МОТИВИ на Присъда № 150/14.12.2020
г.,
постановена по НОХД № 355/2020
г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП
е предявила обвинение, против подс. Х.Ж.Ж., за престъпление по чл. 255, ал. 1
от НК.
Пред настоящата инстанция, подсъдимият се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото
е доказано от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия, за извършеното
деянието да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание по чл. 78а НК.
По делото е приет
за разглеждане граждански иск от министерството на финансите, чрез надлежно
упълномощен представител гл. юрк. Е., срещу подс. Х.Ж.Ж. в размер на 6964,37
лв. в едно със законовата лихва, считано от датата на деянието, до
окончателното изплащане на сумата. В съдебно
заседание искат се поддържа.
Подсъдимият, при съкратеното съдебно следствие, по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказанието при условията
на чл. 78а НК. Поддържа, че са налице условията на чл. 255, ал. 4 от НК,
предвид извършеното от подсъдимия плащане на установените задължения като
главница и лихви и с оглед добрите характеристични данни, направеното
признание, относително неголемия размер на вредите, настоява за минимален
размер на глобата, който конкретизира на 1000 лв. Относно гражданския иск, моли
същият да се остави без уважение като неоснователен, поради извършеното плащане
на задълженията, предмет на иска. Подсъдимият в личната си защита и последна
дума изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено наказание
„глоба” в минимален размер.
Съдът намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр.
с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:
През ****г. и *****г. подс. Х.Ж.Ж. си набавял парични
средства, като продавал на клиенти различни стоки – козметика, чанти, дрехи,
парфюми, очила и др. срещу заплащане. Сключването на сделките се осъществявало
чрез връзка по телефона и чрез интернет, като доставките на поръчаните стоки до
клиентите се осъществявало чрез куриерски дружества ЕКОНТ и СПИДИ, а
заплащането от страна на купувача се извършвало с наложен платеж на куриера -
при получаване на стоката от купувача, след което паричните суми, заплатени от
купувачите се изплащали от куриерските дружества на подс. Ж.. С цел да задържи
за себе си повече парични средства, той решил да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС, като решил да не се регистрира по ЗДДС
и да не подава месечна декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1
от ЗДДС и придружаващите ги дневници за продажби, който се изискват по силата
на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС. Осъществяваната от подсъдимия дейност била търговска
по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и подс. Ж. бил търговец по
смисъла на Търговския закон. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията от ****г.),
всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнала този оборот, да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Подс. Ж. достигнал този праг през м. **********г.,
като до *****.****г. реализирал приходи в размер на 108610,64 лв. По този начин
направил необходимия оборот, визиран в ЗДДС и следвало да подаде заявление за
задължителна регистрация по ЗДДС до 14.01.*****г., което той не направил. По
този начин същият избегнал възможността органите по приходите в РБ да установят
и определят данъчни задължения, които подсъдимият следвало да заплати за
осъществяваната търговска дейност. През м. **********г. подс. Ж. извършил
продажби на стоки на различни крайни купувачи чрез куриерски дружества СПИДИ и
ЕКОНТ на обща стойност 41786,20 лева, които средства получил от куриерските
дружества СПИДИ и ЕКОНТ. Сумата от 41768,20 лева, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, включвала 20% ДДС в размер на 6964,37 лева, който бил събран от подс. Ж..
ДДС следвало да бъде внесен в държавния бюджет по реда на ЗДДС. Съгласно ЗДДС, подс.
Ж. следвало до *****.*****г. да депозира в гр. Ямбол, в НАП – Бургас, бюро Ямбол
декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и дневник за
продажбите, който се изисква по силата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, като посочи в
декларацията и дневниците, че през м. **********г. е извършил продажба на стоки
на крайни клиенти на обща стойност 41786,20 лева, за които следва да внесе ДДС
в бюджета на Р България в размер на 6964,37 лева. С цел да избегне
установяването и заплащането на този размер ДДС, през м. **********г., подс. Ж.
не подал декларация, която се изисква по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС и
дневник за продажбите, който се изисква по силата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС –
че през м. **********г. е извършил продажба на стоки на крайни клиенти на обща
стойност 41786,20 лева, за които следва да внесе ДДС в бюджета на Р България в
размер на 6964,37 лева. По този начин същият е избегнал установяването и
плащането на данъчно задължение в размер на 6964,37 лева.
От заключението по назначената експертиза е видно, че подс.
Ж. към м. **********г. е реализирал изискуемия за регистрация по ЗДДС приход,
следвало е през м. януари *****г. да се регистрира по ЗДДС, през м. **********г.
е реализирал приход в размер на 41786,20 лева, от които ДДС в размер на
6964,37, които е следвало да декларира през м. **********г. Данъчното
задължение е в големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, тъй като
надхвърля 3000 лева.
Видно от приетите по делото вносни бележки, подс. Ж. е
внесъл в бюджета по сметна на ТД на НАП Ямбол данъчното си задължение от
6964,37 лв., заедно със законовата лихва от *****.*****г до *******г. (изчислена
чрез калкулатор НАП) – сума от 2629,37
лева.
Подсъдимият Х.Ж.Ж. е роден на *** ***, б., б.г., не
работи, н., ЕГН **********.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27
от НПК. След съвкупен анализ на
доказателствената съвкупност, съдът намери, че самопризнанието на подс. Х.Ж. се
подкрепя изцяло от всички събрани на делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Всички те са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на извършване на
престъплението предмет на обвинението. Те напълно подкрепят и осигуряват доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички
обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се
отнасят до времето, мястото, средството и механизма на извършване на двете
деяния.
Признанието е направено доброволно, отразява
действителната воля на подсъдимия и кореспондира с доказателствени материали
събрани по предвидения в НПК ред. Те в съвкупност са в достатъчен обем за да се
приемат за безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства на деянието.
Така също, от приетите по делото като писмени
доказателства вносни бележки, подс. Ж. е внесъл в бюджета по сметна на ТД на
НАП Ямбол 6964,37 лв. и 2629,37 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани по делото доказателства по безспорен
и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Х.Ж.Ж. е осъществил от обективна и
субективна състава на престъплението по
чл. 255, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, като през м. **********г. в гр.
Ямбол, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери
– 6964,37 лева ДДС за м. **********г., дължим по ЗДДС, като не е подал
декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и дневник за
продажбите, който се изисква по силата на чл. 125, ал. З от ЗДДС – че през м. **********г.
е извършил продажба на стоки на крайни клиенти на обща стойност 41786,20 лева,
за които следва да внесе ДДС в бюджета на Р България в размер на 6964,37 лева,
като до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, необявеното данъчно задължение, заедно с лихвите е
внесено в бюджета.
От обективна страна
по несъмнен начин се установи, че подсъдимият е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в размер на 6964,37 лева – ДДС за м. **********г.,
които е следвало да внесе в бюджета на Р България. Същият, през м. **********г. е извършил
продажба на стоки на крайни клиенти на обща стойност 41786,20 лв., ерго – бил носител на задължението за плащане на данъци за придобити доходи от
източници в Р България. В настоящия казус в качеството си на данъчно задължено
лице, подсъдимият е следвало, но не е подал декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал.
1 от ЗДДС и дневник за продажбите, който се изисква по силата на чл. 125, ал. 3
от ЗДДС. По този начин подсъдимият е
избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 6964,37 лева. Размерът на данъчното задължение надхвърля 3000 лв., т.е. по аргумент от
разпоредбата на чл. 93, т. 14 НК задълженията следва да се определят като
данъци в големи размери.
Видно от приетите по делото вносни бележки, подс. Ж. е
внесъл в бюджета по сметна на ТД на НАП Ямбол данъчното си задължение от
6964,37 лв., заедно със законовата лихва от *****.*****г до *******г.
(изчислена чрез калкулатор НАП) – сума
от 2629,37 лева.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК. Той, като пълнолетно вменяемо лице по време на извършване на деянието е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият логично е съзнавал, че е данъчно задължено
лице и че с неподаване на процесната декларация, ще избегне плащането
на конкретното данъчно задължение, надхвърлящо 3000 лв., но е целял именно това.
Ето защо ЯОС призна за виновен подс. Х.Ж. в извършване
на престъпление по чл. 255, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1,
т. 1 от НК.
Причини за
извършеното престъпление са неправилното отношение на подсъдимия към данъчните
задължения, произтичащи от разпоредбите на ЗДДС и незачитане на установения в
държавата правов ред. Като мотив за извършеното престъпление съдът прие
желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът съобрази обстоятелството, че до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е
внесено в бюджета, заедно с лихвите, поради което приложи по-благоприятната
разпоредба на чл. 255, ал. 4, предл. 2 от НК. Тази норма предвижда за престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК наказание
лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. В тази
връзка и съобразявайки, че подсъдимият е н. и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV, глава 8 от НК, както и че причинените
от престъплението имуществени вреди са напълно възстановени, съдът приложи разпоредбата
на чл. 78а от НК. Предвид добрите характеристични данни на подсъдимия,
възрастта му, образоваността му и краткия период за който същият е избегнал
внасяне на данъчното си задължение, настоящият състав наложи минимално по
размер наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
ЯОС намира, че това наказание е
достатъчно, за да се повлияе поправително и превъзпитателно на подс. Ж. към
спазване на законите, да му се въздейства предупредително и възпиращо пред
извършване на други право нарушения, а така също и да се постигане генералната
превенция.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният граждански
иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 84 от НПК. В конкретния случай
ощетен от деянието на подсъдимия е фискът, тъй като е избегнато плащането
на данъчни задължения по ЗДДС. По делото обаче са ангажирани доказателства, че
до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият е
внесъл в държавния бюджет по сметна на ТД на НАП Ямбол дължимите данъчни
задължения и лихвите върху тях – 6964,37 лв., заедно със законовата лихва от *****.*****г до *******г.
– сума от 2629,37 лева. Поради
това съдът намери приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за неоснователен и като такъв, го отхвърли изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, в съответствие с чл. 189, ал.
3 от НПК, в тежест на подсъдимия се присъдиха и направените по делото разноски за
възнаграждение на ВЛ – в размер на 549 лв. в приход на Републиканския бюджет по
сметка на ОД на МВР – Ямбол.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: