№ 1195
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ир. Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500858 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н. Т. ИЛЧ., ЕГН: **********- ответник, чрез
назначения от съда особен представител, срещу решение
№261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В ЧАСТТА, с
която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по отношение на
ищеца Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между АТ. Д. Д. ЕГН**********
и Н. Т. ИЛЧ. ЕГН********** от гр.Варна, бул.“Г.К. от една страна като
продавачи и ИР. АЛ. М. ЕГН********** - от друга страна като купувач,
сделката, обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г., с
която е прехвърлена собствеността на имот представляващ поземлен имот с
площ от 524кв.м. с идентификатор 10135.2526.2420, находящ се в гр.Варна,
район Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД. Според изложеното
в жалбата, решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че съдът е следвало да уважи направеното възражение за изтекла давност,
като вземе предвид, че Павловият иск по естеството си представлява иск за
унищожаемост, а не нищожност, като съгласно чл. 32, ал.2 от ЗЗД „правото
1
да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност", която
респективно тече от датата на сключване на договора. Процесният договор за
покупко-продажба, обективиран в горецитирания титул за собственост, е
сключен на 30.12.2015г.. Следователно срокът да се търси унищожаемост на
посоченото основание е изтекъл на 30.12.2018г., а именно преди датата на
депозиране на исковата молба, в какъвто смисъл е направено възражение с
отговора на исковата молба. В условията на евентуалност се навеждат и
съображения за неправилност на решението, като се твърди, че
жалбоподателят с действията си не е увредил кредитора, тъй като сделката е
възмездна, собствеността е прехвърлена срещу съответната продажна цена,
поради което и длъжникът не е намалил имуществото си. Дори и да бъде
прието, че имуществената маса е намалена вследствие на съответната
прехвърлителна сделка и това води до увреждане, то моли да се счете, че
твърдяното увреждане не представлява съзнателен акт, тъй като липсва спор,
че процесният имот е бил част от друг имот, по отношение на който е била
извършена делба. Освен това възмездната сделка е с лице извън изброените в
чл.135, ал.2 от ЗЗД, поради което дори и длъжникът да е целял увреждане, то
приобретателят по възмездната сделка е трето добросъвестно лице и
евентуалната недействителност на процесната сделката не касае правата на
купувача по същата, като не са налице каквито и да било други факти или
обстоятелства, въз основа на които да би могло да се приеме, че третото лице
- приобретател е било недобросъвестно и е знаело и е целяло увреждането. С
оглед изложеното моли да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като на негово се постанови друго такова, с което да се
отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като
ищецът бъде осъден да заплати на въззивника разноските по делото и пред
двете инстанции в това число и тези за възнаграждението на особения
представител. В останалата част моли да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
упълномощения от страната адвокат.
Постъпила е и въззивна жалба от ИР. АЛ. М., ЕГН **********, срещу
решение №261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В
ЧАСТТА, с която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по
отношение на ищеца Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между АТ. Д. Д.
2
ЕГН********** и Н. Т. ИЛЧ. ЕГН**********, от една страна като продавачи
и ИР. АЛ. М. ЕГН********** - от друга страна като купувач, сделката,
обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г., с която е
прехвърлена собствеността на имот представляващ поземлен имот с площ от
524кв.м. с идентификатор 10135.2526.2420, находящ се в гр.Варна, район
Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД. Според жалбоподателката
решението в тази част е неправилно и недопустимо, постановено при
погрешна съвкупна преценка на фактите и доказателствата по делото, тъй
като в процеса не са събрани доказателства, от които да се установят и
докажат като верни твърденията на ищеца. Твърди, че ищецът е следвало да
проведе пълно главно доказване на „знание за увреждането" у ответника -
приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещно-
прехвърлителен договор или „лицето, с което длъжникът е договарял", но в
случая такива факти не са доказани от ищеца, като последният се е ограничил
до посочването на обстоятелство, че договарящите били съседи. Счита за
неправилен и изводът на съда, че знанието за един кредитор е индиция че има
и други. Твърди, че в конкретния случай не се установява нито правна връзка
между страните (т.е. да са свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ) нито
отношенията между тях да са такива че да индицират близки отношения, от
които може да се направи обоснован извод за знание. Твърди също, че
договорената цена на имота по-ниска от средните пазарни цени за подобни
имоти, каквото ищецът твърди и вещото лице е посочило, е съобразена с
утежненията на района, подробно описани в отговора на исковата молба,
както и приложените доказателства към него, а именно, че имотът се намира
в зона на строителна забрана установена със Заповед РД 02- 14-300
/21.04.1997г. на МТРС и необходимостта от множество допълнителни
административни процедури и фактически действия, които следва да бъдат
извършени за да може имотът да бъде ползван пълноценно и респективно
собственикът да упражни в пълнота своите собственически права по него,
като не може да обоснове извод, че е било известно, че продавачът има дълг и
че целта на сделката е да увреди кредитора му. Постигнатото съгласие за
цената на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на
договаряне позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност. Счита, че от представените по делото от ищеца
3
доказателства в тяхната съвкупност не може да се направи обоснован извод
за знание за увреждане и респективно недобросъвестност от страна на
жалбоподателя, което от своя страна прави претенцията недоказана и
необоснована. По изложените съображения моли обжалваното решение да
бъде отменено, като на негово място бъда постановено друго, с което
предявеният иск с пр. осн. Чл. 135 ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивникът А.Д. Д. И. не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна – Г. Г. Щ. е открито съдебно заседание чрез
пълномощника си оспорва въззивните жалби, като моли първ. решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с въззивната
жалба на Н.И. счита, че е важен моментът когато е извършена сделката, която
уврежда кредитора и дали към този момент лицето- прехвърлител е било
длъжник, а не кога кредиторът се е възползвал от правото си на Павлов иск.
Излага, че производство по чл. 135 ЗЗД по своето същество е един
обезпечителен способ за кредитора да реализира вземанията си и в този
случай, от друга страна не може да се приложи кратката погасителна давност,
която се споменава в жалбата. Излага, че не може да се приеме, че купувачът
е трето добросъвестно лице, при положение, че още с отговора на исковата
молба то признава, че знае за вземанията на кредитора и подробно за
задълженията на продавачите. По отношение на въззивната жалба, подадена
от И.М. излага, че твърдението в жалбата за определяне на по- ниска цена
поради утежнение на района не е подкрепено със своевременно представени
доказателства. Относно знанието на И.М. по смисъла на чл.135 ЗЗД излага, че
това се установява от отговора, в който дори не се оспорва наличие на
вземанията на ищеца към Ат. И. и към Н.И., както и, че за събирането им се
водят изпълнителни дела.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което
съдът ги намира за допустими.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
4
фактическа страна следното:
Производството е образувано по обективно евентуално съединени
искове, предявени от Г.Щ. срещу АТ. Д. Д., Н. Т. ИЛЧ. и ИР. АЛ. М., с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. Пето ЗЗД, и чл. 135 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради абсолютна симулация на сделката за покупко-продажба
сключена между ответниците и обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831,
нот.д.№229/2015г. с която ответниците Ния Т.И. и Ат.Д. са прехвърлили чрез
покупко-продажба собствеността на имот с идентификатор 10135.2526.2420 с
площ от 524кв.м., в гр.Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола на
ответницата ИР. АЛ. М., а в евентуалност – за прогласяване на относителната
недействителност по отношение на ищеца, в качеството му на кредитор, на
осн. чл.135 от ЗЗД. Ищецът твърди, че срещу ответниците АТ. Д. Д. и Н. Т.
ИЛЧ. са образувани изпълнителни дела по описа на ЧСИ Н.Д. Г.ева, рег.
№807, както следва: изпълнително дело №20108070400244 по издаден
изпълнителен лист на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК, постановена по гр.д.№9699/2010г. по описа на ВРС, по който
длъжниците АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ. са осъдени да заплатят солидарно на
ищеца сумата в размер на 5000лв., представляваща дължима главница по
запис на заповед с дата на издаване 10.10.2015г. с падеж 02.10.2006г, както и
сумата от 100лв. представляваща разноски по делото; изпълнително дело
№20108070400361 по издаден изпълнителен лист на основание Заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№13428/2010г. по описа на ВРС, по която
длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на
16 000 евро представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на
издаване 20.03.2006г. с падеж 02.10.2006г. както и сумата от 625,86лв.
представляваща разноски по делото; изпълнително дело №20108070400362
по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№13427/2010г. по описа на ВРС на
основание заповед за незабавно изпълнение, по силата на която длъжниците
са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 29000 евро
представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване
10.10.2005г. с падеж 02.10.2006г. както и сумата от 1134.38лв.
представляваща разноски по делото. Ищецът твърди, че след образуване на
изпълнителните дела, в хода на изпълнителните производства, ответниците
А.Д. и Н. Т. ИЛЧ. на 30.12.2015г. са продали, чрез сделка, обективирана в
5
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29, дело №
229/2015г. на третия ответник-ИР. АЛ. М. недвижим имот с идентификатор
10135.2526.2420 по КККР гр.Варна с адрес на имота гр.Варна, район
Приморски, кв.Св.Никола, с площ 524кв.м., стар идентификатор
10135.2526.923, като имотът е образуван чрез извършване на доброволна
делба с договор за доброволна делба вписан в СВп Варна с № 226, дело
№3111/05.10.2015г. Твърди, че с разпоредителната сделка, ответниците
умишлено са намалили имуществото си с цел да затруднят и да попречат на
удовлетворяване на претенциите на ищеца по образуваните изпълнителни
дела. Счита, че посочената в нотариалния акт покупна цена в размер на 15
000евро не е била заплатена и с подписване на договора за покупко-продажба
ответниците са прикрили извършване на безвъзмездно прехвърляне на
недвижима собственост с цел да намалят имуществото си подлежащо на
принудително изпълнение. Излага, че договорената между страните в
атакуваната сделка покупко-продажна цена в размер на 15000 евро за
поземлен имот от 524 кв.м. в местността „св.Никола“ е многократно по-ниска
от пазарната. Счита, че атакуваната сделка е симулативна и е нищожна
поради противоречие със закона, тъй като продажната цена не е платена, а
страните са създали привидност пред третите лица, че са обвързани от
договор. Ищецът твърди, че за обезпечаване на вземането му по образуваните
изпълнителни дела, на 11.11.2010г. била наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжниците АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ., представляващ етаж
от къща с административен адрес гр.варна, местност „Св.Никола“ №120 със
застроена площ от 86,95кв.м., изграден в поземлен имот с номер III-923,
който със заповед № 022/04.03.2013г. на Кмета на Община Варна бил
урегулиран в ПИ 10135.2526.923 с площ от 2 167 кв.м. Излага, че с договор за
доброволна делба от 05.10.2015г. сключен между А.И., Н.И. и Б.ТИл.,
страните поделят поземлен имот с идентификатор №10135.2526.923 на
следните три новообразувани имота: поземлен имот с идентификатор
10135.2526.2420, поземлен имот с иден.№ 10135.2526.2421 и поземлен имот с
идент.№ 10135.2526.2422, като в дял на ответниците А.И. и Н.И. остават
поземлен имот с идент.№ 10135.2526.2420 и поземлен имот с идент.№
10135.2526.2421, в който се намира жилищната сграда, възбранена по
изпълнителните дела още през 2010г. Твърди, че към момента, въпреки, че са
изминали повече от три години от сключване на сделката, ответникът-
6
купувач все още не владее и не ползва имота, а през 2012г. е насрочена първа
по ред публична продан на процесния недвижим имот, която е редовно
разгласена, като обявление за проданта съгласно чл.487 ал.2 от ГПК е
поставено и на самия имот. Излага, че ответникът- купувач притежава
недвижим имот, намиращ се срещу процесния, поради което е узнала, че
имотът е предмет на публична продан. По изложените съображения ищецът
моли сделката от 30.12.2015г. обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №29, том ІІ, рег.№ 1831, дело № 229/2015г. чрез
която АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ. са прехвърлили на ИР. АЛ. М. недвижим имот
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2420 по КККР в
гр.Варна, кв.“Св.Никола“ с площ от 524 кв.м. стар идентификатор
10135.2526.923, номер по предходен план: квартал 59, парцел IX -923 да бъде
прогласена ЗА НИЩОЖНА поради абсолютна симулация. Ако съдът счете
процесната сделка за действителна, то в условията на евентуалност, ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна по
отношение на него сделката от 30.12.2015г. обективираната в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том II , рег.№ 1831, дело №
229/2015г. защото със същата са увредени интересите му на кредитора, тъй
като чрез процесната сделка, по която не е платена цената или ако е платено,
то договорената цена е в размер значително под пазарната цена, се намалява
общото обезпечение на вземането му, за каквото служи цялото имущество на
длъжниците. Претендира и присъждането на разноски.
Чрез депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор,
ответникът Н. Т. ИЛЧ., чрез особения си представител, изразява становище,
че исковата молба е неоснователна. Възразява против твърденията, че
продажната цена по договора за покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № 29, дело № 229/30.12.2015г. не е платена, тъй като в нот.акт
се съдържат изявленията на страните, че продажната цена е платена. Твърди,
че ако е налице нееквивалентност на престациите, това би представлявало
основание за нищожност поради накърняване на добрите нрави само ако
продажната цена е по-ниска от данъчната оценка. Прави възражение за
изтекла давност за иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Твърди, че недействителността
на правна сделка, която би била основание за предявяване на Павлов иск
представлява унищожаемост, като срока започва да тече от датата на
7
сключване на договора, като в този случай срокът е изтекъл на 30.12.2018г.
Твърди, че с действията си ответницата не е увредила кредитора, тъй като
сделката е възмездна и собствеността е прехвърлена срещу съответна
продажна цена, поради което длъжника не е намалил имуществото си. Счита,
че приобритателят по възмездната сделка е трето добросъвестно лице, поради
което евентуална недействителност на процесната сделка не касае правата на
купувача. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Чрез депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, ответникът
ИР. АЛ. М. също изразява становище за неоснователност на исковете. Излага,
че в договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 29/2005г.е
отразена действителната воля и на двете страни по договора, целта на
правните последици от договора, като страните желаят тяхното настъпване.
Твърди, че уговорената продажна цена е била заплатена преди сключване на
окончателния договор, което обстоятелство е потвърдено от страните пред
нотариус и отразено в договора за продажба. Твърди, че цената е платена чрез
банков превод и след закупуване на имота е бил деклариран от ответницата в
съответното данъчно подразделение. Сочи, че Ат. И. е била добросъвестна
страна по договора и е предоставила информация за своите задължения и
начина на тяхното погасяване. Възразява, че дори и да се приеме, че противно
на уговореното в нотариалния акт, цената не е платена по банков път към
датата на сключването на договора за продажба, а евентуално в брой след
това или изобщо не е платена, то тези обстоятелства не обосновават
нищожност или привидност на сделката, нито знание за увреждане. Не
оспорва, че по време на осъществяване на сделката е било известно
обстоятелството, че върху имота има наложена възбрана по ч.гр.д.
№947/2014г. по описа на ВРС, като обезпечение на претенция на „Лойдс
Езиков център“ ЕООД, като по делото е допуснато замяна на обезпечението с
определение на съда от 26.11.2015г. В заключение моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът А.Д. Д. –И. не изразява становище по основателността на
предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
8
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото по делото копие на НА №29, то. 2-ри, рег. № 1831,
дело 229/2015г., на 30.12.2015г., Н. Т. ИЛЧ. и А.Д. продават на ИР. АЛ. М.
собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.2420 по КККР гр.Варна с адрес на имота гр.Варна,
район Приморски, кв.Св.Никола, с площ 524кв.м., стар идентификатор
10135.2526.923 за сумата от 15 000евро, която е платена изцяло в брой по
банков път преди пописване на настоящия договор.
Доколкото с двете въззивни жалби се обжалва първ. Решение само в
частта, с която е прогласена за относително недействителна на осн. Чл. 135
ЗЗД посочената сделка по отношение на ищеца Щ., то решението в частта , с
която е отхвърлен предявеният иск за прогласяване на абсолютна симулация
на същата сделка на осн. Чл. 26, ал.2, предл. Пето ЗЗД е влязло в законна
сила.
Следователно, предмет на въззивен контрол е само основателността на
предявения иск по чл. 135 ЗЗД.
С този иск кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го
уврежда. Затова правото на иск по чл. 135 ЗЗД има вторичен характер, като
може да възникне и да бъде упражнено само при наличието на друго
правоотношение между страните. То не може да бъде отделено и да
съществува самостоятелно и независимо от основното правоотношение.
Целта на иска е да обяви за относително недействителни по отношение на
кредитора действия, с които длъжникът намалява имуществото си или
съществено затруднява удовлетворяването на кредиторите си, като чрез него
кредиторът цели да запази предоставеното му от 135 ЗЗД общо обезпечение
чрез цялото имущество на длъжника, към момента на възникването на
вземането. Освен защита на кредитора срещу увреждащите действия на
длъжника чрез запазвана имуществото на последния от намаляване, се
осигурява и възможност, при евентуалното му уважаване, да бъдат
предприети действия по принудително изпълнение и по отношение на вещи, с
които длъжникът се е разпоредил в полза на трети лица. С оглед на това искът
9
по чл. 135 от ЗЗД има характера на обезпечение, което обстоятелство следва и
от систематическото му място в глава VІІ "Обезпечение на вземанията" от
общата част на ЗЗД.
С отменителният иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за
увреждането при извършването на възмездна сделка.
Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на
правото по чл. 135, ал.1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника,
длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и
знание за увреждането. Това право възниква за кредитора по силата на закона
при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което
не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по
отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с
павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от
установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение;
правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет
на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в
производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е
отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре
производството по чл. 135 ЗЗД за да изчака решението по предявения иск за
вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
Следователно, страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД на
първо място следва да установи качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от павловия иск,
когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата
сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се касае до
недвижим имот с отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може
да насочи изискането си срещу този имот.
По настоящото дело ищецът твърди, съответно представя доказателства
/молби за образуване на изп. дело и удостоверение изх. №7217/05.04.2019г./,
че е взискател по изп. дело №20168080401074, образувано по изп. лист,
издаден на 25.06.2010г. от ВРС по гр. дело №9699/2010г. по описа на ВРС, и
присъединен изп. лист от 08.09.2010г. на ВРС по ч.гр. дело №13428/2010г. по
10
описа на ВРС, като към 05.04.2019г. задълженията на длъжника А.Д. Д. по
посоченото изп. дело са общ размер на 26 832.98 лв.
Следователно, ищецът Г.Щ. е установил качеството си на кредитор по
отношение на ответниците АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ..
Във връзка с договора за продажба, чиято относителна
недействителност се претендира, съдът съобрази следното:
Според константната съдебна практика, увреждащо кредитора действие
е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Дори и възмездна прехвърлителна сделка е
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
Въпреки, че ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ
длъжникът получава насрещна престация - най-често цена, в практиката се
приема, че е налице увреждане доколкото от момента на извършване на
отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително
изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят
промени, в резултат на които получената от продажбата сума да не е налице и
следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. В този
смисъл, в правната доктрина е застъпено становището, че затруднение за
удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по
действителната му цена.
Следователно, въпреки, че сделката е възмездна и в НА е посочено, че
сумата от 15 000 евро е платена по банков път още преди изповядването , то
съдът приема, че е налице увреждане интересите на кредитора доколкото
липсва сигурност към настоящия момент така получената продажна цена да
все още в имуществото на длъжниците, служещо за общо удовлетворяване на
кредитора. Отделно от това, следва да се отбележи, че съобразно
заключението на СОЕ, прието в о.с.з., проведено на 24.11.2020г., неоспорено
от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, е
видно, че пазарната цена на имота е 41 700 евро, а той се продаден за 15 00
евро, т.е. налице и е обективно намаляване имуществото на длъжниците.
