Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 1 21.01.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
на седми
януари 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Станка Чавдарова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер
1912 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2214 от 19.09.2019г., постановено по гр. дело №
3634/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена ОД МВР – Бургас да
заплати на В.Я.А. сума в размер от 1 433, 60 лева, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 224, 22 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на
положения от него нощен труд за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното
плащане. С цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от В.Я.А. против ОД
МВР – Бургас да му плати трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г. за разлика от общо 224, 22 часа до
предявения размер от 225 часа.
Против постановеното решение
в частта, в която искът на В.А. е удовлетворен и ответната страна е осъдена да
заплати претендираното допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд и да заплати законната лихва върху тази сума е депозирана
въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от
Директора на ОД на МВР - Бургас, с която се претендира да бъде отменено
постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция като
неоснователна и недоказана. В жалбата се посочва, че е неоснователна
претенцията на ищеца по делото положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на
работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,
143, а по отношение организацията на работната заплата и полагане на нощния
труд приложение следва да намерят правилата на действалите към процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Посочва се, че в тези наредби липсва
текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, за
разлика от действала до преди тях Наредба № 8121з – 407/19.08.2014г., която е
предвиждала приложение на въпросния коефициент. В жалбата се посочва, че
съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1, а не е както по КТ и по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7
часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Посочва се, че целта на
коефициента 1, 143 е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато работи 7 часа да получава възнаграждение за 8 часа дневен
труд и в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от КТ. В жалбата се посочва, че съображенията за приложимост
на специалния ред спрямо общия такъв не са били споделени от първата инстанция,
като Районен съд – Бургас е приел, че липсата на изрична норма в нормативната
уредба, действала през процесния период не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преобразуване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефициент 1, 143 и отчитането и
заплащането му като извънреден, а представлява празнота в уредбата относно реда
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурството,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната страна не изпраща представител и не взима конкретно становище по
основателността на жалбата. Не отправя искане за събиране на нови доказателства
пред настоящата инстанция.
Ответната страна по
въззивната жалба – В.Я.А. не депозира по делото писмен отговор и не взима
конкретно становище по основателността на жалбата. Не се отправят искания за събиране
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба – В.А. не изпраща представител. По делото е
депозирано становище от процесуалния представител на въззиваемия, в което се
излагат съображения по основателността на въззивната жалба. Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен
съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск от В.Я.А., със
съдебен адрес – гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир“ 2А, офис 318 – адвокат Васил
Ставрев против Областна Дирекция на МВР – гр. Бургас, с който се претендира да
бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума в размер от 1 350
лева, дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225 часа за целия
процесен период от 01.04.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1350 лева от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По делото не се спори, че
ищецът в производството – В.Я.А. е държавен служител към ОД МВР – Бургас и от 01.04.2016г.
до 31.12.2018г. е полагал труд при 12 – часови работни смени на длъжността „младши инспектор“ в структурата на ОД на МВР
– Бургас, като за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза от 15.08.2019г., от неоспореното заключение на която се установява,
че за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г. ищецът В.Я.А. е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, а в същия период от време съгласно
представените протоколи за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа
за ищеца са отчетени 1 568 отработени часове нощен труд. Установява се и
обстоятелството, че ищецът е положил за процесния период от време общо 1 568
отработени часове нощен труд, а преизчислен в дневен труд с коефициент 1, 143,
нощният труд от 1 568 часа става 1 792, 22 часа, тоест – разликата
между преизчисления и отчетен по протоколи положен нощен труд възлиза на 224,
22 часа и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 224,
22 часа възлиза на 1 433, 67 лева, като вещото лице в своето заключение
изрично посочва, че разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,
143 и отчетения по протоколи нощен труд
не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
В съдебно заседание ищецът
чрез своя процесуален представител е направил изменение на претенцията като я е
увеличил от сума в размер на 1 350 лева на сума в размер от 1 433, 60 лева
и съдът е приел така направеното изменение.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения
иск, като е изложил мотиви, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата следва да намери субсидиарно приложение, предвид наличието на
законова празнота. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, издадена по
приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното
отчитане на работното време за при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът е посочил в своето
решение, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би поставила служителите на МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение заплащането
на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и на духа на
закона.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от
посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка се констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира
следното:
На
основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители се състои от основно месечно възнаграждение, допълнителни
възнаграждения, едно от които е за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на
тримесечие – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време от
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187,
ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР.
Единственото
възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008г., отм. ДВ, бр. 88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това
съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Тъй
като в жалбата липсват други оплаквания
във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд, съдът
намира, че атакуваното решение следва да
бъде потвърдено с горните мотиви.
По
разноските:
Ответната
страна по въззивната жалба – В.Я.А. не е отправил искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция, поради което и съдът намира, че не следва
да се произнася по отношение на разноските пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2214 от 19.09.2019г., постановено по гр. дело №
3634/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.