№ 13696
гр. С., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110130615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „С...“ ООД против Н. И. Г., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение от
01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 47824/2022 г. на СРС, 141 състав, а именно 751,16 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 479411/21.12.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 33,45 лева,
представляваща договорна лихва за период от 21.12.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата 66,81
лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен Договор за паричен заем №
479411/21.12.2020 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 800
лв., като от своя страна длъжникът се е задължил да върне сумата в срок, съгласно
уговореното. С оглед на това, че Н. И. Г. не е погасила задълженията си по договора, ищецът
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които
е издадена Заповед за изпълнение от 01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 47824/2022 г. на СРС, 141
състав. Претендира разноски.
Ответникът Н. И. Г. не е подала отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание с молба вх. № 70063/01.03.2024 г. ищецът моли делото
да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа заявените искови претнеции.
В открито съдебно заседание е докладвана молба вх. № 65142/27.02.2024 г., с която в
първото по делото открито съдебно заседание Н. И. Г. е направила възражение за
нищожност на Договора за кредит поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с
чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави опредЕ. парична
сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане на
уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД
връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и
ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на
договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното
предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. По делото е представен
писмен договор за паричен заем № 479411/21.12.2020 г., с който ищецът се задължава да
предаде на ответника парична сума в размер на 800 лева, в заем. По делото не е формиран
спор, че сумата е предоставена на ответницата, а от неоспорената от страните и приета от
СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в периода 20.01.2021 г. – 15.12.2021
г. ответницата е извършвала плащания по договора за заем, което съдът цени като
признание, че сумата е била предоставена в заем. Поради изложеното, следва да се приеме,
че ищецът е изпълнил задължението си да предостави паричната сума на разположение на
ответницата.
Във връзка с наведените възражения за недействителност на процесния договор за
заем и предвид служебното задължение на съда да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства –
Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК по т.д. № 1/2020 г., съдът намира следното.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното
договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор
за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен заем е посочен процент на ГПР 48,51 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение – чл.6.1 от
договора. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
2
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Видно от
приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем неустойката е
разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита. От изслушаната по
делото експертиза се установява, че ГПР по процесния договор е 48,51 %, но без включена
неустойка, а след включването и размерът на ГПР по процесния договор е 807,27 %. При
това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на
ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият
се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на ответника в този смисъл са
основателни.
Ето защо, съдът приема договорът за заем за недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които
трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се
пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между
възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което
следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и
никакви лихви – възнаградителни или мораторни. Съгласно приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена ответникът е изплатил на ищеца преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение сумата в общ размер на 801 лв. Съдът намира, че с
извършеното плащане потребителят е изплатил изцяло чистата стойност на кредита в
размер на 800 лв., поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има
ответникът в размер на 300 лв. депозит за експертиза, както и адвокатско възнаграждение в
полза на адв. Е. Г. И. – АК – Пловдив за оказана безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.3 ЗА и представения по делото договор за правна защита и съдействие от
26.02.2024 г. в размер на 400 лв., определено то съда при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, обема на извършената от адвоката и приключване на делото в
три съдебни заседания.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „... срещу Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. „..., установителни искове
3
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 751,16 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
479411/21.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 33,45 лева, представляваща договорна лихва за период от 21.12.2020 г. до
21.07.2021 г., сумата 66,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2021 г.
до 01.08.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
01.11.2022 г. по ч.гр.д. 47824/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК чл.38, ал.1, т.3 ЗА „С...“ ООД, ЕИК ... да
заплати на Н. И. Г., ЕГН **********, сума в размер на 300 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С...“ ООД, ЕИК ... да заплати на адв. Е. Г. И.
– АК – Пловдив, сума в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4