РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

29.11.2019г

Град

Мездра

 

Мездренския районен

съд

ІІІ граждански

състав

 

В

публично

Заседание на единадесети септември 2019г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

Секретар

Мария Ганева

 

като разгледа докладваното от

Съдия Петрова

 

гражданско

дело номер

333

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

В.Х.П. с ЕГН ********** и Ц.М.П. ЕГН ********** *** са депозирали жалба против решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. В жалбата са наведени доводи, че същите са неправилни и незаконосъобразни, поради което искането до съда е те да бъдат отменени.

Жалбата е депозирана пред РС Бяла Слатина, където е образувано  адм.д.№1904/2017г. С разпореждане от 22.01.2018г жалбата е приета за допустима, като подадена в предвидените процесуални срокове. Даден е ход делото, а като страни по делото са конституирани жалбоподателите В.Х.П. и Ц.М.П., като ответник е конституирана Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина, а като заинтересована страна е конституирана  В.С.М. ***.

Поради отводи на всички съдебни състави на РС Бяла Слатина, делото е пренесено за разглеждане в РС Мездра с определение на ОС Враца.

От ответната Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина оспорват изцяло жалбата на В.Х.П. и Ц.М.П.. Излага се становище, че атакуваните административни актове са правилни и законосъобразни. Същите са мотивирани и подписани от упълномощени лица.

Заинтересована страна В.С.М. е оспорила както подадената жалба, така и решенията на Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г.

Производсвото е с правно основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ.

По делото са събрани писмени доказателства и са приложени адм. д. №461/2015г и адм.д. 542/2016г и двете по описа на РС Бяла Слатина, както и адм. д. №126/2016г на АС –Плевен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на настоящия спор са решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. От представената по делото от Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина административна преписка във връзка с издадените  от нея решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г, се установява, че същите са постановени на основание влезлите в сила съдебни решения №257/19.11.2015г, постановено по адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, Решение №  176/19.04.2016г на АС Плевен по адм. д. №126/2016г на АС –Плевен и съдебно решение №204/31.10.2016г, постановено по  адм.д. 542/2016г и двете по описа на РС Бяла Слатина.

С атакуваните решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г ОбС”З”-Бяла Слатина на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ отказва да възстанови правото на собственост на  наследниците на Цветко Вълов Пришълски, б.ж. на с. Малорад, съгласно плана за земеразделяне на село Малорад на следните  имоти: Нива  от 95.901 дка, втора категория, местност „Оряховска локва” имот №037001 и Лозе  от 0.500дка трета категория в м. Лозята имот №902018, както и на имот представляващ тр. Насаждения от 8,014дка, втора категория, местност Фуренски геран, имот 0064006 с мотивите, че имотите са собственост на трето лице, съгласно  договор за доброволна делба, вписан в нотариалните книги на РС Бяла Слатина под №501/27.06.2000г т. ІІІ, парт. кн том 64, стр.63, който не е обявен за нищожен по съдебен ред.

В жалбата се твърди, че има две фази по възстановяване правото на собственост - признаване и възстановяване. Налице е решение, с което е признато право на собственост и решение за възстановяване на земеделските земи, което е служи за извършване на делба между сънаследници или за разпореждане с имота.

В заявление №917М/03.02.1992 г. на Минко Цветков П. за възстановяване на земеделски земи - 104,412 дка в землището на с.Малорад, общ.Борован, по което е образувана преписка №917М/03.02.1992 г., и с което се иска признаване и възстановяване на собствеността на 104,412 дка земя, изразът ’’братска – Илия, Иван” пред името Цветко Вълов Пришълски е явно дописан допълнително.

Налице е Решение №917/16.06.1992 г. ПК с което признава и възстановява правото на собственост върху 104,412 дка земеделски земи на Минко Цветков П. въз основа на комасационния план на с.Малорад от 1943 г. Решението не е обжалвано, влязло в законна сила и не е обявено за нищожно.

Изготвеният договор за доброволна делба, подписите, под който са нотариално заверени от кмета на селото, и въз основа на който договор земя е внасяна за обработка в земеделска кооперация, не доказва право на собственост. За да се докаже правото на собственост върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, е необходимо да е налице влязъл в сила позитивен административен акт, какъвто няма по отношение на наследниците на останалите братя.

В мотивите на съдебното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, постановено по гр.д.№ 920/2009 г. (по описа на PC-Бяла Слатина), е записано,  че не      е доказано по несъмнен и категоричен начин процесиите имоти да са били собственост на тримата братя Илия, Иван и Цветко Пришълски към датата на образуване на ТКЗС с.Малорад през 1950 г. Решението, е влязло в законна сила, ползва се със сила на присъдено нещо и е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, изводимо от разпоредбата на чл.297 от ГПК.

В жалбата се отбелязва, че реституцията на земеделски земи е правно регламентирана дейност при осъществяването на която реституента следва по определен начин да установи релевантните факти. Във всички случаи правото на възстановяване се осъществява след постановяване на конститутивен административен акт - решение на съответната общинска служба по земеделие, която признава правото, каквото е процесното, беспорно влязло в сила, протоколно решение на ПК. След приключване на тази първа фаза от реституционното производство следват производства по идентификация или индивидуализация на земеделската земя чрез изработване на съответните устройствени планове и възстановяване на правото на собственост. За да бъде приключено реално възстановяването на земеделските земи с въвод във владение е необходимо лицето, което претендира извършване на това действие да се легитимира като собственик на съответната земеделска земя с представяне на решение за възстановяване и скица за идентификация на имота.

От ответната Общинска служба Земеделие Бяла Слатина, депозиран чрез юрисконсулта на Областна дирекция Земеделие гр.Враца. При постановяване на атакуваните решения са направени множество запитвания до различни органи и институции относно изпълнението на съдебните решения. При постановяване на новите решения ся взети под внимание указанията, дадени от съда в решение от 31.10.2016г по АД №542/2016г на РС Бяла Слатина. Тъй като имотите са собственост на трето лице е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Цветко Вълов Пришелски. Излага се становище, че ОСЗ Бяла Слатина няма правомощие да постанови  решение с друго съдържание с днешна дата, тъй като тези земеделски имоти веднъж са  възстановени на правоимащите. Смисълът на реституционната процедура е зумята да се възстанови на първоначалните собственици. С осъществяване на тази дейност, необходимостта от повторното осъществяване се изчерпва и губи своя смисъл. Такова изпълнение на съдебните решения не само не е  целесъобразно  и правилно, но не може да бъде технически осъществено, тъй като програмвния продукт, с който работят Общинските служби по земеделие не позволява това. Това ще създаде затруднения в последващите действия  относно тези имоти, като например изготвянето на скица и техническа  харектеристика на същите.

Постановяването на решение за възстановяване правото на собственост би означавало, че ОСЗ -Бяла Слатина разваля разпоредителните сделки относно тези имоти и връща земеделската земя на Цветко Пришълски, но административния орган няма такива правомощия, тъй като сделки се развалят по съдебен път.

Конституираната като заинтересована страна В.С.М. е оспорила както подадената жалба, така и решенията на Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г. поддържа становището, че земеделските земи от 104,412дка в землищего на с. Малорад са били собственост на братята Илия, Иван  и Цветко Пришълски при равни права. Счита , че решенията са неприемливи за нея, тъй като не е посочено, кое е това трето лице. Представя множество документи от приложените адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, к.адм.д.  №126/2016г АС Плевен и адм.д. №542/2016г на РС Бяла Слатина.

Производството по приложеното адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина е  инициирано от жалбата на В.С.М. *** против решение №128М и № 130М и двете от 11.09.1998г. на ПК гр.Бяла Слатина, като първоначално е образувано адм.д.423/2014г по описа на РС Бяла Слатина против ОД”З”-Враца . Жалбоподателката с писмена молба вх.№3524/23.06.2014г е уточнила, че оспорва горепосочените решения  и иска прогласяването на тяхната нищожност, тъй като не отговарят на документите за възстановяване на собствеността и според нея са с невярно съдържание. Според нея в приложените документи към преписката ясно е подчертано, че земеделските земи са на тримата братя Илия, Иван и Цветко Пришълски, респ. на техните наследници, а не както е са възстановени само на наследниците на Цветко Вълов Пришелски. Тя се легитимира като жалбоподател в качеството си на наследник Илия Пришълски. Делото е приключило с Решение №228/09.10.2014г, с което съдът е отхвърлил жалбата на В.С.М. против ОД”З”-Враца  за  нищожност на адм.актове-решения на ПК-Бяла Слатина № 128М и № 130М/11.09.1998г., поради това, че собствеността върху процесните земеделски имоти е възстановена само на единия брат Цветко Пришълски,  вместо на тримата братя Илия Иван и Цветко Пришълски, както е по заявлението по преписка вх.№ 917М/03.02.1992г., и за указване чрез ответника ОД”З”-Враца (като ЮЛ, в чиято териториална структура се намира ОСЗ-Бяла Слатина)  да впише жалбопоподателката в електронния регистър на ОбС”З”-Бяла Слатина,  като собственик на нива от 3.480 дка в м.”Оряховска локва” в землището на с.Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995г. , като неоснователна и недоказана.

Решението е обжалвано пред Врачански административен съд, който с Решение № 512 от 22.12.2014г., постановено по КАД № 654/2014г. е обезсилил Решение № 228 от 09.10.14г., постановено по адм.дело №423/14г. по описа на РС-Бяла Слатина и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, поради неправилно конституирана страна в процеса, а именно ОД”Земеделие Враца, тъй като административните актове са издадени от Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина.

След връщането пред РС-Бяла Слатина е образувано адм.д.№ 4/2015г. по описа на съда. Съдът е конституирал като страна – ответник по делото Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. По същото дело е постановено Решение № 66/06.03.2015г., с което съдът е отхвърлил жалбата на В.С.М. против ОД”З”-Враца за нищожност на адм.актове-решения на ПК-Бяла Слатина № 128М и № 130М/11.09.1998г.

 Същото решение е обжалвано и с Решение №128/09.07.2015г. Административен съд Ловеч е отменил решението на РС-Бяла Слатина и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с дадени указания.

Именно след връщането на делото от АС Ловеч е образувано  адм. д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, по което са конституирани  като страни в производството В.С.М. – жалбоподател и ОС”З” Бяла Слатина - ответник.   С постановеното по това дело решение №257 от 19.11.2015г, съдът е  прогласил нищожността на решение №128М и решение №130М-СР/11.09.19998г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина. Отхвърлена е жалбата и в частта, в която се се иска вписване в електронния регистър на ОбС”З”-Бяла Слатина на В.С.М., като собственик на нива от 3.480 дка в м.”Оряховска локва” в землището на с.Малорад, получена при доброволна делба от 03.08.1995г. и съгласно протокол № 5/04.08.1995г., както и вписване  в електронния регистър на правилният текст „Наследници на братя Илия, Иван Цветко Вълови Пришълски”, като неоснователна. С решение №176 от 19.04.2016г, постановено по к.адм.д.  №126/2016г АС Плевен е оставил в сила решение №257 от 19.11.2015г, на  РС Бяла Слатина.

 Производство по приложеното адм.д. №542/2016г на РС Бяла Слатина е образувано по повод постъпила жалба от В.С.М. против Общинска служба „Земеделие”/ОС”З”/ – Бяла Слатина, с която е поискала да се обявят за нищожни двете нови решения № 128М/11.09.1998г. и № 130М/11.09.1998г. на ПК-Б.Слатина, постановени на основание решение на АдмС гр.Плевен № 176/19.04.2016г. В проведеното на 26.08.2016г. съдебно заседание жалбоподателката е посочила, че с писмо ОбС”З”-Б.Слатина й е изпратила 2 бр. решения, които са в „Препис”, но не и в оригинал. Оспорва решения № 128М и № 130М, които са препис на старите решения № 128М и № 130М от 1998г., а не са постановени през 2016г. с новия състав, тъй като същите решения са нищожни, поради незаконен състав и поради нередовност на съдържание. С решение  от 31.10.2016г състав на РС Бяла Слатина е прогласил за нищожни  Решения № 128М/11.09.2014г. и № 130М/11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, които са издадени като „нови решения”, след влизане в сила на съдебно решение № 257 от 19.11.2015 г. постановено по гр.д. № 461/2015 г.  по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С решението  е върната преписката на административният орган-Общинска служба „Земеделие“ гр. Бяла Слатина за произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване с мотивите му.

В изпълнение на това съдебно решение от Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина са издадени решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г, които се атакуват от В.Х.П. с ЕГН ********** и Ц.М.П. ЕГН ********** в настоящото производство.

В хода на производството по настоящото дело В.Х.П. с ЕГН ********** и Ц.М.П. ЕГН **********  са депозирали искане до ВАС за отмяна на влязлото в сила решение №176/19.04.2016г по адм.д. №126 от 2016г на АС Плевен. 

Във ВАС е образувано адм.д №12213/2018г. и производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването на производството пред ВАС със влязъл в сила съдебен акт.

 Състав на ВАС с Решение № 14579 от 27.11.2018г, постановено адм.д №12213/2018г е отменил решение №176/19.04.2016г по адм.д. №126 от 2016г на АС Плевен и е върнал делото на съда за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на  указанията, дадени в мотивите на решението.

Въз основа на решението на ВАС в АС Плевен к.адм.д. №126/2016г е преобразувано в  к.адм.д. № 1113/2018г по описа на съда, по което е постановено решение №75/19.02.2019г, влязло в законна сила на 19.02.2019г.

С решение №75/19.02.2019г, постановено по КАД № 1113/2018г по описа АС Плевен, е отменено решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. (погрешно посочена година - 2014г.) и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и вместо него ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.М. за прогласяване на нищожност на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху земеделски земи по чл. 27 ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне на с. Малорад по преписка № 917М от 03.02.1992г. от Минко Цветков Пришълски както следва: 1) нива от 95,901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0,500 дка; както и искането за прогласяване на нищожност на Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина, с което по същото заявление е възстановено правото на собственост на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху имот – трайни насаждения от 8,014 дка. Оставя в сила решението в останалата част.

След това решение на АС Плевен е възобновено настоящото производство и  процесуалният представител на жалбоподателите изтъква, като основание за отмяна на атакуваните решения още, че е налице и отпаднало основание за постановяването на посочените решения предвид Решение № 75 от 19.02.2019 год. по КАД № 1113/2018ГОД. на АС Плевен, което е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна и доказана.

Производството за възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е административно по своя характер, като приложение намират специалните правила на ЗСПЗЗ и субсидиарно се прилага общият закон – Административнопроцесуалният кодекс (АПК).

Решението на ОСЗ възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респ. за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – заповед на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение е индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността) и действа за бъдеще (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС).

В е случая е налице първоначално Решение №917/16.06.1992 г. ПК, с което признава и възстановява правото на собственост върху 104,412 дка земеделски земи на Минко Цветков П. въз основа на комасационния план на с.Малорад от 1943 г. Решението не е обжалвано, влязло в законна сила и не е обявено за нищожно.

По преписка № 917М от 03.02.1992г. на Минко Цветков Пришълски са налице и приключващите процедурата решения: Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху земеделски земи по чл. 27 ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне на с. Малорад както следва: 1) нива от 95,901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0,500 дка; както и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина, с което е възстановено правото на собственост на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Цветко Вълов Пришълски върху имот – трайни насаждения от 8,014 дка.

Атакуваните решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина са постановени на основание влезлите в сила съдебни решения №257/19.11.2015г, постановено по адм.д. №461/2015г на РС Бяла Слатина, Решение №  176/19.04.2016г на АС Плевен по адм. д. №126/2016г на АС –Плевен, с които е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и съдебно решение №204/31.10.2016г, постановено по  адм.д. 542/2016г по описа на РС Бяла Слатина.

На основание чл.235 ал.3 ГПК като взе предвид постановеното в хода на настоящото производство решение №75/19.02.2019г, постановено по КАД № 1113/2018г по описа АС Плевен, с което е отменено решение № 257/19.11.2015г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по адм.д. № 461/2015г. по описа на съда в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 128М от 11.09.1998г. (погрешно посочена година - 2014г.) и Решение № 130М от 11.09.1998г. на ПК – Бяла Слатина и вместо него е отхвърлено искането на В.С.М. за прогласяване на нищожност на Решение № 128М от 11.09.1998г. на ПК-Бяла Слатина, съдът приема, че с решения №128М-СР/29.11.2017г и №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина се изменят вече издадени и влезли в сила индивидуални административни актове по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което са нищожни.

Винаги когато констатира нищожност, съдът я длъжен да я прогласи, без да се произнася по същество на атакувания акт. Поради това и жалбата следва да се уважи, като се прогласи нищожността на обжалваните решения.

Няма заявени претенции за разноски от страна на жалбоподателите.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение №128М-СР/29.11.2017г и решение №130М-СР/29.11.2017г на Общинска служба „Земеделие” – Бяла Слатина.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВрАС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: