 г., към която дата е бил изтекъл 3-годишен абсолютен давностен
срок за принудителното събиране на държавното вземане с образуване на
производство за това, след която дата до датата на обвинението е изтекъл и
срок от 1 г. за заличаване на това наказване на подс. М. с административно
наказание глоба. По второто дело изпълнителен лист е издаден на 06.10.2015
г., с разпореждане за присъединяване от 25.11.2015 г. е прекъсната
относителната давност за събиране на вземането от наложена глоба, като са
започнати с разпореждането действия за принудително събиране, но
4
наложени обезпечителни мерки има на 05.07.2021 г., след повече от 2-
годишен срок от 25.11.2015 г., като следва да се приеме, че и това наказание
глоба е станало неизпълнимо по принудителен ред към дата 25.11.2017 г.,
след която дата е изминала и 1 г. за заличаване и на това наказване
/независимо, че изпълнителното дело в НАП продължава да е висящо и да не
е прекратено производството за събиране на тези вземания с длъжник подс.
М./. Следва и да се посочи, че съответен протест на прокурора за отмяна на
приложението на чл. 78а НК не е подаден и въззивният съд не може да
обсъжда по-тежко наказване на подсъдимия и поради това обстоятелство.
От писмените доказателства по досъдебното производство се
установява, че подс. М. е имал издадено валидно СУМПС № * /л. 25 от ДП/,
издадено от МВР Благоевград на 05.03.2020 г. с валидност до 05.03.2030 г., но
същото на 06.06.2021 г. било отнето в Германия от немските контролни
органи, които констатирали извършено нарушение от подс. М. - управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2 промила. След отнемането
издаденото от българските власти СУМПС на подс. М. било изпратено по
служебен път от властите в Германия до Главна дирекция „Национална
полиция“ гр. София при МВР на Р България, откъдето СУМПС е изпратено в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Благоевград с писмо от 22.12.2021
г., получено в Сектор ПП Благоевград на 05.01.2022 г. ведно с документите от
немските власти във връзка с изземването на СУМПС, като била извършена
проверка във връзка с изпратеното свидетелство за правоуправление, при
която е констатирано, че същото СУМПС, издадено на името подс. М., е със
статус невалиден като откраднато.
Видно от писмените доказателства по делото два дни след отнемането
на валидното тогава СУМПС в Германия, подс. М. се бил вече върнал в
България и на 08.06.2021 г. отишъл в сградата на Сектор „Пътна полиция“ в
Благоевград, за да подаде документи за СУМПС. Подал заявление с вх. №
5868/08.06.2021 г. за издаване на СУМПС, като към заявлението приложил
попълнени от него два броя декларации /л. 67 и л. 68 от ДП/ - в едната
декларация, изисквана по чл. 160, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 17, ал. 1 от
Правилник за издаване на българските лични документи и Приложение № 6
към тази разпоредба, пред орган на властта /Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Благоевград/, до който сектор е подадено
заявлението и приложените към същото декларации, подс. М. е посочил, че
5
му е изчезнало портмонето и не знае, като е дошъл да си подаде за друго, че е
откраднато свидетелството за управление, като посочването от подс. М., че
неговото СУМПС е откраднато не било вярно, защото два дни по-рано му е
било иззето от немски контролни органи заради шофиране след употреба на
алкохол. Подсъдимият попълнил и декларация, в която във връзка с чл. 151,
ал. 5 и 7 от ЗДвП е посочил, че има обичайно пребиваване в Р България, като
е посочил адрес в ж.к. Еленово в Благоевград.
В заключението на извършената по ДП графическа експертиза са
направени изводи, че подс. М. е подписал за подател заявление с вх. №
5868/08.06.2021 г. за издаване на СУМПС, както и за „декларатор“
приложената към заявлението Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилник за
издаване на българските лични документи от 08.06.2021 г., в декларацията за
обичайно пребиваване и в разписката за получаване на документа /СУМПС/
на 15.06.2021 г.
В декларацията на подсъдимия по ДП същият е посочил като данни за
семейно положение, че е женен, с 4 деца, ненавършили 18 г., не е декларирал
получавани доходи, посочил е притежаван лек автомобил.
Тази фактическа обстановка е приета за установена и от районния съд и
същата се установява от събраните в наказателното производство
доказателства, в които не се констатират съществени противоречия, за които
да е следвало да се излагат мотиви от районния съд на кои доказателства с
оглед особените правила на производството, по които е разглеждал делото, да
се дава вяра и кои да не се кредитират.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира за правилен
извода на районния съд за осъществено от обективна и субективна страна от
подс. М. престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
от състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, като с действията си на
08.06.2021 г. пред орган на властта – началник на сектор Пътна полиция към
ОД на МВР – Благоевград, е потвърдил неистина с писмена декларация, която
по силата на закон – чл. 160, ал. 1 /редакция ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
1.07.2011 г.) от ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, като е потвърдил, че свидетелството за
управление на МПС № ********** е откраднато, като в действителност то е
6
било отнето от контролните органи в Германия на 06.06.2021 г. за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата на Германия.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл,
като подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, съзнавал е общественоопасните последици, които ще настъпят от
него, като е искал и целял настъпването им.
В случая не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК за оправдаване на подс. М., като въззивният съд намира, че подс.
М. е съзнавал напълно при попълване на декларацията по чл. 17, ал. 1 от
Правилник за издаване на българските лични документи, която декларация в
случая е придружавала заявление за издаване на СУМПС и се е изисквала по
чл. 160, ал. 1 ЗДвП, че заявява неистина – изрично е отразил, че СУМПС е
било откраднато и за това си подава документи за друго, а в същото време е
знаел, че същото два дни по-рано му е било отнето от контролен орган за
шофиране след употреба на алкохол в Германия, поради което същият
съзнателно е искал да заблуди органите, пред които е представил
декларацията, за да му бъде издаден дубликат на вече издаденото му по-рано
и валидно до 2030 г. СУМПС. Макар и от деянието на подс. М. да няма
настъпили вредни последици, такива не са необходими, за да е осъществен
съставът на чл. 313, ал. 1 НК. От друга страна същият се е снабдил с дубликат
на отнетия му документ кратко време след отнемането в Германия /получил
го е на 15.06.2021 г./, в продължение на значителен период от време същият е
използвал дубликата на този документ, тъй като все още не е било върнато по
официален ред отнетото му от германските власти свидетелство, отнемането
на свидетелството е било поради допуснато нарушение от подс. М.
/шофиране след употреба на алкохол над 1,2 промила/, което сочи на
негативни характеристични данни на дееца. Не са налице такива смекчаващи
вината обстоятелства, поради които съдът да приеме липсата на обществена
опасност на извършеното от подс. М. деяние, или явна незначителност на
същото. Поради горното и въззивният съд приема /каквито мотиви е изложил
районният съд/, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба за наличие на
предпоставки за оправдаване на подсъдимия М. съдът намира следното:
7
Отговорност по чл. 313 НК се носи при подаване на декларация, която
се изисква по силата на закон, указ или постановление на МС. В предишната
редакция на чл. 160, ал. 1 ЗДП /действаща към датата на обвинението/ е
посочено, че „дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация“, поради което е налице законова разпоредба, която изисква при
подадено заявление за СУМПС, когато издаденото валидно такова е
откраднато, да се подаде и декларация за истинността на това обстоятелство,
а точният текст на декларацията в конкретния случай е посочен в чл. 17, ал. 1
Правилник за издаване на българските лични документи, към който текст е
налице приложение на декларацията, която се попълва за всички откраднати
лични документи, каквото е и СУМПС. Правилникът за издаване на
българските лични документи е приет с ПМС, поради което е налице
задължение за подаване на декларация в случая наред с посочено такова в
закона /ЗДвП/ и в постановление на Министерски съвет, като декларацията по
чл. 17, ал. 1 от Правилника лицето е длъжно да попълни и подаде и без да
иска издаване на дубликат на СУМПС в срока от 3 дни след кражбата, но в
случая декларацията е подадена във връзка с изискването на чл. 160, ал. 1
ЗДП и като придружаваща заявление за издаване на СУМПС. Неоснователни
са възраженията, че подс. М. в заявлението до Сектор ПП не е поискал
издаване на дубликат, а на ново СУМПС и не намирал приложение чл. 160,
ал. 1 ЗДвП – в бланката на заявлението за издаване на документ за
самоличност на български гражданин не се конкретизира изрично какво
СУМПС се иска да бъде издадено, доколкото в заявлението се сочи само
издаване на СУМПС като личен документ, но като български гражданин,
който преди това е притежавал валидно до 2030 г. СУМПС, което ясно е
съзнавал, че му е отнето два дни по-рано в Германия и поради това не се
намира в него, подс. М. е знаел законовите разпоредби, че снабдяването с
ново СУМПС в случая не е възможно, доколкото същият в Сектор ПП се е
водил, че притежава валидно СУМПС, а друг документ като СУМПС същият
е могъл да получи само ако заяви, че му е откраднато /изгубено или
унищожено/, в който случай законът разпорежда, че се издава дубликат със
срок на валидност посоченият в декларираното като откраднато СУМПС,
като за това, че е откраднато, подс. М. е следвало да подаде декларация за
8
истинността на тези обстоятелства. Не може да се твърди, че същият е искал
издаване на ново СУМПС, а не дубликат на старото, какъвто дубликат му е
бил връчен на 15.06.2021 г., защото законът не е допускал да му се издаде
такова ново, а и в този случай същият е трябвало да представи документи,
които законът изисква при издаване за първи път на СУМПС или на подмяна
на СУМПС, като в случая не може да се твърди, че подс. М. с подаденото
заявление е поискал ново СУМПС, защото декларираните данни в
декларациите към заявлението сочат на искане за издаване на СУМПС на
дубликат, тъй като не е имало и не са посочени от подсъдимия основания за
подмяна на вече издаденото му СУМПС, което му е било отнето в Германия.
Не дава основание за друг извод посоченото във въззивната жалба Решение
№ 96 от 4.10.2011 г. на ОС Хасково по в.а.н.д. № 444/2011 г., в който казус
оправданият обвиняем е бил представил документи и е поискал издаване на
ново СУМПС с нов срок на валидност, макар и в този случай да е декларирал
неверни обстоятелства за изгубване на СУМПС, като заради придобита нова
квалификация в този казус е имало основание за издаване на ново СУМПС,
какъвто не е настоящият случай.
При решаване на въпроса дали законосъобразно е определено
наказанието на подс. М. съдът взе предвид следното:
С обжалваната присъда първоинстанционният съд го е освободил от
наказателната отговорност, като му е наложил административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева. Налице са били всички предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК /подсъдимият е бил неосъждан, не е
освобождаван от отговорност по реда на чл. 78а НК, за извършеното
умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 г.
или глоба, няма причинени имуществени вреди от престъплението,
извършено от подс. М. като пълнолетно лице/, размерът на глобата е
минимален и е съобразен с декларираното семейно, материално и имотно
състояние от подс. М., липсва и протест за увеличаване размера на глобата, за
да се обсъжда от въззивния съд дали следва да е по-голям размерът на
административното наказание. Не се констатираха основания за изменение
или отмяна на присъдата в частта за разноските, които с оглед признаването
на подсъдимия за виновен същият следва да заплати по сметка на ОД на МВР
Благоевград сумата от 98,52 лв. за направените такива по ДП.
9
С оглед на горните съображения са налице предпоставките за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Поради горното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6
от НПК Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 65 от 20.10.2023 г., постановена по
н.о.х.д. № 457/2023 г. по описа на РС – Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или
протест от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10