О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
...........
гр.Варна 16. 02. 2010 г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – в закрито
съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ
като разгледа
ТЪРГ. ДЕЛО № 307 по описа на
ВОС за 2009г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по заведена искова молба от „ЛИП БЛЕД”ООД-С, Б, ул. „Р ц”
№ , чрез адв. Д Иот САК, с посочен съдебен адрес в гр. С бул. „Х Б” № , ет.”,
ап. срещу „Лип-Лес България”ЕООД-гр.Варна, район „А, ж.к. „Ю п з”, пл. 67, ЕИК
*********, представлявана от Душан Турк, като са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правни основания чл.327, ал. 1 от ТЗ и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
След
запознаване с материалите по делото, както и на уточняващата молба с вх. №
4655/2010г. се прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на
предявените искове и счита
следното :
Сочи се първоначално
в исковата молба, че страните са
подписали Договор № 4/2007г., по силата на който ищецът е следвало да продаде и
достави на ответника външни врати и прозорци на обща стойност 650 000
лева, които ищeцът доставил.
Твърди се че ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на стоката в
общ размер на 169 643,86 Евро, като са изброени изрично фактурите, по
които са извършвани конкретни доставки. Навежда се също, че сроковете за
плащане по конкретните фактури са 120 или 75 дни, като съобразно договорката
досежно лихвите, продавачът /ищец/ си е запазил правото да начисли законни
наказателни лихви, съгласно правото на Република Словения. Сочи се че законните
лихви за забава, изчислени съобразно Закона за законния наказателен лихвен
процент на Република Словения са в общ размер на 26 192,39 Евро.
С уточняваща
молба от 09.07.2009г. ищецът сочи, че вместо посочената главна претенция
всъщност предявява 15 нови претенции, като представените фактури са извън
предмета и срока на договор № 4/17.07.2007г., а с в рамките на трайни търговски
отношения
С допълнителна
искова молба, депозирана на 12.10.2009г. ищецът прави искане за изменение на
предявената претенция с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ с размер цена
169 643,25 Евро, като навежда ново материално основание, а именно, че
дължимата сума е натрупана вследствие на необслужването на задълженията по
трайни търговски отношения.
В същата
допълнителна искова молба се сочи, че ”
... основание на исковете са представените фактури, които материализират
сключени между страните договори за доставка на стоки и машини....”
От явно
непрецизният изказ на така направеното уточнение не става ясно дали ищецът желае
да измени иска, посочвайки ново материално основание /един неформален договор,
във връзка с който са издадени процесните фактури/, без промяна на петитума / в
т.ч. и размера на претенцията/ или предявявя 15 нови претенции, като всяка от
тях има за правно основание неформален договор за доставка на стоки или машини,
което се потвърждава и от използваните от ищеца формулировки – „искове” и „договори”.
По тези съображения
с определение № 226/27.01.2010, съдът остави без движение производството по
делото, като даде възможност на ищеца да уточни :
1/ Дали
твърди, че между страните съществува един
договор / макар и неформален/ в рамките на който са извършвани цитираните
доставки на стоки или всяка фактура е отделно правоотношение. В случай, че се
твърди наличието на един договор, следва да се посочи цената на претенцията в
български лева и кои фактури са издадени в рамките на неговото изпълнение.
2/ В случай,
че не се твърди наличието на един договор и всяка доставка е отделно
правоотношение, следва да се посочи цена на иска в български лева, по всяка от
новоуточнените претенции.
С уточняваща
молба с вх. № 4655/2010г. ищецът изрично е посочил че предявява вместо искът по
първоначалната искова молба петнадесет нови претенции, като всяка от тях е с
материално основание неформален договор да доставка на стоки, за което са
представени съответните фактури.
От така
направеното уточнение става ясно, че по същество ищецът предявява 15 нови
претенции, като всяка от тях има за
правно основание неформален договор за доставка на стоки или машини, което се
потвърждава и от използваните от ищеца формулировки – „искове” и „договори”. Същите
са уточнени по основание и размери от т. 3.1.1 до т. 3.1.15 в уточняващата
молба.
При така
изложената фактология съдът счита, че предприетото изменение на исковете е
недопустимо, поради обстоятелството, че нормата на чл. 214, ал. 1 от ГПК
позволява изменение на основанието на иска, но не и едновременно изменение на
основанието и петтитума. В случая е налице искане за замяна на първоначално
предявения иск основан на претенция по изпълнение на Договор № 4/2007г., с 15
нови претенции, всяка, от които е с различен размер от първоначалната и с
различно фактическо основание – отделен неформален договор, доказван с
конкретна фактура.
Подобно
изменение не би могло да се приеме и с оглед защитата на ответника, доколкото
очевидно липсва съответствие между първоначално предявената претенция и
уточнените 15 нови главни иска, които са с различно основание, но и различни
размери. Съпоставянето между цената на първоначано предявения главен иск и
сборът от цените на новопредявените главни претенции е несъстоятелно, доколкото
липсва правно понятие като „обща цена на исковете”.
Друг въпрос е
че с оглед спецификите на особеното производство по търговски спорове, идеята
на законодателя, вложена в нормата на чл. 372, ал. 2 сл. от ГПК е да се даде
възможност на ищеца да измени първоначалния иск, като си гарантира по-пълна
защита на правата в рамките на вече повдигнатия правен спор, но не и тотално да се замени спорното право,
като вместо първоначалната претенция, уточнена с конкретно основание и петитум
/ в т.ч. и цена/ се внесат няколко нови иска, с различни основания и цени.
С оглед
направените уточнения от процесуалният представител на ищеца, не може да се
приеме, че същият желае да измени иска си, чрез въвеждането например на ново
евентуално основание, доколкото е изразена изрична воля за десезиране на съда с
първоначалния главен иск и въвеждане на 15 нови претенции. Доколкото в т. 2 от
уточняващата молба изрично е посочено предявяването с допълнителната искова
молба на 15 обективно съединени искове на обща сума от 383 022 лева,
настоящият състав счита, че следва да се прекрати производството относно
тях, доколкото с допълнителната искова
молба не могат да се предявяват нови претенции, различни по основание и петитум
от първоначално въведеното спорно право, а ищецът изрично е уточнил нежеланието
си съдът да се произнася по първоначалната главна претенция.
Така
предявените и уточнени нови искови претенции следва да се докладват за
образуването им в отделно производство, след влизане на прекратителното определение
в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 374,
ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 307/2009г.
на ВОС, В ЧАСТТА НА предявените с допълнителна молба нови 15 искови претенции, с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и основани на неформални договори за
доставка на стоки и машини, уточнени по основание и размери от т. 3.1.1 до т.
3.1.15 в уточняващата молба с вх. № 4655/2010г., доколкото претендираното от
ищеца „изменение на иска”, съставлява предявяването на 15 нови претенции,
различни по основание и петитум от първоначалната, КАТО същите следва да се докладват за
образуването и разглеждането им в отделно производство.
Определението
в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС, в
едноседмичен срок от узнаването от страните.
След влизане
на прекратителното определение в сила делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по останалите първоначално предявени и
новоуточнени искови претенции.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :