Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
Бургас, 09.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 21.02.2017 г. в
състав:
Окръжен съдия ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
при секретаря Т.М., като разгледа гр. д. № 381/2016 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на Д.М.Д., ЕГН **********, и Л.К.Д., ЕГН **********,***. С молба
от 11.05.2016 г. са заявени първи по ред искови претенции против Държавата и
съединени при условията на евентуалност същите претенции против Община Поморие.
Ищците Д.Д. и Л.Д. твърдят,
че на 03.10.2008 г. предоставили на М. Г.Г., ЕГН **********, паричен заем в
размер на 20400 евро. Уговорена била лихва в размер на 15 % годишно и
обезпечение на заемодателите чрез ипотека върху имот на заемополучателя -
дворно място, съставляващо УПИ № ХІV-1917 в кв. 132 по действащия регулационен
план на гр. Поморие с площ от 425 кв.м. ведно с построената в имота еднофамилна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м. Заемът следвало да се
върне в тригодишен срок. Ипотеката била оформена с нотариален акт № 74, том ХІ,
рег. № 3359, дело № 2007/2008 г. на нотариус Ройдев, Поморие. На същата дата ищците предали заемната сума
на Г., който издал разписка. На 24.03.2009 г. страните с анекс договорили, че
предоставеният заем ще е безлихвен. Заемополучателят не върнал сумата в
уговорения срок.
Заемополучателят починал на
19.11.2014 г. Той не оставил като наследници по закон низходящи или възходящи
по права линия, нито съпруга. Призовани към наследяване били: В.Д.К. - брат на
починалия баща на наследодателя; Е.Д.С. - сестра на починалия баща на
наследодателя; К.К.Н. - брат на починалата майка на наследодателя; Р.Т.К. -
наследник на починалата сестра на майката на наследодателя; З.П.К. - наследник
на починалата сестра на майката на наследодателя и С.П.К. - наследник на
починалата сестра на майката на наследодателя.
Ищците уведомили всички наследници
за правоотношенията си с наследодателя, след което всички те се отказали от
наследството по надлежния ред. В резултат на това била налице хипотезата на чл.
11 ЗН, според която, когато няма лица, които могат да наследяват съгласно
предходните членове на ЗН, или когато всички наследници се откажат от
наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от
държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите,
както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство,
които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
При тези фактически основания ищците
отправят следните искания:
(1) Да бъде осъдена Държавата в
качеството на правоприемник на осн. чл. 11 ЗН на М. Г.Г., ЕГН **********,
починал на 19.11.2014 г., да заплати на ищците:
- сумата 20400 евро - главница по
договор за заем от 03.10.2008 г.;
- сумата 6218,13 евро - лихва забава
за времето от 27.02.2013 г. до 26.02.2016 г. и
- законната лихва върху главницата
за времето от предявяването на иска до изплащането.
(2) Евентуално - при отхвърляне на
първия иск: Да бъде осъдена Община Поморие в качеството на правоприемник на
осн. чл. 11 ЗН на М. Г.Г., ЕГН **********, починал на 19.11.2014 г., да заплати
на ищците:
- сумата 20400 евро - главница по
договор за заем от 03.10.2008 г.;
- сумата 6218,13 евро - лихва забава
за времето от 27.02.2013 г. до 26.02.2016 г. и
- законната лихва върху главницата
за времето от предявяването на иска до изплащането.
Претендират се разноските по делото.
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, в качеството на ответник, е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на претенциите. Иска отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски. Повдига следните възражения:
Представената разписка не
установявала с категоричност, че паричната сума е получена от починалия М. Г..
Дори и при условията на чл. 11 ЗН
Държавата не би могла да бъде привлечена като наследник на починалия
автоматично, тъй като не бил настъпил факта на правоприемство. За това било
необходимо приемане на наследството по опис, което не било сторено до момента.
Държавата не отговаря като
универсален правоприемник за задълженията на починалото лице. Тя не е носител
нито на правата, нито на задълженията по договора за заем от 03.10.2008 г.
Смисълът на чл. 11 ЗН бил да не остава незаето свободно имущество, но Държавата
не става наследник на починалия. Тя получава наследството, защото няма кой друг
да го получи.
Държавата не дължи лихва за забава
от 27.02.2013 г. Заемополучателят е изпаднал в забава на 03.10.2011 г. За
периода до 03.10.2014 г. лихвите били погасени по давност на осн. чл. 111, б.
“в” ЗЗД. Тъй като Държавата не била наследник на Г., не можела да бъде
поставено автоматично в забава след смъртта на длъжника, а за това била
необходима покана.
Ответникът Община Поморие
е представил писмен отговор, с който оспорва основателността на претенциите.
Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Възразява следното:
Вземането на заемодателите било
обезпечено с ипотека върху недвижим имот и те разполагали с възможност да
насочат принудително изпълнение върху имота. Тъй като те не предприели това, то
исковете били предявени преждевременно.
Срокът за приемане на наследството
от Община Поморие започнал да тече от момента на получаване на исковата молба.
