№ 1548
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506493 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по
частна жалба на С.о. с адрес гр.София, ул.“**** чрез юк А.Г. против Постановление за
разноски от 29.04.2022г. по ИД №20228510400715 на ЧСИ М.П. с район на действие –
Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в
изпълнителното производство разноски. Наведен е довод, че юрисконсултското
възнаграждение на представителя на взискателя е прекомерно и следва да се намали до
15лв., алтернативно до 50лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ да бъде
съответно намалена при отчитане на законово определените размери.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди, че юк възнаграждение е
прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Извършените
действия не били необичайни и не налагали определянето на такова възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия според
Наредбата за заплащане на правна помощ, като бъде редуциран до сума в размер на 50лв.,
тъй като изцяло задължението на С.о. е било изплатено в срока за доброволно изпълнение.
Съответно счита, че определената по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална
такса е прекомерна. Счита, че таксите и разноските по изпълнителното дело не следва да се
включват при изчислението на таксата по т.26.
В законов срок ответникът по жалбата не е взел становище.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 относно
неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20228510400715 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на ЗК
„Л.И.“ АД чрез юк.П.М. против С.о. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.
1
№38886/2017г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който С.о. е осъдена да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 910лв. регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение, ведно с лихва от 14.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 410лв. разноски.
Към молбата е приложено пълномощно, по силата на което взискателят е
упълномощил юк.П.М. да го представлява във връзка с образуване и водене на
изпълнително производство.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител, да предприеме конкретни
изпълнителни действия към принудително събиране на вземането, както и да бъдат събрани
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. Възложил е извършване на
всички действия, посочени в чл.18 от ЗЧСИ.
Установява се, че на 01.04.2022г. е била връчена на длъжника Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№ 20228510400715, в която е посочено, че е осъден да заплати парично
задължение в полза на взискателя за главница в размер на 910лв., ведно със законната лихва
от 14.06.2017г. – 11.04.2022г. в размер на 445,40лв., разноски в размер на 410лв., юк
възнаграждение в размер на 150лв., суми по ТТРЗЧСИ в размер на 291,88лв.
На 05.04.2022г. от изискана справка от Регистъра на НАП се установява, че
длъжникът няма задължения.
С Възражение до съдебния изпълнител С.о. е изложила съображения за прекомерност
на юк възнаграждение и на присъдената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ, като е поискала от съдебния изпълнител да измени постановлението си за разноските
в тази му част, като намали юк възнаграждение до минимален размер от 50 лева и съответно
да бъде коригирана и пропорционалната такса.
С Постановление от 29.04.2022г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на С.о..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Заплатеното от взискателя юк възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, поради което те се събират наред и заедно със сумите по
изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, според който заплащането е съобразно с вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на тази
разпоредба е приета Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл.8 от НЗПП посочените в наредбата възнаграждения са съобразно вида
правна помощ и имат определен минимален и максимален размер. В чл.13 т. 2 от НЗПП е
предвидено, че за подготовка на документи за завеждане на дело се дължи възнаграждение
от 15 до 50 лв., а в чл. 27 от НЗПП е посочено, че за представителство в изпълнително
производство възнаграждението е от 50 до 150лв.
В случая присъденото юрисконсултско възнаграждение е в съответствие с
предвидените в НАРЕДБА за заплащането на правната помощ лимити и е определено в
съответствие с правната и фактическа сложност на делото. Това възнаграждение
представлява разход на страната, който тя реализира в рамките на трудовото
2
правоотношение със съответното лице – процесуален представител по делото.
В случая определения размер на юк възнаграждение от съдебния изпълнител не
надхвърля законово предвидения и не са налице основания за намаляването му.
По отношение дължимостта на пропорционалната такса по т.26 и други разноски от
ТТРЗЧСИ се установява, че правилно са били определени съгласно Тарифата - за
образуване на делото по т.1 от ТТРЗЧСИ – 24лв., за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество по т.3 – 6лв. за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба,уведомление или книжа, вкл. за връчване на
изявление на взискателя по чл517 ал.2,3 от ГПК по т.5 – 24лв., налагане на запор без
извършване на опис – по т.9 – 18лв., изпълнение на парично вземане по т.26 – 207,54лв.,
допълнително разноски по т.31-12лв. и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
таксите с оглед размера на претендираната по ИЛ сума.
По изложените съображения частната жалба ще бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№42679 от 17.05.2022г. на С.о. с адрес
гр.София, ул.“**** чрез юк А.Г. против Постановление за разноски от 29.04.2022г. по ИД
№20228510400715 на ЧСИ М.П. рег.№851 с район на действие – Софийски градски.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3