Досежно знанието на третото лице-купувач по оспорената сделка, съдът
установи следното:
От представената молба за вписване, отбелязване или заличаване,
изпратена от ЧСИ до служба по вписванията –гр. Варна, е видно, че на
11.11.2010г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на Ат. Д.
Д.-И. и Ния Т. И., представляващ етаж от къща, находящ се в гр. Варна, м-ст
11
Св, Никола №120 със застроена площ 86.95 кв.м., изградена в поземлен имот
с пл. №1644Б с площ 1200 кв.м., за обезпечение на вземането а Г. Г. Щ. по
изп. дело №20108070400362 на ЧСИ Н. Д..
В писмения си отговор срещи исковата молба приобретателката Ир. Ал.
М. не оспорва, че от направена справка в Службата по вписванията, се е
установило, че ищецът по делото има качеството на кредитор, но за
обезпечаване на неговото вземане е била наложена възбрана върху друг, а не
върху процесния имот.
Материално-правната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД -
"знание за увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по
чл. 135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор ("лицето, с което
длъжникът е договарял"), има субективен характер и е в тежест на доказване
за ищеца. Именно предвид този неин субективен характер, ищецът, който
следва да проведе пълно главно доказване на тази материалноправна
предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за
обстоятелството, дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-
прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. Предвид което
може посредством поредица от косвени доказателства, които, преценени в
съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства,
установени по делото да се направи извод, че ответниците са осъзнавали
увреждането на ищеца-кредитор при сключването на процесния по иска по
чл. 135 от ЗЗД договор. Преценката на такива косвени доказателства и дали те
в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния
доказателствен факт, в случая - знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2
от ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид
конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
че ответницата Ир. И. е знаела за дълга на първите две ответници към ищеца,
както и за обстоятелството, че последният има вземане към тях, за
обезпечаването на което е наложен запор върху сградата, находяща се в
същия ПИ, част от който е закупила след разделянето му. Според
константната практика на ВКС, за да е налице знание за увреждане не е
необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са
представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено
съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е
наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Като индиция за знание за увреждането може да се приеме и
обстоятелството, че имотът е закупен на цена, която е повече от 2 пъти по-
ниска от пазарната му стойност.
Предвид изложеното, съдът счита, че по делото се установява, че
приобретателката е знаела за наличието на дълг към ищеца, с оглед на което
12
съдът приема, че и този ел. от фактическия състав е установен от ищеца чрез
косвени доказателства.
По изложените съображения, съдът намира, че така предявени иск по
чл. 135 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде да уважен.
Във връзка с изложеното във въззивните жалби аргументи следва да се
има предвид следното:
Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото
имущество му служи като общо обезпечение за вземането; всяко действие на
длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е
увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова
действие за последния възниква правото да иска отмяната му, това е и
моментът, от който започва да тече общият петгодишен давностен срок за
предявяване на Павловия иск /вземането става изискуемо/. Незнанието на
кредитора, че има вземане или, че вземането му е изискуемо, не е пречка за
течението на погасителната давност, нито е причина за спирането или за
прекъсването й. Хипотезите, в които давност не тече или се прекъсва, са
регламентирани от законодателя. Следва да се добави, че началния момент на
давностния срок за предявяване на този иск не зависи от това дали
увреждащото действие е извършено след възникване на вземането или преди
възникването му, но предназначено от длъжника и лицето, с което той е
договарял, да увреди кредитора. Давностният срок започва да тече от
момента, в който е могло да бъде упражнено искане за принудително
осъществяване на правото за прогласяване относителната недействителност
на увреждащи действия. Този момент, както вече бе посочено, е моментът на
извършването на такива действия. / в този см. решение №38/24.07.2012г. по
гр. дело №1348/10 на ВКС/.
Тъй като увреждащото действие, а именно сделката е сключена на
30.12.2015г., съответно е вписана на тази дата, то към датата на предявяване
на иска по чл. 135 ЗЗД- 13.06.2019г., 5 годишният срок не е изтекъл. Искът за
обявяване на относителна недействителност не е иск за унищожаемост,
поради което за него не се прилага кратката 3 годишна давност. С оглед
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, и доколкото в закона не предвидено друго,
приложим е общият 5 годишен давностен срок.
Следва да се отбележи също, увреждащо интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се
намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е
дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго
имуществено благо (т. е. разпореждането е възмездно), тъй като цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от
тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За
13
кредитора има значение, колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се
осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника.
Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да
предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху
друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите
от взискателя начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако
прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да
удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху посочената от
длъжника вещ или вземане; но освобождава от изпълнение посочените от
взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. В
производството по павловия иск няма как да се установи дали длъжникът има
и други кредитори, които също претендират удовлетворение. Основната
причина да бъде отречена възможността длъжникът да възразява, че
разполага с друго имущество е, че при отсъствие на други кредитори, които
са наложили запори и възбрани, той може сам да осребри имуществото си и
да върне това, което дължи – пари.
Във връзка с твърдението за приключилото между страните
изпълнително производство, доказателствата за което не бяха приети поради
настъпилата преклузия, следва да се отбележи, че съществуването на
вземането, което легитимира ищеца по павловия иск като кредитор е извън
предмета на делото по този иск. В това производство несъществуването на
вземането може да бъде установено с влязло в сила съдебно решение. Също
следва да се отбележи, че ако вземането бъде погасено или отречено със сила
на пресъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи принудително
изпълнение по отношение на имуществото, предмет на разпоредителната
сделка. В производството по принудително изпълнение кредиторът следва да
разполага с изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме
изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице, които
осъществява по силата на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 135
ЗЗД. Ако кредиторът обаче не разполага с изпълнителен титул за вземането
си, той не може да предприеме принудително изпълнение само въз основа
съдебното решение по иска по чл. 135 ЗЗД В този случай, последиците от
обявената относителна недействителност отпадат.
Без значение за разглеждането на Павловия иск е и съдбата на
изпълнителното производство, в което е предявено вземането на кредитора.
Прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция не отрича
съществуването на вземането, така като съществуването на вземането не се
отрича и при прекратяване на изпълнението по искане на взискателя.
Съществуването на вземането не се отрича дори при приключване на
изпълнението, тъй като съдебното решение с което се потвърждава
определението за прекратяване на изпълнителното производство има за
предмет само правото на принудително изпълнение, но не и съществуването
на вземането. Ако кредиторът по прекратеното изпълнение претендира, че не
14
е удовлетворен, той може да предяви непогасената част от вземането си с нов
осъдителен иск. /в този см. Решение № 201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1036/2018г./. Т.е. относителната недействителност е само спрямо
кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД и доколкото съществува
качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса му
/например при погасяване на вземането му/, отпада и предназначението на
отменителния иск.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, въззивните жалби се явяват неоснователни, а първоинстанционното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от
ГПК въззиваемите следва да заплатят общо на въззивника направените по
делото разноски, които съобразно представения договор за правна помощ,
съдът определя в размер на 2500лв.-адв. възнаграждение, както и сумата от
150лв., представляваща внесен на 22.06.2021г. депозит за особения
представител, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261686/15.12.2020г., постановено по гр.
дело №9176/2019 г. по описа на ВРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА АТ. Д. Д. ЕГН********** от гр.Варна, м.“Св.Никола“
№120А, Н. Т. ИЛЧ. ЕГН********** от гр.Варна, бул.“Г.К., и ИР. АЛ. М.
ЕГН********** от гр.Варна, ул.“К.Я.“ ****** да ЗАПЛАТЯТ общо на Г. Г.
Щ. ЕГН********** съд.адрес гр.София, ул.“******** сумата от 2650.00 /две
хиляди шестстотин и петдесет/ лв. разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване ред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15