РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Велико Търново, 30.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на
двадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. № 573 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Севи 15“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цветарска“ № 10, срещу Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г. на същите органи по приходите, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 100/ 27.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на ревизионния акт в процесните му части, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Навежда оплаквания за неправилно определяне от органите по приходите на облагаемите данъчни основи, тъй като не е доказано закупуването от него на стоки по фактурите, издадени от изброените по-горе търговци, а също така и тяхната последваща продажба. В тази връзка изтъква, че възприетото от органите по приходите неотчитане от дружеството на покупки и продажби на стоки, като сочи, че при извършването на ревизията не са събрани необходимите доказателства за действителното извършване на доставки по фактури, издадени от други търговци – „К.и сие“ ООД – гр. Разград, „ЮТА Трейд“ ЕООД – гр. Разград, „Асо пика“ ООД – гр. Разград, С.К.Л.като едноличен търговец „С.Л. - СС-91“ – гр. Шумен и „К.и сие – 2“ ЕООД – гр. Разград. Намира, че спорните фактури, издадени от изброените не отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС, а към тях няма придружителни и транспортни документи. В тази връзка счита, че констатациите на ревизиращите органи са базирани единствено на фактури, издадени от други търговци, записванията в счетоводствата счетоводствата и писмените обяснения на същите търговци, които са отразили продажби към „Севи 15“ ЕООД, без да се обърне внимание на писмените изявления на физическото лице, осъществявало голямата част от покупките за дружеството. Съобразно това твърди липсата на основания за прилагане на разпоредбите на чл. 122 от ДОПК по отношение липса на счетоводно отчитане на тези доставки и приходите от тях, както и неправилно определяне от органите по приходите на облагаемите данъчни основи, тъй като не е доказано закупуването от него на стоки по фактурите, издадени от изброените по-горе търговци, а също така и тяхната последваща продажба. С тези доводи от съда се иска да отмени РА в обжалваната му част. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си *** М.Т. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания, с позоваване и на събраните при съдебното дирене доказателства. В условия на евентуалност моли РА да бъде отменен частично в обжалваната му части. П0ретендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител гл. ***Г.
оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална
законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава на мотивите,
изложени в решението по чл. 155 от ДОПК и на доводи, наведени в хода на устните
състезания. Счита, че в съдебното производство от оспорващото дружество не е
оборена верността на констатациите на ревизиращите органи и правилността на
изводите им. В тази връзка изтъква, че са установени регулярни доставки на
стоки от доставчиците „К.и сие“ ООД, „ЮТА Трейд“ ЕООД, „Асо пика“ ООД, ЕТ „С.Л.
- СС-91“ и „К.и сие – 2“ ЕООД, голяма част от които са отразени в
счетоводството на дружеството, с изключение на тези, по които са начислени
процесните задължения. Счита, че заключението на назначената графическа
експертиза не опровергава изводите за неосчетоводени доставки, доколкото е
установено, че покупките за дружеството са извършвани основно от К.Н. - лице,
различно от управителя, а конкретните продажби са отчетени счетоводно от
доставчиците, с начислен ДДС. Ответникът моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 526,87 лв., съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК. Прави възражение срещу размера на претендираните от ответника разноски
за
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На „Севи 15“ ЕООД - гр. Велико Търново, е извършена
ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за
данъчните периоди от 27.10.2015 г. до 30.11.2016 г. и от 01.03.2017 г. до
31.10.2020 г., и за корпоративен данък за периода 12.10.2015 г. – 31.12.2019
година. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
04000420007202-020-001/ 26.11.2020 г. /връчена по електронен път на 03.12.2020
г./, издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП –
гр. В. Търново. Първоначалната ЗВР е изменена досежно срока на приключване на
производството със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000420007202-020-002/
25.02.2021 г., издадена от същия орган по приходите. По искане на ревизираното
лице, със Заповед № Р-04000420007202- 023-001/ 26.02.2021 г. на органа,
възложил ревизията, производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, като впоследствие е възобновено със Заповед № Р-04000420007202-143-001/
19.03.2021 г. на органа, възложил ревизията. Ревизионното производство е
проведено във връзка с констатациите на извършена преди това проверка за
установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, обективирани в Протокол №
П-04000420109401-073-001/ 29.10.2020 г. /папка 3, л. 4 и сл. от делото/. В хода
на ПУФО с Искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ изх.
№ П-04000420109401-040-001/ 14.07.2020 г., от „Севи 15“ ЕООД са били изискани
декларации за дейността му през периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2020 г. и за
обектите в които е осъществявана, оборотни ведомости и главни книги за периода
м. 01.2017 г. – м. 06.2020 г., извлечения от счетоводни регистри за за периода
м. 01.2020 г. – м. 06.2020 г., копия на конкретно посочени фактури за покупка
на стоки или с предмет „аванс“ от различни доставчици през периода 01.01.2018
г. - 30.06.2020 г., доказателства за заплащането и осчетоводяването на
доставките по тези фактури. С писма вх. № 16560/ 21.07.2020 г. и вх. № 17604/
03.08.2020 г. дружеството е представило писмени обяснения от управителя С.М.С.и
от пълномощник А.Н.К., както и част от изисканите му документи - годишна
оборотна ведомост за 2017 г., оборотни ведомости и главни книги за 2018 г.,
2019 г. и за периода м. 01.2020 г. – м. 06.2020 г. първото полугодие на 2020
г., копия от някои от изискваните фактури, експедиционни листи и търговски
документи от „К.и сие“ ООД – гр. Разград /последните без дата/, копия на
банкови извлечения от сметка на „Севи 15“ ЕООД, за извършени авансови плащания
към „Булхим“ ООД. Съгласно писмените обяснения на пълномощника К., дейността на
дружеството е търговия на едро с хранителни стоки и че към момента същото
придобива магазин в гр. Разград. По отношение голяма част от изисканите му
фактури за закупени стоки дружеството е посочило, че не притежава такива.
Съгласно
отразеното в протокола от ПУФО, при
извършена справка в информационната система на НАП е било установено, че „Севи
15“ ЕООД няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г.
и 2019 г., за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. е подало нулеви
справки-декларации по ЗДДС, за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. в
дневниците за покупки са декларирани само фактури, издадени от „Булхим“ ООД, а
от представените от дружеството оборотни ведомости и главни книги за периода
2018 г. - 30.06.2020 г. не фигурира сметка 304 /стоки/.
Същевременно са били установени декларирани от трети лица доставки на стоки към
дружеството през 2018 г., 2019 г. и в периода м. 01.2020 г. - м.
06.2020 година.
По този повод от извършващия ПУФО орган по приходите
са направени насрещни проверки на търговци, декларирали доставки на стоки
/основно хранителни/ към проверяваното лице, вкл. на „К.и сие“ ООД – гр. Разград с ЕИК *********,
„ЮТА Трейд“ ЕООД – гр. Разград с ЕИК *********, „Асо пика“ ООД – гр. Разград с
ЕИК ********* и „К.и сие – 2“ ЕООД – гр. Разград с ЕИК *********.. По
отправените им искания за представяне на документи и писмени обяснения,
посочените дружества са представени копия от фактурите с получател „Севи 15“
ЕООД, извлечения от счетоводни регистри, свидетелства за регистрация на ФУ и
други документи, както и писмени обяснения относно механизма на извършване на
продажбите. За насрещните проверки на
изброените дружества и други доставчици са съставени съответните ПИНП, всички
събрани при ПУФО доказателства са приобщени към ревизионната преписка с
Протокол № Р-04000420007202-ППД-001/ 01.02.2021 г. /папка 3, л. 1/.
В хода на ревизията от органите по приходите до
ревизираното дружество са изпратени ИПДПОЗЛ изх. №
Р-04000420007202-040-001/ 14.12.2020 г. и ИПДПОЗЛ изх. №
Р-04000420007202-040-003/ 18.02.2021 г. с което са му изискани данни за
дейността през периода 01.10.2015 г. - 31.10.2020 г. и всички
счетоводни документи за този период, декларации за обекти, оборотни ведомости и
главни книги за периода м. 01.2015 г. – м. 11.2020 г., хронология на сметка 304
за същия период, справкси за формиране продажните цени на стоки,
инвентаризационни описи и амортизационни планове, копия от фактури за покупки,
съгласно приложен списък и съпътстващи ги документи, данни за осчетоводяването
на тези покупки и начина на разплащане, справки за имущество, вкл. стоки,
машини и оборудване, за банкови сметки и кредити, и т.н. В отговор дружеството е представило писмени обяснения, съгласно които през 2016
г. е осъществявало търговия на едро с хранителни стоки в Кралство Белгия, чрез
ВОД, а през 20020 г. е придобило ДМА – магазин, който е в експлоатация,
посочило е и че проверка на документацията може да бъде извършена в офиса на
обслужващото го счетоводно дружество „Александра“ ЕООД в гр. Велико Търново,
ул. „Цветарска“ № 10, след изтичане временната неработоспособност на
пълномощника А.К.. Съгласно Протокол № 1662425/ 24.03.2021 г. /папка 2, л. 23/,
на датата на съставянето му е било извършено посещение на ревизиращия екип в
счетоводната кантора, обслужваща „Севи 15“ ЕООД, където са
прегледани предоставени първични и вторични счетоводни документи, оборотни
ведомости и главни книги.
Междувременно въз основа на установеното на база
данните от ПУФО, органите по приходите са намерили, че от „Севи 15“ ЕООД не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството и не е осигурен достъп до счетоводни и/или
търговски данни от значение за производството. Изложените обстоятелства са
квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал.
1 от ДОПК с Уведомление изх. № Р-04000420007202-113-001/ 04.02.2021 г. /папка
2, л. 8/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ДОПК, основите за облагане с данък върху
добавената стойност и с корпоративен данък за ревизираните периоди, ще бъдат
определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На задълженото лице са определени
срокове за представяне на доказателства и вземане на становище, изпратени са му
ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000420007202-040-002/ 04.02.2021 г. за представяне
на декларации по по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /папка
2, л. 5/, както и уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В отговор от ревизираното лице са предприети
посочените по-горе действия по предоставяне на достъп до счетоводството му, при
посещението, отразено в Протокол № 1662425/ 24.03.2021 година. Няма
данни да са представени изисканите декларации по чл. 124, ал. 3
от ДОПК.
В хода на ревизията отново са извършени насрещни
проверки на редица доставчици на задълженото лице, като освен изброените
по-горе търговски дружества, потвърждение за извършени доставки на стоки по
издадени от него фактури в периода 2016 г. – 2020 г. е направил и С.К.Л.като
едноличен търговец „С.Л. - СС-91“ – гр. Шумен с ЕИК ********* /папка 2, л. 76 и
следващите/. За насрещните проверки са
съставени съответните ПИНП, също приобщени към преписката, както и
представените от третите лица доказателства. При тези проверки посочените
по-горе търговци, в чиито дневници за продажби са отразени доставки на стоки към
ревизираното лице /основно хранителни стоки/, са представили копия от
издадените към „Севи 15“ ЕООД спорни
фактури, писмени обяснения относно начина на извършването на продажбите, вкл.
транспортирането на стоките и заплащането им от купувача, извлечения от отчетни
и счетоводни регистри. Съгласно отбелязаното в ПИНП, всички
търговци са отразили счетоводно продажбите по спорните фактури, начислили са
ДДС и са включили тези фактури в дневниците си за продажби и в СД за
съответните данъчни периоди. В писмените си обяснения при насрещните проверки
/в хода на ПУФО и на ревизията/ тези
доставчици са посочили, че извършват търговия на едро с хранителни стоки
и притежават търговски обекти в съответните населени места /гр. Разград и гр.
Шумен/. Продажбите са извършвани на място от търговските обекти, чрез посещение
на представител на „Севи 15“ ЕООД и с транспорт на клиента, плащането е
извършвано в брой.
След анализ на приобщените и
представените при ревизията доказателства, органите по приходите са достигнали
до извод, че се потвърждава наличието
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, както и че се установяват
такива по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за определяне на основите за
облагане с данъци и здравноосигурителни вноски на жалбоподателя по особения
ред. Последният извод е мотивиран с факта, че ревизираното лице не е отчело в
счетоводството си всички фактури, издадени му от доставчиците, на които са
извършени насрещни проверки и не е представило изисканите му инвентаризационни
описи за ревизираните периоди. Прието е, че счетоводството на „Севи 15“ ЕООД е
водено в нарушение на принципа за текущо начисляване, заложен в чл. 4, ал. 1 от
Закона за счетоводството, както и че закупените със спорните фактури от
изброените по-горе доставчици стоки, са реализирани през месеца на придобиването
им, без да са отчетени приходи от продажбата им. Взето е предвид и че за 2017
г. по сметка 304 „Стоки“ има отчетени дебитни и кредитни обороти, и нулева
наличност към 31.12.2017 г., а за останалите ревизирани периоди - 2018 г., 2019
г. и от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., въпреки събраните доказателства за
извършени доставки, в годишните оборотни ведомости на ревизираното лице не
фигурира сметка 304 „Стоки“ и съответно няма отчетени обороти по нея, както и
че за данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. от дружеството са
подадени нулеви справки- декларации по ЗДДС и дневници за покупки и за
продажби, както и няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за
2018 г. и 2019 г., независимо от данните за извършвана търговска дейност.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №
Р-04000420007202-092-001/ 17.05.2021 г., връчен електронно на „Севи 15“ ЕООД на
19.05.2021 година. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срещу доклада е подадено
писмено възражение, към което не са приложени доказателства. След обсъждане на
възражението същото е прието за неоснователно и производството е приключило с
издаването на процесния РА № Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г. от органа,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
същата. С ревизионния акт са определени задължения за корпоративен данък общо в
размер на 3 122,65 лв. и лихви, и за ДДС общо в размер на 28 447,27 лв. и лихви, за посочените в акта от ревизираните периоди. В
последствие е издаден и РАПРА № П-04000421101588-003-001/
14.06.2021 г., с който е извършено прихващане на установения при ревизията ДДС
за възстановяване в размер на 429,27 лв., с допълнително установени с РА
задължения за ДДС.
Задълженото
лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, като е представило
стокова разписка от 16.03.2017 г. с изпращач ЕТ „С.Л. - СС-91“ – гр. Шумен,
Счетоводна политика на „Севи 15“ ЕООД, утвърдена на 01.03.2017 г., талон на МПС
с ДКН 1-KDD-244 /на чужд език/ и извлечение от сметка 304 „Стоки“
за 2017 година. Съгласно отразеното в Решение № 100/ 27.08.2021 г. на директора
на Д „ОДОП“– гр. В. Търново, след изискване от компетентния орган, допълнително
са били представени декларация от К.К.Н., в която същият е заявил, че
безвъзмездно е закупувал стоки за „Севи 15“ ЕООД от търговци в региона на гр.
Разград, ползвайки микробус с ДКН 1-KDD-244, собственост на С. С. и е предавал тези стоки със
стокова разписка в склад, ползван от дружеството и находящ се в гр. Разград,
оборотни ведомости за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и до 31.10.2020 г. и главни
книги за 2018 г., 2019 г. и до 31.10.2020 г.; годишни аналитични оборотни
ведомости на сметки 304 „Стоки", 401 „Доставчици", 411 „Клиенти",
702 „Приходи от продажби на стоки", 5010 „Каса" и 5030 „Банка"
за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и на сметки 401, 411, 501 и 503 за 2019 г. и
периода 01.01.2020 г.-31.10.2020 г., инвентаризационен опис на стоки към
31.12.2016 г., както и обяснение, че за 2018 г. не са представени счетоводни
регистри тъй като няма движение /дейност/ през този период. Последно изброените
доказателства не са представени с преписката, но наличието им не се спори между
страните, освен това част от тях са билви представени още в хода на ПУФО и ревизията,
а друга част – в хода на съдебното дирене. След обсъждането на наведените пред
него доводи и представените доказателства, с Решение № 100/ 27.08.2021 г. на
директора на Д „ОДОП“– гр. В. Търново, ревизионният акт е бил частично отменен,
поради недоказаност на констатациите за закупуването и съответната последваща
продажба на стоки по част от спорните фактури. Ревизионният акт е потвърден
като законосъобразен в останалите му части, с които са определени следните
допълнителни задължения: по ЗКПО за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в
размер общо на 2745,22 лв. и лихви за забава в размер на 683,09 лв.; по ЗДДС за
конкретно посочени в диспозитива на решението данъчни периоди, в размер общо на
23 284,63 лв. и за лихви в размер на 6516,34 лв. на база данните от общо
75 броя фактури, издадени от „К.и сие“ ООД, „ЮТА Трейд“ ЕООД, „Асо пика“ ООД,
ЕТ „С.Л. - СС-91“ и „К.и сие – 2“ ЕООД. Тези потвърдени части на ревизионния
акт, са предмет на разглеждания от съда спор.
Решението
на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на ревизираното лице, по
електронен път, на 30.08.2021 г., съгласно приложено удостоверение /папка 1, л.
42/. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена по куриерска служба,
чрез решаващия орган и директно до съда, на 13.09.2021 г., видно от съдържащите
се в делото товарителници. В съдебната фаза на производството от жалбоподателя
са представени писмените доказателства, на база на които е изготвено
заключението на първоначално назначената ССЕ – главни книги, оборотни
ведомости, извлечения от счетоводни сметки, дневници за покупки по ЗДДС,
стокови разписки /опис в молбата на л. 161 от делото. По негово искане е
разпитан като свидетел К.К.Н. и са назначени експертизи – графическа, и две счетоводни,
с поставени от съда задачи. Заключенията на вещите лица, като компетентно
изготвени и отговарящи в пълнота на поставените въпроси, са приети от съда и се
ценят заедно с останалите събрани доказателства. От
ответника са представени документите, съдържащи се в административната
преписка. По негово искане, във връзка с оспорване истинността на
процесните 75 броя фактури, издадени от „К.и сие“ ООД, „ЮТА Трейд“ ЕООД, „Асо
пика“ ООД, ЕТ „С.Л. - СС-91“ и „К.и сие – 2“ ЕООД, от тези търговци са
представени оригиналите на въпросните фактури, издадени към „Севи 15“ ЕООД. Във
връзка с оспорването истинността на тези фактури
- вярност на съдържанието и автентичност на подписите, е открито съответното
производство по чл. 193 от ГПК. Мотиви относно събраните
доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.
Съдът
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащи на
оспорване части от РА,
потвърдени след изчерпване фазата на административния
контрол, от лице с активна процесуална легитимация и в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена
проверка съдът установи, че ревизионният е
издаден от оправомощени органи, съгласно
чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в
рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, ЗВР
№ 04000420007202-020-001/ 26.11.2020 г., ЗИЗВР № Р-04000420007202-020-002/
25.02.2021 г. и Заповед за възобновяване на производството № Р-04000420007202-143-001/
19.03.2021 г., всички издадени от
началник сектор „Ревизии“ в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново.
Заповедите за
възлагане на ревизията също са издадени
от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, определени с посочената по-горе заповед на директора на
ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, РД и РА е отразено, че са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Не се спори, че въпросните електронни документи са подписани с
квалифициран електронен подпис от съответните органи по приходите на посочените
в тях дати. След справка в публичния регистър на електронните подписи на
доставчика на удостоверителни услуги се установява, че К.Т.Ч./орган, възложил ревизията/, Б.Б.Л./ръководител на ревизията/ и А.Н.Н./член на екипа/ са имали
валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в които са
издадени посочените по-горе електронни документи и това обстоятелство не е оспорено от
жалбоподателя в хода на съдебното производство. Съобразно това настоящият състав приема, че
изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени в тях, с
квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не
са налице основания да се считат за нищожни. С ревизионният акт са определени
задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.
Съобразно периода
на спирането й, ревизията е приключила в срока установен от чл. 114,
ал. 2 от ДОПК, в приложимата
редакция, Ревизионен доклад №
Р-04000420007202-092-001/ 17.05.2021 г. е
съставен след изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 и ал. 4
от ДОПК, но това не съставлява съществено процесуално
нарушение, доколкото въпросният срок е инструктивен. Докладът е връчен на
данъчния субект в
срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г. също е
издаден след определения от чл. 119, ал. 2
от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му, с извършено
позоваване на изготвения ревизионен доклад. Освен това изложение на фактическите основания за
установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е
неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна
практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват
и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото
лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно
уведомявано както за откриването на ревизионното
производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а
също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните
му задължения. Безспорно е, че „Севи 15“ ЕООД, чрез
представляващите го лица, е уведомено
за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление
по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства. Извършените
въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото
решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното
лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия
орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай
жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за
необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост.
Съдът намира, че РА
е частично материално незаконосъобразен.
За да определят
облагаемите основи на жалбоподателя по ЗКПО и ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
органите по приходите са посочили като основания неподаването на декларации за
част от занъчните периоди до започване на ревизията, наличието на данни за
укрити приходи /неотчетени приходи от продажби на стоки/ и обстоятелството, че воденото
от „Севи 15“ ЕООД счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Изводът за
наличието на първото от посочените обстоятелства е базирано на
съпоставка на подадените от дружеството декларации по чл. 92 от ЗКПО и
справки-декларации по ЗДДС, с данните от информационната система на НАП, а на
останалите две - на издаването и отразяването в счетоводствата на „К.и
сие“ ООД, „ЮТА Трейд“ ЕООД, „Асо пика“ ООД, ЕТ „С.Л. - СС-91“ и „К.и сие – 2“
ЕООД, на фактури за продажби на стоки към „Севи 15“ ЕООД, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното
лице. Въз основа на това е прието, че са налице данни за укрити приходи или
доходи от последващата реализация на въпросните стоки – основание за облагане
по аналогия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съобразно това и на
основание чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 9, т. 15 и т.
16 от ДОПК, съгласно констатациите в ревизионния акт, при определяне на
данъчните основи за облагане с ДДС и корпоративен данък
на дружеството,
органите по приходите са взели предвид доставните цени на неотчетените закупени
стоки /данъчна основа плюс ДДС, съгласно фактурите на
доставчиците/, търговските надценки съобразно счетоводните данни на
ревизираното лице за 2016 г. /34%/ и 2017 г. /24%/, а за данъчните периоди
попадащи в 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – търговската надценка за 2017 г. /34%/. Въз основа на този анализ е установено
наличието на основание за допълнително начисляване на ДДС за попадащите в
обхвата на ревизията периоди през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.,
като съобразно отчетените и неотчетени в счетоводството на дружеството покупки
и продажби, са определени помесечни данъчни основи по ЗДДС. Върху
надвишението на определените по този начин данъчни основи по ЗДДС спрямо
декларираните от ревизираното лице, при прилагане на данъчната ставка по чл.
66, ал. 1 от ЗДДС е изчислен допълнително дължим данък. Задълженията
на жалбоподателя за корпоративен данък са определени, като са увеличени декларираните от него финансови резултати за
2016 г., 2017 г., 2018 г. и
2019 г. със стойността на изчислената надценка
при продажбата на незаприходените стоки по фактури. Така получените стойности са
намалени с покупната стойност на недекларираните стоки, по данни, предоставени
от доставчиците. Определеният
в резултат корпоративен данък е намален с размера на внесения/прихваната данък
за 2016 г. и 2017 година.
Настоящият
състав счита, че изчислените по посочения начин допълнителни задължения за ДДС
и за корпоративен данък са неправилно определени. На първо място съдът намира,
че не се установяват част от сочените от органите по приходите основания за
определянето на данъчните основи по аналог. По-конкретно, приобщените към
делото доказателства не установяват по безспорен начин основанията по чл. 122,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за определянето на задълженията на едноличния
търговец по особения ред за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., т.е.
нередовно водена счетоводна отчетност и данни за укрити приходи от търговската
дейност през тези периоди. В преобладаващата част от преиодите /без 2019 г./,
не се установява по безспорен начин и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В тази насока жалбоподателят оспорва общата стойност на неотчетените
фактури, като твърди, че изначално липсват доказателства за предаването на
стоките от доставчика и за тяхното плащане. Съобразно това поддържа, че не е
получател на облагаеми доставки на стоки, обективирани в процесните фактури,
поради което необосновано е преизчисляването на данъчните му основи съобразно
евентуалната последваща реализация на тези стоки и начисляването на съответните
данъци. В хода на устните състезания заявява, че предвид събраните писмени
доказателства и заключенията на СГЕ и ССЕ, е възможно да не е отчел
получаването и реализацията на стоки по три броя фактури през 2016 г. и три
броя фактури през 2019 година.
При анализ на съдържащите се в делото писмени
доказателства и заключението на графическата експертиза, се установява
следното:
Съобразно неотменената от компетентния орган част от
РА, спорно е начисляването на корпоративен данък и ДДС във връзка с издадени от
„К.и сие“ ООД 9 броя фактури,
издадени от „ЮТА Трейд“ ЕООД 8 броя фактури, издадени от „Асо пика“ ООД 37 броя
фактури, издадени от ЕТ „С.Л. - СС-91“ 11 броя фактури и издадени от „К.и сие –
2“ ЕООД 10 броя фактури, така както са посочени в диспозитива на решението на
директора на Д „ОДОП“ – гр. Велико Търново и в подадената пред съда жалба. В хода на ПУФО и последващата ревизия, от всички търговци, издали
спорните в настоящото производство фактури са били дадени писмени обяснения, че
продажбите към „Севи 15“ ЕООД са извършвани от техни обекти за
търговия с хранителни стоки, намиращи се в гр. Разград /за „К.и сие“ ООД, „ЮТА
Трейд“ ЕООД, „Асо пика“ ООД и „К.и сие – 2“ ЕООД/ или гр. Шумен /за ЕТ „С.Л. -
СС-91“/. В обектите е извал представител на жалбоподателя със собствен транспорт, който заявявал
какви стоки желае да закупи, не е имало договори за доставки на стоки или
оформени постоянни контакти. На представителя на „Севи 15“ ЕООД са издавани фактури, като плащането при всички
доставчици винаги е било в брой при издаване на фактурата, към която е бил
издаван фискален касов бон. На място стоките са предавани от работници на
съответния доставчик на представителя на купувача. При извършените насрещни
проверки в хода на ПУФО и процесната ревизия, изброените доставчици са
представили фактурите, трудови договори и допълнителни споразумения на свои
работници, доказателства за регистрация и сервизна поддръжка на ЕКАФП. Нито
един от тях обаче не е представил доказателства за сочените плащания в брой от
жалбоподателя по спорните в настоящото производство продажби, всяко от които
плащания, съгласно Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, би следвало да е отчетено от съответния
продавач чрез
издаването на фискални касови бележки от регистриран
ЕКАФП или заместващи ги документи при повреда. Такива доказателства не са
представени и в хода на съдебното производство. При извършените им насрещни
проверки от доставчиците не
са били представени други документи, удостоверяващи предаването на
фактурираните стоки от продавача на купувача /напр. приемо-предавателни
протоколи, поръчки, складови или стокови разписки и т.н./, въпреки, че са им били изрично изисквани от органите по приходите със съответните ИПДПОЗЛ, нито транспортни документи, чиято
липса е обяснена с превозването на стоките за сметка на купувача.
Същевременно
още в хода на ПУФО и ревизията проверяваното дружество е заявило, че не
разполага с изискваните му фактури от изброените доставчици, а с възражението срещу РД и впоследствие с жалбата пред компетентния
орган, е навело твърдения, че отразените в тези фактури сделки не са
действително осъществени, т.е. заявил е оспорване автентичността и верността на
съдържанието на въпросните фактури. Въпреки това в административната фаза на
производството органите по приходите не са се възползвали от правомощията си по
чл. 60 от ДОПК за назначаване на експертиза, която да изясни тези спорни
въпроси.
Назначената по от съда искане на жалбоподателя
графическа експертиза, дава заключение, че от всички спорни по делото 75 броя
фактури, само в 6 броя фактури се съдържат подписи на С.М.С.- управител на „Севи
15“ ЕООД или на Е.М.И./съдружник и
управител до 06.04.2016 г./ - фактура № №
**********/ 27.09.2019 г., издадена от ЕТ „С.Л. - СС-91“ – гр. Шумен, фактури № **********/ 31.12.2016 г., №
**********/ 23.12.2016 г. и № **********/ 13.11.2019 г.,
издадени от „Асо пика“ ООД – гр. Разград, фактура № №
**********/ 13.11.2019 г., издадена от „К.и сие – 2“ ЕООД – гр. Разград и
фактура № **********/ 23.09.2016 г., издадена от „К.и сие“ ООД – гр.
Разград. Всички останали спорни фактури, според заключението
на ***– графолог, са подписани от други, различни от посочените две лица /между
4 и 9 други лица при различните доставчици/, за които по делото няма данни за
самоличност и правна връзка с дружеството-жалбоподател. Заключението
е прието от съда без оспорване от страните, същите не са поискали допълнителна
или повторна графическа експертиза.
Разпитаният
като свидетел по искане на жалбоподателя К.К.Н. заявява, че е в роднинска
връзка със С.М.С.и през периода 2016 г. – 2018 г. без договорни отношения и
възнаграждение му е помагал при дейността на „Севи 15“ ЕООД. Помощта включвала
пазаруване на хранителни стоки от
складовете и магазините в Разград, по заявка на С.. Н. закупувал стоките
и ги превозвал с микробус, белгийска регистрация до база до гарата в гр.
Разград, стопанисвана от братовчед на С. С., а след това от баща му, който имал
и хранителен магазин в Белгия, гр. Гент. При закупуването на стоките му били
издавани касови бележки и фактури, като твърди, че не се е подписвал в
последните. В базата предавал стоките и документите на бащата на С. С. - М.,
който правел ревизия и Н. се подписвал какво е закупил. При закупуването на
стоки за „Севи 15“ ЕООД е извършвал и покупки за себе си, за което не са му
били издавани фактури. Не си спомня да е извършвал покупки за
дружеството-жалбоподател извън гр. Разград, не знае дали други хора са
пазарували за „Севи 15“ ЕООД, не познава човек на име Е.. Мисли, че
счетоводството на дружеството е в гр. Велико Търново, а счетоводителят се
казвал А.. Съдът кредитира показанията на
този свидетел, кореспондиращи с наличните в делото писмени доказателства, вкл.
по отношение лицето, водещо счетоводството на оспорващото дружество.
От тези показания обаче не се установява
подписването от Н. на фактури, издавани към „Севи 15“ ЕООД, в каквато
насока са изложените от ответника доводи в хода на устните състезания. Обратно,
свидетелят твърди, че е подписвал по изключение документи, и то такива, представени
му от бащата на С., които няма как да се намират при съответните доставчици на
стоки. Отделно от това от ответника не бе поискано предявяването на свидетеля
на документи за разпознаване на негов подпис, а и цитираното по-горе заключение
на СГЕ сочи наличието в спорните фактури на подписи от повече от едно лица,
различни от законните представители С. С., а преди това Е.И..
При
така установеното от фактическа страна по отношение на спорните фактури,
настоящият състав намира за частично основателни направените от жалбоподателя
възражения за недоказаност на фактурираните от изброените по-горе търговци, но
неотчетени от „Севи 15“ ЕООД доставки. За да се счита за извършена
дадена доставка за целите на данъчното облагане, е необходимо освен сключването на сделка и издаването на фактура да
бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация. В
конкретния случай, предмет на фактурираните към жалбоподателя доставки са
родово определени вещи – хранителни продукти и козметика, като съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху тях се прехвърля с
индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните
или чрез предаването им. В хода на ревизията от „Севи 15“ ЕООД не са представяни доказателства за определянето на стоките по съгласие
между доставчиците и него, нито такива за фактическото предаване на стоките,
което е обяснимо съобразно твърдяната от ревизираното лице липса на доставки.
Същественото обаче е, че с изключение на посочените по-горе в решението 6 броя
фактури, такова определяне или предаване не се установява и от останалите
събрани при ревизията и в съдебното производство доказателства, вкл. тези
представени от търговците, претендиращи да са извършили продажбите.
Фактурата, като частен свидетелстващ
документ поначало е годна да установи сключването на съответната сделка /когато
за действителността на същата не предвидена специална форма/, но не и нейното
изпълнение, чрез размяната между страните на насрещно дължимите престации. Ето
защо, съгласно поддържаното от самата приходна администрация становище, трайно
възприето и в съдебната практика, при продажба на родовоопределени вещи, само
издаването на фактури, дори те да съдържат подписи на продавача и купувача
/което в случая не е така относно преобладаващата част от процесните фактури/,
не е достатъчно да установи за целите на данъчното облагане действителното
извършване на отразените в тях сделки. Изключение могат да представляват
случаите, когато в самите фактури се съдържат едновременно достатъчно
индивидуализиращи данни за вещите, подписи на представители на страните и
посочена дата на данъчното събитие, каквито обаче не са спорните фактури /с
изключение на коментираните 6 фактури, подписани отпредставител на жалбоподателя
и от съставител/. По отношение на останалите
налични в делото фактури от петимата доставчици, съдържащи подписи за
„получател“, заключението на графическата експертиза не потвърждава
подписването им от някой от управителите на оспорващото дружество или от негови
работници. При тези резултати от
експертизата, ответникът не е поискал допълнителна такава със снемане на
сравнителен материал и изследването за евентуално авторство от работници на
жалбоподателя или лица работещи за него въз основа на облигационни
правоотношения. В крайна сметка, недоказано остава подписването от
представляващи дружеството лица, на 69 от спорните по делото 75 фактури, дали
основание на органите по приходите да приемат укриване на приходи. Действително, след 01.01.2007 г. законът не изисква като задължителен
реквизит на фактурата подпис на получателя /а след 01.01.2010 г. – и на
съставителя/, но в случая липсата на такива подписи не е без значение, при
положение, че и истинността на тези документи се оспорва от едната от посочените
в тях страни. Не на последно място, следва да се посочи, че по аргумент от чл.
301 от Търговския закон при действия на лице без представителна власт от името
на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както
при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното
изпълнение, което е в основата на спора по делото. В случая би било налице
такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС и счетоводното
заприхождаване на стоките при получателя, които действия не само не са
противопоставяне по смисъла на закона, но съставляват и изрично приемане на
резултатите от сделката и фактическото предаване на стоката. В настоящия случай
обаче е безспорно, че всички спорни фактури не са включени в
справките-декларации по ЗДДС, в съответните дневници за покупки и продажби,
както и в счетоводните регистри на жалбоподателя. Нещо повече, направените
срещу РД възражения, чието съдържание презюмира оспорване на подписите и
съдържанието на тези фактури, е категоричен израз на противопоставяне.
Настоящият състав намира, че изброените обстоятелства,
ценени в контекста на разглеждания спор, компрометират доказателствената
стойност на спорните фактури, без вече посочените 6 броя фактури, издадени от ЕТ „С.Л. - СС-91“, „Асо пика“ ООД, „К.и сие – 2“ ЕООД
и „К.и сие“ ООД. Но дори да се пренебрегнат тези обстоятелства,
както вече се каза, само наличието на фактури не е достатъчно да обоснове по
несъмнен начин действителното извършване на доставките, който факт е съществен
за разглеждания спор. В делото не се съдържат други писмени доказателства –
двустранно подписани документи, или такива, съдържащи подпис само на
получателя, които по безспорен начин да установяват предаването на процесните
стоки, или на някои от тях. При извършените им насрещни проверки, никой от
доставчиците не е представил такива документи, а и не са правени твърдения
изобщо за съставянето им. На практика в делото липсват документи, обективиращи
спорните доставки, като за такива сами по себе си не могат да бъдат считани
писмените обяснения на доставчиците и извлеченията от счетоводствата им, тъй
като законът преди всичко изисква годни и относими доказателства за получаване
на фактурираната стока, а в настоящия случай липсват безспорни документи,
отразяващи това обстоятелство, без вече посочените 6 фактури.
От изложеното дотук се налага извод, че липсват
документи, които да могат да бъдат обвързани по безпротиворечив начин със
съответните фактури и претенцията за осъществени доставки на хранителни и други
стоки, до жалбоподателя. Що се отнася до самите писмени обяснения на
представляващите съответните продавачи, вкл. относно материалната, техническа и
кадрова обезпеченост на същите да извършат спорните доставки, съдът намира, че
поначало само такива обяснения не са годни да установяват факти от значение за
определянето на данъчните задължения на даден субект. При липсата на
доказателства за прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача,
извършени от него плащания поначало не могат да формират извод за действително
получени доставки, но следва да се отбележи, че в случая и въпросните плащания
са изцяло недоказани, Без изключение доставчиците твърдят заплащане на стоките
в брой, за което са издадени касови бонове от ЕКАФП, такива касови бонове,
удостоверяващи плащане на сочените доставки/продажби от търговски обект, не са
представени към никоя от спорните фактури.
Съобразно казаното по-горе и наличните по делото
доказателства, в крайна сметка изводите на органите по приходите за извършени
по 69 от спорните фактури доставки на хранителни и други стоки от изброените
по-горе търговци към „Севи 15“ ЕООД, се явяват базирани единствено на
едностранно изготвени и подписани документи, които не са годни да установят
фактическото предаване на стоките като способ за прехвърляне на собствеността,
а за всички процесни доставки липсват доказателства за плащания. Наличието на
други многобройни и безспорни доставки от същите търговци към жалбоподателя не
се спори, но и не представлява аргумент за различни от горните изводи. Обратно,
надлежното осчетоводяване на тези доставки от получателя им, сочи по-скоро на
негово поведение съобразено с изискванията на данъчното законодателство и
счетоводната отчетност.
Анализът на съдебната практика показва, че в обратната
ситуация, при претендиране на данъчен кредит или на разходи за покупки при
формиране на финансовите резултати по ЗКПО, при доказателства от вида на
наличните по делото, органите по приходите приемат, че само фактът на издадена
фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват
представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката,
включително подробни счетоводни документи за придобиването на стоките,
транспортирането и съхраняването им, материална, техническа и кадрова
обезпеченост на доставчика да извърши доставките и т.н. В случая такива
доказателства, вкл. за наличието при посочените доставчици на стоки от вида на
фактурираните не са представени, а не са и изисквани при ревизията, нито са
ангажирани при съдебното обжалване на РА. Съобразно това и при изложеното
по-горе относно доказателствената стойност на наличните в делото документи,
съдът намира, че фактическо движение на стоки между жалбоподателя и
доставчиците му по 69 от процесните фактури, както и на парични потоци по
всички спорни фактури не е доказано за целите на данъчното облагане. При
липсата на доказателства за предаването на стоките, предмет на коментираните фактури,
настоящият състав приема недоказаният факт за неосъществен, респективно –
счита, че собствеността върху стоките /без тези по споменатите по-горе 6
фактури/, не е транслирана от доставчиците към жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат
за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето
на доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното
от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от
ревизиращите органи чрез установяване на съответните положителни факти -
получаване на стоките. Доказателствената тежест за обосноваване наличието на
всички факти, сочещи на укрити от ревизираното лице приходи и разходи, е на ответника,
вкл. получаването на спорните стоки, и последващото им разходване, генериращо
укритите приходи от продажбата им. В разглеждания случай тези факти не са
доказани, т.е. от органите по приходите не е установено първото сочено от тях
обстоятелство, представляващо основание за извършване на ревизията по ЗКПО и
ЗДДС по особения ред – това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
С оглед приетото по делото заключение на първата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от ***Н. и приобщените писмени доказателства,
настоящият състав намира за неустановени по безспорен начин и останалите,
сочени от приходната администрация основания за определяне по особения ред на
задължения за данъци на „Севи 15” ЕООД – тези по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК
/без периода 2019 г./ и по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съгласно първата от
посочените норми посочените норми, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, ако до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определа по декларация. Съгласно втората, особения ред за определяне на данъци
може да бъде приложен ако липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения
ред. Макар в РД и РА да не е изрично уточнено кое от изброени основания е
прието за установено, съобразно изложените от органите по приходите фактически
констатации и предвид мотивите в потвърдителното решение на директора на
дирекция „ОДОП”, явно се претендира втората хипотеза на т. 4, а именно, че
воденото от едноличния търговец счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за данъчното му облагане. Предвид установеното в хода на ревизията
и при проверката на назначената съдебно-икономическа експертиза обстоятелство –
липса на обективни и безспорни доказателства за реалността на преобладаващата
част от доставките, съдът намира за неправилни изводите на приходната
администрация, че във воденото от задълженото лице счетоводство съществуват
пропуски, квалифицирани като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй
като процесните фактури не са намерили отражение в това счетоводство. Предвид
недоказаността на претендираните от органите по приходите доставки, сочените
счетоводни пропуски и липсата на документална обоснованост при жалбоподателя по
естеството си не се явяват такива. В тази връзка, не е възпрепятствано и
определянето на данъчните основи за облагане предвид наличните първични
счетоводни и други документи и извършените счетоводни записвания при „Севи 15”
ЕООД. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, се налага изводът,
че жалбоподателят не е имал задължение да отрази в счетоводните си регистри
процесните фактури /без 3 фактури за 2016 г. и 3 фактури за 2019 г./, тъй като
същите не документират действително извършени доставки на стоки. По същия начин
не следва да се приема, че дружеството е извършило продажби на стоки, които не
е получило, за които липсват документи и осчетоводяване.
От друга страна, неосчетоводяването на 6 броя фактури,
съобразно проверявания период от 5 години и останалите редовно осчетоводени
доставки /само от сочените от приходната администрация 5 доставчика за периода
м. 10.2015 г. – м. 10.2017 г. са издадени десетки фактури към получателя/, може
да бъде определено по-скоро като пропуски
и грешки при воденето на счетоводната отчетност на „Севи 15“ ЕООД. Те обаче по
естеството си не са такива, които да препятстват надлежното определяне на
данъчните основи за облагане за процесните ревизирани периоди, въз основа на
наличните първични счетоводни и други документи и извършените счетоводни
записвания, след елиминиране на ефекта от очевидно погрешното осчетоводяване. Изцяло в смисъл за редовност на счетоводната отчетност на едноличния
търговец на база наличните документи, е заключението на ССЕ. Аргумент
в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че макар да е посочен като приложен при облагането
редът по чл. 122 и сл. от ДОПК, органите по приходите са извършили увеличенията
на финансовите резултати и определяне на данъчните резултати по ЗДДС, изцяло на
база наличните в счетоводството на ревизираното лице данни и документи и при
прилагане на съответната разпоредба на материалния закон. Тоест от самата приходна администрация са взети предвид
данни, изцяло базирани на счетоводната отчетност на задълженото лице, въпреки
твърдяната нередовност на същата за тези всички ревизирани периоди.
По
аналогични на горните съображения съдът намира, че за всички проверявани
периоди дружеството не е дължало деклариране на различни от подадените данни
пред приходната администрация по съответните материални закони, с изключение на
тези в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и 2019 г. и в
месечните справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС за м. 09.2016 г., м.
12.2016 г., м. 09.2019 г. и м. 11.2019 година.
Както се каза, тежестта за доказване на предпоставките
за провеждането на ревизия по особения ред, на общо основание се носи от
ревизиращите органи и не следва при оспорване на извършените фактически
констатации в тази насока, от приходната администрация да се размества
определената от закона доказателствена тежест относно установяването на
основанията за ревизията по чл. 122 от ДОПК. По изложените по-горе мотиви съдът
намира за незаконосъобразно преминаването към определяне на облагаемите основи
по ЗКПО и ЗДДС на ревизираното лице по аналогия, а материалната
законосъобразност на ревизионния акт следва да бъде преценявана с оглед
събраните по делото доказателства, без съобразяване с претендираната от ответника
доказателствена сила на констатациите на органите по приходите.
По
отношение фактура № **********/ 27.09.2019 г., издадена от ЕТ „С.Л. - СС-91“,
фактури № **********/ 31.12.2016 г., № **********/ 23.12.2016 г. и №
**********/ 13.11.2019 г., издадени от „Асо пика“ ООД, фактура № № **********/
13.11.2019 г., издадена от „К.и сие – 2“ ЕООД и фактура № **********/
23.09.2016 г., издадена от „К.и сие“ ООД, съдът намира за доказано получаването
на отразените в тях стоки, а от там и последващата реализация на същите.
Действително, и по отношение на тези фактури не са доказани извършени от
оспорващото дружество плащания, а също и безспорното наличие на стоки от вида
на фактурираните при съответния продавач. Същевременно въпросните фактури
представляват документи, подписани от представители на двете страни по
сделките, съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за
техния предмет и стойност, и дата на данъчното събитие /л. 368,
л. 386, л. 387, л. 453, л. 472 и л. 478 от делото/ Поради това настоящият състав изцяло в полза на ответника приема, че същите освен
сключването, обективират и изпълнението на продажбите към „Севи
15“ ЕООД, чрез фактическото предаване на посочените в тях родово определени
вещи. Независимо от горното, фактури № **********/ 31.12.2016 г. и №
**********/ 23.12.2016 г., издадени от „Асо пика“ ООД, не са били взети предвид
при определянето с ревизията на допълнителни задължения за ДДС и предвид
забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК, РА следва да остане непроменен в тази му
част.
При така изложеното и съобразно изчисленията в
заключението на назначената втората съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
***Д., ревизионният акт следва да се отмени изцяло в оспорените му части по
ЗКПО, с които са определени следните допълнителни задължения за корпоративен
данък и лихви за забава: за 2017
г. – данък в размер на 1 050,33 лв. и лихви в размер на 339,63 лв.; за 2018 г. - данък в размер на 1 074,90 лв. и лихви в
размер на 238,59 лева. Частично следва да бъде отменен ревизионния акт в
оспорените му части по ЗКПО, с които за 2016 г. е определен допълнителен
корпоративен данък в размер надвищаващ сумата 21,22 лв. до 139,39 лв. и лихви
за забава над 8,84 лв. до 59,21 лв. и за 2019 г. е определен допълнителен
корпоративен данък в размер надвищаващ сумата 78,13 лв. до 480,60 лв. и лихви
за забава над 8,75 лв., до 45,66 лева.
В
оспорваните му части по ЗДДС, ревизионният акт следва да бъде изцяло отменен по
отношение установените допълнителни задължения за данъчни периоди м. 06.2016
г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 03.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.
12.2017 г., м.01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м.
06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018
г., м. 12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м. 04.2019 г., м.
05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 10.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г., м.
02.2020 г. м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г., в размер общо на 22 603,39 лв. и
лихви за забава 6 413,77 лева. Предвид заключението на ССЕ, изготвена от ***Д.
и при съобразяване на факта, че посочените по-горе 2 фактури от „Асо пика“ ООД,
не са били взети предвид при определянето на допълнителни задължения за ДДС,
частично следва да бъде отменен ревизионния акт относно установените
допълнителни задължения за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64
лв. до 681,24 лв. и лихви над 72,99 лв.,
до 102,57 лева.
Жалбоподателят не навежда никакви конкретни оплаквания
срещу извършеното с РАПРА № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г. /след
частичната отмяна от компетентния орган/, прихващане на ДДС за възстановяване
за данъчен период м. 07.2017 г. в размер на 429,27 лв., за погасяване на
задължения за ДДС за данъчен период м. 06.2016 г. в размер на 251,13 лева. Независимо
от това, при отмяната на допълнително начислените задължения за ДДС за м.
06.2016 г., срещу които е извършено прихващането, ревизионният акт следва да
бъде тменен и в тази му част.
При този изход
на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представените доказателства за извършването на такива - държавна
такса - 50,00 лв.,
депозити за съдебни експертизи – общо 2 000,00 лв., заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 6 000 лв. /договор за правна
помощ, фактура № 571/ 24.08.2021 г. и банков документ от 13.09.2021 г. на л.
572 и л. 573 от делото/ и защитения материален интерес, в общ размер на 32 553,71 лева. Или на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 7 865,03 лева.
Съдът намира за неоснователо възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Действително, то е в размер надвишаващ този чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия.
На ответника –
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново, на
основание ч. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски – юрисконсултско
възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 400,00 лв.,
определен съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и защитения материален интерес от 558,63 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на „Севи
15“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Цветарска“ № 10, срещу Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/
07.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново,
поправен с РАПРА № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г., в следните му части, потвърдени
след обжалване по административен ред с Решение № 100/ 27.08.2021 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В.
Търново при ЦУ на НАП:
1. с които са
определени следните допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за
забава: за 2017 г. – данък в размер на 1 050,33 лв. и лихви в
размер на 339,63 лв.; за 2018 г. - данък в размер на
1 074,90 лв. и лихви в размер на 238,59 лв.; за 2016 г. - данък в размер
надвищаващ сумата 21,22 лв. до 139,39 лв. и лихви за забава над 8,84 лв. до
59,21 лв.; за 2019 г. - данък в размер надвищаващ сумата 78,13 лв. до 480,60
лв. и лихви за забава над 8,75 лв., до 45,66 лева.
2. с която са
определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни
периоди м. 06.2016 г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 03.2017 г., м.10.2017
г., м.11.2017 г., м. 12.2017 г., м.01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м.
04.2018 г., м. 06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018
г., м.11.2018 г., м. 12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.
04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 10.2019 г., м. 12.2019 г., м.
01.2020 г., м. 02.2020 г. м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г., в размер общо на
22 603,39 лв. и лихви за забава 6 413,77 лв. и с която
са определени допълнителни
задължения за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64 лв. до 681,24
лв. и лихви над 72,99 лв., до 102,57
лева.
3. с която е извършено на прихващане на ДДС
за възстановяване за данъчен период м. 07.2017 г. в размер на 429,27 лв., за
погасяване на задължения за ДДС за данъчен период м. 06.2016 г. в размер на
251,13 лева.
Отхвърля жалбата на
„Севи
15“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/
07.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново,
поправен с РАПРА № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г., в останалите й части, касаещи:
определени допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2016 г. в размер на 21,22
лв. и лихви за забава 8,84 лв.; определени допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2019 г. в размер на 78,13 лв. и лихви за забава 8,75
лева.
определени допълнителни задължения за ДДС за
данъчен период м. 11.2019
г., в размер на 485,64 лв. и
лихви в размер на 72,99 лева,
Осъжда Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, град Велико Търново при ЦУ на НАП
да заплати на „Севи 15“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цветарска“ № 10, разноски
по делото в размер 7 865,03 лв. /седем хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и три стотинки/.
Осъжда „Севи 15“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Цветарска“ № 10, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”, град Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :