№ 334
гр. в., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200743 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ц. В. А.
, ЕГН: **********, с адрес: гр. в., ул. „Ц.А.П.“, № 16 и съдебен адрес гр.в., ул.
„Ц.А. II“ № №3, офис 211, против Наказателно постановление №
27/02.06.2025г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.257, ал.2, вр. с чл.108,
ал.4 от ЗГ/Закон за горите/ , във вр. с чл. 52, ал.1,т.1 от Наредба №8/2011г. за
сечите в горите „глоба“ в размер 1000 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява се,
представлява се от договорен защитник. По същество се моли Съда да отмени
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Релевират се
съображения за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на процесното НП. Изтъкват се доводи за липса на описание на
вмененото на жалб. административно нарушение. Посочва се, че е налице
неясно формулиране на същото, като било налице разминаване в посочените
за нарушени правноматериални норми в АУАН и НП. Изтъква се, че е налице
неправилно съотнасяне на материалноправната към санкционната норма.
Претендира се адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната страна моли Съда да
потвърди издаденото наказателно постановление. Навеждат се доводи за
обоснованост и законосъобразност на същото.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното:
На 09.01.2025 г. свид. К. Т. – горски инспектор в РДГ-Берковица, след
като се запознал с констатациите на негови колеги във вр. с извършена
проверка относно издадено позволително за сеч № 0787868 от 12.09.2024г.
1
издадено от жалбоподателя възприел извод за извършено административно
нарушение и съставил АУАН на жалб. А., който му бил предявен срещу
подпис. Според така съставения АУАН, жалбоподателят издал процесното
позволително за сеч за имот с идентификатор 17422.310.207 в отдел 36,
подотдел „ж“ в землището на с Градец, обл.в., като не се съобразил с
утвърдената горскостопанска програма/ГСП/ утвърдена със Заповед № ГСП-
53/14.02.2024г. издадена от зам. Директора на РДГ-Берковица, като за
въпросния имот била предвидена сеч за 34м3 дървесина, а с позволителното за
сеч се разрешавало ползването на 77пл.м3 дървесина. В АУЯАН било
отразено, че жалб. А. нарушил чл. 257, ал.2, предлож.трето, във вр. с чл. 108,
ал.1, т.4 от ЗГ във вр. с чл. 52, ал.1,т.1 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, като в обстоятелствената част на същото се съдържа съвсем
различна правна квалификация на деянието – чл. 257, ал.2, във вр. с чл. 108,
ал.4, във вр. с чл. 52, ал.1,т.1 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства-
материалите съдържащи се в АНП, както и от показанията на свидетеля Т.,
съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани
като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показанията му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил
изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН като липсва описание на твърдяното
за извършено административно нарушение. При описание на същото АНО е
посочил за нарушена разпоредбата на чл. 257, ал.2 във вр. с чл. 108, ал.4 от ЗГ,
като последната материалноправна норма е несъотносима към настоящият
казус. Според същата се допуска изключение от общите правила за
провеждане на сечите в горите, въз основа на издадено позволително за сеч,
като регламентира изключителните случаи за провеждане им. Въз основа на
приложения по делото доказателствен материал обаче, съдебният състав не
счита, че поведението на жалбоподателя А. би могло да намери изражение
именно в тази хипотеза на закона.
В конкретният случай следва да се има предвид, че за да предизвика
целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, следва да съдържат
2
определените в закона задължителни реквизити. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното
постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая
административнонаказващият орган е издал процесното НП, въпреки че
отразеното в същото административнонаказателно обвинение е неясно,
неточно и несъотносимо към извършеното деяние от страна на
жалбоподателя. Издаването на процесното НП неминуемо е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и до
преклудиране на възможността същото да разбере за какво точно по вид
нарушение е привлечено към отговорност, така че адекватно да организира и
упражни правото си на защита. След като в процесното НП липсва коректно
посочване на нарушените материалноправни норми, то според Съда е
допуснатото нарушение от категорията на съществените, което е довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, което пък от своя страна
винаги води до отмяна на НП.
Процесуалните пропуски на санкционния орган са съществени - те са от
естество обективно да засегнат правото на защита на привлеченото към
административна отговорност лице и същевременно да препятстват съдебната
проверка за доказаност на административното обвинение, чийто предмет
следва да е правомерно очертан. Извеждането на предполагаемата воля на
органа не е дължимо от съда, извън компетентността на който е допълването,
изясняването и отстраняването на непълноти в реализиращия отговорността
акт.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 27/02.06.2025г. на Директора на РДГ - Берковица, с
което на жалбоподателя Ц. В. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. в., ул.
„Ц.А.П.“, № 16 и съдебен адрес гр.в., ул. „Ц.А. II“ № №3, офис 211 е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.2, вр. с чл.108, ал.4 от
ЗГ/Закон за горите/ , във вр. с чл. 52, ал.1,т.1 от Наредба №8/2011г. за сечите в
горите „глоба“ в размер 1000 лв.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Съдът осъжда РДГ-Берковица да
заплати сумата от 400.00 /четиристотин/ лв. на Ц. В. А. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. в., ул. „Ц.А.П.“, № 16 и съдебен адрес гр.в., ул. „Ц.А. II“ № №3,
офис 211 представляваща направени разноски за адвокат, предвид
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред в.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
3
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
4