РЕШЕНИЕ
№ 3122
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110217837 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 616219-F624109 от 06.12.2021г. Т.К. –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София към Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ е наложил на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „..........“ .........
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „..........“ ........., в която
се посочва, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят представлява
маловажен случай на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като промяната
в касовата наличност е в размер на 82,25 лв.; нарушението е извършено за първи път; други
нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани в обекта по време на
проверката; не е имало цел да се увреди фиска, а става въпрос за недостатъчна прецизност
от страна на Дружеството. Изтъква се, че в процесното НП липсвали каквито и да било
мотиви за отказа да се приложи чл.28 от ЗАНН. Поради това не можело да се прецени дали
административно – наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона. Освен прилагане на чл.28 от
ЗАНН жалбоподателят иска да се приложи и чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, тъй като
1
липсвала обществена опасност на деянието защото от него не били настъпили никакви
съставомерни или друг вид вреди за държавата и трети лица предвид размера на сумата –
82,25 лева. В жалбата се посочва, че в НП било записано, че срещу АУАН не е направено
писмено възражение, а това не отговаряло на действителната фактическа обстановка, тъй
като срещу АУАН имало подадено възражение. От тук се прави извод за нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. Според жалбоподателя липсва връзка между посочената за нарушена
разпоредба (чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ) и санкционната норма на
ЗДДС. Поради това се иска отмяна на Наказателното постановление или алтернативно –
намаляване на имуществената санкция до минималния й размер.
Пред СРС - 10 състав жалбоподателят се представлява от адв. Димитров, който в
съдебно заседание на 07.06.2022г. заявява, че подържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 07.06.2022г. адв. Димитров моли съда да отмени обжалваното
Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Адвокатът се позовава и
на разпитите на свидетелите П. и Г. и казва, че те са извършили проверка в ресторант-
пицария, но в Наказателното постановление пишело „увеселителен .........“. От тук се прави
извод за съществено разминаване между показанията на свидетелите и издаденото
Наказателно постановление и се пледира, че това опорочава НП, тъй като от събраните по
делото доказателства не ставало ясно къде е извършена проверката, кое Дружество е
стопанисвало обекта и защо се наказва „..........“ ........., което стопанисва ......... „........ и ........“
при условие, че проверката е била извършена в пицария „Ла Рока“. Поради това се иска СРС
да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление и да присъди направените по
делото разноски на Дружеството – жалбоподател като във връзка с последното адв.
Димитров представя договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София към
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ – се представлява пред СРС от
юрк. Крумова, която оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на
07.06.2022г. юрк. Крумова пледира да отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана и за потвърждаване на процесното Наказателно постановление. Според
процесуалния представител на въззиваемата страна АУАН и Наказателното постановление
са съставени от компетентни органи в предвидената от закона форма и съдържат
необходимите реквизити. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление. Според юрк. Крумова
в АУАН и Наказателното постановление в достатъчно ясна степен са посочени, както
извършеното нарушение, така и обекта, в който е констатирано то и няма основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Смекчаващите обстоятелства са взети предвид от наказващия
орган при индивидуализиране на наказанието. С оглед изхода на делото юрк. Крумова моли
съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Закона за
правната помощ. Освен това юрк. Крумова прави и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
2
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят „..........“ ......... стопанисвал търговски обект ресторант – пицария
„.........“, находящ се в гр. ......... (...................).
На 21.08.2021г. свидетелите Захари П. и Станислав Г. (работещи като главни
инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“) посетили горепосочения
търговски обект и извършили проверка в качеството им на служители на НАП. В хода на
проверката било установено, че на територията на увеселителен ......... „........ & ........“ има
три търговски обекта – ресторант „.........“, детски магазин и „......... ........ & ........“.
Преди свидетелите Захари П. и Станислав Г. да се легитимират извършили контролна
покупка на стойност 24,60 лв., за която им бил издаден фискален бон. След като се
легитимирали свидетелите извършили фактическо засичане на касовата наличност в
ресторант – пицария „.........“ и установили, че оборотът в монтираното и работещо в обекта
фискално устройство за деня е в размер на 954,20 лева, от които 100,00 лева били „служебно
въведени“. Била проверена и фактическата наличност в касата на обекта, като на намерените
парични средства бил изготвен и опис. Служителите на НАП установили, че фактическата
наличност в касата на обекта била в размер на 1036,45 лева. Така била констатирана разлика
между наличните пари в касата и това, което показва отчетът от фискалното устройство (т.е.
била установена промяна в касовата наличност) в размер на 82,25 лева. Констатациите от
проверката били вписани в Протокол за извършена проверка в обект с бланков № 0085032 от
21.08.2021г. В Протокола е отбелязано, че проверката на 21.08.2021г. е протекла от 14.00 до
17.00 часа в присъствието на представител на „..........“ ......... – Ангелина Иванова (управител
и едноличен собственик на капитала на Дружеството - жалбоподател), която е отразила в
Протокола, че е запозната с неговото съдържание и няма възражения относно проверката.
На 22.08.2021г. свидетелят Захари П. (в присъствието на свидетеля Станислав Г.)
съставил срещу „..........“ ......... Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ F624109 за това, че на 21.08.2021г. при извършена оперативна проверка, обективирана в
Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0085032/21.08.2021г. на търговски обект
ресторант – пицария „.........“, находящ се на адрес : гр. ........., стопанисван от „..........“ ......... е
установено, че при извършена фактическа засечка на касовата наличност на обекта в
момента на проверката /21.08.2021г./ е установена сума в размер на 1036,45 лв., а разчетният
оборот от инсталираните в обекта фискални устройства към момента на проверката съгласно
дневен финансов отчет е в размер на 954,20 лв., от които 100,00 лв. са служебно въведени и
е установена промяна в касовата наличност в размер на 82,25 лева, което представлява
въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби, които не са отразени във
фискалното устройство в момента на извършването им с точност. Поради това е прието, че
„..........“ ......... не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи
всяка промяна на касова наличност /въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми,
с което е нарушил чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът е връчен срещу
подпис на представител на „..........“ ......... на дата 22.08.2021г.
3
Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение, на
06.12.2021г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 616219-F624109, с което
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София към Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ е наложил на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС на „..........“ ......... „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Наказателното постановление е получено от представител на „..........“ ......... срещу
подпис на дата 08.12.2021г. и е обжалвано с жалба, изпратена по пощата на 15.12.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите П. и Г.; АУАН №
F624109 от 22.08.2021г.; плик от жалба; Протокол за извършена проверка в обект с бланков
№ 0085032 от 21.08.2021г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката към ПИП сер. АА № 0085032 от 21.08.2021г.; дневен отчет; Заповеди № ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г., № 574 от 04.10.2021г. и № 3424 от 25.06.2019г. на Изпълнителния
Директор на НАП; писма от БЪЛГАРСКИ ПОЩИ с изх. № 11-01-179-1 от 11.03.2021г. (с вх.
№ 48810 от 14.03.2022г.) и с изх. № 94-Т-29 от 02.03.2022г. (приложени на лист 48 и лист 58
от делото) и справка от Търговския регистър по партидата на „..........“ ..........
Показанията на свидетелите П. и Г. са вътрешно непротиворечиви, обосновани,
звучат достоверно и намират опора в Протокола за извършена проверка, АУАН, описа на
паричните средства и дневния отчет. Поради това съдът прие, че следва да се довери на тези
гласни доказателства. Редно е да се посочи, че свидетелите не са точни при посочване на
установената положителна разлика, тъй като св. П. казва, че тя е 80,25 лв., а св. Г. посочва,
че е над 80 лева. С оглед естеството на работа на двамата свидетели и отминалия период от
време от датата на проверката е нормално свидетелите да нямат точен спомен за сумата и
касателно нея съдът се доверява с приоритет на кредитираните по-долу писмени
доказателства като това не означава, че свидетелските показания не са достоверни и не
следва да се кредитират в останалата им част.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са достоверни,
обективно съществуващи и непротиворечиви. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Съдът изцяло се доверява на АУАН № F624109 от 22.08.2021г., Протокол за
извършена проверка в обект с бланков № 0085032 от 21.08.2021г., опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП сер. АА № 0085032 от
21.08.2021г. и на дневния отчет, тъй като тези писмени доказателства взаимно се подкрепят,
намират опора и в свидетелските показания, а освен това не са налице други доказателства,
които да ги опровергават.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на НАП са официални
документи, които разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тъй
като изхождат от държавен орган. От Заповед № 3424 от 25.06.2019г. на Изпълнителния
директор на НАП се доказва, че Захари П. е заемал длъжността „главен инспектор по
4
приходите“ в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни
дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – София, Сектор „Мобилни групи“ – София 2
след 01.07.2019г. и на основание чл.193, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и
точка 2 от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП е имал
правото да съставя АУАН. Въз основа на приложените по делото Заповеди № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г. (точка 1.1.) и № 574 от 04.10.2021г. на Изпълнителния Директор на НАП се
установя, че Т.К. считано от 04.10.2021г. е заемал длъжността „Началник на отдел” в ЦУ на
НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел
„Оперативни дейности“ – София и като такъв е можел да издава Наказателни
постановления, вкл. и проценото НП от 06.12.2021г. Това означава, че АУАН и издаденото
въз основа на него Наказателно постановление са издадени от компетентни лица.
Съдът дава вяра и на плика от жалбата, както и на писмата от БЪЛГАРСКИ ПОЩИ,
приложени на лист 15, лист 48 и лист 58 от делото, тъй като това са достоверни, обективни
доказателства с достоверна дата. От съвкупната им преценка се установява, че жалбата на
„..........“ ......... срещу процесното НП е подадена по пощата на 15.12.2021г.
Справката от Търговския регистър по партидата на „..........“ ......... (на лист 53 от
делото) има доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я
кредитира. Въз основа на тази справка, както и на вписването в АУАН се установява, че
седалището и адресът на управление на Дружеството – жалбоподател е в г........, ............ /с
......... & ........“/.
Приложеното на лист 10-11 от делото възражение съдържа становище на
Дружеството – жалбоподател, а не представлява писмено или гласно доказателство. Поради
това съдът не го приема като част от доказателствената маса, която подлежи на анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което СРС – 10 състав приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В случая датата на установяване на нарушението и датата на неговото извършване
съвпадат и това е датата 21.08.2021г. Доколкото Актът е съставен на следващия ден -
22.08.2021г., СРС – 10 състав счита, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. От съставянето на Акта /22.08.2021г./ до издаване на обжалваното
Наказателно постановление /06.12.2021г./ са изминали по-малко от четири месеца, т.е.
спазен е и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52, ал.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП
на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по
чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за
5
срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води
до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Изпълнителния
директор на НАП следва, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени
от компетентни лица.
След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното постановление
има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Според
настоящия съдебен състав административно – наказателното обвинение срещу „..........“ .........
е ясно формулирано и не е допуснато ограничаване в правото на защита на наказаното лице
да разбере защо му се ангажира административна отговорност. От записаното в АУАН и НП
не може да се направи извод, че има неяснота относно това кой обект е бил проверяван, тъй
като ясно и недвусмислено е посочено, че проверяваният търговски обект е ресторант –
пицария „.........“, находящ се в гр. ......... и стопанисван от „..........“ ........., а адресът „.........“ /с
......... & ........“/“ е посочен в АУАН и НП в графите за седалище и адрес на управление на
Дружеството. Поради това СРС не споделя тезата на адв. Димитров, че не ставало ясно къде
е извършена проверката и кое Дружество е стопанисвало обекта, респ. защо се наказва
„..........“ .......... Напротив – и в Акта, и в Наказателното постановление много ясно е посочен
проверяваният обект, неговият адрес и кое лице го стопанисва, а „......... ........ & ........“ е
вписан единствено и само във връзка със седалището и адреса на управление на „..........“
........., като видно от справката от Търговския регистър, приложена на лист 53 от делото,
вписаните в АУАН и НП седалище и адрес на управление на „..........“ ......... изцяло съвпадат
с отразеното в Търговския регистър, където „......... ........ & ........“ е част от адреса. Водим от
изложеното съдът прие, че в Акта и Наказателното постановление правилно, точно, ясно и
коректно е индивидуализиран търговският обект, в който е извършено нарушението и
съответно жалбоподателят е бил наясно с мястото, където се твърди да е извършено
нарушението, а релевираните в обратния смисъл възражения на адв. Димитров се явяват
неоснователни.
С оглед фактическия състав на процесното нарушение съдът приема, че всички
съставомерни факти са отразени в АУАН и НП и няма допуснато нарушение на чл.42 или
чл.57, ал.1 от ЗАНН. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая Актът е
издаден на 22.08.2021г., т.е. преди да влязат в сила измененията на ЗАНН от 23.12.2021г.
Според действащия по време на съставяне на АУАН закон – освен имена и адреси, в Акта е
следвало да фигурира и ЕГН на свидетелите по Акта. Вярно е, че в този АУАН не е
посочено ЕГН на св. Г., но доколкото ЕГН попада под закрила от Закона за защита на
личните данни, липсата на ЕГН на свидетеля по Акта не е съществено процесуално
нарушение.
Съдът не споделя мнението на жалбоподателя, че има несъответствие между
посочената като нарушена правна норма и приложената санкционна разпоредба, тъй като
Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена от Министъра на финансите на основание чл.118,
ал.4 от ЗДДС и представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС,
6
поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС административното наказание, което
следва да се наложи на нарушителя, трябва да бъде определено именно по реда на този текст
от ЗДДС. В конкретния случай в НП изрично е посочено, че деянието не води до
неотразяване на приходи, което напълно съответства на нормата на чл.185, ал.2, изр.2, вр.
ал.1 от ЗДДС. Поради това и този довод от жалбата не се споделя от съда.
Самият факт, че административно – наказващият орган е издал Наказателно
постановление говори, че не е приел, че деянието е маловажно. В НП има изложени /макар и
лаконични/ мотиви в тази насока.
Това, че в Наказателното постановление е посочено, че срещу АУАН не е направено
възражение, а в действителност е било подадено такова, не е съществено процесуално
нарушение, тъй като самият запис в Наказателното постановление не ограничава по никакъв
начин правата на жалбоподателя, а и в случая видно от последната страница на Акта в него
с химикал представителят на „..........“ ......... е записал, че не възразява, поради което може да
се мисли, че въпросният запис в НП, че срещу АУАН не е направено възражение се отнася
до това изявление от Акта.
В хода на служебната проверка съдът установи, че в случая са били спазени и
изискванията на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Водим от изложеното по-горе СРС прие, че не са ограничени правата на наказаното
лице да разбере административно – наказателното обвинение и да организира защитата си.
Както в Акта, така и в Наказателното постановление са посочени времето и мястото на
проверката и на нарушението; юридическото лице, което стопанисва обекта; установените
касова и фактическа наличност; констатираната разлика и това, че същата не е отразена във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми.
Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да очертаят рамките на конкретното
обвинение и да позволят на нарушителя да организира защитата си срещу него. Поради това
съдът приема, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на
Наказателното постановление на формално основание и спорът следва да се реши по
същество.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им, изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (на кратко : Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ) извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира, се
налага изводът, че по делото е безспорно доказано, че на 21.08.2021г. към момента на
7
проверката от НАП в проверявания обект е имало реално 1036,45 лева (описани от
представител на „..........“ ......... в опис на паричните средства, приложен на лист 19 от
делото) при наличност във фискалното устройство според извадения дневен отчет – 954,20
лева, от които 100,00 лева са служебно въведени (съгласно вписването на лист 20 от делото).
В този смисъл са не само писмените доказателства на лист 19 и лист 20 от делото, но и
Протоколът за извършена проверка, АУАН и показанията на свидетелите П. и Г.. От
съвкупната им преценка съдът установява, че към момента на проверката на 21.08.2021г. в
ресторант – пицария „.........“, стопанисван от „..........“ ......... е констатирана разлика между
фактическата наличност в касата и наличността от фискалното устройство в обекта (т.е.
промяна в касовата наличност) в размер на 82,25 лева, без тази разлика да е била отразена и
регистрирана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
От гореизложеното следва, че от обективна страна доказано е реализиран съставът на
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Релевираните от адв. Димитров доводи, че не било ясно кой обект е проверяван са
неоснователни, тъй като и от показанията на свидетелите П. и Г., и от АУАН, и особено от
Протокола за извършена проверка в обект с бланков № 0085032 от 21.08.2021г. се
установява по несъмнен начин, че проверката е извършена в търговски обект ресторант –
пицария „.........“, находящ се в гр. ........., стопанисван от „..........“ ......... и че на територията
на увеселителен ......... „........ & ........“ има три търговски обекта – ресторант „.........“, детски
магазин и „......... ........ & ........“, както и че седалището и адресът на управление на
Дружеството – жалбоподател е : .........“ /с ......... & ........“/. Това, че проверяваният ресторант
– пицария е на територията на увеселителен ......... „........ & ........“, в който има няколко
търговски обекта, включително и „......... ........ & ........“, не означава, че от писмените и
гласните доказателства не може да се установи кой точно обект е бил предмет на проверка
от страна на свидетелите П. и Г.. В случая и свидетелите, и Акта, и Протокола за извършена
проверка, и дневният отчет на лист 20 от делото, и описът на паричните средства на лист 19
от делото сочат, че проверяваният обект е не друг, а ресторант – пицария „.........“. От тези
гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че този обект се
стопанисва от Дружеството – жалбоподател, което означава, че „..........“ ......... се явява и
административно – наказателно отговорно лице.
Административната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Поради това СРС – 10 състав счита, че конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение е
реализирано и от субективна страна.
Процесното нарушение е формално. То е довършено с неотразяването и
нерегистрирането във фискалното устройство /чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми/ на реално налични в касата пари – в случая на установената
разлика от 82,25 лева. Причиняването на щета за фиска не е елемент от фактическия състав
на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на
8
нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по чл.185, ал.1 от ЗДДС (за физическите лица, които не са търговци, „глоба” в размер от 100
до 500 лв.; за юридическите лица и едноличните търговци – „имуществена санкция” в
размер от 500 до 2000 лв.). С оглед данните по настоящото дело съдът приема, че доколкото
Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена от Министъра на финансите на основание чл.118,
ал.4 от ЗДДС и представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС,
то на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС следва да се определи административното наказание,
което да се наложи на лицето, извършило в случая нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. От изложените по-горе мотиви става ясно, че това лице е „..........“
........., поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на него следва да бъде наложена
имуществена санкция в диапазона от 3000 до 10 000 лева или от 500 до 2000 лева – в
зависимост от това дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи.
Анализът на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извод, че за да се
наложи на юридическо лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр.1 от
ЗДДС следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Този резултат следва да
е въведен като елемент от фактическия състав на нарушението, да е посочен в АУАН и в
Наказателното постановление и да е очертан в кръга на доказателствено – релевантните
факти. В този смисъл са Решение № 4114 от 18.06.2018г. на АССГ – IX касационен състав;
Решение № 3956 от 13.06.2018г. на АССГ – XI касационен състав и други. В конкретния
случай в НП изрично е посочено, че деянието не води до неотразяване на приходи.
Доколкото административно – наказващият орган не твърди въпросната разлика (промяна в
касовата наличност) в размер на 82,25 лева да представлява реализирани, но неотразени
приходи, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за налагане на
имуществената санкция на „..........“ ......... по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, която от
своя страна съответства на вменената за нарушена правна норма на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, чийто фактически състав не включва реализиране и неотразяване
на приходи.
Водим от изложеното съдът прие, че на „..........“ ......... следва да се наложи
предвидената в чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в диапазона от
500 лева до 2000 лева. Отегчаващи отговорността обстоятелства в случая липсват.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са това, че преди процесното деяние няма данни
„..........“ ......... да е имало други извършени административни нарушения. С оглед
съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства, както и в
предвид невисоката степен на обществена опасност на конкретното деяние (с оглед размера
на установената промяна в касовата наличност), настоящият съдебен състав счита, че
имуществената санкция на „..........“ ......... следва да бъде отмерена в рамките на законовия
минимум по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. 500 (петстотин) лева. Доколкото с
9
обжалваното Наказателно постановление на „..........“ ......... е определена на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева, т.е. толкова,
колкото и настоящият съдебен състав счита, че следва да се наложи на Дружеството, то
процесното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, тъй като е
законосъобразно, обосновано и при справедлив размера на наложеното административно
наказание.
Конкретното нарушение е формално и представлява типична проявна форма на
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Установената разлика
между фактическата наличност и отчетеното от фискалното устройство не е незначителна.
Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Дали фискът е ощетен или не е без значение за фактическия състав на нарушението, тъй
като то е формално и се счита за довършено и без да са настъпили вреди. Поради това
съдебният състав приема, че в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН, респ. чл.9, ал.2
от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе този съдебен състав счита, че жалбата на
„..........“ ......... следва да се остави без уважение, а обжалваното Наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. НАП) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10 състав юрк. Крумова е
поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на НАП следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало две открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав с участието на юрк. Крумова,
които са били с кратка продължителност. Поради това и доколкото самият правен спор не се
отличават с фактическа и правна сложност, а и юрк. Крумова изрично заявява пред СРС, че
претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 616219-F624109 от 06.12.2021г.,
издадено от Т.К. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София към Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.53, вр. чл.83 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „..........“ ......... е наложена „имуществена санкция”
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
ОСЪЖДА „..........“ ......... с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление : г........,
............ /с ......... & ........“/ с управител и едноличен собственик на капитала Ангелина
Йорданова Иванов да заплати на Националната агенция по приходите за направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11