О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателна колегия, VІ въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНЧД № 317/2020г. по описа на Софийски
градски съд, наказателна колегия, VІ
въззивен с-в, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. К.К., процесуален представител на Ю.К.Д. срещу
определение на СРС от 04.12.2019г., с което е оставена без разглеждане жалбата на
Д. срещу постановление на СРП от 29.07.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15131/2018г. по описа на
02 РУ - СДВР, пр.пр. № 25890/2018г. по описа на СРП.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, тъй като са неправилни изводите на СРС, че жалбоподателката Д.
няма качеството на пострадало лице.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІ-ти въззивен състав, като се запозна с материалите по
делото намира за жалбата за неоснователна, при следните съображения:
Наказателното производство по досъдебно производство № 15131/2018г. по
описа на 02 РУ - СДВР, пр.пр. № 25890/2018г. по описа на СРП е образувано и
водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
С постановление от 29.07.2019г. представителя на
СРП е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Срещу постановлението е
постъпила жалба от адв. К. и е образувано
НЧД № 18835/2019г. по описа на СРС. СРС е оставил жалбата без
разглеждане, като намерил същата за недопустима и е прекратил съдебното
производство.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първостепенния
съд относно недопустимостта на подадената от адв. К.К. жалба срещу
постановлението на СРП, при същите съображения, изложени в атакувания с
настоящата жалба съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК процесуално легитимирани да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство са пострадалият
от престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на
активно легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за
законосъобразност на постановлението за прекратяване, е изчерпателно ограничен.
Изложените в
мотивите на обжалваното определение съображения са в съответствие със закона,
така и със съдебната практика, поради което наведените в жалбата доводи не
могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Наказателното производство е
било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, който състав на престъпление систематически се съдържа в глава ІХ от
Особената част на НК “Документни престъпления”” и обект на посегателство при които са
законосъобразното осъществяване на обществените отношения, свързани с
документооборота. От друга страна престъплението по чл.309, ал.1 от НК е формално и липсва
предвиден съставомерен вредоносен резултат.
От изложеното следва извод, че специфичният обект на нарушаване при
престъплението по чл.309, ал.1от НК изключва наличието на “пострадал”, тъй като
при осъществяването на престъпния състав не се нарушават права на отделната
личност и/или институция, респ. такова засягане се явява несъставомерно. Ето защо и лицата,
засегнати от престъплението, не могат да
бъдат конституирани в качеството на
граждански ищци и/или частни обвинители. В този аспект е и константната
практика на ВКС /решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 г., ІІ н.
о. на ВКС, съгласно което документните престъпления са насочени против реда и
правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществените отношения,
свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице.
Законът дава възможност единствено на
лицето, претърпяло вреди от престъплението, да защити интересите си по
реда на чл.243, ал.5 от НПК. В настоящия
случай това не е така и жалбоподателят
няма подлежащ на защита интерес.
В този смисъл е и задължителното
за съдилищата тълкуване на понятието „пострадал”, респ. за кръга на лицата,
легитимирани да инициират производство по реда на чл.243, ал.5 НПК в
ТР№2/2002г. на ОСНК, ВКС.
Районният съд е изложил верни и обосновани
съображения за липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя да инициира
съдебен контрол върху прекратяване на наказателното производство, както и по
отношение липсата на правомощие да указва на прокуратурата какви процесуални
действия по разследването следва да извърши, кои лица да бъдат привличани към
наказателна отговорност и за какви престъпления, което изцяло е в
компетентността на прокуратурата.
При този ход на развитие на досъдебното производство, по което липсват
привлечени лица в качеството на обвиняеми, а съставът на престъплението е
такъв, че не допуска да има пострадали, единственият законосъобразен изход е
бил съдът да остави жалбата без разглеждане.
След като атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство не подлежи на съдебен контрол по искане на физическо или
юридическо лице поради липса на легитимация по чл. 243, ал. 4 НПК да го обжалва
пред съда, това означава, че разглеждането на жалбата, депозирана в СРП, е от
компетентността на горестоящата прокуратура по отношение на тази, която е
прекратила наказателното производство.
Правната защита на
жалбоподателя в конкретния случай се осигурява тъкмо по реда на
вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на
прокуратурата. Този извод се формира по аргумент от по-силното основание по чл.
243, ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол
върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато те
не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за
прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват лица с право
на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата
прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка
на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят
съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат
инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради
конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ да
преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да
извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на
разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е
извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по
делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед
осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице.
При извода, че жалбоподателят няма качеството на пострадало лице, респ.
няма и правото да атакува постановлението на СРП, с което е прекратено
наказателното производство, съдът намира атакувания съдебен акт за
законосъобразен и като такъв ще следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното и на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението
на СРС от 04.12.2019г., постановено по НЧД № 18835/2019г., СРС, НК, 13 състав,
с което е оставена без разглеждане жалбата на Ю.К.Д. срещу постановление на СРП
от 29.07.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 15131/2018г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр.пр. № 25890/2018г. по
описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.