№ 925
гр. Добрич, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20223230100536 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ***, град С., ***, с която против З.
В. П. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., област Д., ул. „***” **, са предявени
по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК искове за установяване на вземанията,
за които в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ***, град С., Община
„С.”, район „Л.”, ул. „***” № **, е издадена заповед № 1574 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
29.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2670/2018г. по описа на Районен съд - Добрич, и
които са прехвърлени в полза на ищеца на 15.02.20**г. с подписано
Приложение № 1 на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.20**г. Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
произтичащи от Договор за потребителски кредит с № ********** от
08.08.20**г., сключен между банката и З. В. П., а именно:
- 1 069,70 лв. - главница по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2018г. до окончателното й изплащане;
- 144,33 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до
1
16.02.2018г.;
- 61,43 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената главница
в размер на законната лихва за периода от 15.12.2017г. до 14.06.2018г.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил писмен
отговор. В съдебно заседание не изразява становище.
Исковете са предявени след успешно проведено производство по чл.
417 от ГПК и връчена заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
срока, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК, след указание на
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Основават се на следните обстоятелства: на 08.08.20**г. е сключен
Договор за потребителски кредит с № ********** /Договора/ между “Ти Би
Ай Банк” ЕАД и З. В. П., при действие на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, съдържащ съгласие на кредитополучателя, че е
запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит,
които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с
подписване на последните от страна на кредитополучателя. Кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична
сума в размер на 1 224,52 лв., представляваща главница /общ размер на
кредита/, която сума включва 1 000,00 лв. чиста стойност на кредита и 131,20
лв. еднократна такса за оценка на риска /описана в чл. 7 от Договора/, която
се прихваща от отпуснатата в заем главница, както и две застраховки с обща
застрахователна премия в размер на 93,32 лв. /описана в чл. 7 от Договора/,
които се прихващат от отпуснатата в заем главница. Кредиторът е превел
чистата стойност по лична банкова сметка на кредитополучателя.
Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична
сума с включен годишен процент на разходите, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1 416,24 лв. Съгласно чл. 9
от Договора, за отпуснатата сума се дължи възнаградителна лихва с годишен
лихвен процент от 24,04 %. Или договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 191,72 лв. В случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от
Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва,
начислена върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл. 11.2 от
Договора е инкорпориран погасителният план към него, съгласно който
2
първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 15.10.2017г., а
последната е 15.11.2018г. Видно от извлечението от счетоводните книги на
Банката, приложено по ч.гр.д. № 2670/2018г. на Pайонен съд - Добрич, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, ответникът не е възстановил на
кредитора следните суми, а именно: главница в размер на 1 069,70 лв.,
договорна лихва в размер на 144,33 лв., дължима за периода от 15.12.2017г.
до 16.02.2018г., лихва за просрочие /обезщетение за забава/ в размер на 61,43
лв., дължима за периода от 15.12.2017г. до 14.06.2018г. До датата на подаване
на настоящата исковата молба в съда, дължимите суми не са заплатени.
На 15.02.20**г. е подписано Приложение № 1 на осн. чл. 1.3 от
сключения на 31.08.20**г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит с № ********** от
08.08.20**г., сключен между Банката и З. В. П., е прехвърлено в полза на
АСВ, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 15.02.20**г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Към
исковата молба ищецът представя заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с изх. № УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021г. и моли съда да връчи същото на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Счита, че тъй като към
исковата молба е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от
ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК от
приобретател на вземанията по силата на извършена цесия след издаване на
заповедта за изпълнение.
3
Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
против ответника.
Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ГПК: 1. Ответникът, след като препис от исковата молба му е връчен
по реда на чл. 46 от ГПК, не е представил в срок отговор на исковата молба,
2. ответникът не е се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани
последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. исковете
вероятно са основателни, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноските: в заповедното
производство в размер на 75,51 лева (25,51 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение); в исковото производство в размер на
224,49 лева (124,49 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че З.
В. П. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., област Д., ул. „***” **, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ***, град С., ***, следните суми, за
които е издадена заповед № 1574 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.06.2018г. по ч.гр.д.№ 2670/2018г.
по описа на Районен съд - Добрич, и които са прехвърлени в полза на ищеца
на 15.02.20**г. с подписано Приложение № 1 на осн. чл. 1.3 от сключения на
31.08.20**г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски
4
кредит с № ********** от 08.08.20**г., сключен между банката и З. В. П., а
именно:
- 1 069,70 лв. - главница по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2018г. до окончателното й изплащане;
- 144,33 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.02.2018г.;
- 61,43 лв. - обезщетение за забавено плащане на просрочената главница
в размер на законната лихва за периода от 15.12.2017г. до 14.06.2018г.
ОСЪЖДА З. В. П. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., област Д., ул.
„***” **, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ***, град С.,
***, разноските в заповедното производство в размер на 75 лева (25,51 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение) и разноските в
исковото производство в размер на 224,49 лева (124,49 лева държавна такса и
100 лева юрисконсултско възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5