Общината инициирала производство по приемане на наследството по опис, за което
било образувано ч.гр.д. № 197/2016 г. по описа на Районен съд Поморие.
Оспорва преминаването на
задължението по договора за заем, респ. легитимацията на Общината като длъжник
по договора. Оспорва направените откази от наследството, тъй като преди тях
наследниците били приели наследството с конклудентни действия.
Претенцията за лихва в размер на
6218,13 евро била погасена по давност на осн. чл. 111 ЗЗД, тъй като от датата
на падежа 03.10.2011 г. до смъртта на длъжника били изминали повече от три
години.
Предявени са обективно и субективно съединени искове против
двама ответници в условия на евентуалност:
(1) иск на осн. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 11 ЗН за връщане на дадена в заем
парична сума; (2) иск на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за
времето до предявяване на иска и (3) иск на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава за времето от предявяването на иска до изплащането на
сумата. Претенциите са насочени първо срещу Държавата, а евентуално - срещу
Община Поморие.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 03.10.2008 г. двамата ищци и М. Г.Г.,
ЕГН **********, сключили Договор за паричен заем. Уговорили, че ищците се
задължават да предоставят на Г. паричен заем в размер на 20400 евро. Уговорена
била лихва в размер на 15 % годишно и обезпечение на заемодателите чрез ипотека
върху имот на заемополучателя - дворно място, съставляващо УПИ № ХІV-1917 в кв.
132 по действащия регулационен план на гр. Поморие с площ от 425 кв.м. ведно с
построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
82 кв.м. Заемът следвало да се върне в тригодишен срок. За ипотеката бил
сключен отделен договор с с нотариален акт № 74, том ХІ, рег. № 3359, дело №
2007/2008 г. от 03.10.2008 г. на нотариус Ройдев, Поморие. На същата дата
(03.10.2008 г.) заемополучателят издал на ищците разписка за това, че е получил
от тях сумата 20400 евро по договора за заем. На 24.03.2009 г. страните с анекс
договорили, че предоставеният заем ще е безлихвен.
Възражението на Държавата, че
“разписката не установява с категоричност, че паричната сума е получена” от
заемополучателя, е неоснователно, доколкото ответникът не оспорва авторството
на волеизявлението в разписката. Съдържанието на разписката е недвусмислено
ясно. Документът обективира категорично удостоверително волеизявление за реално
получаване на сумата от името на М. Г.. Ето защо, преценявайки в съвкупност
волеизявленията на заемополучателят в договора за заем, нотариалния акт за
ипотека, разписката и анекса, съдът приема, че страните са се обвързали с
валидно заемно съглашение. Покойният Г. реално е получил паричен заем и за него
е възникнало задължение да върне сумата.
Няма спор между страните, че
заемополучателят не върнал сумата в уговорения срок. Няма твърдения в обратния
смисъл от страна на ответниците, няма и ангажирани доказателства за това.
Заемополучателят починал на
19.11.2014 г., без да остави наследници по права линия или съпруга. Видно от
представените удостоверения за наследници призовани към наследяване били В.Д.К.
- брат на починалия баща на наследодателя; Е.Д.С. - сестра на починалия баща на
наследодателя; К.К.Н. - брат на починалата майка на наследодателя; Р.Т.К. -
наследник на починалата сестра на майката на наследодателя; З.П.К. - наследник
на починалата сестра на майката на наследодателя и С.П.К. - наследник на
починалата сестра на майката на наследодателя. Ищците уведомили всички
наследници за правоотношенията си с наследодателя, след което всички те се
отказали от наследството по надлежния ред.
Въпреки указаната от съда
доказателствена тежест и осигурената възможност за това ищците не са ангажирали
доказателства за това дали М. Г. не е оставил наследници по съребрена линия до
шеста степен включително съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН. Представени са удостоверения
за наследници, които установяват неговите лели и чичовци, първи братовчеди и
техните деца, но липсват данни за втори братовчеди и техните родители. Според
официалните писма на Община Поморие и Община Карнобат в регистрите на
населението няма данни, от които да се установи братята и сестрите и техните
низходящи на Д. Г. Колев и Недялка Г.а Колева, баба и дядо на Г. по бащина
линия и К.Н.Г. и Н.П. Г.а, баба и дядо по майчина линия.
При
така обсъдените правнозначими доказателства съдът намира, че искът е
основателен:
Предявен е главен иск на осн. чл.
240 ЗЗД във вр. чл. 11 ЗН за връщане на дадена в заем парична сума. С оглед
обсъдените по-горе доказателства може да се направи обоснован извод за това, че
ищците-заемодатели са изправна страна по договора, тъй като са предоставили в
срок и реално на покойния М. Г. уговорения паричен заем. Заемополучателят не е
изпълнил задължението си да върне заема на падежа през 2011 г. и това негово
задължение е съществувало към момента на смъртта му - 19.11.2014 г. Паричното
задължение е наследимо, т.е. то преминава върху наследниците по закон на
починалия.
Няма спор, че Г. не е оставил
съпруга или деца, както и възходящи по права линия. Всички известни до момента
наследници на Г. са били уведомени за откритото наследство и са се отказали от
него. Това са чичо му (брат на баща му) В.Д.К., леля му (сестра на баща му) Е.Д.С.,
вуйчо му (брат на майка му) К.К.Н., както и наследниците на леля му (сестра на
майка му) Д.К.К. и на нейния син П.С.К. (първи братовчед на Г.) - Р.Т.К., З.П.К. и С.П.К.. Отказите им на
надлежно вписани в специалния регистър на Районен съд Поморие.
Съгласно чл. 11 от Закона за
наследството, когато няма лица, които могат да приемат наследството съгласно
предходните членове (в случая чл. 8, ал.
4 ЗН) или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят
правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на
движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават
собственост на общината, на чиято територия се намират. Според тази разпоредба
общината става собственик на движимите и недвижими вещи от наследството, които
се намират на нейна територия, а всички останали права и задължения преминават
у държавата. Държавата, следователно, се явява общ правоприемник, а общината получава
само конкретни отделни права и е в положение, сходно с това на заветника. За
задълженията на наследодателя при това положение ще отговаря държавата и то
само до размера на полученото от нея имущество, но не и общината. Ако активите
на наследството, получени от държавата, се окажат недостатъчни за
удовлетворяване на кредиторите, то те имат право на иск срещу общината по арг.
чл. 66, ал. 2 ЗН. В този случай общината ще отговаря за непогасените вземания
до размера на отделните получени вещи. (В този смисъл: Определение № 458 от
30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1303/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.)
За да премине наследството върху
държавата, респ. общината, е необходимо
да няма лица, които могат да получат наследството. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и
сестри или техни низходящи, какъвто е случаят, наследяват роднините по
съребрена линия до шеста степен включително. В настоящия случай ищците
удостоверяват, че всички известни наследници са се отказали от наследството.
Въпреки положените от тях добросъвестни усилия и в съответствие с указанията на
съда, те не успяват да удостоверят пред
съда наличието на други роднини на починалия до шеста степен включително. В
регистрите на Община Поморие и Община Карнобат няма данни за наследниците на
неговите прабаби и прадядовци, т.е. за братята и сестрите и техните низходящи
на дядовците и бабите на починалия, които биха се явили наследници по съребрена
линия до шеста степен. Ответниците на са направили твърдения в обратния смисъл и не са провели
насрещно доказване чрез посочване на други наследници. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че държавата е
придобила наследството и е легитимирана да отговаря за задълженията на
починалия М. Г.. Предявените осъдителни искове се явяват основателни и
държавата ще бъде осъдена да заплати на ищците главницата по договора за заем в
размер на 20400 евро заедно с лихва за забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която,
изчислена служебно от съда, възлиза на 12161,61 лв или 6218,13 евро.
Възраженията на държавата за това,
че следва да е приела наследството по опис преди делото, е неоснователно.
Извършването на опис има техническо значение, тъй като спрямо държавата
приемането на наследство по опис не е скрепено със срок. (Определение № 275 от
17.06.2014 г. по гр.д. № 1963/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.)
Поради уважаването на иска против
държавата не се дължи произнасяне по евентуално съединената претенция против
Община Поморие.
Поради уважаването на иска държавата
дължи на ищците направените по иска против нея разноски, които съобразно с
представения списък са в размер на 4602,42 лв, в т.ч. 2082,42 лв държавна такса
и 2520 лв адвокатски хонорар. Възражението на държавата за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно. При цена на иска 52060,54 лв минималният
размер на адвокатския хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1 на
ВАС е 2092 лв. Платеният хонорар от 2520 лв или с 428 лв повече не се явява
прекомерен, тъй като спорът, предмет на делото, е сравнително рядко срещан в
практиката, предявени са обективно и субективно съединени при условия на кумулативност и евентуалност
няколко иска против различни лица и са проведени четири съдебни заседания. Ето
защо в тежест на държавата ще се постави сумата 4602,42 лв - разноски по
делото.
Тъй като евентуално съединеният иск
против Община Поморие не се разглежда, този ответник има право на разноски,
които са в размер на 2500 лв съобразно с представения списък.
Мотивиран
от изложеното и на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗН
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Държавата, представлявана от Министъра на
финансите, гр. София, ул. Г. С. Раковски № 102, в качеството на правоприемник
на осн. чл. 11 ЗН на М. Г.Г., ЕГН **********, починал на 19.11.2014 г., да
заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, и Л.К.Д., ЕГН **********,***, както следва:
(1) сумата 20400 евро - главница по
договор за заем от 03.10.2008 г., сключен между Д.М.Д. и Л.К.Д., като
заемодатели, и М. Г.Г., като заемополучател;
(2) сумата 6218,13 евро - лихва за
забава върху главницата от 20400 евро за времето от 27.02.2013 г. до 26.02.2016
г.;
(3) законната лихва върху главницата
от 20400 евро за времето от предявяването на иска до изплащането и
(4) сумата 4602,42 лв - разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Д.М.Д., ЕГН **********, и Л.К.Д.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Община Поморие сумата 2500 лв - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :