Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Русе, 29.06.2018 г.

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

 

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА  търг. дело  № 181 по описа за 2017 год. за да се произнесе, съобрази следното:

               Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

                 Постъпила е искова молба от „Макс“ ООД гр. Русе, ЕИК ********* против Й.М.Й.  с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.  Вземането е основано на запис на заповед  от 23.02.2015 г. за сумата от 52 000лв с издател Й.М.Й.  в полза на „Макс“ ООД гр. Русе, падежът на което задължение е настъпил на 30.05.2015 г. и което до настоящият момент не е изпълнено. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането му по отношение на ответника в размер на 40 000 лева, представляващи частично неизплатена сума по процесната запис на заповед от 23.02.2015 г., ведно  със законната лихва, считано от датата на образуване на заповедното производство до окончателното й  изплащане, както и направените съдебни разноски.

      Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор, в който са развити доводи за неоснователност на заявената претенция като се твърди, че ценната книга е подписана при оказани принуда и заплаха.

       На  ищеца е връчен препис от отговора с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок ищецът  е депозирал становище по отговора на исковата молба, като моли  съда да задължи ответната страна да конкретизира възраженията си с оглед наведените разсъждения за наличие на каузално правоотнишение между тях, свързано със записа на заповед.

        Препис от становището на ищеца е връчен на ответника, който в указания срок е депозирал допълнителен отговор. В същият изрично заявява, че не дължи на ищеца на никакво правоотношение претендираната сума. Като конкретна причина за подписването на записа на заповед посочва оказан му психически натиск и заплахи към него и неговите родител от страна на представляващия дружеството ищец.

       С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

    Съдът като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна връзка, приема за установено следното от фактическа страна:

    По делото е представена запис на заповед, подписана на  23.02.2015 г. в гр. Русе с издател  Й.М.Й. ***, с която последният се е задължил безусловно и без протест да  плати на или на заповедта на „Макс“ ЕООД гр. Русе сумата 52 000 лева. Ценната книга е предявена на датата, на която е издадена. Няма извършено отбелязване за плащане върху записа на заповед.

                   Поради неиздължаването на сумата по записа на заповед, ищецът „Макс“ ЕООД гр. Русе  на 28.03.2017 г. е депозирал пред РРС заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК частично за сумата от 40 000 лв. На 30.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1827/17 г. на РРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Й.М.Й. *** за  търсената сума от   40 000 лева, ведно със законната  лихва върху главницата, считано от  28.03.2017 г. до изплащане на дълга, както и направените разноски - 800.00 лв. държавна такса и 500,00лв. адвокатско възнаграждение. Срещу Й. е било образувано изпълнително дело № 20178320400499/2017 г. на ЧСИ, рег. № ***на КЧСИ.  На 04.05.2017 г.  е постъпило възражение от длъжника на основание чл.414, ал.1 ГПК, за което дружеството е получило съобщение на 09.05.2017 г. В указания едномесечен срок – на 19.05.2017 г. е предявен настоящия иск, с който се претендира съдът да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането на „Макс“ ЕООД гр. Русе  по отношение на Й.М.Й. *** в размер на 40 000 лева, представляващи частично неизплатена сума по  запис на заповед  от 23.02.2015 г., издадена за сумата от 50 000 лв,  ведно със законната лихва, считано от  28.03.2017 г. – датата на образуване на заповедното производство до окончателното й  изплащане, както и направените съдебно разноски.

               В съдебно заседание  на 20.03.2018 г. процесуалният представител на ответната страна навежда доводи за това, че записът на заповед е свързан с облигационни отношения, свързани с отчетническата отговорност на доверителя му при ответника. Сочи, че ответникът /бивш работодател/ е казал на доверителя му Й., че е установил липси на пари и материали в дружеството, свързани с неговата дейност, които липси смята, че са породени от дейността на Й.,  които след като ги е оценил на 52 000 лв, го е уволнил дисциплинарно. Едновременно с това го е принудил да подпише запис на заповед за същата сума, както и му прехвърли апартамента си в гр. Русе. Видно от нотариален акт № 159 от 25.02.2015 г., том I, рег. № 1664, дело № 107 от 2015 г. на нотариус Р.П., рег. № 217 на НК  такава сделка е осъществена два дни по-късно след издаването на записа на заповед.

               Във връзка с действията на страните и твърдяните от тях последици от осъществяваната отчетническа дейност на ответника и установени липси в резултат на тези взаимоотношения, по делото  са представени съдържащи се в Преписка вх. № 33/16 РП Тутракан и Преписка вх. № 2353/2015 г. РП Русе материали – жалба от Й.М.Й. *** до директора на ОДМВР Русе, съдържаща сигнал за осъществена спрямо него принуда при подписването на процесния запис на заповед; Постановление от 19.02.2016 г. на РП Тутракан, съдържаща отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на преписка с вх. № 33/2016 г. на РП Тутракан на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК; Обяснение от Н.И.М. /майка на ответника/ относно обстоятелствата, при които е извършено прехвърлянето на апартамента и отправени заплахи към семейството й; Обяснение от Д.А. Г. /управител нае „Макс“ ЕООД гр. Русе/ относно развилите се взаимоотношения между тях, свързани с признанието на Й. за неотчетени суми, присвоени от него, и последващо прехвърляне на апартамента му на фирмата заради  това задължение; Обяснения от Й.М.Й., дадени на 21.05.2015 г. и  01.04.2015 г. пред разследващите органи; Собственоръчно написана декларация  за получени суми от клиенти на дружеството за доставена стока, срещу фактури в брой с касова бележка в размер на 52 000 лв, която не е издължена във фирмата.

                 Разпитана в съдебно заседание св. Н.И.М. заявява, че тя и съпругът й са имали право да обитават жилището, което синът й е прехвърлил на фирмата, но след отправени заплахи към сина й и среща с управителя на „Макс“ ЕООД Д.Г., където и семейството й  било заплашено с мутри и оставане без дом на улицата, подписали пред нотариус отказ от правото си на ползване.

                Наличието на трудови правоотношения се установява от представения трудов договор от 27.01.2010 г. Видно от същия, на ответника Й.М.Й. му е било възложено да изпълнява  в ищцовото дружество „Макс“ ЕООД гр. Русе длъжността „Продавач разносна търговия“. Представена е и длъжностна характеристика. В същата като задължение е включено и отговорността относно поверените му парични средства и събираемостта на задълженията на клиентите, с които работи.

    При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

     Искът е допустим, изпълнени са изискванията на чл.422 и чл.415 ГПК. Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.

                Въпросът за предмета на доказване и за тежестта на доказване при искове за вземания по запис на заповед, когато се правят възражения свързани с каузалното правоотношение, какъвто е настоящият случай, е разгледан в Решение № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г., II т. о., ТК: „Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора.

В настоящия случай ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата 52 000 лева, която сума се е задължил безусловно да заплати. Не се спори, че подписът в записа на заповед е положен от ответника.  Записът на заповед съдържа всички необходими реквизити и е валиден като ценна книга.

По делото се прави възражение от ответника за нищожност на каузалното правоотношение във връзка с което е подписан записа на заповед, като се твърди осъществена принуда и заплаха. Страните спорят какво е било основанието да се издаде записа на заповед. Процесуалният представител на ответното дружество поддържа тезата за абстрактност на сделката, което не се покрива с даденото обяснение от собственика на фирмата  Д.А. Г., дадено на  20.04.2015 г. пред разследващите органи, където последният заявява: „На въпроса, а къде са парите, ми отговори, ами не съм ги отчел, присвоих ги. Помолих Й. да спре на следващата отбивка и тогава помолих Й. да попълни запис на заповед и да опише какво е направил на празен лист.“ Наличието на същото каузално правоотношение се установява и от изявленията на ответната страна -  както в съдебно заседание, така и чрез представените писмени доказателства – обяснения, дадени пред разследващите органи.  По делото е представена и собственоръчно написана декларация от Й.М.Й., чието авторство не е оспорено, видно от която  същият декларира, че като служител на „Макс“ ЕООД гр. Русе „съм получил суми от клиенти за доставена стока, срещу фактура в брой с касова бележка в размер на 52 000 лв, които съм задържал и не съм отчел във фирмата. Декларирам, че до 30.05.2015 г. ще се издължа  на фирмата.“

Доказателства за счетоводно  установени липси няма представени.

 Спорният момент се свежда до това, така установените чрез обяснения и признания факти относно наличието на неотчетени парични средства могат ли да бъдат ценени без наличие на писмени доказателства за това – резултат от извършена ревизия счетоводни записвания и др., в каквато насока са наведени доводи от ответната страна.

Отговорът на този въпрос се съдържа в Решение № 235 от 04.07.2011 г., постановено по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК, което макар и с измененията на ГПК да няма задължителен характер, следва да бъде съобразено, и  с което  се приема, че извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява  и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Следва да се добави също, че макар и да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност /неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или  те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната. Още повече, че в настоящия случай признанието на неизгодни за ответната страна обстоятелства, а именно – наличието на липси на стойност 52 000 лв не е еднократно. Освен в   саморъчно подписаната декларация, изявления в тази насока се съдържат и в обясненията, дадени пред разследващите органи в хода на извършваната от тях проверка, както и в  показания на св. М., дадени в съдебно заседание. Липсата на подписани от ответника  счетоводни документи за задължаване с процесната сума, както и на резултат от извършена ревизия в ответното дружество не могат да имат решаващо значение за пренебрегване на каузалното правоотношение. Ето защо от признанието, в съвкупност със свидетелските показания и дадените от страните показания пред разследващите органи, се достига до извода, че ответникът е материално отговорно лице, което има липси към 23.02.2015 г. в размер на 52 000 лв и за тези липси носи отговорност спрямо работодателя. За същите е поето задължение за изплащане, като е подписана и запис на заповед.

      Съдът намира за недоказани наведените от ответната страна възражения за осъществена заплаха и принуда конкретно при подписването на ценната книга.  Не е налице нито едно доказателство освен твърдението на ответника за това, че преди, по повод или при подписване на записа на заповед спрямо него е била осъществена заплаха или принуда. Видно от събраните по делото доказателства, може да се наведе  извод за вероятното им  осъществяване при последващото прехвърляне на недвижимия имот на ответника Й.М.Й. и отказа от правото на ползване върху същия имот от страна на неговите родители и търсене на парични средства от тях, които действия са се осъществили след подписването на записа на заповед. Записът на заповед е подписан на 23.02.2015 г., а нотариалната сделка е на 25.02.2015 г. Видно от разпита на св. М., която заявява „Й. каза, че е прехвърлил жилището и трябва да отидем да подпишем ред нотариуса, че сме съгласни с прехвърлянето на жилището, за да не ни безпокои повече Добомир“, очевидно и тези действия са станали след  датата на издаване на записа на заповед.

              С оглед на изложеното  така предявения  иск за  установяване дължимостта на сумата от 40 000 лв, ведно със законната лихва, считано от  28.03.2017 г. – датата на образуване на заповедното производство до окончателното й  изплащане, се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

              Искът за установяване на вземането на ”Макс» ЕООД гр. Русе за  сумата от   1300,00 лв, представляваща направени съдебни разноски за  държавна такса в размер на 800.00 лв. и 500,00лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1827/2017 г. по описа на РРС  - заповедно производство, срещу Й.М.Й. ***, съдът намира за недопустим.  Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410, респективно чл. 417 ГПК. Направените разноски в заповедното производство са извън предмета на този иск.  Поради това искът за съществуването на вземането  по тях следва да се остави  без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

              С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 513,00 лв.  съгласно представената справка по чл. 80 ГПК.

                Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И:

 

                  ПРИЗНАВА съществуването на вземането на „Макс“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Ген. Скобелев“ № 52, вх.6, ет.1, ап.1 по отношение на Й.М.Й., ЕГН: ********** ***,  произтичащо от Запис на заповед от 23.02.2015 г. за сумата от 40 000,00 лв, ведно ведно със законната  лихва върху главницата, считано от  28.03.2017 г. до изплащане на дълга, които суми са обективирани в Заповед № 1069/30.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ, визиран в чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1827/2017 г. по описа на РРС.

                    ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която се претендира да се признае съществуването на вземане на „Макс“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Ген. Скобелев“ № 52, вх.6, ет.1, ап.1 по отношение на Й.М.Й., ЕГН: ********** *** за сумата от  1 300,00  лв , от които  800,00 лв – направени съдебни разноски за държавна такса и  500,00 лв  адвокатско възнаграждение - по ч.гр.д. № 1069/2017 г. по описа на РРС  като недопустимо.

                      ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на „Макс“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Ген. Скобелев“ № 52, вх.6, ет.1, ап.1 сумата от 2 513,00 лв - направени по делото  разноски пред РОС.

 

Решението подлежи на обжалване пред  Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: