Решение по дело №35/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-200 от 22.01.2024 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, София, против Решение № 156 от 01.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 165 от 2023 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от АПИ – София, с който на „Стера Транс БГ“ ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от същия нормативен акт е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. и такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133.00 лв.

Нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, се изразява в следното:

На 24.02.2021 г. е установено извършено нарушение с ППС влекач Волво ФМ 4х2, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, бр. оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой от 5 оси, обща допустима техническа маса на състава 40 000. Нарушението е извършено в община Севлиево на посочен пътен участък, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за това ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като същото е без маршрутна пътна карта или валидна тол декларация за преминаването. Собственик на превозното средство е дружеството – адресат на ЕФ. За нарушението на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2 500.00 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от същия нормативен акт. В ЕФ изрично е посочено и това, че независимо от налагането на тази санкция, дружеството дължи и заплащането на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното превозно средство, в размер на 133.00 лв. Освен това то може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на фиша заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750.00 лв. и в този случай фишът ще бъде анулиран.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че при издаването на ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната на този акт без обсъждането на спора относно наличието на нарушение и индивидуализирането на санкцията и то се изразява в неспазване на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН. С промяната на ЗДвП от 2018 г. и създаването на нова разпоредба – чл. 189ж от същия нормативен акт бе създадена възможност за установяване на някои видове нарушения по опростена процедура, основана на установяване и заснемане от електронната система за събирането на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП – чрез издаване на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Началото на производството по издаването на фиша се поставя със заснемане на извършеното нарушение чрез електронна система, което заменя съставянето на АУАН и има същото правно значение – дава начало на административно-наказателното производство. Електронното изявление, обективирано върху хартиен или друг носител, създадено чрез тази система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС, съставлява регламентираният в закона електронен фиш, който е аналог на НП. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното АНП се прекратява еко не е издадено НП в 6-месечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване и приключване на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност /АНО/ се прилага тази обща такава. В случая нарушението е извършено на 24.08.2021 г., на която дата е и установено чрез заснемането му с АТСС, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 г. – след изтичането на този срок, поради което съдът е счел, че издаването на ЕФ е било вече преклудирано посредством изтичането на този краен срок. По тази причина и отменя същия.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Касаторът намира, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими за електронните фишове, доколкото те са относими към АУАН и издаването на НП, а ЕФ не е нито едно от двете. Нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлият в сила ЕФ за влязло в сила НП, като това приравняване е единствено по отношение на правните му последици. След установяването и заснемането на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателното преследване от 4 години и 6 месеца, във вр. с нормата на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Изтъкват се и съображения относно самото нарушение и неговата установеност, които обаче Районният съд не е обсъждал, въпреки че те са били изложени и пред него, т.к. е счел че установеното процесуално нарушение е достатъчно за произнасяне на крайния съдебен акт в насока отмяна на процесния ЕФ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. И., която поддържа жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на страната.

Ответната страна се представлява от адв. В. Н., който оспорва жалбата и моли за присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

ЕФ е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в приложимия закон.

От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е извършено и установено чрез АТСС на 24.02.2021 г., издаден е ЕФ на 03.02.2023 г., изпратен на 30.03.2023 г. и връчен на 20.04.2023 г., които факти са правилно установени от първоинстанционният съд.

По отношение давността за установяване на нарушението и налагане на санкцията за него не са налице специални правила, поради което правилно РСС е приложил общото такова по чл. 34 от ЗАНН. Не е налице нито правна, нито житейска логика едно деяние, чието преследване е регламентирано със специални правила именно с цел бързо протичане на процедурата, установяване на нарушението, дееца и вината му и налагането на санкция, да не бъде обвързано с такива срокове, още повече, че те важат за всички видове противоправни деяния, като НК урежда сроковете за престъпленията, а ЗАНН – за административните нарушения, каквото се явява и процесното деяние. Тъй като е налице норма в ЗАНН, която изрично урежда срокове за установяване на административното нарушение и за налагане на наказание, то няма причина по този повод да се прилагат правилата на НК по въпроса, относими за престъпленията, които са деяния с по-висока степен на обществена опасност, за които, логично, сроковете са и по-големи. Цитираното от касатора ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1 от 2013 г. не касае въпроса за тези срокове, а вида на техническото средство, с което се установява съответния тип нарушение, като, освен това, и нормата по отношение на която то е произнесено – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е била изменена още през 2015 година и е претърпяла още две промени, но те не касаят правният спор. Останалата цитирана съдебна практика не е задължителна, т.к. това е практика на различни равни по степен съдилища, а освен това тя не се споделя от всички останали съдилища в Република България. Налице е съдебна практика в обратния смисъл, вкл. на АС – Габрово, с която е в унисон оспореният първоинстанционен съдебен акт: Решение № 45 от 14.01.2025 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 156/2023 г.; Решение № 29 от 10.01.2025 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 191/2024 г. и др.

В заключение настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС – Севлиево, които на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не счита за необходимо да преповтаря. Като е отменил по изложените съображения процесният ЕФ, първоинстанционният съд е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, адв. В. Н., за присъждане на деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите са на стойност 650.00 лв., договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложен Договор от 24.01.2024 г. Касаторът е направил възражение за прекомерност и моли в случай, че жалбата му не бъде уважена, възнаграждението да се определи и присъди в минимален размер. С оглед размера на наложената санкция и вида и спецификата на спора съдът не намира така договорения и изплатен размер на адвокатското възнаграждение за прекомерен. Минималните размери не са задължителни за договаряне, те са само ориентир, но не и ангажимент за адвоката и съда да се уговори и присъди именно такъв във всеки един случай.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Съдебно решение № 156 от 01.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 165 от 2023 година на РС – Севлиево, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от АПИ – София, с който на „Стера Транс БГ“ ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от същия нормативен акт е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. и такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133.00 лв.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура – София да изплати на „Стера Транс БГ“ ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, деловодни разноски в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв. адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.