№ 273
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20211100515069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. Б. Р., чрез адв. Д. – особен
представител, уточнена с молба с вх. № 11688/28.02.2022г., срещу решение №
20163462/27.07.2021г., постановено по гр.дело № 31777/2019г. по описа на СРС, 167-и
състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Т.С.” ЕАД иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за признаване
на установено че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 5 303.20 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. в имот с аб. № 346667, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *******,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.01.2017г. по ч.гр.д. № 61818/2016г. по описа на СРС, 167-и
състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част. Намира, че предвид липсата на сключен писмен договор,
ответникът не бил обвързан от валидна облигация по договор за доставка на топлинна
енергия. Не бил обвързан и от ОУ на търтовеца, тъй като ответникът не ги приел
изрично – позовава се на чл. 16 ЗЗД. Оспорва и размера на задължението за топлинна
1
енергия – изравняването намира, че било израз на монополна измама. Моли за отмяна
на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала
писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че същата е
неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище
по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 052, том IV, рег.№ 12383, дело № 619 от 2002г. се установява, че на 08.11.2002г.
ответникът В. Б. Р. придобил правото на собственост върху процесния апартамент №
35, находящ се в гр. София, ж.к. ******* село“ бл. ******* Последното обстоятелство
не се оспорва от ответника в нито един етап от развитието на производството по
делото.
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици от гр.
София, ж.к. „******* от 25.10.2001г. за избор на ФДР, договор от 12.11.2001г.,
сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к. *******
извлечение от сметка, съобщения към фактури и неоспорените заключения на
изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът В.
Б. Р., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 35,
2
находящ се в гр. София, ж.к. ******* село“ бл. ******* през процесния период бил
потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответникът В. Б. Р., като собственик на топлоснабдения имот, бил
обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната
до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т.С.” ЕАД
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото
в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се установява
количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на
СТЕ и приема за установено по делото, че процесният имот бил обслужван от две
абонатни станции за два кръга – долен и горен, с общ топломер. Същият бил отчитан
по електронен път всеки месец, на първо число, в 0.00 часа, посредством т.нар.
терминал. От отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното
дружество били приспаднати технологичните разходи, а разликата се разпределяла
между всички потребители за отопление на имоти и за сградна инсталация и за БГВ.
През процесния период в имота на ответника имало 6 бр. отоплителни тела с
монтирани ИРРО с дистанционен отчет. В заключението си вещото лице-топлотелник
надлежно посочило отчетените стойностти на ИРРО.
През процесния период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
била изчислена по формулата в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната
отопляема кубатура – 291 куб.м, съгласно акт за разпределение на кубатурата,
представен на вещото лице. Към изчислената стойност по формулата била прибавена
ТЕ за отоплителни тела, надхвърлили инсталираната топлинна мощност, като в
заключението си вещото лице-топлотехник надлежно онагледило изчислените от ФДР
3
проценти.
Вещото лице-топлотехник установило, че през процесния период не била
начислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били
демонтирани още през 1997г.
В процесния имот били монтирани и узаконени два броя водомери за топла
вода. Отчетите от 25.04.2015г. и от 16.04.2016г. били подписани от потребител и
същите отчетени стойности фигурирали и в изравнителните сметки. В заключението си
вещото лице онагледило същите. За периода 2015г./2016г. отчетеният разход бил
коригиран спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция.
Вещото лице-топлотехник счита, че изчисленията, извършени от ФДР
съответствали на действащата нормативна уредба.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за процесния период са
отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени
задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер
са съобразени изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период,
както следва: от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. - 28.26 лева за доплащане от абоната и от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. - 42.43 лева за доплащане от абоната. Съгласно
заключението на СТЕ, за процесния период към начислената сума за периода по
фактури в размер на 5 232.51 лева, от изравняване следва да се прибави сумата 70.69
лева. Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване на горните суми за
изравняване цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща
стойност 5 303.20 лева за целия процесен период от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.
При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по
делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на
изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията
по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия,
за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Съгласно заключението на ССчЕ задълженията на абоната за горния процесен
период възлизали на обща стойност 5 343.26 лева. При проверката си вещото лице
установило, че никаква част от задължения на абоната за исковия период не била
погасена.
4
Настоящият съдебен състав с оглед принципа за невлошаване положението на
жалбоподателя намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 297 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на
въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата
инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с
която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че
защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради
което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК,
вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 106.06 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника В. Б. Р..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20163462/27.07.2021г., постановено по гр.дело №
31777/2019г. по описа на СРС, 167-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. Б. Р.,
ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 5 303.20 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. в имот с аб. № 346667, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *******,
ведно със законната лихва от 31.10.2016г. до окончателното изплащане, за което
вземане по ч.гр.д. № 61818/2016г. по описа на СРС на 23.01.2017г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Б. Р., ЕГН **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 297 лева – разноски във въззивното производство
за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, В. Б. Р., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 106.06 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси******* *******.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6