Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001,05.01.2021г.,
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение,в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело №76 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание: чл. 288 ал.12 от КЗ
/отм./.
Производството по делото е образувано по исковата
молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Гр. София, ул."Граф Игнатиев“ № 2 ,представляван
заедно от Изпълнителните Директори Б М и С С против М.Х.Б.,ЕГН-**********,***,в
която се твърди,че Фонда ,на основание чл.288, ал.1,т.2, б. „а" от Кодекса
за застраховане (отм.),изплатил по щета № 210132/13.06.201Зг., обезщетение за
неимуществени вреди размер на 61 342,63лв. на С Й В от гр.Пазарджик, пострадал като пътник в л.а „"
с рег.№,при ПТП настъпило на . на юп.+м на пътя от гр.П за гр.П.
Твърди се,че виновния водач М.Х.Б. управлявал
лек автомобил „ с per.№ ,без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" или „Зелена карта". Съгласно писмо от НББАЗ
регистрационият номер № на МПС с марка „",
модел „", не е валиден британски номер и за автомобила на виновния водач
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност".
В исковата молба са изложени обстоятелства около
инцидента и претърпените от пострадалия пътник -С.Й.В., увреждания.Твърди се,че същият
се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени на основание чл.288 от Кодекса за застраховането (отм.) .УС на ГФ
взел решение да бъде отказано определянето и изплащането на обезщетение.
С.Й.В.
инициирал съдебно производство по гр.д.№ 16929/2013г. по описа на СГС и
в.гр.д.1659/2015 по описа на САС за претърпените от него неимуществени вреди
във връзка с процесното ПТП,по което ответникът по настоящото дело участвал
като трето лице-помагач на страната на Фонда.
Въз основа на постановено решение по гр.д №16929/2013г. по описа на СГС и в.гр.д.№1659/2015
по описа на САС ищецът се снабдил с изпълнителен лист,образувал изпълнително
дело и отправил покани до ищеца за доброволно изпълнение.
На 06.04.2015г. Гаранционен фонд изплатил сума общо в размер на 22609,60лв., формирана
по следния начин - 20 000лв. главница, 2609,60лв. законна лихва.
На 17.08.2015г. Гаранционен фонд изплатил сума общо в размер на 33298.47в., формирана
по следния начин - 22 000лв. главница, 8159,17лв. законна лихва, разноски в
размер на 3139,30лв.
На 21.01.2016г. Гаранционен фонд изплатил сума в размер на 1624,40лв.
На 21.01.2016г. Гаранционен фонд изплатил сума в размер на 1690,16лв.
На 27.01.2016г. Гаранционен фонд изплатил сума в размер на 2120.00лв.
Ищецът твърди,че поканил ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес същия не е погасил задължението си.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането
(отм.) да постанови решение,с което
ответника да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 61
342,63лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
210132/13.06.2013г.,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски, по посочена в исковата молба банкова
сметка.
***.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска
по основание и размер. Не спори относно обстоятелствата изложени от ищеца във
връзка с ПТП,при което е пострадал С.В..
Оспорва истинността на представеното като писмено
доказателство към исковата молба писмо изх.№530/18.04.2012 год.издадено от „Ви
Ай Джи Сървисиз България" ЕООД, в което е отразено, че към 27.11.2012 год.
лек автомобил с английски регистрационен номер "" не е с валиден
британски номер и формулира искане на
основание чл.614 и сл. ГПК да бъде изискано от Великобритания официален
документ, от който да е видно дали към .лек автомобил с английски
регистрационен номер "" е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност",тъй като твърди,че към 27.11.2012год.лек автомобил с
английски регистрационен номер " е имал валидна застраховка и тя е
трябвало да покрие нанесените щети.
Представена е Присъда №43 от 10.02.2014 год. по
НОХД№1445/2013 год. по описа на Районен съд Пазарджик,влязла в законна сила на
16.05.2014год.,потвърдена с Решение №74/16.05.2014год.по ВНОХД№137/2014 год. по
описа на Окръжен съд Пазарджик, по силата на която М.Х.Б. е признат за виновен
за настъпилото ПТП на 27.11.2012 год.и че по непредпазливост е причинил на
возещия се на задната седалка С.Й.В.
средни телесни повреди.
Твърди се,че в наказателния процес С.Й.В. се е конституирал като частен обвинител и
граждански ищец.Предявил е граждански иск за претърпяните неимуществени вреди
от деянието в размер на 15000,00 лева,ведно със законната лихва от деня на
увреждането.С присъдата му е определено
обезщетение в размер на 8 000,00 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2012
год. като е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск за сума в
размер на 7 000,00лева,представляваща разликата между предявения и приет
граждански иск.
Пострадалият С.Й.В.
се е съгласил с присъдения му размер на обезщетение и не е обжалвал
присъдата.
Твърди се,че недобросъвестно и в нарушение на чл.З от ГПК С.Й.В. е предявил претенции и пред Гаранционен фонд,т.е. за настъпили
неимуществени вреди от едно деяние пострадалият е предявил две претенции.
Ако Гаранционен фонд,в качеството си на ответник по
Гр.д.№16929/2013 год. по описа на Софийски градски съд, беше проявил усърдие и
проучил какво се случва с ДП№1488/2012 год.по описа на РУ Полиция
гр.Пазарджик,щеше да установи,че вече е имало постановен съдебен акт с
присъдено обезщетение за пострадалия и искът щеше да бъде отхвърлен.
Бездействието на Гаранционен фонд,в качеството му на
ответник по гр.д.№16929/2013 год. по описа на Софийски градски съд, не може да
бъде във вреда на ответника по настоящия процес .
С оглед на горното ответникът поддържа,че иска следва
да бъде отхвърлен като евентуално в случай,че бъде признат от съда за основателен,счита,че следва да бъде
уважен частично до размера на сумата от 44 000,00 лева, поради следните
съображения:
Със съдебно решение по Гр.д.№16929/2013 год. по описа
на Софийски градски съд, изменено с Решение по Гр.д.№1659/2015 год. по описа на
Апелативен съд София ищецът е осъден да заплати на пострадалия обезщетение общо
в размер на 42 000,00лв.главница, ведно със законната лихва от 13.09.2013
год.до окончателното и изплащане,както и деловодни разноски.Въз основа на
влязлото в сила решение пострадалият се е снабдил с изпълнителен лист и
образувал общо четири броя изпълнителни дела при ЧСИ В И, рег.№.С няколко броя
преводни нареждания са преведени сумите присъдени в полза на пострадалия -
взискател по изпълнителното дело,а с преводни нареждания от 27.01.2016 год. по
сметка на Апелативен съд София и от 27.01.2016 год. по сметка на Софийски
градски съд са приведени и държавните такси, дължими от Фонда.
Ответникът поддържа,че независимо,че са били платени,
претендираните суми за лихви, за държавни такси и за разноски се дължат от
Гаранционния фонд,а не от прекия причинител на вредите. Възникването на
задължението за плащане на тази суми е пряко следствие на действията и бездействията
на Гаранционния фонд, но в качеството му на страна по водения срещу самия Фонд
исков и изпълнителен процес.Ако би било предоставено своевременно изпълнение на
вменените на Гаранционния фонд задължения,това би способствало за спестяване на
споменатите допълнителни разходи,които следва да останат в тежест на
страната,която ги е направила.Присъждането на тези суми в тежест на ответника,
не съответства на смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника, че за увреждащия лек автомобил е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.Към исковата молба
е представена справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
Фонд,от която е видно, че към датата на настъпване на произшествието за
управлявания от ответника автомобил (с посочен номер на рамата) не е имало
валидно сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“,която справка не била
оспорена от ответника.Документът-справка,изготвена от Гаранционен Фонд въз
основа на данните от Информационния център към него,създаден съгл.Чл.292 КЗ
/отм./, до доказване на противното, удостоверява застрахователя,номера на
договора за Задължителна застраховка „Гражданска Отговорност“ началната и
крайната дата на покритието..., съгл. разпоредбата на чл.295, ал.7 КЗ
/отм./,т.е.документът, в случая издадената Справка от Гаранционен Фонд въз
основа на данни от
Информационния център, има
формална и материална доказателствена сила на официален документ,
придадена от закона по смисъла на чл.178, ал.1 ГПК.
Тъй като се касае за автомобил с английски
регистрационен номер, Гаранционен фонд е направил запитване до Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ относно наличието на
валидна застраховка,сключена в Англия.
С отговор от НББАЗ ищецът твърди,че е уведомен,че към
датата на ПТП-.,регистрационният номер не е валиден британски номер.
Оспорва и
възраженията,касателно размера на изплатеното обезщетение и начина на
определянето му. Гаранционен фонд не оспорва обстоятелството,че срещу ответника
е било водено наказателно производство за извършеното от него противоправно
деяние във връзка с процесното ПТП, както и че същото е приключило с Присъда
№43 по НОХД №1445 по описа на Пазарджишкия районен съд. Ищецът не оспорва и
обстоятелството,че с постановената присъда на пострадалия му е било определено
обезщетение в размер на 8000,00 лева за претърпените неимуществени вреди от
деянието.
В случая обаче,Гаранционен фонд твърди,че е бил осъден
да заплати процесното обезщетение във водените срещу него производства пред СГС
и САС. Размерът на изплатеното обезщетение е бил определен по съдебен ред.
От мотивите на постановеното решение от СГС (гр.д.
№16929/2013 г., IX гр. състав), приложено към исковата молба, става ясно, че
пострадалият С.В. е завел щети в „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД и
НББАЗ за изплащане на обезщетение в резултат на претърпените от него вреди,
виновно причинени с автомобил с английска регистрация. Ищецът е бил уведомен,че
per.№ на автомобил,марка и модел „", не е валиден британски номер.
Установило се е, че за автомобила не е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност" към датата на ПТП.Пострадалият е предявил претенция пред
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение.По този повод е била образувана
преписка по щета №210132/13.06.2013г.,по която е отказано изплащане на
обезщетение.С.В. е завел цитираното по-горе дело пред СГС. В производството
ответникът М.Х.Б. е бил привлечен и е участвал като трето лице - помагач на
страната на Гаранционен фонд.
С
решението на СГС Гаранционен фонд е бил осъден да плати на С.Й.В. сумата от
20000,00 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.06.2013 г. до
окончателното й изплащане, като претенциите на В са били отхвърлени за
разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева.Гаранционен
фонд е бил осъден да заплати и държавна такса в размер на 800 лева по сметка на
СГС.
Първоинстанционното решение е било обжалвано и от
двете страни пред САС.Било е образувано в.гр.д. №1659/2015г.по описа на VIII
състав. Делото е приключило с решение от 17.07.2015 г.,с което
първоинстанционното решение е било отменено частично, и Гаранционен фонд е бил
осъден да заплати на С.В. допълнително сумата от 22 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.11.2012 г., ведно
със законната лихва върху цялата главница от 42 000 лева, начиная от 13.09.2013
г. до окончателното й изплащане, както и разноски за първоинстанционното
производство в размер на 210 лева, а за второинстанционното - 1050 лева.
Гаранционен фонд е бил осъден да заплати и държавна такса по сметка на САС в
размер на 1320 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. В
производството пред втората инстанция, ответникът също е участвал като трето
лице - помагач на страната на Гаранционен фонд.
Ищецът счита,че регресното право на Гаранционен фонд
включва в своя обем и разноските по определяне и изплащане на обезщетението. В
настоящия случай,обезщетението е определено по съдебен ред и разноските по
определянето му също са дължими на Гаранционен фонд.
Освен това,независимо от обстоятелството дали
обезщетението е било поискано извънсъдебно или по съдебен ред,сторените за
определянето и изплащането му разноски всякога се дължат от причинителя на
вредата. Те са вземания с акцесорен характер и се дължат доколкото се дължи и
главното задължение. Съгласно позитивноправните разпоредби на Кодекса за
застраховането, при предявяване на регресната си претенция Гаранционен фонд има
право да получи от причинителя на вредата /виновния водач/ заплатеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по чл.288, ал. 1 и 2
от КЗ /отм./ Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането
му.В конкретния случай, разноските за определянето на застрахователното
обезщетение са били определени по съдебен ред и те са част от обичайните
разноски, които по силата на закона са част от регресната претенция на
Гаранционен фонд.
След изплащане на обезщетенията,ведно със следващите
ги акцесорни задължения за лихви и разноски,Гаранционен фонд, е встъпил в
правата на удовлетвореното лице срещу длъжника, виновния причинител на
вредите.
Не възразява да
бъдат уважени доказателствените искания на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
заявява,че е оспорил истинността на писмо
изх.№530/18.04.2012 год. от „Ви Ай Джи Сървисиз България" ЕООД, в
което е отразено, че към. лек автомобил с английски регистрационен номер ""
не е с валиден британски номер.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие следното:
Страните по делото не спорят,а това
се установява и от представените писмени доказателства- влязла в сила присъда
по НОХД №1445 по описа на Пазарджишкия
районен съда за 2013г.,че ответника по настоящето дело е признат за виновен в
това,че на 27.11.2012г.като е нарушил правилата за вдижение по пътищата е
причинил ПТП ,в следствие на което на С.Й.В.,возещ се на задната седалка на
управлявания от него автомобил per.№,марка и модел „" ,по непредпазливост
са причинени средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.М.Б. е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,чието изтърпяване е
отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години и шест месеца.Б.
е осъден да заплати обезщетение на В,конституиран като граждански ищец в
наказателното производство в размер на 8000,00лв.Гражданския иск е бил предявен
за сумата от 15000,00лв.като за разликата над 8000,00лв.същия е бил отхтърлен
като неоснователен.Присъдата не е била обжалвана от гражданския ищец.
Установява се,че С.Й.В. е предявил
претенция против „Гаранционен Фонд“ с писмо от 13.06.2013г.за ицплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП,причинено от автомобил без валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобила“.Фонда завел щета под №210132 и на
02.09.2013г.постановил отказ да изплати обезщетение на пострадалия.
Установява се,че В предявил иск с правно основание
чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм./ против „Гаранционен Фонд“.В производството по
образуваното гр.д.№16929/2013г.по описа на СГС като трето лице помагач на
страната на ответника „Гаранционен Фонд“ е бил конституиран на основание чл.219
от ГПК и е участвал М.Б..С решение постановено по делото на 28.12.2014г.Фонда е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия в размер на
20000,00лв.,ведно със законна лихва,считано от 13.06.2013г.до окончателното
изплащане на сумата и 800,00лв.ДТ ,като иска за разликата до 60000,00лв.е
отхвърлен като неоснователен.Решението е обжалвано от ищеца и е образувано
в.гр.д.№1659 по описа на Софийски Апелативен съд за 2015г.,впроизводството по
което ответника по настоящето дело е участвал като трето лице помагач на страната на „Гаранционен Фонд“
.С решението ,постаневоно от въззивната инстанция на 16.07.2015г.Фонда е осъден
да заплати обезщетение още в размер на 22000,00лв.,законната лихва е присъдена
считано от 13.09.2013г. С решението фонда е осъден да заплати деловодни
разноски в полза на Василев за първоинстанционното производство в размер на 210,00лв.,за въззивното
производство в размер на на 1050,00лв.,адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00лв.в полза на адв.Георгиева по чл.38 от ЗАдв и ДТ в размер на 1320,00лв.
Ищецът представя като доказателство по делото
изпълнителен лист,издаден от СГС по гр.д.№16929/2013г.в полза на С.В. за сумата
20000,00лв.-главница,представляваща обезщетение за претърпяни от него
неимуществени вреди.Представена е и покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело №20157790400077 по описа на ЧСИ В И,рег.№ ,с район на действие
СГС,образувано по горния изпълнителен лист ,с която Фонда е поканен да заплати
главницата от 20000,00лв.,както и разноски в изпълнителното произовдство общо в
размер на 2609,60лв.
Ищцовата страна представя като доказателства по делото
преводни нареждания от 21.01.2016г.за плащане на разноски присъдени по гр.д.№16929/2013г. авдвокатско възнаграждение в размер
на 1200,00лв.,и деловодни разноски в размер общо на 1260,00лв.,както и преводни
нареждания от 27.01.2016г.за заплащане на сума в размер на 1320,00лв.по сметка на СГС,представляваща ДТ
присъдена по гр.д.№16929/2013г.и още 800,00лв.-ДТ по същото дело.Представено е
преводно нареждане за изплащане на главница в размер на 20000,00лв.от
06.04.2015г.,преводни нареждания от 17.08.2015г.за изплащане на главница в
размер на 22000,00лв. и за изплащане на лихва за забава в размер на
8159,17лв.,изчислена към тази дата ,считано от 13.09.2013г. Плащанията са
извършени по образуваното изпълнително дело №№20157790400077 по описа на ЧСИ В
И,рег.№ ,с район на действие СГС и въз основа на решение на САС по
в.гр.д.№1659/2015г.,постановено на 16.07.2015г.,влязло в законна сила на
29.09.2015г.
Представени са предовни нареждания за изплащане на
такси и разноски в изпълнителното производство.
При това положение съдът приема,че предявения иск е
частично основателен.
Налице са предпоставките за уважаване на иска с правно
основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ във връзка с чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от същия
кодекс.С влязла всила присъда ответникът е осъден за извършено престъпление по чл.342
ал.1 б.“б“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК,във вр.с чл.5 ал.3 т.1 ,във вр.с чл.20
ал.1 и ал.2,чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.3 от ППЗДвП,както и да заплати на
пострадалия С.В. обезщецетние по предявения в наказателното произовдство
граждански иск в размер на 8000,00лв. Ищецът е осъден на основание чл.288 ал.1
т.2 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение в полза на Василев в размер на
42000,00лв.,от които 20000,00лв.с решение на СГС по гр.д.№16929/2013г.и
22000,00лв.с решение на САС по в.гр.д.№1659/2015г.,ведно със лихва за забава
,считано от 13.09.2013г.до окончателното изплащане на главницата,както и
разноски в съдебното производство по двете дела и дължимата ДТ.Установно е,че
Фонда е изплатил съдебно установените си задължения към пострадалия от ПТП,за
което е осъден ответника в хода на образувано против него изпълнително
производство,общо в размер на 55739,17лв.Претенцията на ищеца е основателна
именно до този размер и същата кореспондира на правото на Гаранционния Фонд да
претендира от извършителя на деликта
заплащане на платеното в полза на увредените лица . Задължението на ГФ да
обезщети увредените лица и регресното му право срещу делинквента възникват по
силата на закона и са в корелативна връзка. ГФ има право на регрес срещу причинителя на
вредата за платените на увредените лица суми по чл. 288 КЗ /отм./ - обезщетението за вреди, лихвите за забава по
чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ , начислени за
период по-кратък от периода, за който самият делинквент носи отговорност, както
и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./ .В случая ищеца е изпълнил едно свое
законово задължение,определено по основание и размер с влязло в сила съдебно
решение.Ответника не може в хода на производството по настоящето дела да
противопостави на ищеца твръдения за наличие на валидно сключена и действаща
към момента на процесното ПТП застраховка на автомобила,тъй като този въпрос е
бил предмет на обсъждане по делата с предмет чл.288 ал.1 т.2 от КЗ /отм./,по
които ответикът е участвал като трето лице помагач именно на Гаранционния Фонд
и по отношение на него мотивите на съдебните решения имат задължителна сила в
отношенията му с подпомаганата страна по силана на разпоредбата на чл.223 ал.2
от ГПК.Тази задължителна сила на мотивите се отнася и до направеното от
ответника възражение досежно размера на иска предвид изтъкнатия от него факт,че
на пострадалия е присъдено обезщетение по предявен от него граждански иск в
наказателното производство.На първо място иска предявен от пострадалия против
деликвента по чл.45 от ЗЗД в гражданския или в наказателния процес и
уважаването на същия не е пречка пострадалия да предяви иск и против неговия
застраховател ,респ.Гаранционния Фонд.Уважаването на този иск и размера на
присъденото обезщетение би следвало да бъде взет предвид при последващо
определяне на обезщетение платимо от застрахователя,респ.Гаранционния Фонд,т.е.в
производството по гр.д.№16929/2013г.по описа на СГС.В производството по това дело
обаче ответинкът е участвал и е могъл да
направи такова възражение,респ.да обжалва решението.В никакъв случай обаче не
може да възразява с тези аргументи в настоящето производство с твърдения,че
ищеца не е проявил необходимото процесуално усърдие при участието си в
производството по делото заради забраната за това визирана в разпоредбата на
чл.223 ал.2 изр.2 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за
неоснователност на предявения иск поради погасяване на вземането на ищеца по
давност.Регресните суброгационни искове на Гаранционния фонд се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД,която започва
да тече от момента,в който фондът изплати обезщетенията на правоимащите лица,а не
от момента на увреждането. Първото от плащанията
на обезщетенията на увреденото лице,ведно със част от
съдебните разноски е станало на 06.04.2015г.,т е. до предявяването на иска на 16.01.2020
г.по гр.д.№89 по описа на Пазарджишкия районен съд , не е изтекъл 5-годишният
давностен срок.
Ответникът при условията на чл.86 от ЗЗД ще следва да
бъде осъден да заплати и претендираната от ищеца законна лихва,считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За разликата над 55739,17лв.до предявения размер от 61342,63лв.иска
се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.Разликата равняваща се на
сумата от 5603,46лв.,макар и платима от Фонда като разноски в изпълнителното
производство не е дължима от ответника.В тази връзка основателно е възражението
на
същия, че регресното право на ГФ не включва и изплатените на увредените лица
разноски в изпълнителните производства,образувани за принудително изпълнение на
влезлите в сила съдебни решения по исковете на увредените лица на основание чл.
288 КЗ /отм./. Регресното право на фонда обхваща платените разходи по чл. 288,
ал. 8 КЗ /отм./ , т. е. разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и
обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената
връзка между ПТП и вредите.Съдът приема,че тези разходи могат да бъдат
направени от Фонда както в процедура по извънсъдебно определяне на
обезщетението,така и в съдебно произвоство. Разноските в изпълнителното производство
/такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните решения по
исковете на увредените лица на основание чл. 288 КЗ /отм./ , т. е. след
установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и
размера на дължимите от фонда обезщетения.В този смисъл тези разноски не
представляват необходими разходи за определяне и изплащане на обезщетението,
респ. са извън обхвата на регресното право на ГФ.
Двете страни претендират присъждане на деловодни
разноски.Ищеца е сторил разноски в размер на 2453,71лв.-внесена ДТ,като
претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.Ответникът е направил разноски по заплащане на договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 2400,00лв.При
това положение и с оглед изхода на делото и разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.3
от ГПК,ищеца има право на разноски в размер на 2320,44лв.,а ответникът – на
219,23лв.Определени по компенсация дължимите разноски от ответника в полза на
ищеца възлизат на 2101,21лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА М.Х.Б.,ЕГН-**********,*** на основание чл.288 ал.2 от КЗ /отм./ във
вр.с чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от същия кодекс да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул."Граф
Игнатиев“ №2,представляван заедно от Изпълнителните Директори Б М и С С сумата от 55739,17лв.,представялваща изплатено
от Фонда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42000,00лв.,законна
лихва върху него в размер на 8159,17лв.за периода от 13.09.2013г.до
17.08.2015г.и разходи за определяне на обезщетението в размер на общо
4580,00лв.в производството по гр.д.№16929/2013г.на СГС,ведно със законната
лихва върху сумата от 55739,17лв.,считано от 16.01.2020г.до окончателното й
изплащане,като за разликата до 61342,63лв.ОТХВЪРЛЯ
ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Х.Б.,ЕГН-**********,*** да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД деловодни
разноски определени от съда по компенсация в размер на 2101,21лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пловдивския Апелатевен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: