Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260821 15.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2067 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против С.Р.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 15.11.2017 г. –
11.11.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 1648,48 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. “м.”, ап., като наемател на
ОП „Жилфонд“. За потребените количества били издадени фактури. При забава в
плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 89,20 лева за периода
31.01.2018 г. – 31.10.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № .., а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия
/ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети
на СТИ, за които били поставяни подписи в карнетите от потребителя или негов
представител.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10183/21.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18913/2019 г. на ПРС, ХIII гр.с.,
връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите
да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, чрез назначения особен представител. Счита исковете за
неоснователни и недоказани – ОУ не можели да заменят разпоредбите на ЗЗД
относно договореността между страните.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18913/2019 г. на ПРС, ХIII гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството
– ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ../, като
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в гр. П, ул. “м.”, ап. , както и, че през
процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ.
Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги
и начислените в тази връзка суми.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска
за основателен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба №
4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите
на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството
на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
От представените доказателства се
установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител. Видно
от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на 03.01.2005 г., а впоследствие и на
29.11.2006 г. са сключени безсрочни договори за наем с ответника на процесното
общинско жилище, като същият е декларирал, че домакинството му се състои от 4ма
души. Поел е задължение, съгл. настанителната заповед, да плаща консумативите
за ползване на имота – ток и вода. Той е
подал изрично заявление за продажба на ел. енергия до ЕВН, като между него и ищцовото
дружество „ВиК“ ЕООД е сключен отделен договор
от 29.12.2004 г. за снабдяване и предоставяне на услуги по доставка на питейна
и отвеждане на канална вода именно за този имот, със съответни права и
задължения, едно от които – плащане на дължимите и начислени суми за отчетена
консумация за ответника, изявил воля, чрез съглашението, да бъде абонат на
„ВиК“.
Предвид изложеното, съдът приема, че
ответникът има качеството „потребител”, според норм. уредба. През процесния
период имотът е бил водоснабден и обитаван от него и семейството му /4ма души/,
видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи. През целия
период в обекта е имало по четирима или повече обитатели, видно от същите
констативни протоколи, който следва да бъдат възприети, тъй като всички са
подписани за ответника. Този въпрос не е бил и спорен по делото, видно от ОИМ.
Имотът е бил водоснабден и са ползвани
услугите на ВиК, което се установява и от показанията на свидетеля М. – и..
Същият заявява, че ежемесечно е отчитал водомера в имота, като достъп са му осигурявали
ответникът или съпругата му. Всички показания са след реални отчети на изм.
устройство, които са били записвани в карнетите, а абонатът или негов
представител, поставяли подпис. Отказ или възражения не получил. Съдът
кредитира показанията като ясни, последователни, житейски обясними и
непротиворечиви, вкл. като съобрази чл. 172 ГПК. Няма данни, които да ги
опровергават.
Горното свидетелства за
потребление на предоставените от ищцовото дружество услуги за процесния период,
като ползвателят на имота – ответник, е
материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения.
Ето защо, с оглед събраните
доказателства, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, поради
което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която
услуга е ползвана в имота. Възраженията в ОИМ не се споделят.
Съгласно чл.32 на
Наредба №4 за
условията и реда за
присъединяване на потребителите
и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество
изразходвана вода, отчетено
чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане
и подписа на
потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и
чл.21, ал.4 от Общите условия на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив също
изискват отчитането на
индивидуалните водомери да
става в присъствието на
потребителя или негов
представител. По делото
са представени копия от карнети, от които е видно, че за
процесния период са вписвани реални показания
от монтираното СТИ, срещу които има подписи, които не са оспорени.
Въз
основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен
начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и е ползвал имота
за процесния период, както и предоставената вода. Възраженията на особения
представител, макар принципно резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не
се възприемат. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси.
Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от водомера. Факт
е, че в карнетите са
поставяни подписи за потребителя, при което изискванията на ОУ са спазени.
Относно размера е ангажирано заключение
на ССЕ, което съдът цени като компетентно изготвено. Според експерта -
отчетеното количество /в куб.м./ по карнети е изчислено съобразно действащите
цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца е редовно
водено и регистрите и дневниците на дружеството са надлежно заведени.
Вещото лице е категорично, че за процесните периоди,
главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните в настоящото
производство суми от ищеца. Това заключение не е оспорено и следва да се
кредитира като обективно.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Плащане не се
доказва, поради което е дължимо и претендираното обезщетение за забава за
исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни
вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на дължимост
на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива
в размер на: 81,19 лева – платена ДТ; 180 лева – депозит ССЕ; 20 лева – депозит
свидетел /изплатен/; 244,26 лева – възнаграждение за особения представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство
/34,75 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от
100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За
исковия процес, на ищеца се дължат общо 625,45 лева, а за заповедното производство
– 84,75 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Р.А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 1648,48 лева - главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на
канална вода за периода 15.11.2017 г. – 11.11.2019 г. за обект, находящ се в
гр. П, ул. “м.”, ап. ; 89,20 лева - обезщетение за забава за периода 31.01.2018
г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.11.2019 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 №
10183/21.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18913/2019 г. на ПРС, ХIII гр.с.
ОСЪЖДА С.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, сумите от: общо 625,45
лева /шестстотин двадесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ - разноски в настоящото производство и
общо 84,75 лева /осемдесет и четири
лева и седемдесет и пет стотинки/ - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 18913/2019 г. на ПРС, ХIII гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП