Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1094 Година 10.11.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на десети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 911 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Г.А.И. с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес *** – адв.М.И.
против заповед № 998/12.05.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила, на материалния и процесуалния закон и
е необоснована и прави искане да бъде отменена, като незаконосъобразна и да му
се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – Директор на Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави
искане да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя писмени
бележки.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Г.А.И. е назначен на
длъжност „инспектор“ в структурата на Агенция „Митници“ със заповед № 166/08.02.2022
г. (л.22 от делото).
С докладна
записка рег.№ 32-63910/16.02.2023 г. на ИД началник на МП Лесово е постъпила
информация до директора на ТД Митница Бургас (л.188 от делото) за 17 броя
обработени турски товарни автомобили, осъществяващи превоз с място на товарене
посока изход от Република България и място на разтоварване в Република Ирак и Азербайджан,
подробно описани с регистрационни номера на влекач и полуремарке, по отношение
на които след извършена проверка на обработените износни декларации за периода
от 01.09.2022г. до 31.01.2023г. e установено,
че са регистрирани и обработени в системата на ПТРР на МП Лесово с въвеждане на
разрешително Образец „5“ или Образец „2“, вместо с необходимото разрешително Образец
„4а“ .
С писмо рег.№
32-69685/21.02.2023 г. (л.183 от делото) е уведомен директорът на Агенция
„Митници“ и е направено предложение да се извърши проверка, с оглед евентуално
ангажиране дисциплинарната отговорност на виновните митнически служители, по
повод на което с рег.№ 32-76186/24.02.2023 г. (л.196 от делото), от
ръководителя на Инспектората в Агенция „Митници“, са изискани отчетни графици
за присъствието на служители, поименно посочени, сред които и жалбоподателят Г.И.
С рег.№
32-63389/16.02.2023 г. от Г.И. е дадено писмено обяснение (л.261 от делото), в
което е посочено, че по време на работния процес в 00,20ч. на 25.01.2023г. по
трасе 2- изход тежкотоварни автомобили е преминал товарен автомобил с рег.№ 34AG6035/34FBE910, при обработка документите на който,
той е регистрирал разрешително Образец „5“, но не е съобразил, че за
преминаването е било необходимо да се представи разрешително Образец „4а“,
причина за което сочи своята неопитност и бързане за документална обработка на
преминаващите товарни автомобили, поради тяхното натрупване.
С писмо рег.№32-86312/06.03.2023
г. (л.197 от делото), от директора на ТД Митница Бургас са представени отчетни
графици и разпределение на служителите от Системата за определяне на работно
място с посочени дати, в частност за Г.И. за 25.01.2023 г.
С изх.№
32-109448/21.03.2023 г. от Инспектората е изготвен доклад (л.121 от делото),
обективиращ фактическите констатации от извършена проверка във връзка с
информация подадена от дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на
Агенция „Митници“ за обработени турски товарни автомобили с разрешително
Образец „5“ в Модул „Пътни такси и разрешителен режим“ (ПТРР) на Българска
интегрирана митническа информационна система БИМИС, на митнически пункт Лесово,
при която са установени 17 броя обработени турски товарни автомобили от 11
митнически служители, в посока изход от Република България, с посочено място на
товарене Република България и място на разтоварване Република Ирак и Република
Азербайджан, т.е извършени са превози за/от трети страни от ППС с турска регистрация,
за които е необходимо разрешително Образец „4а“
- превоз между Република България
и трета страна, което е без заплащане на такси, или в случай на невъзможност
от страна на водача да го представи, да му се продаде разрешително Образец „4б“. По отношение на Г.И., в т.2.11 от доклада е
посочено, че за периода от 20:00ч. на 24.01.2023 г. до 22:15 ч. е изпълнявал
служебните си задължения като - Физически контрол 1 - тежкотоварни автомобили -
вход/изход, след което до 08:00ч. на 25.01.2023 г. е бил преместен да изпълнява
служебните си задължения на работно място - Трасе 2 - Изход тежкотоварни
автомобили, където е пристигнал турски товарен автомобил с регистрационен № 34 AG 6035/34 FBE 910. Водачът е представил митнически документи за превозвания товар -
износна декларация с MRN
23BG004011АА961103, фактура № ********** и CMR № 118727 за извършван превоз от Република България за Република
Азербайджан, като И. е извършил замерването на товарния автомобил, регистрирал
е същия в модул ПТРР в 00:20:45 ч., като е генерирал нулева квитанция с № 23BG001011 X49658368, с вписано
разрешително Образец „5“ с Хе **********, вместо необходимото разрешително
Образец „4а“, и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4б“. В
т.3.11 от доклада е направен е извод, че служителят не е осъществил ефективен
документен контрол на представените документи за курса на процесното ППС – за
трета страна, за което е било необходимо разрешение Образец „4а“, респ. не е
пристъпил към продажба на разрешително „Образец „4б“ и този начин ППС е
пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата
такса от 3000 евро, съгласно чл. 99, ал, 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата
такса от 43 евро, съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. С т.4.1.11 от
доклада е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство
срещу Г.А.И. – инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, за
извършено от него дисциплинарно нарушение съгласно т.3.11 от доклада, както и
съгласно т.4.2.11 да бъдат предприети действия за търсене на имуществена
отговорност за сума в размер на 3 043 евро, представляваща сбора от
неначислените и несъбрани дължими такси.
Със заповед №
ЗАН-498/32-110203/22.03.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ (л.181-182 от
делото), на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл. е наредено на дисциплинарния съвет в
агенцията да образува дисциплинарно дело срещу конкретно посочени държавни
служители, сред които е и Г.И., за извършени от тях дисциплинарни нарушения по
чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.
С протокол от
29.03.2023 г. (л.156-180 от делото). на проведено заседание на дисциплинарния
съвет, по дисциплинарно дело № 5/2023 г. е дадено становище на лицата да бъде
наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.
С писмо рег.№
32-154360/24.04.2023 г. (л.269 от делото) Г.И. е уведомен, че срещу него има
открита дисциплинарна процедура и е поканен на 26.04.2023 г. в 12,00. да се яви
в Инспектората на Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписка
рег.№32-109448/21.03.2023 г. и с докладна записка рег.№32-123717/31.03.2023 г.,
ведно с протокол от проведено на 29.03.2023г. заседания на дисциплинарния съвет,
както и от 13,00ч. в кабинета на директора на Агенция „Митници“ за изслушване и
даване на обяснения. Писмото е редовно връчено на Иванов на 25.04.2023 г. видно
от отбелязването в него.
На 11.10.2022г. е проведено изслушване на
държавния служител, за което е съставен протокол вх.№П-68/32-158747/26.04.2023 г.
(л.272 от делото).
Със заповед № 998/12.05.2023 г. на директора на
Агенция „Митници“ (л.108 от
делото), на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл., във вр. с чл.91, ал.1 и чл.93,
ал.1 и чл.96 от с.з. на Г.А.И. – инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД
Митница Бургас е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 25.01.2023 г., на
МП Лесово, на трасе „Изход тежкотоварни автомобили“, инспектор Г.И. е извършил
замерване на турски товарен автомобил с
регистрационен № 34 AG 6035/34 FBE 910 осъществяващ превоз от Република България за Република Азербайджан,
като при
обработка на износната декларация
с MRN 23BG004011АА961103 в периода от
00:24:38 ч. до 00:25:07 ч. на 25.01.2023 г. я привежда в състояния „Представени
стоки“, „Под контрол“, „Освободена за незабавно напускане“ и „Износът
осъществен“, както и отбелязва, че е извършен „Документен контрол“ и резултатът
от проверката е: „Приема се, че съответства“. Посочено е още, че при регистрация на ППС в модул ПТРР в 00:20:45 ч., той е генерирал нулева
квитанция с № 23BG001011X49658368, с вписано разрешително Образец „5“ с № **********, вместо необходимото
разрешително Образец „4а“ и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец
„4б“ и по този начин превозното средство е пропуснато в
посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3000
евро, съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро,
съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. Прието е, че с това е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Правилата, утвърдени със заповед №
ЗАМ- 841/03.12.2012 г. на директора на Агенция „Митници“; нарушил е чл.15,
ал.2, т.15, предл. последно и чл. 15, ал. 4 от ЗМ; не е изпълнил
разпоредбите на чл.17, т.8 от Наредба за ГКПП,
приета с ПМС № 104/20.05.2002 г.; нарушил е вменените му в длъжностната
характеристика, връчена му на 10.02.2022 г., преки задължения,
съгласно т.V.26 — да контролира разрешителните и други необходими търговски документи за международни
превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда
регистрация, и т.V.28 - да познава и да спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация (КПСДА) и Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС),
във връзка ст. VII.2.; във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл; не е спазил
разпоредбите на т.3, т.5, т.6 и т.11 от КПМС, утвърден
със заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, във
връзка с чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, на чл.2 и чл.5, ал.2, във връзка с чл.23 от (КПСДА), приет с ПМС на МС № 57/02.04.2020 г., във връзка с чл.28,
ал.1 от ЗДСл, което деяние
съставлява дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.
Заповедта е връчена на 12.15.2023 г. на
жалбоподателя и е обжалвана с жалба вх.№ 5306/23.05.2023 г., подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК.
В хода на съдебно производство, в проведеното
на 10.10.2023 г. открито съдебно заседание са изслушани четирима свидетели, а
именно Лорис Камер Ш., Елена Станчева П., Гергина Валентинова Г. и Стелиян
Петков С..
Свидетелят Лорис Шириш е бивш служител на
Агенция „Митници“, който е един от десетимата уволнени служители и води съдебно
производство за отмяна на заповедта за уволнение. От него се сочи, че всички са
били извикани да се явят на 26.04.2023 г. в ЦУ в София. В 12 ч. са били събрани
всички в една зала, където са седели на два реда, на бюра и са присъствали
двама служители на Агенция „Митници“. Запознаването с доклада е било чрез
компютър вързан за проектор на тавана, от които поректор на стена се е
проектирал доклада на дисциплинарния съвет. Доклада не са успели да го
прочетат, тъй като е бил проектиран, а в стаята е било изключително светло,
като от прозорците е влизала светлина и не е можело да се затъмни с наличните
вертикални щори. Питали са дали доклада го има на хартиен носител и са им казали,
че го нямо, но ако бъдат уволнение ще бъде изискан по съдебен път. В доклада са
описани всички 11 случая и всички грешки които са допуснати, като са цитирани
обясненията които са дали и накрая е имало общо заключение за всички. Трудно се
е четяло, имало е хора с очила и разстоянието не е било много близко, като е
било направено всичко възможно да се приближи текста, но като са се уголемявали
буквите те са излизали от обсега на проектора на стената и е било трудно да се
запознаят със самото съдържание. В залата са стояли около 45-50 минути, като
реално около 40 минути е било запознаването, като е било невъзможно да се
прочете, текста постоянно се е придърпвал надолу с мишката от единия служител.
Всички са се разписали на един бял лист, на който са написали трите си имена,
запознах се, дата и подпис, като от другата страна на листа не е имало текст.
От служителите разбрал, че е имало една торба в която са били всички декларации
на сгрешените разрешителни и можело да се запознаят с тях. Запознаването с
доклада е било претупано, защото в 13,00 ч. е трябвало да се срещна с директора
и в 12,50 ч. освободили стаята. Директора са го чакали до около 16,00 ч., във фоайето
на по-горен етаж. Поканили са ги в друга зала, където е бил директора на
Агенция „Митници“ и е имало елипсовидна маса. От едната страна на масата са
стояли директора и Ц.Г. – ръководител на инспектората, а от другата всички 10
служителя. На масата са били досиетата им, като първия служител Филип Кошничаров
е бил питан от кога работи в агенцията и когато е започнал да обяснява е бил
прекъснат от директора, прекъснат е бил и когато се е опитал да се защити. В
залата е станала говорилня, директора е задал няколко общи въпроси на всички,
прекъсвал ги е и не е дал възможност да обяснят, защо са допуснали грешките,
като не е имало конкретни въпроси към всеки един от служителите. Самото
изслушване е било нещо като представяне – кой от кога работи и колко сгрешени
разрешителни има и то е продължило от 50 минути до 1 час. Накрая им е била
дадена една бланка, където е било написано как да започне тяхното обяснение,
което е трябвало да дадат в рамките на един работен ден. Обясненията е трябвало
да се подадат чрез електронната система на Митницата, която се ползва на работното
място. Освен бланката са разписали и един лист под формата на протокол, за
всеки индивидуално, като той текста не го е чел, но е бил за това, че са били
при директора и са били изслушани, като е имало оставено място за часа.
Свидетелят не е смятал да задава някакви въпроси или да влиза в полемики с
директора или служител на инспектора, тъй като не е искал да става конфронтация
между него, колегите и директора, тъй като според него това е една крайна
стъпка, че са извикани там, като всеки е гледал да си запази работата, казвали
им разпиши и те разписват. С текста на протокола се е запознал когато е завел
делото. Заповедта му е била връчена на път за работа, след като е бил свален от
автобуса в Меден рудник, на него и двама колеги са им казали да разпишат и че
са освободени от работа, като не са им връчвани други документи. В началото,
когато се е разбрало за тези грешки са поискани да се напишат обяснения от
всеки един, защо са допуснати, като по негов спомен той го е написал на 09 или
10.02.2023 г. Когато директора е отворил досието на свидетеля му е казал, каква
му е оценката, на което свидетеля е реагирал, че не е такава. Директорът е
казал, че е намалена с една единица, като по спомен на свидетеля на всички
присъстващи служители е била намалена с една единица. При годишното атестиране
подписват оценките на две места докато работят на терен и после от
ръководството слагат датите. Ако има допълнителен тест в бланките не ги
запознават и това е причината да не са уведомени за намалената оценка, защото
предварително са се разписали, че са запознати. Разрешителните режими ги има на
един лист, който той държи в раницата си и го ползва когато се чуди за нещо,
като в тази форма не е предвидено да се издава разрешително по образец 4б. Разрешително
4а се предоставя безплатно на превозвачите, като то е под формата на квота,
която мисли, че през последните години не е изчерпвана. Много от шофьорите не
знаят какво разрешително да дадат, дават в бързината примерно образец 2б и ако
камиона пътува за Ирак, а не за Турция, трябва да представи образец 4а и ако не
може да представи 4а, чак тогава му дават 4б, но не е имало случай при който да
не са могли да представят. Имало е случай, идва и няма разрешително образец 4а,
отбиват камиона да чака и шофьора си изнамира разрешително, дали в документите
или от колега, след което го пускат. Виждал е справка, че последните 5 години
няма продадени разрешителни образец 4б. Този разрешителен режим, тази таблица
(л.27-28 от делото) е изготвена от Министерство на транспорта. Ако камиона има
входна бележка от друг пункт, може да я сканират, като при сканирането се вижда
на първата страница номерата на автомобила, на втората страница в системата
излиза с какво разрешително са го маркирали на вход, като това е в системата за
такси и разрешителни. Всичко става много бързо, след системата ПТРР за
митническия контрол влизат в друга система - МИСИ, като системите са отделни и
не са интегрирани. Приключват работа в системата ПТРР, оформят разрешителните и
на кантара претеглят превозното средство и приключват. Там се събират глоби, а
в другата система МИСИ - митническа информационна система за износ се обработва
самата декларация. При работа се налага бързина, защото това е гише изход на тежко товарни, като има две
кабинки, но не винаги работят двете. Паркингът е за 500 автомобила и ако е
пълен, започват да звънят на началника на пункта, той звъни на началника на
смяна да се забърза работата. На вход им искат да обработят около 450 камиона,
за една смяна, а на изход, където са допуснати грешките, трябва да се обработя
300 камиона от две кабинки. Това е неофициално, имат вайбър група и постоянно
се пише „давайте, давайте, засилете“. Има казуси на които се бавят много, има
камион за една минута го обработват и такива за които трябват 30 минути. През месец
април 2023 г. е имало обучение по системата ПТРР, като отговорника за системата
е дошъл в митническия пункт, влизал е при тях в кабинките за 15-20 минути и ако
са имали въпроси са питали. Това е ставало докато работят, като отговорника е
гледал как работят и дали се справят и ако имат някакъв казус в момента го питат.
Престоят на отговорника е бил 2 седмици, като при свидетеля е идвал 1-2 пъти.
Свидетелят Елена П. е служител на Агенция
„Митници“ от 2012 г. и работи като инспектор към МП „Лесово“. От свидетелката
се сочи, че има система за определяне на работните места и всеки ден се
определя на кое трасе да работят, като за камиони трасетата са 7, а за леки
коли – 2 и преобладаващо се работи на трасе камиони, защото са повече
трасетата. От 2021 г. на едно работно място се обработват превозните средства
със системата ПТРР и системата МИСИ, от едни служител. Системата ПТРР работи с
разрешителните, които предоставят на българските шофьори или им ги предоставят
чуждите шофьори. Там се определя по какъв режим се извършва превоза на стоката,
дали е транзит, дали е товарена в България, за къде пътува, т.е. осъществява се
контрол върху превоза на стоката и събраните такси отиват за републиканския бюджет.
Системата МИСИ се отнася към самата митническа материя и се извършва обработка
на декларациите, на митническите документи, с които се превозва стоката. До
2021 г. тези функции са изпълнявани от различни служители, а сега от един и същ
служител. Преди се е минавал така наречения кантар, т.е. системата ПТРР и тя се
обработва от един служител и има пространство около 1,5 км, по което си върви
колоната и стига до кабинките, където се обработва митническата декларация. От
2021 г. се обработва от митническите служители, като тогава са се махнали
старите кантари, сложили са електронни везни, които би трябвало да са по-точни
и да позволяват по-голямо събиране на глоби и в резултат на това е взето
решение един служител да обслужва двете материи. На кантара освен проверката на
самите разрешителните документи, талони на товарния автомобил, се извършва и
фактическо премерване на тегло, оси, товари, както и измерване на габаритите и
ако не отговаря на стандарта се начисляват глоби и такси на самото превозно
средство, а не митнически неща. Не е възможно системата да установява грешки,
но има възможност да подведе, защото когато едно превозно средство примерно
минава през МП Дунав мост, минава през абсолютно същата система и тя му дава
код квитанция - фиш на който има бар код за четец. На Лесово вкарват този фиш и
автоматично се зареждат данните, които са били регистрирани в Русе,
разрешителното и евентуално ако има начислени глоби. На Лесово трафикът е 90%
транзитен Румъния-Турция и съществен момент е правилно да се осъществи контрол
на самите транзитни разрешителни, т.нар. образец 3б, във връзка с които също е
имало проблеми, поради недостатъчен контрол, тъй като на Русе превозвачът е
казал, че ще товари от България, но реално идва на Лесово и не е товарил,
осъществил е транзит и на Лесово трябва да се досъберат тези такси, които не са
му взети в Русе, като таксата е 43 евро при транзитно преминаване с
разрешително 3б. Те трябва да осъществят документален контрол и по крайна точка
да преценят дали е представено правилното разрешение. В Русе примерно се
представя разрешително 5, което е влиза празен в България и ще товари в
България и излиза и вече на Лесово той се зарежда. Реално наистина е товарил в
България и наистина отива в Турция, но крайната точка на стоките е примерно
Ирак. Има значение къде е крайната точка и оттам идва грешката, като ако
крайната точка е в Турция е едно разрешително, ако е в Ирак е друго
разрешително. Камионът влиза от Русе и е за Турция и ще товари в България, в
Русе още не е натоварен и няма ЧМР и не се знае къде е крайната дестинация и
защото е турски камион се дава едно разрешително. Когато се натовари и се види
за къде е крайната точка, ако е за Ирак е друго разрешително. Проблемът идва от
това къде е регистрирано превозното средство и коя държава е крайната точка.
Когато пристигне товарен турски автомобил, който не представи правилното
разрешително, той се отклонява, отбива се и му се дава възможност да намери
вярното разрешително. При по-големите превозвачи, на самия борд на машината, шофьорите
имат много видове разрешителни, като в най-лошия случай, ако го нямат на борда
на камиона, шофьорите минават на турска страна и в рамките на 4-5 часа всички
се връщат и дават коректното разрешително. За сравнение през 2012 г. е имало
един човек ПРРТ, а двама са работили митническите документи, като общо трима
човека са пускали по 100 камиона, а сега двама човека пускат между 300-400
камиона и съответно на камион се отделят 2-3 минути, а има много неща за
гледане. За да се улесни работата и да я вършат по-бързо прибягват до зареждане
на квитанцията входяща от друг МП. Има неофициални нареждания колко камиона да
се обработят, но ако не ги достигнеш се налагат наказания. От двете кабинки
трябва да се стигне общо 300, което е свързано със струпването на опашки,
оплаквания на шофьори, оплаквания на превозвачи, забавяне на доставки. При
работа, когато има проблем, въпросите се задават към най-компетентния в момента
на трасето, по лична преценка. Проведено е теоретично обучение, самия въвеждаш
курс по ПТРР, когато започваш работа, което може да нахвърли някакви идеи,
щрихи и се провежда в рамките на 2-3 часа, като тя е карала този курс 2012 г. При
обучението няма компютър, как изглежда програмата и как се работи с нея. За
сравнение преди тези задължения да бъдат прехвърлени на Агенция „Митници“,
служителите на Министерство на транспорта, които са ги изпълнявали, са ходили
на курс 5 месеца. В електронна папка ПТРР се намира лист „Разрешителен режим“
(л.27-28 от делото) и има казуси и са описани повечето държави с какви
разрешения да преминават камионите с тяхна регистрация. За Турция няма образец
4б, като на втория лист горе, потъмнено, се виждат разрешителните, с които
работят, като за превоз от и за трета страна е посочено 4а, вкл. и Турция. За
всичките години, в които свидетелката работи на пункта, образец 4б не го е виждала.
Доколкото свидетелката знае е имало протести, на турските превозвачи във връзка
с продадено такова разрешение и затова им е наредено да ги отбиват и да им
казват, да представят 4а. Образец 4б се продава, като е свършила квотата на 4а.
България в лицето на Министерството на транспорта предава на Турция различен
брой разрешителни и те ги разпределят. Когато са на изход следят дали всички
преминаващи камиони ползват 2, 5 или други разрешителни, или се налага
евентуално да бъдат с 3б. Когато се установи, че камионът не е представил 3б на
входна точка, те го начисляват и искат, като това е един вид последна контрола
дали са спазени изискванията.
Свидетеля Гергина Г. е служител в Агенция „Митници“
от 2009 г., като към момента е главен инспектор в Инспектората. Тя е участвала
в изготвяното на доклада на Инспектората. Колегите са дошли в ЦУ „Митници“,
като всички са били в една стая, като са се запознали с двата документа които са
им показани чрез проектор на стената и за запознаването те са се подписали.
През цялото време преписката е била на тяхно разположение и те са можели да се
запознаят с документите и на хартиен носител. Всеки един служител е имал
възможност да се разпише, както на доклада, така и на протокола на
дисциплинарния съвет. На екрана са били представени документите, тъй като
колегите са били много и е било необходимо технологично време и затова на
разположение е била и самата папка, с документи, квитанции, техните обяснения. Който
е искал е можело да се запознае, да си припомни. Самото запознаване е
продължило около един час, като им е казано за какво са извикани, времето да се
разпишат, както и ако искат са имали време да се запознаят с документите.
Самото представяне на двата документа е било в електронен вариант. След това
колегите са останали на етажа и са чакали директора около 3 или 4 часа и през
цялото това време папката с документите е била на тяхно разположение Когато се
е възпроизвеждал доклада видимостта е била добра, не е имало оплаквания. Всички
са казали, че знаят за какво става въпрос, но така или иначе им е предоставена
възможност да се запознаят с документите на хартиен носител, най-малко за да
могат да реализират правото си на защита. Мисли, че времето е било достатъчно.
Само един е бил оригинала на доклада на хартиен носител. Докладът и докладна
записка, когато са се давали да се подпишат са били оформени по този начин,
както сега, като от другата страна на листа е бил съществуващия в момента текст.
След като се разпише единият колега с имена и подпис, го е предавал на други да
се разпише, като не са разписвали бели листи. След като е свършило
възпроизвеждането на документите класьора е останал в залата и се е намирал на
разположение на служителите, още няколко часа, докато са чакали да бъдат
изслушани, но те не са поискали да се запознаят с тях. Самото прожектиране е
било повече от час, според свидетелката и може да е било много страници, но се
е излагало една и съща фактическа обстановка почти за всеки служител, като
всички са видели финала на документите. Свидетелката е обърнала внимание, че
целият доклад е важен, включително и последната част където е предложението за
уволнение. Двата документи са били дадени в цялост и служителите са се
разписали. До изслушването служителите са стояли на 13 етаж на сградата, като
някой са били в залата други пред нея, като непосредствено преди изслушването
са слезли на 12 етаж, което е било след 15,00 ч.
Свидетеля Стелиян С. е служител на Агенция
„Митници“ от 08.01.1991 г., като към момента е държавен инспектор по чл.46 от
Закона за администрацията в Инспектора на Агенции „Митници“ и е участвал в
проверката, която касае делото. Свидетеля сочи, че е участвал в изготвянето на
доклада и протокола на дисциплинарния съвет, като доклада е съгласуван с
ръководителя на Инспектората. Предложението е било да се образува дисциплинарно
производство срещу 11 служители на МП Лесово. След одобрението на доклада от директора
на Агенцията, той отива в Дисциплинарния съвет, който го разглежда, съставя
протокол и прави предложение до директора относно евентуалното налагане на
дисциплинарна отговорност. На 24.04. са изпратили уведомителни писма до 10-те
митнически служители, защо единадесетия служител е започнал процедура за
пенсиониране. Изслушването е определено за 26.04, като да в 12.00 ч. да с
запознаят с препипската и от 13ч. да бъдат изслушани от директора на Агенцията.
Организирали са зала на 13 етаж в сградата, която е оборудвана с мултимедия,
проектор на едната стена, на която достатъчно ясно се е виждало. Направили са
го по този начин, защото случаите са абсолютно идентични, като фактическа
обстановка и се различават по имената на служителите, времето в което са обработвали
автомобилите и техните номера. Разликата е, че единият транспорт е за Иран, а
другият за Азърбайджан, като превоза е през България с турски автомобили.
Запознаването е започнало в 12.00 часа и е приключило малко пред 13 часа,
когато е трябвало да бъдат изслушани. Колежката му се е занимавала с проектора
и превъртала слайдовете, като няколко пъти са казали на колегите, че всички
документи ги има и на хартиен носител. Няколко пъти са ги приканили, който иска
да ги погледне и на хартия, като по негови спомени само двама от колеги са поискали
да ги видят. Доклада изгледа голям, но няма никаква сложност от правна гледна
точка, като нарушенията са описани в няколко реда. Нямало е екземпляр на
хартиен носител за всеки служител. Приложенията са номерирани и отпред е стоял
изготвения доклад и протокола на Дисциплинарния съвет, като са сложени в една
папка. Докато е вървяло мултимедийното запознаване е имало възможност да се
задават въпроси. Не си спомня да е имало оплакване, че не се вижда добре или че
е светло в залата. Говорили са по време на запознаването и всеки от тях с
изключение на един колега, са дали обяснения по случаите, така че да твърдят че
не са се запознали според него е незряло. Служителите са се подписали пред тях
на докладната записка и доклада, като са им били дадени целите документи. Те са
се подписали на първата страница, а не на последната, защото такава е била
практиката. На първият лист, на който са подписите, е имало текст и подписа на
директора на Агенция „Митници“. Според свидетеля варианта лицата да се
запознаят чрез мултимедия, през отредения единият час, е по-успешен отколкото
всеки от тях да има по 5 минути да се запознае с документите на хартия.
Страниците на доклада са се препокривали на 90- 97%, защото цялата фактология е
една и съща за всички, единственото различно е становището. Този доклад е за 11
служители, нито един от останалите 10 не го интересува или не би следвало да го
интересува, какво се направили другите и се пада не повече от 1-1,5 страница за
служител, но един колега е имал 4 страници. Всички са гледали документите и ако
някой не се е запознал е можело да поиска да стори това. За времето от около
13.00 ч. до 15.50 ч. когато са отишли при директора на изслушването, свидетеля или
колежката му 90% от времето е бил с лицата. Те са били в тази зала, като е
можело да излизат на кафе, като всички материали също са били на тяхно
разположение.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал.
2 и 3.
Съгласно чл.9, ал.2 от закона за митниците,
Агенция „Митници“ се ръководи и се представлява от директор, който се назначава
и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.
Съгласно чл.6, т.5 от Устройствения правилник
на Агенция „Митници“, директора на агенцията назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
С оглед на изложеното, обжалваната
заповедта е издадена от
компетентен орган, а именно от директора на Агенция „Митници“,
който се явява орган по назначаването, назначил със заповед № 166/08.02.2022 г.
(л.22 от делото), жалбоподателя за държавен служител на длъжност инспектор в ТД
Митници Бургас, считано от 11.02.2022 г.
В хода на
дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водят до незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Дисциплинарното наказание е наложено в
преклузивния срок предвиден в нормата на чл.94, ал.1 по ЗДСл, съгласно която
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок
започва да тече от момента, в който на дисциплинарно наказващият орган са
станали известни нарушителя и извършеното от него дисциплинарно нарушение, като
фактите се установяват посредством възложената проверка. В случая,
дисциплинарното нарушение за което е наказан жалбоподателят е извършено на 25.01.2023
г., като с писмо рег.№ 32-69685/21.02.2023г. на директора на ТД Митница Бургас (л.183
от делото), е уведомен директорът на Агенция „Митници“ за извършена проверка на
обработени износни декларации за периода от 01.09.2022 г. до 31.01.2023 г. и
резултатите от нея, като е направено предложение да се извърши проверка, с
оглед евентуално ангажиране дисциплинарната отговорност на виновните митнически
служители. Това писмо е изпратено с резолюция от 23.02.2023 г. на директора на
агенцията до Инспектората, за
предприемане на действия по компетентност. В изпълнение на резолюцията е
изготвен доклад на Инспектората до директора на Агенция „Митници“ с рег.№
32-109448/21.03.2023 г. (л.121-153 от делото), като директора се е запознал с
доклада на датата на неговото изготвяне. Със запознаването на директора с
доклада на него са му станали известни приетите за извършени нарушения и
нарушителите и от 21.03.2023 г. започва да тече срока по чл.94, ал.1 от ЗДСл за
налагане на дисциплинарно наказание. В този срок, а именно на 12.05.2023 г.,
посредством процесната заповед е наложено дисциплинарното наказание на
жалбоподателя.
В съответствие с нормата на чл.96, ал.1 от
ЗДСл. със заповед № ЗАМ-489/32-110203 от 22.03.2023 г. на директора на Агенция
„Митници“ (л.181-182 от делото) е наредено на дисциплинарния съвет да образува
дисциплинарно дело срещу 11 служители, един от които е Г.И., за извършено
дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, да разгледа делото и
да предостави своето решение заедно с преписката по делото на директора на
агенцията.
В протокол от 23.03.2023 г. (л.156-183 от
делото), в съответствие с нормата на чл.96, ал.3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет е взел с единодушие
решение, като по отношение на Г.И. е приел, че той е осъществил състава на
дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, които представляват виновно
неизпълнение на служебните му задължения. В протокола са изложени установените
в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства, като дисциплинарният
съвет е счел, че за допуснатите от държавните служители дисциплинарни нарушения
може да им бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.
В срока по чл.96, ал.4 от ЗДСл решението на
дисциплинарния съвет е представено на директора на Агенция „Митници“ с писмо
рег.№ 32-12378/31.03.2023 г. (л.154-155 от делото).
В хода на дисциплинарното производство е
нарушена разпоредбата на чл.93 от ЗДСл. С допуснатото нарушение е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което във всички случаи представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да е необходимо
да бъде разглеждан спора по същество.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да
му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства, а съгласно ал.2 когато дисциплинарно наказващият орган не е
изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Не е спорно по делото, че изслушването от
дисциплинарно наказващия орган на всички десет лица на които е наложено
дисциплинарно наказание и които са посочени в протокола на дисциплинарния
съвет, включително и на жалбоподателя, е извършено едновременно на 26.04.2023
г. от 15,50 ч. до 17,10ч. Това се установява не само от свидетелските показания
на ангажираните по делото свидетели, но и от представените осем протокола за
проведено изслушване (л.297-304 от делото). Тези протоколи отразяват само, че е
извършено изслушване но не и начина по който то е протекло.
Така извършеното изслушване само формално
изпълнява изискванията на чл.93, ал.1 от ЗДСл.
На първо място няма как в рамките на малко
повече от един астрономически час, в който са изготвени и подписани и
протоколите за извършено изслушване, да бъдат изслушани всички десет лица, като
им се даде възможност да изразят своето становище и да вземат отношение по
конкретните факти и обстоятелства относими към всеки един от тях.
На второ място, от твърденията на
жалбоподателя и от ангажираните свидетелски показания на свидетеля Шарин се
установява, че изслушването е било нещо като представяне – „кой от кога работи
и колко сгрешени разрешителни има“, като са коментирани и оценките от
атестацията. Лицата са били прекъсвани когато са се опитали да дадат обяснения
и да се защитят, като в залата е станала говорилня и директорът не е имал
конкретни въпроси към всеки един от тях. Така състоялата се среща между
наказаните служители и директора на Агенция „Митници“ не би могла да се приеме
като изслушване по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДСл, тъй като не се установява на
всеки служител, в частност и на жалбоподателя, да е дадена възможност да бъде
изслушан необезпокоявано от никой.
На следващо място, недопустимо е едно лице да
бъде изслушвано в присъствието на още девет други лица, макар и спрямо тях също
да са образувани дисциплинарни производства. Всяко едно дисциплинарно
производствата е строго индивидуално и дори да има връзка между отделни
производства не следва лицата да бъдат изслушвани заедно, тъй като биха могли
да имат противоречиви интереси, да се притесняват и смущават един от други,
което неминуемо възпрепятства възможността им да се защитят пълноценно. В този
смисъл, следва да се има в предвид и самата норма на чл.93, ал.1 от ЗДСл, в
която е посочено, че „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител …“, тази
формулировка на правната норма предполага, че волята на законодателя е била
държавен служител, които евентуално ще бъде наказан, да бъде изслушан
индивидуално, без значение дали конкретното деяние е било извършено само от
него или заедно с други държавни служители, съответно дали има други, аналогични
дисциплинарни производства или не. Изслушването трябва да е лично и
непосредствено, като се даде възможност на наказаното лице необезпокоявано да
даде обяснения и да изрази становище по вмененото му дисциплинарно нарушение.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че в случая „изслушването“ е било формално и
не е проведено от наказващия орган в съответствие със законовите изисквания, при
съблюдаване и гарантиране правото на защита на жалбоподателя, поради което
следва да се приеме че в случая липсва изискващото се в нормата на чл.93, ал.1
от ЗДСл изслушване.
На следващо място при запознаването на
жалбоподателя с дисциплинарната преписка, събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства и съставените доклади и становища, също са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото му на
защита.
Не е спорно по делото, че всички десет
дисциплинарно наказани служители са били извикани на 26.04.2023 г. в 12,00 ч. в
ЦУ на Агенция „Митници“ за да се запознаят с материалите по дисциплинарната
преписка, като самото запознаване е продължило до 12,50 ч. От свидетелските
показания и на тримата свидетели присъствали на място, се установява, че
запознаването с доклада на инспектората и протокола на дисциплинарния съвет е
извършено посредством проектор, като те са били възпроизведени на стената на
залата и в залата се е намирал класьор съдържащ събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства. В случая недопустимо е извършеното
запознаване с материалите от преписката едновременно на всички наказани
служители, като с оглед избрания начин за това – посредством проектор,
фактически лицата не са имали възможността ефективно да се запознаят с тях и да
организират своята защита. Видно от доклада на инспектората (л.121-153 от
делото), той съдържа 33 страници, съответно протокола на дисциплинарния съвет
(л.156-183 от делото) съдържа 28 страници, тоест същите са с обем изискващ
повече време да се предостави на лицата за да се запознаят с тях. Също така, извършеното
възпроизвеждане на текста на тези два документа, посредством проектор, не
установява безспорната възможността на всяко едно от присъстващите лица да ги
прочете изцяло и да ги осмисли. Съответно, наличния в залата само един класьор
със събраните в хода на производството доказателства не установява възможността
на всички лица да се запознаят с тях, още повече, че с оглед ангажираните
свидетелски показания се установява, че това запознаване с документите на
хартиен носител е следвало да стане по времето в което са се възпроизвеждали другите
документи. В този смисъл, лицата са били поставени в ситуация да избират дали
да се запознаят с документите които са се възпроизвеждали или с тези съдържащи
се в класьора, тъй като няма фактическа възможност да се запознаят едновременно
с всичко. След приключване на възпроизвеждането на двата документа,
жалбоподателя и другите служители са били накарани да се подпишат, че са
запознати с тях, но липсва отбелязване, че са запознати със събраните в хода на
дисциплинарното производство писмени доказателства, доколкото подписите са само
на доклада и протокола.
Запознаването е приключило в 12,50 ч., тъй
като изслушването от наказващия орган е следвало да се проведе в 13,00 ч. Така
предвиденото време за запознаване с документите
по преписката и за изслушването е определено крайно неподходящо, тъй като
фактически не е дадена възможност на лицата след като се запознаят с
документите, да осмислят ситуацията и да извършат преценка как да организират
своята защита. До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз
основа на обстоятелството, че изслушването е започнало в 15,50 ч., а не в
насрочения част – 13,00 ч., тъй като това се е дължало на закъснение на
директора на Агенция „Митници“, без предварително да е указан на лицата
променения час на изслушването, като те са стояли на място и са изчаквали да
бъдат извикани, без да знаят кога ще бъде сторено това. Времето на изчакване, не
би могло да се приеме, че е било достатъчно и за запознаване с материалите от
преписката, след като запознаването е било вече официално приключило и никой не
е бил наясно кога ще започне изслушването.
С оглед на изложеното, след като на
жалбоподателя фактически не е предоставена възможност необезпокоявано да се
запознае с доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство,
съответно със съставените документи, той е бил лишен от възможността да
организира защитата на своите права. Съответно това рефлектира и върху
извършеното изслушване от наказващия орган, тъй като то е проведено без
жалбоподателя да е бил наясно с всички факти и обстоятелства относно
образуваното дисциплинарно производство.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
проведеното изслушване на жалбоподателя по чл.93, ал.1 от ЗДСл е било формално, като не му е била
предоставена реална възможност да се запознае с резултатите от извършеното
дисциплинарно разследване, да вземе становище по събраните доказателства и да
ангажира такива. В случая жалбоподателят на практика е бил лишен от
възможността изобщо да изрази по подреден начин становището си по фактите и да
изложи съображения относно причините, довели до нарушението. Това
обстоятелство, обсъдено съвкупно с липсата на данни да му е предоставена
възможност да се запознае и вземе становище по доказателствата от
дисциплинарната преписка, предпоставят извод за нарушение на императивната
норма на чл.93, ал.1 от ЗДСл.
На следващо място, при
издаване на заповедта не са спазени и изискванията на чл.91 от ЗДСл, съгласно която норма при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1.
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба
или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3.
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно
поведение на държавния служител.
Дисциплинарнонаказващия орган има правомощия
да избере кое от предвидените дисциплинарни наказания да наложи за констатираното
нарушение на служебната дисциплина, но неговата преценка по целесъобразност
следва да бъде мотивирана и подкрепена със съответните доказателства съобразно
императивните изисквания на чл.91 от ЗДСл, които съдът да прецени при
проверката за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
По
отношение на тежестта на нарушението е прието, че е тежко нарушение на
служебната дисциплина, като е отчетено преди всичко характера на изпълняваната
длъжност и нейният основен предмет, свързан с осъществяването на митнически
надзор и контрол на стоки, лица и превозни средства, съгласно законовите
предписания регламентиращи митническата дейност. Видно от изложеното, относно
тежестта на нарушението в заповедта не са отчетени никакви конкретни факти и обстоятелства
от значение за случая. Посочените мотиви са общи и абстрактни и сами по себе си
те характеризират всяко едно дисциплинарно нарушение, извършено от митнически
служител, като тежко. Ако се възприеме този подход за допустим, би означавало
за всяко едно дисциплинарно нарушение да се налага дисциплинарно наказание
уволнение, което обезсмисля наличието на другите предвидени от законодателя
дисциплинарни наказания.
Така
изложеното се отнася и до изложените в заповедта последици настъпили от дисциплинарното
нарушение, като в нея е посочено, че дисциплинарното нарушение е довели до
настъпване на негативни последици за гражданите и обществото, като от
несъбирането и неначисляването на дължимите към държавата такси за превоз на
товари за трета страна и за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа са причинени и имуществени вреди в съответния размер. В случая не става
ясно какви са негативните последици които е прието, че са настъпили за
гражданите и общественото, съответно не е посочен и конкретния размер на
имуществени вреди които са причинени.
В
заповедта не са изложени никакви мотиви и защо е наложено на жалбоподателя
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като липсва и обсъждане на
цялостното му поведение. Посочено е, че допуснатите от жалбоподателя нарушения
представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения, без обаче да се
посочи формата на вината, както и фактите и обстоятелствата въз основа на които
тя е определена и защо не са възприети съображенията на жалбоподателя, в
дадените от него обяснения, че допуснатата грешка е в резултат на неопитност. В
настоящото производство съдът може само да прецени дали приетата форма на вина
от наказващия орган, съответства на събраните доказателства, но не и той да я
определя. Ето защо, след като в случая наказващият орган не е изяснил и посочил
при каква форма на вина е приел, че е извършено дисциплинарното нарушение, то
заповедта е незаконосъобразна и като издадена при неустановен субективен
елемент на дисциплинарното нарушение.
В случая, наказващия
орган е възприел предложението на дисциплинарния съвет за налагане на това
дисциплинарно наказание, без да изложи никакви мотиви, като единствено е
перифразирал нормата на чл.91 от ЗДСл. Действително, няма пречка мотивите за
определяне на вида на дисциплинарното наказание да се съдържат и в
административната преписка, но в случая такива не се съдържат и в нея. Видно от
протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, в него се съдържат факти и
обстоятелства аналогични на изложените в заповедта, като е посочено, че описаните
нарушения представляват виновно неизпълнение на служебните задължения, като не
става ясно защо е предложено на наказващия орган да наложи точно това
дисциплинарно наказание.
Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на
процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което
води и до опорочаване на формата и съдържанието на издадения въз основа на тази
процедура краен акт за налагане на дисциплинарното наказание. Нарушено е правото
на защита на жалбоподателя, който при липсата на мотиви не е могъл да узнае
конкретните причини, довели до санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно
наказание, както и съдът е лишен от възможността да упражни контрол за
законосъобразност на заповедта. Това процесуално нарушение е съществено и също е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, като издадена в
противоречие на изискванията на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В този смисъл е и
практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 2674/19.02.2020г. по адм.д.№ 4942/2019г.,
решение № 13835/13.11.2018г. по адм.д.№ 9905/2018г., решение № 12971/25.10.2018г. по адм.д.№
380/2018г., решение № 9474/11.07.2018г.
по адм.д.№ 10378/2017г., решение №
9472/11.07.2018г. по адм.д.№ 7969/2017г., решение
№ 9131/04.07.2018г. по адм.д.№ 1676/2017г., решение
№ 861/18.01.2011г. по адм.д.№ 14742/2009г. и други.
С оглед на
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, заповед № 998/12.05.2023 г. на
директора на Агенция „Митници“ следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00
лева с включено ДДС.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 998/12.05.2023 г. на
директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на Г.А.И. с ЕГН: ********** ***,
разноски по делото в размер на 1 200,00
лева (хиляда и двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: