РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Карлово, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асима К. ВА.ова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101077 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
55 и сл.от ЗЗД.
Ищецът - А. И. Д. твърди, че на ***г. сключил с ответното дружество
договор за паричен заем № ***, по силата на който са му предоставени в
собственост заемни средства в размер на 600.00 лева, при фиксиран годишен
процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.16%.
Съгласно т.3 от процесния Договор, кредитополучателят дължи
„Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 332.64лв.“ Твърди, че е усвоил изцяло заемният
ресурс, но не дължи плащания за процесната еднократна такса на следните
правни основания - счита уговорката в т.3 от Договора за нищожна, като
неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или
избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане
на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок
1
от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок, заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена
заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да
плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Еднократната такса е във фиксиран размер - 332.64 лв. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Поради и което счита, че клаузата има неравноправен характер
по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Клаузата предвиждаща, че заемателя дължи
еднократна такса в размер на 332.64 лева в договора противоречи на добрите
търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба е в пряко противоречие и с
добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Този извод се формира от естеството на договора за кредит (потребителски с
по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно
разглеждане на документи.
2
Защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от К. на РБ и е една от основните защитни
политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската
защита имат характера на императивни и специални такива. Специалните
основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са
въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за
предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно
положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и
специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.
Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител
да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо
предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатьчна
финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му
информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ
аналитичен вид.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на клаузата от договора за паричен заем №*** от ***г., сключен с „К.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, обективирана в т.3 „Условия на заема“, предвиждаща
заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 332.64 лева, като противоречащи на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира разноски по делото, в това число на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400.00 лв. в полза на адвокат С. К.
Н., ЕГН **********, представляваща за адвокатско възнаграждение,
определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за безплатна защита за настоящото производство.
Ответникът относно процесуалната допустимост на исковата претенция
намира, че към настоящия момент исковата претенция е процесуално
недопустима, с оглед на нейната нередовност. Допълнително становище би
могъл да представи едва след отстраняване на нередовностите. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Твърди, че за да иска
3
обявяване нищожността на клауза, уреждаща такса по процесния договор, то
ищецът следва да докаже, че я е заплатил. Твърди, че не е направено плащане
на такава такса. Тя не е претендирана от ищеца. В тази връзка моли да
задължите ищеца да представи доказателства за заплащането на процесната
такса. Когато се твърди, че нещо е договорено между страните не означава
непременно, че е търсено от страна на кредитора. В настоящия случай такава
такса не е изисквана от страна на дружеството.
В ХОДА НА ДЕЛОТО, на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал
изменение в предявения иск, като същия се счита за предявен като
осъдителен със следния петитум, а именно: ищецът МОЛИ съда, да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да върне на ищеца сумата в
размер на 332.64 лева, представляваща получена без основание от ответника
по сключен договор за паричен заем № *** от ***г. и обективирана в т.3
„Условия по заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на
332.64 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения договор за паричен заем № *** от ***г.,
сключен между „К.Т.“ ЕООД, в качеството си на заемодател и А. И. Д., в
качеството си на заемател, на ищеца му са предоставени в собственост заемни
средства в размер на 600.00 лева, при фиксиран годишен процент на заема
10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при
годишен процент на разходите по заема 10.16%. погасителните вноски са 8
броя в размер от по 161.00 лева и при обща сума за връщане с включени
разноски в размер на 1288.00 лева. Съгласно т.3 от процесния Договор,
кредитополучателят дължи Еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем в размер на 332.64лв.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
4
съдът прави средните изводи от правна страна:
В случая спорът касае връщане на сумата в размер на 332.64 лева,
представляваща получена без основание от ответника, по сключен договор за
паричен заем № *** от ***г. и обективирана в т.3 „Условия по заема“,
доколкото посочената норма е противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
Ответникът в заявеното по делото становище изрично твърди, че не е
направил признание на иска относно дължимостта на сумата, както и че
процесната такса не е изискана от страна на дружеството.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи факта на извършено плащане към ответника на търсената сума. В
тежест на ответника е да установи наличието на основание за претендиране на
сумата, както и че договора е действителен.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем в размер на 332.64 лева е заплатена от ищеца. Така, въпреки указаната и
разпределена с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не можа да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е платил, а ответника да
е получил процесната сума. По делото не са събрани нито писмени
доказателства, нито СТЕ, от които безспорно да се установи, че въз основа на
сключения Договор за паричен заем № *** от ***г., ищецът е заплатил
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем в размер на 332.64 лева. Това обуславя извод за неоснователност на
претенцията, поради което и същата следва да бъде отхвърлена, без да е
необходимо съдът да разглежда основанията за нищожност на т.3 от
процесния договор, доколкото не се доказа плащането на процесната такса.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, но
претенция за такива не е направена, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо
от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, иск от А. И.
Д. от гр. Б., ул. „В.“ № 7 с ЕГН ********** срещу „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ****, Ж.К. М., ул. „А.А.“ ***,
представлявано от М. И.а-управител, за заплащане на сумата в размер на
332.64 лева, представляваща получена без основание от ответника по сключен
договор за паричен заем № *** от ***г. и обективирана в т.3 „Условия по
заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 332.64 лева,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално
- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6