Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 27.03.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 8356 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.,
против М.Т.И.-Н. ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на сумата от общо 672.37лв. главница и лихва, за
която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 6923/2017г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение
срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал
възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на
длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както
следва: 592,64 лв. – главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2015 год. - 30.04.2017 год.; 79,73 лв. - лихва
върху главницата за периода от 02.04.2015 г. – 01.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2017г. - датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 6923/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
разноски. В съдебно заседание ищецът е
допълнил твърденията си, като е посочил, че главницата за посочения период по
пера е следната: сума за отопление в размер на 199.15лв., сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 280.95лв., сума за битово
горещо водоснабдяване в размер на 22.49лв., сума за услуга дялово разпределение
в общ размер от 90.05лв.
Ответницата
твърди, че не е абонат на посочения адрес и не е пасивно легитимирана да
участва в процеса. Твърди, че няма отношение и достъп до топлофицираното
жилище, че абонат № 12 не е тя, а друго лице – М.Н., който обитава жилището, че
по лична карта тя е на друг адрес и не обитава процесното жилище. Моли се съдът
да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач - „Х.и Р.” ЕООД, не взема становище по делото, представя изисканите
от него доказателства.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 6923/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 07.09.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за следните суми: по 592.64
лв. - главница за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017г., лихва в размер на 79.73
лв. за периода 02.04.2015 г. до 01.09.2017г., и законната лихва върху
главницата от 07.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и 75.00
разноски. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 4716/14.092017г.,
възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 20.10.2017г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 27.10.2017г., той е за сумите,
включени в издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за
допустим.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот в №
94, том 6, дело № 1094 от 1993 г. на П.ски нотариус, съгласно който Н.Т.И.е
дарил на ответницата М.Т.И. – Н. следния недвижим имот – целия първи етаж от
къща застроена върху 96 кв.м. в дворно място от 280 кв.м., парцел с пл.№ 4415 в
стр.кв. 78 по плана на град П., като дарителят си е запазил правото да живее в
имота в продължение на пет години от деня на сключване на договора – 08.04.1993
г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том 19, дело №
3638 от 1992 г. е видно, че Н.Т.И.е продал на сестра си – ответницата по делото
М.Т.И. – Н., ½ ид.част от дворно място, цялото от 280 кв.м., парцел с
пл.№ 4415 в стр.кв.78 по плана на град П., заедно с ½ ид.част от
апартамент на втория етаж от двуетажната жилищна сграда построена в това дворно
място заедно с целите пристройка и 2 гаража в същото дворно място, като
продавачът си е запазил правото да живее безвъзмездно в имота в продължение на
пет години, считано от 29.12.1992 г. По делото са представени Общите условия на
„Топлофикация-П.“ ЕАД, публикувани във вестник „Посоки“ бр.239 от 13.12.2007 г.
Представено е и съобщение на Община – П. до ответницата, с което, въз основа на
нейна декларация от 29.03.1998 г., за жилище на адрес ***са определени данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2017 г. Представено е
препис-извлечение от сметката на абонат № 1000012 М.Т.И. – Н. за адрес ***,
съгласно която за исковия период е начислена обща сума от главница и лихва в
размер на 672.37 лв. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза,
съгласно която до абонатната станция е доставена топлинна енергия, като такава
е доставена и до имота, разпределението на топлоенергията в абонатната станция
и в имота е извършено съгласно действащата нормативна база, даден е пример за
разясняване на методиката с данните за месец февруари 2016 г. Посочено е, че
компонентите за целия процесен период са: дял от топлоенергията за сградна
инсталация, топлоенергия от банята, топлоенергия за БГВ, като е отчетено и
минимално отдадена топлоенергия за отопление за месец януари 2017 г. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, то посочи, че не е успяло на
място да влезе в имота, че се касае за еднофамилна къща на три етажа и
топлофицираното жилище се намира на втория етаж, който представлява ап.2.
Посочи, че не е бил допуснат, и че ответницата също заявила, че няма достъп,
тъй като там живеел друг човек. Вещото лице заяви, че абонатната станция не се
намира в тази сграда, а тя захранва няколко сгради - № 5, 7, 9, 11 и 13, които
са 5-6 къщи една до друга към една абонатна станция. Посочи, че в № 13 живее
лице, което има вътрешен топломер и измерва само консумацията на № 13 и от
показанията на този топломер след приспадане се изчислява сградната инсталация
за останалите. По делото са представени на лист 40-43 справките за потребление
изискани от третото лице помагач /топлинния счетоводител/ „Холидей и Райзен“
относно топлофицирания имот за исковия период. Същите съвпадат с данните дадени
в заключението на СТЕ. Ответницата е
представила по делото две фактури за имота в ***от 30.04.2017 г. и 06.04.2017
г., които фактури са на името на потребител М.Н.Н.. Същевременно на това име са
и всички подробни месечни справки за потреблението на топлоенергия от
01.02.2015 г. до 30.04.2017 г., представени от третото лице помагач,
независимо, че общата справка дадена на лист 40 по делото, е на друго име – на
името на ответницата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Категорично се
доказа по делото от приложения нотариален акт за покупко-продажба, че
ответницата е собственик на ½ ид.ч. от топлофицирания имот – ***в ***.
Независимо от декларацията ѝ, на базата на която са били начислени данъци
за 2017г. за имот в ***, съдът намира, че не може да направи извод, че
ответницата е собственик на цялата триетажна жилищна сграда на този адрес, т.к.
съобщението за начислен данък не представлява доказателство за собственост. Но
по силата на собствеността върху ½ ид.ч. от топлофицирания имот, съдът
счита за доказано по делото, че ответницата се явява потребител на ТЕ поне за
½ от имота. Понятието
"потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката,
в който, съгласно чл. 153, ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето
защо, и с оглед представения нотариален акт от 1992г., съдът приема, че ответницата
е "потребител" по силата на приложимата нормативна уредба и се явява
потребител на топлоенергия за жилището за битови нужди. Ирелевантна е липсата
на договор. Между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ.
По делото ответницата нито твърдя, нито доказа, че за нейната ½ ид.ч. от
топлофицирания имот е имало учредено друго вещно право на друго лице за исковия
период, а правото на ползване на продавача върху жилището по нотариалния акт е
било срочно – за 5 години, и е изтекло на 30.12.1997г. Ирелевантно по делото е,
че за целия имот са издавани фактури на друго лице или че друго лице е било
титуляр на имота в отчетите на топлинния счетоводител, т.к. посочените документи
не пораждат задължения между страните, а само ги отчитат, и не могат да влияят
върху действителното правно положение, което следва да се докаже по делото.
Поради изложеното, и при представените по делото доказателства, съдът намира за
доказано наличието на собственост на ответницата върху ½ от жилището, а
за другата ½ ид.ч. счита, че не се доказа нито качеството ѝ на
собственик, нито на титуляр на вещно право, нито дори и на обитател, който
реално да е ползвал ТЕ в имота. От друга страна, изслушаното по делото
заключение на вещото лице – топлоенергетик, установява размера на отчетените от
топлинния счетоводител, съобразно Методиката количества топлинна енергия - ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, от щранг-лира, за отопление и за БГВ, които
са изчислени за цялото жилище и съвпадат с данните от топлинния счетоводител. В
случая несъмнено е, че представените по делото Общи условия на ищеца са влезли
в сила, доколкото са били одобрени от ДКЕВР и публикувани. Съответно, според
нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни,
ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. С
оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема,
че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Касае се за презумирани от закона облигационни
отношения между страните. По делото безспорно се доказа, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответницата, като физическо лице - съсобственик
на топлоснабден имот, е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и
има качеството на клиент.
Съобразно доказания
дял на ответницата в собствеността на имота, съдът изчислява дължима сума от
главницата за ответницата в размер на 296.32лв., дължима лихва за периода 02.04.2015
г. – 01.09.2017 г. в размер на 39.87лв. Именно в тези размери, съдът намира
исковите претенции за основателни и следва да ги уважи, а за разликата до пълните
претенции за главница и лихви – да ги отхвърли като недоказани.
При този изход на делото,
съобразно уважените и отхвърлени части на исковите претенции спрямо ответницата,
съдът следва да присъди разноски по компенсация в исковото производство. На
ищеца, съобразно уважената част от претенциите, и редуцирайки юрисконсултското
възнаграждение до минимума от 100.00лв., в исковото производство се дължат
разноски в общ размер от 295.00лв., а на ответницата, съобразно отхвърлената
част от исковете се дължат направени разноски в размер на 150.00лв., или по компенсация
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на
145.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, като съобразно изхода на настоящето производство, дължима от
ответницата се явява сумата от 37.50лв., представляващи разноски в заповедното
производство, изчислени пропорционално на сумите, за които установителните искове
са уважени.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.Т.И.-Н.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 296.32лв. - главница, представляваща стойността на потребена, но
незаплатена топлинна енергия на адрес ***, за периода 01.02.2015 год. -
30.04.2017 год., и 39.87лв. – лихва за забава за периода 02.04.2015 год. –
01.09.2017 год.., ведно със законната лихва върху главницата от 07.09.2017г. - датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6923/2017г. по описа на ПлРС, до окончателното изплащане на главницата,
като предявените искове за горниците на главница до размер на 592.64 лв., и за
лихва до 79.73 лв., като недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Т.И.-Н.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство по компенсация в размер на 145.00лв.
ОСЪЖДА М.Т.И.-Н.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 6923/2017г.
на ПлРС в размер на 37.50лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Холидей и Райзен”
ЕООД.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: