№ 672
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора М. Б. Н.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.04.2022 г., постановена по НОХД № 18868/2019 г. по описа на СРС,
НО, 114 състав е признал подсъдимия В. В. В. за виновен в това, че на 14.07.2019 г., около
11.50 часа, в гр. София, бул. „****, МОЛ Сердика, от магазин „П.е.К.“, чрез използване на
специално техническо средство – метална кука и три броя магнити, залепени с тиксо,
демонтирал аларма и направил опит да отнеме чужда движима вещ – мъжка тениска марка
„Марко Поло“ на стойност 79.99 лв. /седемдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки/, от владението на МОЛ Б.Р. – управител на магазина, собственост на фирма
„П.е.К.“ ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - В. В. В. бил заловен
след касова зона, без да заплати тениската от охранителя на магазина М.Е.Х. - явяващо се
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, поради което
и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимия В. е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързан с настоящето
производство.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от защитникът на подсъдимия В. – адв. Т. Л., с аргументи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Сочи
се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Последното се е изразило в
1
нарушаване правото на подсъдимият да разбере обвинението, поради разминаване между
цифровото и словесното изражение на възведения от прокуратурата законов текст на
обвинението. Сочи се, че е налице неяснота и липса на доказателства относно стойността на
инкриминираната вещ, собствеността и владението на същата, респ. доказателства относно
съществуването на процесната фирма, съответния магазин и служител, който е задържал
подсъдимият. Такава неяснота съществувала и по отношение на начина, по който
процесната тениска била „взета“ от подсъдимия преди пристигането на полицейските
служители. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приобщил като писмено
доказателство по делото протокола за доброволно предаване поради съществуващи
противоречия относно мястото на неговото съставяне. Поддържа се, че е налице
противоречие относно средството на престъплението, посочено в обвинителния акт и
описаното в протокола за доброволно предаване, както и липса на изготвена по делото
техническа експертиза относно неговото предназначение. Счита се, че е налице
противоречие в мотивите на пъвоинстанционния съд относно приложението на чл. 9, ал. 2 от
НК. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл.
335, ал. 1, т. 1 НПК да върне делото на прокурора поради допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Алтернативно, в случай че
изложените съображения не бъдат споделени, се моли за отмяна на постановената присъда и
оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинителната теза или на основание
чл. 9, ал. 2 от НК.
В разпоредително заседание на 16.08.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия В. в
лицето на адв. Л., поддържа подадената въззивната жалба, ведно с допълнението към нея, по
изложените в тях съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да
върне делото за ново разглеждане, алтернативно пледира за постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, било
поради недоказаност на същото, било поради явна малозначителност на деянието, на
основание чл. 9, ал. 2 от НК.
В пледоарията си, представителят на СГП оспорва въззивната жалба и счита
постановената присъда за правилна и законосъобразна. В подкрепа на обвинението счита, че
са показанията на свидетелите Н., Д., Р. и Х., които се подкрепят от писмените
доказателства и доказателствени средства, от които се установява по безпротиворечив начин
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Намира наложеното
на подсъдимия наказание за справедливо и правилно индивидуализирано, поради което
пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият В. в лична защита заявява, че поддържа становището на защитата си, а
в предоставената му последна дума моли за оправдателна присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата
си изгради същата представа за нея, която е следната:
2
Подсъдимият В. В. В. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес в гр.
София, кв. ****, ЕГН **********.
Управител и материално-отговоро лице на магазин „П.е.К.“, находящ се в гр.
София, бул. „****, МОЛ Сердика бил свидетеля Б.Р.. Магазинът бил собственост на
търговско дружество „П.е.К.“ ЕООД. Свидетелят М. Х. работел като охранител в магазина.
На 14.07.2019 г. двамата свидетели били на работа. Около 11,50 часа, същия ден, в
търговския обект влязъл подсъдимият В. В.. Той обходил щандовете и взел от там един брой
мъжка тениска марка ‚Марко Поло“, на стойност 79,99 лв. след това влязъл в една от
пробните кабини.
В магазина имало специална стая, оборудвана с камери за видеонаблюдение, от
която свидетеля Х. можел да наблюдава магазинът.
Същият ден свид. Х. забелязал, че подс. В. взел тениската и влязъл с нея в пробната
кабина, като малко след това излязъл без същата. Поради тази причина след като
подсъдимия излязъл от пробната свид. Х. спрял същия за проверка малко след касовата зона.
При проверката установил, че у подсъдимия се намира специално пригодено техническо
средство – метална кука и три броя магнити залепени с тиксо. Свидетелят установил, че
подсъдимият облякъл тениската под връхната си дреха и тръгнал да излиза от магазина. Тъй
като В. преминал през касовата зона, свидетелят Х. преценил, че подсъдимия няма
намерение да заплати тениската.
Свидетелят Х. се обадил на полицията, от където бил изпратен дежурен екип
състоящ се от свидетелите Д. и Н.. Свидетелите отвели подсъдимия в 05 РПУ, където
същият написал обяснения и с протокол за доброволно предаване предал 1 бр. скоба и 3 бр.
магнити залепени заедно със сив скоч.
Подсъдимият бил привлечен към наказателна отговорност с постановление на
наблюдаващия прокурор от 23.10.2019 г.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Д.С. Д., включително и тези, дадени от него на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетеля Иво Д. Н., включително и тези,
дадени от него на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетеля Б.Р.,
включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията
на свидетеля М.Е.Х., включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК; както и обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното следствие;
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- протокол за
предупреждение (л. 11 от ДП); справка за съдимост (л. 12 от ДП, л. 26 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 28 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства ведно с
изготвен фотоалбум (л. 29-31 от ДП).
Събраните в хода на съдебното производство доказателства, изводими от
посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства, включително и
приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса,
подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка. Същите са взаимноподкрепящи се
и безпротиворечиви в пресъздаването на обстоятелствата от значение за предмета на
доказване в настоящото наказателно производство. Не са налице основания за игнорирането
им, тъй като те кореспондират,както едно с друго, така и всяко едно, отнесено към
3
останалите събрани по делото доказателствени източници. Въз основа на тях се установяват
с категоричност фактите, свързани с времето, мястото, механизма на осъществяване на
инкриминираното деяние, а също и неговото авторство в лицето на подс. В.. Не се
установиха съществени противоречия в тази насока, както и такива, които не биха могли да
се обяснят с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане
на всеки един от свидетелите, специално за гласните доказателствени средства.
В основата на фактическите си изводи съдът положи, като главен доказателствен
източник в това производство показанията на св. Х. (служител на магазина, осъществяващ
жива охрана), дадени пред съда, в това число и показанията на свидетеля от досъдебното
производство, прочетени и приети на основание чл. 281 от НПК. Действително, при разпита
си пред съда, свидетелят не е в състояние да възпроизведе възприетата от него фактическа
обстановка, относима към инкриминираната дата – 14.07.2019 г., но това се обяснява добре с
изминалия продължителен период от време между датата на извършване на деянието -
14.07.2019 г., и датата на разпита му пред съда –06.04.2022 г. Естествено е при това
положение свидетелят да не може да възпроизведе в пълнота всички факти и обстоятелства
в тяхната съвкупност. Иначе, съпоставката на показанията на св. Х. с останалите, събрани
по делото, доказателствени източници обуславя единствено възможния извод, че същият
депозира обективни, безпристрастни и добросъвестни показания, като полага усилия да
допринесе за изясняване на обективната фактическа обстановка.
По-конкретно, в показанията на св. Х., снети в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, се съдържат
доказателствени факти за пребиваването на подс. В. в процесния магазин,
нерегламентираното напускане на касовата зона с инкриминираната тениска и задържането
му на изхода на търговския обект. Подобно на районния съд, въззивната инстанция оцени
обективността на показанията на св. Х., при описанието на фактите, касателно влизането на
подсъдимия в пробната на магазина с три броя тениски, съответно липсата на една от тях
след напускането на пробната от негова страна. Свидетелят дава категорични сведения за
това, че именно той е извършил проверка на подсъдимия след касовата зона на магазина и е
установил липсващата тениска, облечена от последния, както и относно обстоятелството, че
същата била с отстранена аларма. Последната, св. Х. твърди, че е възприел на записа от
видеокамерите в магазина, поставена от подсъдимия в джоб на друга дреха, където
впоследствие същата била установена от свидетеля. Установява се от показанията на
свидетеля и начинът на отстраняване на алармата – чрез използване на метална кука и три
броя магнити, залепени с тиксо, които били установени в подсъдимия и впоследствие
предадени от същия с протокол за доброволно предаване от 14.07.2019 г. Свидетелят е
категоричен, че алармата е била по такъв начин закрепена, че отделянето й от дрехата, без
да се наруши целостта на последната, е немислимо без използване на техническо средство,
поради което въззивният съд, противно на възраженията на защитата, приема за безспорно
установено средството, използване за престъпното посегателство. Обстоятелството, че св. Х.
е възприел при преглеждането на видеозаписа от камерата в търговския обект, че
подсъдимият поставя отстранената аларма в джоб на друга дреха, намираща се в близост до
пробната, непосредствено след като излязъл от същата води до извод, че именно в това
помещение не друг, а подсъдимият е демонтирал алармата от дрехата, използвайки
посоченото техническо средство, след което е облякъл същата с намерение да я вземе със
себе си, без да я заплати. Независимо, че не е наблюдавал пряко действията на подс. В., а
посредством инсталирана охранителна камера, св. Х. е категоричен в автентичността на
възприетите от него събития, които незабавно е съобщил на св. Р.. Неговите показания, дори
и по отношение на възприетия от монитора образ, могат да бъдат използвани на общо
основание, защото чл. 117 от НПК не ограничава кръга от фактите, които могат да се
установяват с този вид доказателствени средства. Именно поради това, въззивният съд прие,
че не следва да се съобразява с изтъкнатото от защитата възражения, че записът от
4
процесната камера не е бил приобщен като веществено доказателство в хода на
разследването.
По категоричен и недвусмислен начин от показанията на св. Х. се установява и
начина, по който подсъдимият е бил задържан за извършеното престъпление, както и
обстоятелството, че задържаното от охраната на магазина лице е предало доброволно
инкриминираната вещ. В показанията на св. Х. се съдържа пряка доказателствена
информация за това, че именно той е задържал и отвел подсъдимия в отделна стая до
пристигането на полицията. В тази си част, показанията на св. Х. се намират в унисон с
показанията на св. Р., който потвърждава обстоятелството, че подсъдимият е бил задържан
от охраната на магазина с инкриминираната вещ. Обстоятелството, че към инкриминираната
дата охраната на магазин „П.е.К.“ се е обслужвала от външно наета фирма –
„Найт&Секюрити“, чийто служител се явява именно св. Х., както и че същият е бил на
работа към процесната дата – 14.07.2019 г., също се установява по нужния несъмнен и
категоричен начин въз основа на показанията на св. Х. и св. Р.. Обстоятелството, че именно
подсъдимият е бил задържан с предмета на престъплението се установява по надлежния
начин и от пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Н. и Д.. В
подкрепа на изложеното е и заповедта за неговото задържане, както и съставената разписка
от 14.07.2019 г., с която е описана инкриминираната вещ – тениска, марка „Марко Поло“ на
стойност 79,99 лева. Ето защо, твърденията на защитата, че по делото не се установяват
обстоятелствата по задържането на подсъдимия, са напълно голословни и не се базират на
събрания по делото доказателствен материал. Досежно възражението на защитата, свързано
с отсъствие на доказателство, което да обективира предаването от подсъдимия на предмета
на престъплението, въззивният съд намира същото за неоснователно. Действително,
приложеният по делото документ – разписка, не би могъл да замести нужния за
разследването протокол за доброволно предаване, доколкото установява единствено факта
на предаване на процесната тениска от св. Х. на управителя на магазина. Това
обстоятелство, обаче, не рефлектира върху доказателствената сила, притежавана от
показанията на св. Х.. Съобразно заложения в чл. 14, ал. 2 от НПК принцип в наказателния
процес доказателствата и доказателствените средства нямат предварително определена сила.
Поради тази причина показанията на св. Х., от които се установява факта на доброволното
предаване на инкриминираната тениска от подсъдимия, подкрепени от показанията на
свидетелите Р., Н. и Д. са достатъчни, за да се достигне до категоричен извод за
достоверност на изложеното от тях. Съставеният протокол би представлявал писмено
доказателство по делото, което безспорно щеше да послужи за проверка на обсъжданите
свидетелски показания. Липсата му обаче не повлиява върху доказателствената стойност на
последните, съответно - не внася съмнение в изложените от свидетелите данни за
предаването на предмета на престъплението, установен у подсъдимия при извършената му
проверка, тъй като обстоятелство, част от предмета на доказване в наказателния процес,
може да бъде установено с еднаква степен на категоричност както от гласни, така и от
веществени доказателства.
В подкрепа на изнесеното от св. Х. са и показанията на пристигналите на място
полицейски служители – св. Д. Д. и св. И.Н., които са установили самоличността на
установения на място извършител именно като подс. В.. В съответствие с показанията на
този свидетел са и сведенията, които обективира св. Р. – управител на „П.е.К.“ ЕООД и
МОЛ в магазина. От показанията на тези лица се установява и вида на отнетата дреха
(тениска марка „Марко Поло“), както и цената, на която се е продавала същата в магазина
(79.99 лв.). Посочените свидетели дават сведения и относно факта на установяване на
процесната метална кука и три броя магнити, залепени с тиксо в подсъдимия, които той сам
доброволно предал. Правилно липсата на спомени у свидетелите Д., Н. и Р., касателно
възприетите от тях факти и обстоятелствата, относими към инкриминираната дата, е била
5
отстранена от СРС чрез приобщаване на показанията им депозирани в хода на досъдебното
производство. Напълно логично първият съд се е мотивирал с обстоятелството, че в
досъдебното производство свидетелите са имали много по-пресен спомен за действително
случилото се още повече, че всеки от свидетелите потвърждава истинността на прочетените
му показания от ДП. За да даде вяра на свидетелите Д., Н. и Р., въззивният съд отчете факта,
че макар да пресъздават случилото се според начина, по който то им е описано от св. Х., и
тримата дават еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви показания, които съвпадат както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Споделеното от
свидетелите намира пълна подкрепа в писмените доказателства по делото - а именно в
протокола за доброволно предаване на метална кука и три броя магнити, залепени с тиксо,
чрез които подс. В. е демонтирал алармата, както и в протокола за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него, в който подробно е описано техническото средство,
послужило за извършване на деянието.
Не на последно място, заявеното от свидетелите кореспондира с разписка от
14.07.2019 г., установяваща че същия ден инкриминираната вещ, предмет на обвинението, е
била върната на правоимащото лице - св. Р..
Защитата неоснователно посочва, че по делото не е установено по нужния несъмнен
и категоричен начин чия собственост е инкриминираната вещ, както и стойността на
същата. В настоящия случай чрез показанията на свидетелите Х. и Р. категорично и
несъмнено се установява, че процесната тениска, е собственост на „П.е.К.“ ЕООД.
Обстоятелството, че посоченото търговско дружество, стопанисва магазин, който се намира
в гр. София, бул. „****, МОЛ Сердика, се установява и чрез показанията на свидетелите Д. и
Н.. Същевременно, посоченото обстоятелство, не е относимо към предмета на доказване по
делото, доколкото от значение за преценка на съставомерността на деянието се явява
владението върху вещта към момента на осъществяване на изпълнителното деяние - а
безспорно то е било упражнявано от св. Р., в какъвто смисъл са показанията му и тези на св.
Х., който сочи, че процесната тениска се е намирала в магазинната част на търговския обект,
чиито управител е бил св. Р., а не собствеността върху същата. И това е така, тъй като с
деянието си подсъдимият е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец върху
вещта - св. Р., и е установил своя собствена такава, с намерение да свои вещта - имуществен
предмет на посегателство, а не е въздействал отрицателно върху собствеността на вещта,
която не би могла да бъде прекъсната в резултат на престъпно деяние.
Стойността на отнетата вещ, въззивният съд, установи въз основа на показанията на
свидетелите Х., Р., Д. и Н., и отразеното в разписка (за върната стока) от 14.07.2019 г., които
са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се. Следва да се има предвид, че
вещта е нова и е отнета от масов магазин на дребно, т.е. нейната продажна цена е пазарната,
съответна на показанията на посочените свидетели и отразеното в разписката за върната
стока. В този смисъл, неоснователни са доводите, изложени в допълнението към въззивната
жалба за липса на доказателства, установяващи стойността на предмета на престъплението.
Неоснователни са и твърденията на защитата за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, а именно неяснота за подсъдимия по кое от трите предложения
на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК му е повдигнато обвинение. Това, че в изписването на цифровата
квалификация на деянието не е посочено предложението, не е ограничило правото на
подсъдимия да се защитава срещу едно ясно и точно формулирано текстово обвинение.
Според въззивния съд, посоченото не представлява съществено процесуално нарушение и
по никакъв начин не ограничава правото на подсъдимия да разбере какво обвинение му се
вменява, тъй като в диспозитива на обвинителния акт изрично е посочено, че деянието е
извършено „чрез използване на специално техническо средство“, което безспорно
съответства на предложение второ от чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, поради което макар да не е
6
посочено изрично цифрово предл. 2 на т. 4, обвинението е ясно и не са ограничени
процесуалните права на подсъдимия. След като обективните и субективни признаци на
приложимата норма от Особената част на Наказателния кодекс, включително и
квалифициращото обстоятелство, в обвинителния акт са изписани пълно и коректно,
прокурорът е изпълнил задълженията си по чл. 246 НПК , поради което не е налице
нарушено право на защита на подсъдимия поради неясна формулировка на обвинението в
акта на прокуратурата.
Досежно възражението на защитата за наличието на противоречие между
показанията на св. Д. и съдържанието на протокола за доброволно предаване относно
мястото на неговото съставяне, въззивният съд намира, че такова противоречие в
действителност не е налице. Видно от съдържанието на въпросния документ, същият е
бил съставен в магазин „П.е.К.“, находящ се в МОЛ Сердика, бул. „****, в какъвто смисъл
са и показанията на св. Д., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. С оглед на това въззивният
съд намира, че правилно СРС е ценил протокола за доброволно предаване като писмено
доказателство и го е кредитирал изцяло. От него се установява, че на 14.07.2019 г. подс. В. е
предал на св. Д. един брой скоба от сребрист метал с два отвора в единия край и Г-образно
сечение в другия, както и три броя магнити, залепени с тиксо. Факта на предаване се
подкрепя и от показанията на свидетелите Д., Н., Х. и Р.. Видно от протокола за оглед на
веществени доказателства т. нар. метална скоба (кука) е описана по същия начин, както и в
протокола за доброволно предаване – сива на цвят, в единия край има два броя кръгли
отвора с диаметър 0,5 см., а в другия край се вижда заостряне с дължина 1,5 см.
Следователно, макар и наречено по различен начин – скоба (в протокола за доброволно
предаване) и кука (в протокола за оглед на ВД и обвинителния акт), касае е се за едно и
също техническо средство, чиято връзка с обстоятелствата по делото, противно на доводите
на защитата, е лесно проследима.
При анализа на обясненията на подс. В., въззивният съд отчете двойствената им
правна природа - като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина, като ги подложи на критичен анализ и
обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението им
към останалите доказателства. Подобно на контролирания съд, настоящият съдебен състав
не се довери на обясненията на подсъдимия, в които единствено се твърди, че е признал
извършеното престъпление под влияние на натиск, за да не бъде задържан, не само защото
не съществуват каквито и да било обективни данни в тази насока, но и защото се намират в
непреодолима колизия с останалите събрани по делото доказателствени материали, поради
което и отчитайки двойствената им природа, настоящият състав прецени, че в процесния
случай същите представляват опит за изграждане на защитна версия и опит на подсъдимия
да се оневини.
Правилно са били кредитирани от районния съд и събраните по делото писмени и
веществените доказателства, тъй като същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При описаната фактическа обстановка, която е сходна с възприетата от районния
съд, въззивният съдебен състав намира, че с поведението си подсъдимият В. В. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с ал. 18, ал. 1 от НК, така както му е било повдигнато и
обвинението.
От обективна страна безпротиворечиво се установява, че подс. В. В., на 14.07.2019
г., около 11.50 часа, в гр. София, бул. „****, МОЛ, от магазин „П.е.К.“, чрез използване на
специално техническо средство – метална кука и три броя магнити, залепени с тиксо,
7
демонтирал аларма и направил опит да отнеме чужда движима вещ – мъжка тениска марка
„Марко Поло“ на стойност 79.99 /седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/
лв., от владението на МОЛ Б.Р. – управител на магазина, собственост на фирма „П.е.К.“
ЕООД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.
Изпълнителното деяние на процесното престъпление се изразява в отнемане, т. е.
прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху
инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. То се осъществява само
чрез действие. Вещта може да бъде отнета от всяко лице, което упражнява фактическа власт
спрямо нея, без значение на какво правно основание я владее и дали я владее правомерно.
Несъмнено, доказателствата по делото сочат, че действията на подсъдимия по отстраняване
на алармата от инкриминираната тениска в пробната на магазина, обличането на последната
под връхната дреха на подсъдимия, с цел укриването й, и преминаването през касовата зона
на магазина, без същата да бъде заплатена, представляват започване на изпълнителното
деяние на престъплението кражба. Чрез тези действия, подс. В. е прекъснал фактическата
власт на досегашния владелец на вещта – св. Р. и се е опитал да установи своя трайна такава
върху нея. Непосредствено след напускане на търговския обект подсъдимият е бил
задържан от охраната на магазина – св. Х., вследствие на което последният е осуетил
установяването на собствено безпроблемно владение от страна на В. върху
инкриминираната вещ. Невъзможността подс. В. да се разпорежда безпрепятствено с
отнетата дреха е породена от своевременни действия на охранителя и не е израз на лични
подбуди от негова страна, т.е. последният не е взел самостоятелно и свободно решение да
върне отнетата дреха. Гореизложеното обуславя извод за недовършеност на престъплението
„кражба“, респективно за ангажиране на наказателната отговорност на подс. В. за
недовършен опит за кражба.
Съдът прие, че по делото по безспорен начин се установява авторството на
престъплението- въз основа на всички събрани по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът достигна до единствения възможен извод, изключващ
всички останали, че именно подс. В. В. е взел от владението на св. Б.Р. инкриминираната
тениска марка „Марко Поло“. Съображенията си за това съдът е изложил по- горе при
обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отнемането е насочено към дреха (тениска), която има качеството на движима вещ
и парично изражение – стойност, възлизаща на 79.99 лева. Същата се явява и чужда за
подсъдимия В. собственост, като последният се е опитал да я отнеме без съгласието на
собственика т.д. „П.е.К.“ ЕООД с управител Б.Р.. Това е така, тъй като сваляйки алармата и
обличайки тениската под връхната си дреха, подсъдимият се е опитал да напусне магазина,
без да заплати стойността на инкриминираната дреха, по който начин би придобил
собствеността върху нея.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК. Деянието е
осъществено чрез използване на техническо средство – метална кука и три броя магнити,
залепени с тиксо посредством които подсъдимият е премахнал алармата на процесната
тениска. По този начин, той е целял да улесни изнасянето на инкриминираната вещ от
магазина, така че да не задейства алармата на изхода на магазина и да го напусне
необезпокоявано.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия В. при форма на
вината пряк умисъл и при наличието на специфичното за този вид престъпление намерение
да бъде присвоена противозаконно инкриминираната вещ. Същият е съзнавал обществената
опасност на осъществяваното от него деяние, предвиждал е вредоносните последици и е
желаел тяхното настъпване. Той е съзнавал, че отнемането по описания по-горе начин на
инкриминираната вещ е противозаконно, както и че същата е чужда собственост, като за
8
придобиването й е било необходимо заплащане на определена цена. Знанието за
противоправност на поведението му се потвърждава от начина, по който подсъдимият е
премахнал алармата на дрехата, която след това е облякъл под връхната си дреха.
Осъществените от него действия съзнателно са били насочени именно към противозаконно
отнемане на инкриминираната вещ, като същият е целял установяване на трайна фактическа
власт върху вещта, без да заплати дължимата й стойност, но поради причини, независещи от
него, той не е успял - а именно задържането му непосредствено след касовата зона на
магазина от св. Х..
Въззивният съд, намира, че квалифициране на поведението на подсъдимия като
маловажен случай не е възможно, но не поради изложените от първия съд аргументи, а с
оглед на обстоятелството, че процесното престъпление е подведено под разпоредбата на чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК, по отношение на която законодателят не е предвидил привилегирован
състав – маловажност на случая (по арг. от 195, ал. 4 от НК).
Неоснователно се явява възражението на защитата за явна малозначителност на
извършеното от страна на подсъдимия деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. За да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, е необходимо престъпното деяние поради
своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е
явно незначителна. В случая, стойността от 79,99 лв. на предмета на престъплението не е
незначителна, стоката не е такава от първа необходимост, като същата е възстановена на
правоимащото лице единствено благодарение на своевременните действия на охраната на
магазина. Допълнително, следва да се отбележи, че начина на осъществяване на деянието
(чрез използване на техническо средство и укриване на вещта под връхната дреха на
подсъдимия) сочи на предварително обмислен и планиран от подсъдимия начин на
поведение за осъществяване на деянието, а оттук и на завишена обществена опасност на
същото. В този смисъл СГС не счита, че обективните характеристики на деянието го
определят като малозначително или ясно незначително. Несъмнено подс. В. е с чисто
съдебно минало, но личността на дееца е само едно от обстоятелствата, които трябва да
бъдат взети под внимание при прилагане на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Водим от
горното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
На следващо място, въззивният съд намира, че първостепенният съд е извършил и
справедлива индивидуализация на наказателна отговорност на подсъдимия В., като е
съобразил всички значими обстоятелства. В същото време съдът е взел предвид, че в
конкретния случай са налице предпоставките по чл. 55 от НК за определяне на наказанието
на подсъдимия при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел, че и най-
лекото предвидено в закона наказание, а именно 1 година „лишаване от свобода“ би се
оказало несъразмерно тежко. Първостепенният съд е придал приоритетно значение при
оразмеряване на наказанието на чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата млада
възраст при извършване на деянието, сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, както и обстоятелството, че при задържането не е оказал съпротива и е
съдействал, както на служителите на магазина „Пиик едн Клопенбуг“, така и на
полицейските органи. Отегчаващи отговорността обстоятелства, не са били установени. На
тази основа първостепенният съд е извършил съответна на целите на наказанието по чл. 36
НК индивидуализация, като е определил обосновано и справедлИ.Н.казание на подс. В. - 4
месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за
срок от 3 години, считано от момента на влизане на присъдата в сила. Въззивният съд
споделя правната оценка на изложените обстоятелства, като отчита и обстоятелството, че
настоящото наказание е първото за подсъдимия, поради което самото провеждане на
наказателното производство и тежестта на факта на осъждането имат самостоятелно
9
значение като съществен поправителен и превантивен фактор. Така районният съд правилно
е съобразил пропорционалността на наказателната репресия, за да не бъде тя по-тежка от
действително необходимата за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
Правилна е преценката на СРС и за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане
на изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. По делото не се
обосновават причини за изолиране на подсъдимия от обществото като единствен начин за
постигане на превъзпитателното, предупредително и поправително предназначение на
наказанието. Неговите цели, по смисъла на чл. 36 НК, могат да се постигнат и без ефективно
изтърпяване на наказанието.
В съответствие с правилата на наказателния закон, СРС, на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от НК, е приспаднал времето, през което подсъдимият В. е бил задържан по
настоящото наказателно производство.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.04.2022 г. по НOХД № 18868/2019 г. по описа на
СРС, НО, 114-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10