Решение по дело №1816/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 396
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510101816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

05.06.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

31.05.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Росица Кечева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1816

 

2018

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, управител Радослав Велчев, съдебен адрес:***, е предявило срещу И.П. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 вр. чл.79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер 477, 95 лв., от които: 231, 27 лева - неплатена главница по договор за кредит № ********** и такса експресно разглеждане; 246, 68 лв. – наказателна лихва за периода 05.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; - законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 05.08.2015 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус", и И.П.В. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР, по смисъла на който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.

Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД: кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя, на която са предоставени общите условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, съгласно чл. 8 от ЗПФУР.

След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет-страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, предоставени на кредитополучателя на подсигурен РDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора и стандартния европейски формуляр и се съгласява кредитодателят да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Кредитополучателят има право да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, която гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на услугата се начислява такса за експресно разглеждане съобразно сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.

Сключеният на 05.08.2015 г. между страните договор за кредит под № ********** е трети по ред между тях. В заявката си И.П.В. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 200 лева, като заявила и ползване на допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 04.09.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей" на 05.08.2015 г. Съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на 6, 73 лева, съгласно т.6.1 от Общите условия, за периода от 05.08.2015 г. до 04.09.2015 г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер на 31, 27 лв.

На падежа кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно т.13.3 от Общите условия, от 05.09.2015 г. „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10, 01 %, към договорния лихвен процент – 40, 98 %, върху неизплатената главница за периода на просрочието.

С договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД - цедент, прехвърлило на „Кредитреформ България" ЕООД - цесионер, вземанията по договор № **********, както следва: главница - 200 лева, договорна лихва - 6, 73 лв.; такса за експресно разглеждане - 31, 227 лв.; наказателна лихва - 246, 68 лв. за периода 05.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; такси за събиране на вземането за 3 бр. изпратени писма - 30 лева. Посочените вземания са подробно описани в приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно договора цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията, което не получено от длъжника.

В постъпилия писмен отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва се получаването на сумата по кредита; направено е възражение за нищожност по чл.146, ал.1 ЗПП на клаузата за договорна лихва. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото, по който не са направени възражения, е прието за безспорно сключването на 05.08.2015 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус", и И.П. Василиева на договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР; сключването на 01.02.2018 г. на договор за прехвърляне на вземанията по договор № ********** между „4финанс" ЕООД – цедент и „Кредитреформ България" ЕООД - цесионер.

По делото е представена заверена от ищеца разпечатка на договора и общите условия към него; в договора е посочен размерът на отпуснатия кредит – 200 лв., на лихвения процент – 40, 94 %, на ГПР – 49, 6 %; срокът на кредита – 30 дни; датата на получаване /05.08.2015 г./ и датата на връщане на кредита /04.09.2015 г./, както и на таксата за експресно разглеждане, с която общият размер на дължимата сума възлиза на 238 лв.

Кредитополучателят е декларирал при сключването на договора, че е получил общите условия и се е съгласил с тях. В общите условия е описана процедурата за кандидатстване и сключване на договора по електронен път; предвидено е заплащането на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока като незадължителни услуги; изрично е указано местоположението на стандартния европейски формуляр за предварителна преддоговорна информация на началната интернет-страница на кредитора, като с подписването на договора кредитополучателят потвърждава, че се е запознал с този формуляр. Договорено е незабавно след сключването на договора кредиторът да преведе сумата по кредита на кредитополучателя, като от този момент тече уговореният срок на договора.

В общите условия е посочен и начинът на изчисляване на ГПР и лихвата по кредита, за която изрично е уточнено, че остава непроменена за целия срок на договора. В клаузата относно правото на отказ на кредитополучателя от договора е посочено, че то следва да бъде упражнено с писмено известие до пощенския адрес на кредитора /изписан на първата страница от общите условия/.   

Относно изпълнението на задължението на кредитора по договора е представена разписка за извършено на 05.08.2015 г. плащане чрез системата за електронни плащания ePay.bg с наредител „4финанс" ЕООД и получател И.П. Василиева в размер на 200 лв. По реда на чл.192 ГПК от „Изипей“ АД е представена разписка, подписана от И.П. Василиева, за получаването на 05.08.2015 г. на сумата 200 лв. с наредител „Вивус“.

Ищецът е представил и договор за цесия от 01.02.2018 г., сключен с „4финанс" ЕООД /цедент/, съгласно който се прехвърлят вземанията, описани в приложение №1, заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. Видно от потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. и приложение №1 към него, в предмета на договора е включено и процесното вземане. Представено е и пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответницата.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 вр. чл.79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; сключването на договора за прехвърляне на процесното вземане.

Между страните е безспорно сключването на 05.08.2015 г. между „4финанс" ЕООД и ответницата на договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР, т.е. като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

По делото е безспорно установено получаването на заемната сума от 200 лв. от ответницата, както и липсата на изпълнение на поетото от нея задължение да я върне. Съгласно чл.13.3, б.а от общите условия, за периода на забава е дължимо обезщетение, чиито размер за периода 05.09.2015 г. до 31.01.2018 г. възлиза на 246, 68 лв.

Ищецът не е направил искане за осъждане на ответника да му заплати договорна лихва, поради което не следва да се обсъжда възражението за нищожност на клаузата за договорна лихва.

При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема /кредита/ на погасителни вноски /включително анюитетни/ на определени дати представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД. Следователно приложима е 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД, която не е изтекла до предявяване на иска.

На следващо място, 30-дневният срок на кредита, считано от 05.08.2015 г., изтича на 03.09.2015 г. Поради това като дата на връщане е посочен следващият ден - 04.09.2015 г. От пощенското клеймо на плика /л.32/, с който е изпратена исковата молба, се установява, че искът е предявен на 03.09.2018 г. и тригодишният давностен срок по чл.111 ЗЗД също не е изтекъл. Следователно е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за претендираните вземания за главница и наказателна лихва.

Поради това исковете за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 231, 27 лева - неплатена главница по договор за кредит № ********** и такса експресно разглеждане; 246, 68 лв. – наказателна лихва за периода 05.09.2015 г. до 31.01.2018 г., са основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 100 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., възнаграждение за особен представител на ответницата – 300 лв./ в размер общо на 500 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА И.П. Василиева, ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, сума в общ размер 477, 95 лв., от които: 231, 27 лева - неплатена главница по договор за кредит № ********** и такса експресно разглеждане, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 03.09.2018 г., до окончателно изплащане на вземането; 246, 68 лв. – наказателна лихва за периода 05.09.2015 г. до 31.01.2018 г.

ОСЪЖДА И.П. Василиева, ЕГН **********, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, сумата 500 лв. - разноски по водене на делото.

Посочената от ищеца банкова сметка ***: IBAN ***, при "Банка ДСК" ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: