Разпореждане по дело №169/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 ГПК.

Постъпила е допустима частна жалба от Р. Й. Щ., А. Й. Т. и С. Й. И. против Определение № 396/17.02.2010 г. по Г.дело № 630/2009 г. на Смолянски районен съд, като се иска неговата отмяна и връщане делото за разглеждане спора по същество.

От една от другите страни по жалбата – О. С. и “. Т. К.” – Г. не са подадени отговори по чл.276 ГПК.

Съдът установява следното:

Г.дело № 630/2009 г. на Смолянски районен съд е образувано по искова молба на настоящите жалбоподатели Щ., Т. и И. да се признае за установено спрямо “БТК” -С. и О. С., че е налице непълнота на кадастралната карта на град С., О. С., приета със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г., като не е нанесен имот с проектен № 934.368, съгласно изготвената и подписана по съответния ред скица-проект и скица, представляваща неразделна част към съдебното решение, постановено по Г.дело № 70/2008 г. на Смолянски районен съд.

За да постанови обжалваното определение, Смолянски районен съд приема, че исковете са по чл.53, ал.2 ЗКИР и са недопустими, тъй като не могат да се водят едновременно искове по тази разпоредба към момента на одобряване на кадастралната карта и към момент, различен от този на одобряване на кадастралната карта, какъвто е настоящият случай във втората част на иска - към момента на възстановяване на собствеността. Предявяването на иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за непълнота на кадастралната карта е допустимо при наличие на висящ спор по установителен иск за собственост към настоящия момент по чл.124, ал.1 ГПК, било в отделно, вече образувано производство, било съединен в същото.

Определението следва частично да се отмени и делото да се върне на С. районен съд за продължаване съдопроизводствените действия

С решение № 218/29.05.2008 г. по Г.дело № 70/2008 г. Смолянски районен съд отменя отказа на ОС”З.”-С. по решение № 344/07.08.2006 г. да се възстанови собствеността на наследниците на Й. А. Т. върху пасище с площ от дка в м.”Р.”, представляващ част от имоти с № 7 по кадастралната карта на град С., участващ в речно корито с 50 кв.м., в УПИ VІІІ-Жилищен блок – с кв.м., и в улична регулация – с 10 кв.м. На наследниците на Й. Т. е възстановено правото на собственост върху земеделски имот-нива от дка в м.”Р.” върху частта с площ от кв.м., участваща в УПИ VІІІ-Жилищен блок, кв.233.

Въз основа на това решение е издадено Решение № 344/08.07.2008 г. на ОС”Земеделие”-С., с което по т.ІІ.7. се възстановява на н-ците на Й. Т. върху описания имот. Посочено е, че неразделна част от решението са приложените Удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗс № г. от О. С., както и скица-проект от Служба по кадастъра-С., заверена с № 820/02.08.2006 г., макар, че тя не е представена по делото. Спорният имот се вижда на скицата на л.59 от делото на РС, като той е с проектен номер № 934.439, в рамките на имот № 934.368. Това става ясно и от писмото от 06.01.2009 г. от СГКК-С. до Р. Щ. на л.13 от делото на РС/.

Според същото писмо, от страна на БТК”-С., /съсобственик на имот с идентификатор № 67653.934.368 по представения НА 26/2006 г. на нотариус С./, е постъпило възражение срещу проекта за промяна на кадастралната карта на град С., по молбата на наследниците на Т., чрез нанасянето на реституирания по ЗСПЗЗ имот с проектен № 934.439. Възражението и неподписването на акта за непълноти и греши от страна на дружеството пречи да се продължи процедурата по описаното изменение на кадастралната карта.

С първоначалната искова молба ищците на осн.чл.53, ал.2 ЗКИР молят съда да признае за установено спрямо “БТК”-С., че е налице непълнота на кадастралната карта на град С., приета със заповед от 2005 г., като не е нанесен имот с проектен № с площ от кв.м., като същият неправилно е заснет в рамките на имот № 934.368. За последния имот е представена скица № 2161/03.05.2006 г. на СГКК-С..

С молба-уточнение № 8705/18.11.2009 г., вследствие разпореждане на съда № 1626/06.11.2009 г., ищците искат от съда да признае за установено спрямо “БТК” -С. и О. С., че те са собственици на имота от момента на възстановяване собствеността и одобряване кадастралната карта на Г., като е налице описаната по-горе непълнота.

Искът по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване, че ищците са собственици на имота към момента на възстановяване на собствеността, е недопустим, тъй като исковете по тази разпоредба целят разрешаване на спора за материално право чрез установяване правото на собственост към точно определен момент-одобряването на картата. Затова тук са допустими само исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР за установяване правата към 2005 г., от когато е Заповед № КД-14-21-117 за одобряване кадастралната карта за град С..

Налице е възстановително решение по ЗСПЗЗ от 2008 г. и влязла в сила от 2005 г. кадастрална карта, по която спорният имот не е отделно заснет, а представлява реална част от ПИ № , макар да има проектен номер № . Действително, възстановителното решение е налице около три години след одобряване на кадастралната карта, поради което на пръв поглед исковете изглеждат недопустими. По реда на чл.53, ал.2 ЗКИР обаче следва да бъде разрешен спорът за материално право и при настоящата хипотеза. Това е така, защото “ЗКИР урежда изготвянето и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри с актуални данни, а те се създават чрез обединяване на данни, съдържащи се в карти, планове, регистри и друга документация, одобрена по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ – чл.41, ал.1 ЗКИР. Одобрените кадастрални карти, обединяващи плановете, одобрени по ЗСПЗЗ и отменените ЗТСУ и ЗЕКНРБ могат да се изменят при условията на ал.1 от чл.53 ЗКИР, а когато те съдържат непълноти или грешки, свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.”.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че заявлението за възстановяване на земята е подадено през 1991 г., на 05.09., г., отмененият отказ е от 2006 г., така, че при одобряване на картата през 2005 г. все още е бил висящ спорът относно правото на наследниците на Т. да им се възстанови имотът.

Освен това, “чл.62, ал.2 от Наредба № 3/23.04.2005 г., посочена и в писмото до ищците на л.13, с последно изменение от м.февруари 2006 г., изисква заснемане и на възстановените имоти по реституционните закони, следователно правото на собственост трябва да бъде изследвано от съда към момента на настъпване на реституционния ефект. Т.е., при оспорването на възстановителното решение на ищците от ответника, при косвения съдебен контрол ще се проверява наличието на законовите предпоставки за реституция към 2008 г. като преюдициален въпрос, но диспозитив за този момент няма да се постановява-решаването му ще намери отражение в диспозитива по исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР към момента на одобряване на картата, макар той да предходжа решението с три години.

В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че към реда по чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.32, ал.2 ЗТСУ /отм./ е препращала разпоредбата на чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ в редакцията и, действаща до изменението, извършено през 2003 г. В сега съществуващата редакция на аналогичната ал.11 на чл.13а ППЗСПЗЗ не е посочен редът, по който следва да се извърши попълването на имотите, възстановени с решение по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, както е в настоящия случай, в одобрения кадастрален план или одобрена кадастрална карта. При липса обаче на изрично препращане, следва да се приеме, че приложение намират общите правила, а именно чл.53, ал.2 ЗКИР – ако непълнотите и грешките в одобрените кадастрална карта и регистри са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В подобен смисъл са Определение № 544/04.12.2008 г. по Г.д. 1640/2008 г., Определение № 474/30.12.2008 г. по Г.д. 2332/2008 г., на ВКС.

Също така, няма законово изискване, за да са допустими, исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР да са предявени при вече образувано производство по чл.124, ал.1 ГПК за правото върху имота към настоящия момент, било в отделно дело, било съединени с тях. Решението по тях дори е преюдициално спрямо спора за собственост към настоящия момент, който се спира до приключване на делото по ЗКИР. От ищците не са и предявявани такива искове, още повече, че понастоящем спорният имот все още не е отделно обособен, е с проектен номер в рамките на съществуващия № 934.368.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 396/17.02.2010 г. по Г.дело № 630/2009 г. на С. р. с. в ЧАСТТА, с която е прекратено производството и е върната исковата молба на наследниците на Й. Т. срещу “БТК” -С. и О. С. за признаване за установено спрямо последните, по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР, че ищците са собственици, към момента на одобряване на кадастралната карта на Г., на описания недвижими имот, възстановен с решение 218/29.05.2008 г. по Г.д. 70/2008 г. на СмРС, по отношение на който е налице непълнота/грешка на кадастралната карта, и ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по тези искове.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 396/17.02.2010 г. по Г.дело № 630/2009 г. на Си р. с. в останалата част.

Определението в потвърдителната част подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.