РЕШЕНИЕ
№ 1511
гр. Бургас, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120107358 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Р. К. Д. и М. Т. Д., двамата от
с. Н. П, Община П, против Й. И. К., от същото село, и А. Н. Г., от гр. Б, с която
претендират да бъде прието за установено, че, на основание давностно владение през
периода 01.01.1996-02.02.2024 год., ищците са легитимирани като собственици на
недвижим имот, представляващ част от стопански двор (овцеферма) в местността „В.
н“, землището на с. Н.П, Община П, и бъде признато по отношение ответника Й. И. К.,
че поради непълнота в КККР на селото реална част от 866 кв. м. от собствения на
ищците имот неправилно е заснет като част от собствения на този ответник поземлен
имот с идентификатор ..........; да бъде признато по отношение ответника А. Н. Г., че
поради непълнота в КККР на селото реална част от 783 кв. м. от собствения на ищците
имот неправилно е заснет като част от собствения на този ответник поземлен имот с
идентификатор ......
Началото на придобиваната давност е посочена от ищците с уточняващата
писмена молба от 02.02.2024 год.
Ищците са изложили следните фактически и правни твърдения: двамата са
закупили постройка – овчарско жилище, с кошара – овчарник, който е бил ограден и е
владян от ищците в това му състояние от 1994 год. досега; владението им не е било
смущавано, нито собствеността им е била оспорена; двамата са придобили кошарата с
1
овчарското жилище с 10-годишна придобивна давност през периода 07.09.1994-
08.09.2004 год., а терена, върху който са построени те, е придобит с недобросъвестно
давностно владение през периода 07.09.1994 год. (от влизане в сила на ЗДС) до
подаване на исковата молба по настоящото дело; в условие на евентуалност ищците се
позовават на давностно владение през периода от 2010 год. до настоящия момент;
владението им е спокойно, не е установено с насилие и по скрит начин, явно,
постоянно и непрекъснато; притежаваните от ищците обекти – кошара с овчарско
жилище, според КККР на с. Н. П, се намират в поземлени имоти с идентификатори
........ – собственост на Община П; в поземлен имот с идентификатор ........... –
собственост на първият ответник, и в поземлен имот с идентификатор ........ –
собственост на вторият ответник; според експертно заключение по гр. д. № 5198/2020
год. на БсРС, две кошари на ищците попадат в ПИ ...... и част в ПИ .........; според
експертно заключение по гр. д № 5423/2022 год. на БсРС, имотът на ищците е ограден
с паянтова ограда – плет, с площ от 1565 кв. м., и попада в ПИ и ......като към
измерената площ следва да се прибави и площта на източната кошара която не попада
в оградената част; процесният имот присъства и в двете ортофото карти в периодите
2010-2011 и 2016-2019 год. и границите му съвпадат с тези към настоящия момент; за
изработване на КККР е използвана грешна кадастрална основа – сгрешено КВС на
землището на село Н. П, в което не са отразени двете кошари и прилежащата
територия към тях, които образуват стопански двор по смисъла на чл. 27, ал. 6, ЗСПЗЗ
– тази територия е извън обхвата на КВС и следва да е отразена като бяло петно; по
реда на косвения съдебен контрол по гр. д. № 7252/2020 год. на БсРС, за ПИ с
идентификатор ...... е установено, че не е настъпило вещно-прехвърлително действие
на Нотариален акт за покупко-продажба №129, peг. № 2784, дело 98/2020 год. на
нотариус peг. № 464, тъй като имотът е продаден от несобственици; описаните факти и
непълнотата/грешката в КККР на селото обосновават правния интерес от предявения
иск.
С писмена молба от 13.12.2023 год. ищците са направили следните уточнения:
съществуващият спор за материално право не е обусловен от отказ на СГКК да състави
акт по чл. 53, ал. 3, ЗКИР, а е обективен факт и наличието му, когато е свързано с
твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, обуславя правния интерес от
предявяването на иска; разпоредбата на чл. 54, ал. 2, ЗКИР, не предвижда като
предварително условие за завеждане на този иск провеждането на административна
процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, нито
постановяването на отказ от администрацията; правният интерес от завеждането на
иска произтича от факта, че в КККР поземлен имот с идентификатор ........ е отразен
като собственост на ответника Й. К., а поземлен имот с идентификатор ....... – като
собственост на ответника А. Г.; грешката се състои в неправилното отразяване на
имота, собственост на доверителите ми – стопански двор с обща площ от 1649 кв. м., с
изградени в него кошари, ограден с паянтова ограда – плет, като разделен на две
части: част с площ от 866 кв. м. е неправилно е заснета в КККР като част от ПИ с
идентификатор ....... (в северозападната му част), записан като собственост на Й. И. К.;
2
част с площ от 783 кв. м. е неправилно заснета в КККР като част от ПИ с
идентификатор ............(в североизточната му част), записан като собственост на А. Н.
Г.; фактическото основание за изменение на КККР е придобиването на имота от
ищците чрез придобивна давност, като промяна в кадастъра може да се прави само
чрез иск по чл. 54, ал. 2, ЗКИР.
С писмени молби от 30.01. и 02.02.2024 год. ищците са пояснили исковата си
молба в следния смисъл: в КККР на селото имотът на ищците е записан като част от
ниви – земеделска земя, ПИ с идентификатор ...... и ПИ с идентификатор ...... от
началото на давностното владение имотът се е водил в КВС на селото като земеделска
земя – нива; ищците са купили овцеферма с овчарско жилище, част от постройките са
се намирали на процесиня терен, т. е. това са сгради и съоръжения на организация по §
12 и § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ; в КВС и КККР на село Н. П. имотът е записан като
земеделска земя, те са същите са сгрешени, а ищците не са участвали в приемането
им, тъй като са нямали правен интерес от това – към онзи момент не са били
придобили имота, поради което съдът следва, на основание чл. 17, ал. 2, ГПК, да се
произнесе досежно правилността на КВС и КККР на селото – дали процесният имот
правилно е записан като нива, или представлява стопански двор – урбанизирана
територия по чл. 2, ал. 3, чл. 26, ал. 6 и 11 ЗСПЗЗ, и ЗПИНМ (отм.); ищците са
придобили с давностно владение, считано от 01.01.1996 год. до настоящия момент,
част от имот – стопански двор, която част е с обща площ от 1649 кв. м., и изградени в
него кошари, ограден с паянтова ограда – плет; имотът от 1649 кв. м. им няма номер
по предходен план, той не е обособен по предходен план, а е реална част на имот
извън регулация.
Ищците са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си; молят за
присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ГПК всеки от двамата ответници е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил допустимостта и основателността на иска.
Ответникът А. Г. е изложил следните фактически и правни твърдения:
собственик е на поземлен имот с идентификатор ..., в местността „В. н“, землището с.
Н. П, Община П, съгласно титул за собственост - договор за делба; стопанисва и
владее имота за себе си от момента на придобиването му, поради което е легитимиран
като собственик чрез изрични и конклудентни действия – владее го за себе си,
включително чрез отдаването му под наем, а това изключва правата на ищците, които
не са собственици на имоти или на части от имоти, вкл. поради недобросъвестно
владение; ищците не са ограждали имота, не съществува ограда, а драки, които не
представляват ограда; ищците не са имали намерение за своене и не са
държали/владеели никога за себе си имотите – никога не е било налице намерение за
своене; ищците не са заявявали изрично или чрез конклудентни действия владение за
себе си; ищците нямат титул за собственост, те не са собственици на имот в посочения
поземлен имот; имота, който ищците твърдят, че са закупили чрез търг, не съществува
3
от много години, „кошарата-овчарско жилище“ е на съвсем различно място от имота
на ответника; ищците изобщо не твърдят своене или държане за себе си, затова липсва
съществен елемент за придобиване на собственост чрез недобросъвестно владение;
искът е недопустим, поради липса на правен интерес срещу ответника да се води иск
по ЗКИР, поради изложените факти – ищците не са собственици на имота му.
Ответникът Й. К. е изложил следните фактически и правни твърдения:
собственик е на поземлен имот с идентификатор в местността „В. н“ в землището с.
Н. П, Община П; титулът му за собственост е Нотариален акт за покупко-продажба №
129/27.05.2020 год., рег. № 2784, дело № 98/2020 год. на нотариус рег. № 464, като
ответникът стопанисва и владее имота за себе си от момента на закупуването му;
легитимирал се е като собственик пред ищците чрез изрични и конклудентни действия,
вкл. и чрез водените с ищците гр. д. №№ 5198/2020 год. и 7252/2020 год. на БсРС;
ищците не са собственици на имоти или на част от имоти, конкретизирани в исковата
молба; не е налице правно основание, в това число и недобросъвестно владение, въз
основа на което ищците са придобили имота; ищците не са владели за себе си части от
процесиите имоти; те не са ограждали имота; процесните площи нямат ограда, а
драки, които не представляват ограда; ако ищците докажат държане на имотите чрез
поставяне на вещи и животни, то държането им не е несмущавано, а напротив, с
действията и по гр. д. № 7252/2020 год. на БсРС; владеенето за себе си ответникът
доказва и чрез деклариране по чл. 69, ЗСПЗЗ пред ОСЗ – П; преди да придобие
процесния имот той е бил владян от праводателите на ответника, в т. ч. „Агротерра“
ЕООД, което е държало имота на праводателите, а не ищците; ищците не са имали
намерение за своене и не са държали/владеели никога за себе си имотите, не са
заявявали изрично или чрез конклудентни действия вдадение за себе си; имотът, който
ищците твърдят, че купили чрез търг, е овчарска кошара по Фактура 913/07.09.1994
год., която не съществува много години преди разрушаването на движимите вещи при
въвода; това овчарско жилище не е било в имотите, предмет на въвода – поземлени
имоти с идентификатори ........ ; ищците не са владели тези площи на овчарската
кошара, защото процесиите имоти са различни имоти от закупените с фактурата; не е
налице правно основание за твърдяното от ищците право, в т. ч. и недобросъвестно
владение; ответникът препраща към мотивите на съдебното решение по гр. д. №
5198/2010 год., в което предмет на делото е селскостопанската кошара, която попада в
процесния имот по настоящото дело, а това е аналогичен правен спор, касаещ имота,
който вече е решен, като ищците не са доказали собственост върху процесния имот;
ищците не доказват намерение за своене и държане/владеели за себе си на процесния
имот; ответникът се е легитимирал и изрично, и с конклудентни действия като
собственик на имота, извършвал е действия по отношение имота, в т. ч. е предявил
искове за преустановяване на неоснователните действия - по гр. д. № 7252/2020 год. на
БсРС, деклариране по чл. 69, ЗСПЗЗ пред ОСЗ – П; по гр. д. № 5198/2020 год. и
4
7252/2020 год. на БсРС, касаещи част от процесните имоти, ответникът е доказал, че
владее имота за себе си; ищците нямат титул за собственост, те не са собственици на
каквото и да било правно основание на реална част от поземления имот на ответника,
а това обуславя недопустимостта на иска.
Ответниците са ангажирали доказателства, молят за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 54,
ал. 2, ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1, ГПК. Видно от изложението в исковата молба и
уточняващите я молби, наведени са твърдения, че целият собствен на ищците имот не
е заснет като самостоятелен поземлен имот в КК на с. Ново Паничарево, а процесните
реални части са неправилно заснети към поземлените имоти на двамата ответници –
вж. мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 год. по тълк. д. №
8/2014 год на ОСГК на ВКС.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищците основават претенцията си на твърденията, че през 1994 год. са
закупили овцеферма с овчарско жилище и кошари в нея, попадащи извън регулация,
които понастоящем са разположени върху поземлени имоти с идентификатори .......,по
КККР на с. Н. П, Община П, като спорната част от придобития терен – общо 1649 кв.
м., попада върху последните два поземлени имота, отразени в КККР като собственост
на всеки от ответниците.
Според уточняващата си молба от 02.02.2024 год. ищците твърдят, че владеят
терена от 1649 кв. м. непрекъснато и несмущавано, начиная от 01.01.1996 год., като в
тяхна полза до момента е изтекла 10-годишна придобивна давност (недобросъвестно
владение по см. на чл. 79, ал. 1, ЗС); двете спорни части от придобития терен – 866 кв.
м. и 783 кв. м., са неправилно заснети като части от поземлени имоти с
идентификатори......... и ........
В подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали показанията на сина си Т.
Д., който твърди, че през 1993 год. родителите му закупили от ликвидационния съвет
на ТКЗС терен с площ от около 3-4 дка в местността „О“, с разположени в него кошара
и кокошкарник, като теренът бил ограден с драки и дървени колове (пръти); ищците
живеели във фургон на същото място и ползвали имота непрекъснато и несмущавано
от 1993-94 год. досега.
Легитимацията си на собственик на процесната реална част от поземлен имот с
идентификатор .......ответникът Й. К. основава на договора за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 129/27.05.2020 год., т. I, н. д. № 98/2020 год. на нотариус
рег. № 464. Продавачи по този договор са четири физически лица, чието право на
5
собственост е основано на земеделска реституция – Решение № 7/24.07.1998 год. на
ПК – Приморско. С Решение № 260845/10.06.2020 год. по гр. д. № 7252/2020 год. на
БсОС, влязло в законна сила, при извършен косвен съдебен контрол е прието, че
решението на административния орган по поземлена собственост е нищожно, поради
цитираният договор не е породил вещно-правно действие, тъй като продавачите не са
били собственици на продаваните имоти.
Ответникът А. Г. основава легитимацията си на собственик на поземлен имот с
идентификатор ....... на договор за доброволна делба, сключен на 13.01.2000 год., с
нотариално заверени подписи на съделителите.
Ответниците са ангажирали показанията на двама свидетели, без родство със
страните. Свид. З. К., продавач по договора по Нотариален акт № 120/2020 год., сочи,
че преди сключването му ищецът М. Д. и синът му Т. са поискали от нея да им продаде
нивите на дядо й, където била разположена овчарската им къшла; ищците никога не са
й казвали, че владеят имота за себе си.
Свид. С. С. сочи, че през 2013-14 год. е работел за Й. К. и знае имота му, който
тогава представлявал празен и неограден терен, а на разстояние от около 50 м. от него
били разположени две къшли.
По делото е изслушано и прието експертно заключение, неоспорено от
страните; в него са отразени местоположението на процесните две реални части от
поземлените имоти – 878 кв. м. и 778 кв. м., попадащи в местността „В. н, която е
разположена на запад спрямо самостоятелната местност „О. ю“ – вж. Приложения
№№ 1 и 3 към заключението. В устното пояснение на заключението си вещото лице
сочи, че според орто-фото снимката от м. август 2004 год., в процесната реална част от
поземлените имоти е попадала само една кошара, а теренът е бил достроен и заграден
по-късно, през периода 2004-2010 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения положителен установителен иск за неоснователен. Нормата на чл. 54, ал. 2,
ЗКИР предвижда като условие за поправяне на грешки, допуснати в основните данни
по кадастралната карта и кадастралните регистри, при наличие на спор за материално
право – решаването му от съда. Предмет на настоящото дело е спорът между страните
за реалната част от 866 кв. м., неправилно заснета като част от собствения на
ответника Й. К. поземлен имот с идентификатор ...... и за реалната част от 783 кв. м.,
неправилно заснета като част от собствения на ответника А. Г. поземлен имот с
идентификатор ...... Ищците носят тежестта за провеждане на главно и пълно
доказване на релевантните за спора факти – своята материално-правна легитимация
като собственици на спорните реални части от двата поземлени имота, придобити на
годно правно основание, и погрешното нанасяне на тези спорни части в кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Ново Паничарево към момента на одобряването
6
им, която грешка в картата се състои във включването на спорните реални части към
площта на всеки от двата поземлени имота на ответниците (8-2016-ОСГК на ВКС). В
настоящия казус не са представени доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че ищците са придобили правото на собственост върху двете реални части от
землището на с. Н. П. на избраното правно основание – 10-годишно недобросъвестно
владение. По делото липсват писмени данни, легитимиращи ищците като купувачи на
овцефермата, както и данни за продавача, за датата на сделката, за предаването на
фактическата власт (с цел установяване началото на владението на купувачите) и за
вида на продадените имоти – земя, сгради или земя и сгради. Доказателства за тези
факти ищците са ангажирали само чрез показанията на свид. Т. Д.. Съдът счита, че не
следва да кредитира твърденията на този свидетел, предвид близката му родствена
връзка с ищците, чийто син е той, и явната му заинтересованост от постановяване на
решение в полза на родителите му (чл. 172, ГПК). Делото не съдържа други
доказателства за установена от ищците фактическа власт върху двете реални части от
поземлените имоти, продължила непрекъснато, явно, несмущавано и несъмнено за
период от 10 год., поради което не са доказани предпоставките за придобиване на
правото на собственост по давност (вж. Решение № 18/24.03.2021 год. по гр. д. №
418/2020 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК).
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че показанията на свидетеля Д. са
свързани с имот, който родителите му владеели в местността „О“, а не в съседната й
местност „В. н“. Видно от приетото експертно заключение, процесните реални части
от двата поземлени имота се намират в местността „В. н, поради което показанията на
посочения свидетел са свързани с имот с различно местонахождение, в друга
местност, която, според вещото лице, не е подместност на „В. н“. На второ място,
показанията на свидетеля Д. за съществуваща ограда на терена през 1993 год. са в
крайно противоречие с приетото експертно заключение, основано на снимков
материал, според който теренът е бил заграден едва след 2004 год. В тази му част
заключението сочи на неоснователност и на твърдението на ищците в писмената им
уточняваща молба от 30.01.2024 год., че имотът е закупен ограден.
Съдът приема, че срещу твърденията на ищците за изтекла придобивна
давност е проведено и насрещно непълно доказване – с показанията на свид. С. С
който твърди, че е посещавал граничещите един с друг имоти на Й. К. и на А. Г.;
работел е в района през периода 2013-2014 год. и не е виждал в имота на Й. да има
фургон и кокошкарник. Насрещното доказване се основава и на показанията на свид.
К., която твърди, че преди м. май 2020 год. М. Д. е поискал от нея да му продаде
имота, придобит от нея по наследство от дядо й, в който имот се намирала къшлата на
ищеца. С това си изявление през 2020 год. или по-рано ищецът е манифестирал волята
си, че не счита имота за свой, тъй като е желаел придобиване на собствеността му чрез
сделка със собственика Златка К., поради което не е налице един от елементите към
7
недобросъвестното владение – то да е несъмнено.
Като пояснение в изложението си съдът следва да направи и следното
допълнение: материално-правата легитимация на ответника Й. К. като приобретател на
поземлен имот с идентификатор...., на основание договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт № 129/2020 год. на нотариус рег. № 464, е отречена с
влязлото в законна сила решение по гр. д. № 7252/2020 год. на БсРС. С този съдебен
акт е установена липсата на вещно-правно действие на договора, тъй като продавачите
по него не са легитимирани като собственици, поради нищожността на титула им за
собственост – Решение № 7/24.07.1998 год. на административния орган по поземлена
собственост. Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания казус ищците не
могат да се ползват от възможността за придобиване на реалната част от поземлен
имот с идентификатор 52129.102.1 чрез давностно владение, съгл. чл. 5, ал. 2,
ЗВСОНИ. Тази норма намира приложение по отношение земеделски имот, подлежащ
на възстановяване по ЗСПЗЗ, по отношение който реституционната процедура е
приключила и е постановен краен акт, влязъл в сила. Тези предпоставки не са налице в
разглежданото дело, тъй като установената по реда на косвения съдебен контрол
нищожност на решението на ПК – Приморско сочи, че липсва валиден акт, постановен
в реституционното производство, с който е индивидуализиран възстановеният
земеделски имот. Нищожността на акта не може да бъде санирана и има действие по
отношение на всички участници в административното производство. При липсата на
такъв валиден акт, не може да започне да тече и давностно владение в полза на трето
за реституционната преписка лице – в този смисъл са Решение № 205/16.05.2012 год.
по гр. д. № 219/2011 год. на I ГО на ВКС и Решение № 246/06.03.2012 год. по гр. д. №
1200/2010 год. на II ГО на ВКС, двете постановени по чл. 290, ГПК.
Правно ирелевантно за иска, с който е сезиран съдът, е обстоятелството за
липсата на легитимация на ответника Й. К. като приобретател на спорната реална част
от поземления имот, на основание договора за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 129/2020 год. на нотариус рег. № 464. Липсата на вещно-правно
действие, установено с влязлото в законна сила решение по гр. д. № 7252/2020 год. на
БсРС, не може да ползва ищците, които следва да установят в своя полза
придобиването правото на собственост върху същата част на годно правно основание.
Ищците Р. и М. Д.и не са въвели друго правно основание, извън давностното
владение, за придобиване правото на собственост върху процесните реални части от
двата поземлени имота, поради което претенцията им е недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
Неоснователността на иска налага в полза на ответника Й. К. да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в размер от 1000 лева –адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).
8
В полза на адв. И. К. следва да бъде присъдено възнаграждение от 400 лева, в
качеството му на представител на ответника А. Г., на основание чл. 38, ал. 3 във вр. с
ал. 1, т. 2, ЗА, платимо от двамата ищци.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 54, ал. 2, ЗКИР на Р. К. Д., ЕГН
**********, и М. Т. Д., ЕГН **********, двамата с адрес с. Н. П, Община П, ул. „“ № ,
против Й. И. К., ЕГН **********, с адрес с. Н. П, Община П, ул. „“ № , за приемане за
установено, че, на основание давностно владение през периода 01.01.1996-02.02.2024
год., ищците са легитимирани като собственици на недвижим имот, представляващ
стопански двор (оградена овцеферма с кошари) в местността „В. н“ в землището на с.
Н. П, Община П, като поради непълнота в КККР на с. Н. П, Община П, реална част с
площ от 866 кв. м. от собствения на ищците недвижим имот неправилно е заснета като
част от собствения на ответника Й. И. К. поземлен имот с идентификатор ........
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 54, ал. 2, ЗКИР на Р. К. Д., ЕГН
**********, и М. Т. Д., ЕГН **********, двамата с адрес с. Н. П, Община П, ул. „Д.м“
№ , против А. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж. к. , бл. , вх. , за приемане за
установено, че, на основание давностно владение през периода 01.01.1996-02.02.2024
год., ищците са легитимирани като собственици на недвижим имот, представляващ
стопански двор (оградена овцеферма с кошари) в местността „В. н“, землището на с. Н.
П, Община П, като поради непълнота в КККР на с. Н. П, Община П, реална част с
площ от 783 кв. м. от собствения на ищците недвижим имот неправилно е заснета като
част от собствения на ответника А. Н. Г. поземлен имот с идентификатор........
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН **********1, и М. Т. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес с. Н.П, Община П, ул. „“ № , на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на Й.
И. К., ЕГН **********, с адрес с. Н. П, Община П, ул. „, деловодни разноски в размер
от 1000 лева.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН **********1, и М. Т. Д., ЕГН **********, двамата с
адрес с. Н. П, Община П, ул. „“ № , на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, ЗА, да заплатят на
адв. И. Р. К., АК – Бс, с адрес гр. Б, ул. „“ № , вх. , ет. , адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лева.
УКАЗВА правото на страните за отбелязване на настоящото решение в
Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.
9
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10