МОТИВИ към Присъда № 62/28.05.2020 г. по НОХД 872/2020 г. по описа на РС-Бургас.
Производството
по делото е образувано по повод на отменена Присъда № 136/05.09.2019 г. по НОХД
№ 3001/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, и връщане на делото на Районен съд
- Бургас за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, на предявения от И.М.
срещу В.Г. граждански иск в размер на 6000 лв. за причинените му неимуществени
вреди от извършено престъпление по чл. 129 от НК.
Производството
по НОХД № 3001/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас е било образувано въз
основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу В.Н.Г., ЕГН **********, с
обвинение за това, че на 24.12.2017 г., пред заведение „С.Н.К.”, находящо се в
гр. ********************, е причинил на И.М., ЕГН: **********, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява улна (лакътна кост) с дислокация на
фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка
- престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.
С влязло в
сила Определение № 437/05.09.2019 г. по НОХД № 3001/2019 г. по описа на БРС, съдът
е одобрил постигнато между страните споразумение, като е признал В.Н.Г., ЕГН **********,
за виновен в това, че на 24.12.2017 г., пред заведение „С.Н.К.”, находящо се в
гр. ********************, е причинил на И.М., ЕГН: **********, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява улна (лакътна кост) с дислокация на
фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка
– престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК. След одобряване на
споразумението, същият състав на съда се е произнесъл и по предявения
граждански иск, като с Присъда № 136/05.09.2019 г. е осъдил подсъдимия В.Н.Г., ЕГН:
**********, да заплати на И.М., ЕГН: *********, сума в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия М.
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.12.2017
г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска в останалата част.
По повод на
подадена въззивна жалба Окръжен съд – Бургас е отменил Присъда № 136/05.09.2019
г. по НОХД № 3001/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас и върнал делото на
Районен съд - Бургас за ново разглеждане по отношение на гражданския иск.
В настоящото
производство, след направено уточнение на размера на гражданската претенция,
съдът прие и разгледа иска предявен от И.М. срещу В.Н.Г. в размер на сумата от
6000 лв., представляваща обезщетение за причинените на пострадалия И.М.
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от извършено
престъпление по чл. 129 от НК, по което БРС е одобрил постигнатото между
страните споразумение от 05.09.2019 г. по НОХД № 3001/2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху исковата сума от датата
на увреждането – 24.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
При новото
разглеждане на делото, съдът предостави на страните отново възможност да
ангажират доказателства относно исковата претенция, като по делото бяха
представени писмени документи и разпитана свидетелката И.М..
Представителят
на Районна прокуратура - Бургас предлага на съда да се произнесе по
справедливост по така предявения иск.
Повереникът
на гражданския ищец поддържа предявения гражданския иск, претендира и присъждане
на сторените разноски.
Защитникът
на подсъдимия заявява, че гражданската претенция не е доказана в претендирания размер
и следва да се определи в размера, определен от предходния съд.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и
чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият В.Н.Г.
е роден на *** ***, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********.
С влязло в
сила на 05.09.2019 г. Определение № 437/05.09.2019 г., постановено по НОХД №
3001/2019 г. по описа на БРС, съдът е одобрил постигнатото между прокурора,
подсъдимия и защитникът му, със съгласието на гражданския ищец и частен
обвинител (чрез повереника му), споразумение за решаване на делото, съгласно
което В.Н.Г. е признат за виновен в това, че на 24.12.2017 г., пред заведение „С.Н.К.”,
находящо се в гр. ********************, е причинил на И.М., ЕГН: **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява улна (лакътна кост) с
дислокация на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движението
на лявата ръка - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал. 3 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване
на делото има последиците на влязла в сила присъда. А съгласно разпоредбата на
чл. 300 ГПК вр. чл. 88, ал. 1 НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо конкретните елементи на състава на
престъплението от обективна и субективна страна не следва да бъдат детайлно
обсъждани, доколкото са решени по задължителен начин с одобреното от съда
споразумение.
За да бъде уважен гражданския иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД
следва да бъдат установени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки
(юридически факти) - деяние, противоправност на деянието, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.
Подсъдимият В.Н.Г. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, а отговорността е на лицето, което е причинило вреди другиму. От
събраните по делото доказателства се установи, че именно подсъдимият, в
резултат на противоправното си поведение, е причинил престъпния резултат – на 24.12.2017 г. е причинил средна
телесна повреда на И.М.. В резултат на причинената
телесна повреда М. е претърпял счупване на лакътната кост на лявата ръка. Ето
защо се налага извод, че в причинна връзка с деянието, той е претърпял
неимуществени вреди. Следователно предявеният граждански иск е доказан по
своето основание. В тази връзка, настоящият
съдебен състав счете, че са налице предпоставките за уважаването му, но само до
размера от 3000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно указанията на Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на
съответното заболяване. По делото категорично се
доказа,
включително и от събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, че вследствие на случилото се пострадалият И.М. е получил травматично увреждане, представляващо
счупване на лакътната кост на лявата ръка. Видно от заключението на вещото лице
по приложената СМЕ, обичайният период на възстановяване е около 5 месеца, като
през това време пострадалият е изпитвал затруднения в движението на горния си
крайник. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по настоящото
дело болнични листи и от разпита на св. М.. Както е посочил и предходния
съдебен състав на БРС, подобно увреждане освен временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, е причинило на пострадалия и сериозни болки и
страдания, дискомфорт и невъзможност пълноценно да си служи с лявата ръка и да
се обслужва за един сравнително продължителен период от време. Съдът отчита и
обстоятелствата, че подсъдимият е бил охранител на заведението, а пострадалият
е бил клиент, деянието е извършено с метална палка и на обществено място. Това
нападение безспорно е причинило
и морални страдания на пострадалия, отделно от болките и страданията
причинени непосредствено от телесната увреда.
След като взе предвид интензитета на престъпното посегателство, характера на нападението и на
претърпените увреждания, съдът достигна до извода, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения граждански иск за
причинените неимуществени вреди до размера от 3000 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 24.12.2017г. до окончателното й заплащане,
като в останалата част до пълния предявен размер от 6000 лева, съдът прие, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Размерът на обезщетението от 3000
лв. в най- пълна степен отговаря на понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД, поради което присъди обезщетение именно в този размер.
По
разноските:
Предвид крайният резултат по делото разноските следва
да се възложат в тежест на подсъдимия. По делото има сторени разноски, като с
оглед обстоятелството, че беше уважен гражданският иск срещу подсъдимия - на
основание чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. В.Н.Г. беше
осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд – Бургас,
следващите се по делото държавни такси, а именно - 120 лева - държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
В полза на гражданския ищец следва да бъдат присъдени
и сторените от последния разноски в производството, за възнаграждение на
повереник в общ размер на 1900 лева, съобразно приложените по делото договори
за правна защита и съдействие, където са отразени и направените разноски.
Поради тази причина и подсъдимият беше осъден да заплати тази сума на
гражданския ищец.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС