№ 117
гр. Варна , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500220 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.
София, представлявано от адв. Ст. Р., против решение № 260008/12.01.2021г., поправено с
решение № 260039/23.02.21г., постановени по т.д. № 618 по описа за 2020г. на Окръжен съд-
Варна, в частите му, с които същото е осъдено да заплати на С. Н. С. от с. Блъсково, обл.
Варна сумата от 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат
Р.И.А., починал на 16.10.15г., вследствие на ПТП от 09.10.15г., причинено от Ч.И.А. при
управление на л.а. „Мерцедес“, с ДК № В9600НК, за което водачът е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 464/16г. на ШОС, ведно със законната лихва върху тази сума от
19.05.17г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, и дружеството е осъдено да заплати таксите и разноските по делото. Счита се, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и се претендира неговата отмяна изцяло и отхвърляне на
предявените искове като неоснователни. Основното наведено съображение от въззивника е
липсата на установена по делото трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и
пострадалия брат Р.А., както и естеството и продължителността на търпените от ищцата
болки и страдания. Поради това се счита, че материалният закон не е приложен съобразно
указанията, дадени с ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС. Счита се, че
съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищцата поради родствената си
връзка с нея, както и поради факта, че майка също е ищец по дело срещу
застрахователното дружество за присъждане на обезщетение на вредите от смъртта на сина
Р.А.. Добавено е, че искове против дружеството са били предявени и от децата на
загиналия, по които са били присъдени обезщетения. Претендира се обжалваното решение
да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
1
недоказан, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
С. Н. С. чрез адв. Н. М., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че по
делото е установено, че между ищцата и загиналия брат е съществувалата силна
привързаност, тясна и дълбока емоционална връзка и настъпилата смърт е причинила на
ищцата морални болки и страдания. Сочи се в тази връзка, че първоинстанционният съд
изцяло е съобразил указанията, дадени с цитираното ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на
ОСНГТК на ВКС. Излага се, че съдът следва да кредитира показанията на свидетелите,
които имат непосредствени впечатления за негативните преживявания на ищцата,
вследствие смъртта на нейния брат. Изложени са и съображения, които не отговарят на
оплакванията на въззивника, свързани с приложимостта на нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/18г. в сила от 07.12.18г./. Неотносими се считат аргументите на
въззивника за неоснователност на претенцията на ищцата, свързани с наличието на други
претенции от други лица против същия застраховател, произтичащи от същото
застрахователно събитие. Претендира се въззивната жалба да се остави без уважение, ведно
с присъждане на разноските по делото.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които е отхвърлен иска
на С. Н. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 40 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 09.10.15г. до 19.05.17г.
Въззивната жалба /съобразно възприетия по-горе неин предмет от въззивния съд/ е
редовна, подадена е в съответния процесуален срок за това, от страна с правен интерес от
обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са
доказателства и за надлежна представителна власт, поради което въззивната жалба е
допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з.
Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г.
за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна
или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното
решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава
указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това
и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови
доказателства не следва да се събират във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
Насрочва делото в открито с.з. на 30.06.2021г. от 09.15 ч., за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването да стане по телефона, а
настоящото определение да им се изпрати за сведение на посочен от процесуалните
представители електронен адрес чрез електронна поща.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3