РЕШЕНИЕ
№ 9299
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110113997 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД, с която са предявени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 94а ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 345,76 лева,
представляваща главница за стойност на доставена електрическа енергия и мрежови услуги
за период от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г. за обект в гр. Царево, обл. Бургас, ИТН: 2728064,
клиентски номер **********, ведно със законната лихва за период от 01.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 19,91лева /деветнадесет лева и 91 стотинки/
представляваща мораторна лихва за период от 16.03.2021 г. до 18.11.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
68809/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че е лицензиран търговец на електрическа енергия, като за процесния
период е доставил на отверника за обекта му електрическа енергия на посочената в исковата
молба сума, а последният не я е заплатил. Поради изпадане в забава на ответника, същият
дължал и мораторната лихва считано от падежа на фактурата. Моли съдът да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
сочи, че с платежно нареждане от 26.08.2022г. е заплатил претендираната от ищеца сума в
общ размер на 365,68 лева, поради което моли производството по делото да бъде прекратено
поради липса на предмет. Моли в негова тежест да не бъдат присъдени разноски, тъй като
1
ищецът не бил представил списък по чл. 80 ГПК, както и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
освен това производството приключвало на етап подаване на отговор на исковата молба.
С молба от 03.02.2023г. ищецът е признал, че е получил плащане на сумата от 365,67
лева, с което били погасени претендираните от него вземания за главница в размер на 345,76
лева и за лихва за забава в размер на 19,91 лева. Неплатена оставала законната лихва
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
датата на плащането, която била в размер на 47,18 лева. Моли съдът да отхвърли исковете
поради плащане, както и да му присъди законната лихва, която е останала неплатена.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
С молба от 06.03.2023г. ответникът поддържа отговора на исковата молба и счита, че
не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ищеца.
В проведеното на 07.03.2023г. двете страни не са изпратили процесуални
представители и не са предприети други процесуални действия.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Материалноправните предпоставки за възникване вземанията на ищеца за главница за
цена на достъп до разпределителната мрежа и лихвата за забава не са спорни по делото,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва същите и ги
плаща изцяло.
На разглеждане по настоящото дело подлежат единствено въпросите дали с
извършеното от ответника плащане на 26.08.2022г. на сумата от 365,67 лева са погасени
всички процесни вземания, както и по отговорността за разноски. Относно погасителното
действие на плащането, ищецът изрично признава, че е получил платената сума, както и че
със същата е погасена претендираната главница от 345,76 лева и претендираната лихва от
19,91 лева, но сочи, че с нея не била погасена законната лихва считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането. В тази насока
съдът намира, че с издадената на 14.12.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68809/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, ответникът е
осъден да заплати на ищеца главницата от 345,76 лева ведно със законната лихва считано от
01.12.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
По реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/ съдът определи законната за периода от
01.12.2021г. до 26.08.2022г. върху главницата от 345,76 лева на 25,84 лева. С оглед на това и
предвид изявлението на ищеца, че вземанията по исковата молба с изключение на тази
законна лихва са погасени чрез плащането, следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 25,84 лева – законна лихва върху главницата от
345,76 лева за периода от 01.12.2021г. до 26.08.2022г., докато останалите предявени искове
следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на процеса.
По разноските.
2
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираните от
ответника възражения срещу присъждането на разноски по делото са неоснователни. На
първо място това е така, защото ответникът не е погасил чрез плащане всички дължими по
делото вземания. На второ място, както е уточнено с т. 8 от Тълкувателно решение №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е основание
съдът да откаже присъждане на разноски на страната. Неговото представяне е от значение
единствено за допустимостта на молбата за изменение на решението в частта за разноските,
не и за отговорността за разноски на насрещната страна. На последно място неоснователно е
и искането на ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК. Независимо от неговото процесуално
поведение в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, ответникът не е платил процесните
вземания на техния падеж, с което е дал повод за образуване на заповедното производство.
Освен това ответникът не е платил вземанията и в срока за доброволно изпълнение по реда
на чл. 414а ГПК, а вместо това е подал бланкетно възражение, че не дължи изпълнение на
вземанията, с което е дал повод за образуване и на исковото производство. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и
исковото производство. В заповедното призводство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, или общо 75 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, претендирал е и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лева, предвид липсата
на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото, както и обема на
извършената от юрисконсулта дейност – подаване на искова молба и молба за признаване на
плащането. В тази насока следва да се уточни, че нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК обвързва съда
единствено с максималния размер на възнагражденията, уреден в чл. 37 ЗПП и Наредбата за
заплащане на правната помощ, но не и с техния минимален размер. Общият размер на
разноските на ищеца в исковото производство е 125 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове,
че „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Климент Охридски“ № А,
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. П, ул. „Х Г. Д“ № 37, сумата от 25,84 лева, представляваща законната лихва
за периода от 01.12.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до 26.08.2022г. /датата на
плащането/ върху главницата от 345,76 лева, представляваща стойност на доставена
електрическа енергия и мрежови услуги, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68809/2021г. по описа на СРС, 175-ти
3
състав.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 94а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 345,76 лева, представляваща стойност
на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за период от 01.02.2021 г. до
31.05.2021 г. за обект в гр. Ц, обл. Б, ИТН:, клиентски номер , и сумата 19,91 лева
представляваща мораторна лихва за период от 16.03.2021 г. до 18.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания“ ЕАД да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 125 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4