Р Е Ш
Е Н И Е
№ 123
гр. Добрич, 13.04.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 186/ 2020
г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 46, ал.
5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на
М.М.А. ***, срещу Заповед
№ 349/ 12.03.2020 г., издадена от Кмета на
Община град Добрич, с която на основание чл.
44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост (ЗОС), чл. 40, ал. 2 във връзка
с чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредбата за реда и условията
за установяване на жилищни нужди,
за настаняване под наем, управление
и разпореждане с жилища от общинския жилищен
фонд на Община
град Добрич, мотивирано
предложение с изх. № СР – 06 – 161/ 12.03.2020 г. на Комисията, назначена със
Заповед № 1103/ 04.10.2018 г. на Кмета на Община град Добрич, заведено с писмо
на „***“ ЕООД с вх. Рег. № 70 – 01 – 69 – 1/ 02.03.2020 г. и Констативен
протокол от дата 28.02.2020 г. е наредено да бъде
прекратено наемното правоотношение с ***, ЕГН ********** за общинско жилище, находящо се на адрес:
град Добрич, ж.к. „***“, бл. 53, вх. В, ет. 4, ап. 10, възникнало на основание Заповед
№ 41/ 23.02.1995 г. на Община град
Добрич и Договор за наем от
дата 16.12.2004 г.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт. Жалбоподателят
настоява, че Заповедта е издадена в условия на извънредно положение, поради
което се явява незаконосъобразна поради несъобразяване с посочените в
извънредния закон срокове. Сочи, че адресат на Заповедта е починало лице, за
което е налице информация в Община град Добрич. Добавя, че това обстоятелство е
отразено и в самата Заповед, като е записано, че жалбоподателката е подала
заявление за установяване на жилищни нужди. Изтъква, че не са налице основания
за отстраняването ѝ от имота. Изпълнява всички задължения спрямо него. По изложените съображения иска отмяна на
Заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично,
представлява се от адв. М.П., редовно упълномощен (л. 123).
Ответникът - Кметът на Община град Добрич, в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Я. Д.,
която оспорва жалбата. Иска
отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица А.К.А. и П.А.К.,
редовно призовани, се явяват лично, з.л. П.К. и с адв. П., не оспорват жалбата.
Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за обжалване индивидуален административен акт, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Със Заповед № 41/ 23.02.1995 г. *** е
настанен в общинско жилище на адрес: ж.к. „***“ бл. 53, вх. Б, ап. 10. В
Заповедта са вписани и дъщеря му М. – 27 г. със съпруга ѝ А. – 33 г. и
тяхната дъщеря – П. на 8 г. (л. 63 – 64)
На 23.11.1995 г. е сключен договор за
отдаване под наем *** на държавен жилищен имот – жилището на посочения по –
горе адрес (л. 8)
През 2004 е подновен договорът за наем
(л. 9 – 10)
С анекси от 13.11.2007 г. 13.12.2007 г.,
13.12.2013 г. и 13.12.2016 г. (л. 11 – 14) договорът за наем е продължаван с по
три години.
Видно от Удостоверение за наследници от
06.07.2020 г., *** е починал на 10.02.2018 г. (л. 75), като е оставил
наследници – М.М.А. и ***.
От служители на Община град Добрич е
изготвен Констативен протокол (КП), в който е отразено, че на 27.01.2020 г. в
14.30 часа, 30.01.2020 г. в 18.00 часа и на 05.02.2020 г. в 11.00 часа е
извършена проверка на място за наличие на предпоставките по чл. 29, чл. 40 и
чл. 57 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за
настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен
фонд на Община град Добрич (Наредбата) по отношение общинското жилище, в което
е бил настанен *** ***. В КП е описано, че *** *** е бил настанен заедно с
дъщеря си и членовете на нейното семейство, че М.А. е подала заявление с вх.
Рег. № 94М – 00 – 598/ 07.08.2018 г. за установяване на жилищни нужди в
съответствие с чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредбата, одобрена е от комисията по чл.
11 от Наредбата и включена в окончателния списък за настаняване, след което
г-жа А. е подала заявление за смяна на титуляр. Посочено е в КП, че за
процесното жилище няма неплатени задължения за наем и ел. енергия, както и че
според „***“ АД общинското жилище от м. 08.2017 г. се води необотиаемо. Според
този КП М.А. и членовете на семейството ѝ не живеят в общинското жилище,
жилището било заключено, като от разговор с домоуправителя и двама съседи, било
установено, че повече от година никой не живее в него.(л. 21)
На 10.02.2020 г. в 15.30 часа е
извършена четвърта проверка, като в КП е отразено идентично съдържание с това
на предходния КП.(л. 20)
От Главен експерт в Дирекция „Общинска
собственост“, н.Д., е изготвено Становище относно Заявление от м.А. за смяна на
титуляр, с което се предлага на Кмета на Община град Добрич да бъде прекратено
наемното правоотношение с *** поради отпадане на условията за настаняване на
основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата и жилището да бъде иззето по
съответния ред. (л. 18 – 19)
На 09.03.2020 г. до г-жа А. е изпратено
писмо, с което същата е уведомена, че в 14 – дневен срок от получаване на
писмото ще бъде издадена Заповед за прекратяване на наемното правоотношение
поради това, че жилището не се използва по предназначение и в него не живее
никой, във „***“ АД същото се води необитаемо от 08.2017 г., дъщеря ѝ – П.К.,
която тя е декларирала като член на домакинството в декларацията към
заявлението, е продала поземлен имот (дворно място с жилище) в с. Росеново,
общ. Добричка през 2013 г. Указано е, че всички тези обстоятелства препятстват
възможността за възникване на ново наемно правоотношение за общинското жилище
като дъщеря на починалия титуляр и обуславят прекратяване на съществуващото
правоотношение с *** *** поради отпадане на условията за настаняване съгласно
чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Наредбата.(л. 17)
В резултат на 12.03.2020 г. е издадена
обжалваната пред съда Заповед № 349 на Кмета на Община град Добрич.(л. 15)
Заповедта е връчена на М.А. на
25.03.2020 г.(л. 16)
Като доказателства по делото са приети
удостоверения за постоянен адрес и за семейно положение, съпруг/а и деца на
жалбоподателката, съпруга ѝ, дъщеря ѝ, внучката на
жалбоподателката.
Според удостоверение за постоянен адрес М.А.
и А.А. живеят на адреса на процесното общинско жилище.
Към 16.06.2019 г., когато е издадено
удостоверението за промени на постоянен адрес, П.А.К. също живее на адреса на
общинското жилище (л. 38) с дъщеря си ***К..(л. 40)
Като доказателства към преписката са
приложени извлечения от Агенция по вписванията за извършени прехвърляния от
съпруга на П.К., както и други прехвърляния, за които поради липса на приложени
нотариални актове не може да се направи извод за сделките, които са осъществени
с тях. (л. 47 – 51)
От ответника е приложено и писмо от
02.04.2020 г. „***“ АД до Кмета на Община град Добрич, че от месец септември
2017 г. до датата на писмото процесният имот се води „необитаем“ и няма
начислявана консумация.(л. 55) В допълнително писмо, издадено по искане на
жалбоподателката, е представена в табличен вид справка за консумираната вода за
периода 2017 – март 2020 г.(л. 154 – 158)
От жалбоподателката е представено писмо
от Енерго – Про с посочена консумация на енергия по месеци за 2019 и 2020 г.(л.
130)
Представена е и разписка за заплатена
консумация на вода на 09.03.202 г.
Служебна бележка от „**“ ООД, издадена
на името на жалбоподателката, установява, че в дните на проверка, отбелязани в
КП, същата е била на работа (л. 144; 160). За съпруга ѝ А.А. от „**“ ЕООД
са удостоверени същите факти за дните на проверка. (л. 145; 159)
По делото са разпитани свидетели по
искане, както на жалбоподателката, така и на ответника.
При така събраните доказателства се
налагат следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при
допуснати груби нарушения на административнопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон
и в противоречие с целта на закона.
В Заповедта е погрешно посочен вход „В“
вместо вход „Б“, но от преписката се установява, че касае за общинско жилище на
адрес в град Добрич, ж.к. „***“ бл. 53, вх. Б, ет. 4, ап. 10.
На първо място, Заповедта, с която се прекратява
наемното правоотношение по чл. 46, ал.
1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за
издаването ѝ на общо основание са приложими
правилата на АПК. В случая е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК,
както и на процесуалното правило по
чл. 35 от АПК, според което индивидуалният
административен акт се издава, след
като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени.
От доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателката е връчено съобщение,
което обаче е изпратено по повод на подаденото
от нея Заявление
за смяна на титуляр в общинско жилище, а не по повод
на започнала процедура за прекратяване
на наемното ѝ правоотношение, поради което няма характер на
уведомление по чл. 26, ал. 1 от
АПК. В това съобщение е указано, че жилището не се
използва по предназначение и в него не живее никой, че от м. 8.2017 г. то се
води необитаемо във „***“ АД, както и че дъщеря ѝ П.К. е продала имот
през 2013 г., съответно,
че тези обстоятелства пречат на възможността за възникване на вово наемно
правоотношение с нея като дъщеря на починал титуляр и обуславят прекратяването
на съществуващото правоотношение с *** съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредбата, във връзка с чл. 6,
ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредбата, но нито
е указано, че е образувано такова производство пред административния орган, нито са
му предоставени събраните доказателства, от които се черпят горните изводи,
нито е определен срок
на жалбоподателката да изрази
становище по събраните доказателства и да направи своите
искания и възражения. Нещо повече, в това уведомително писмо направо е посочено, че в 14-дневен срок от получаването
му ще бъде
издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение,
без да се
даде каквато и да е възможност на засегнатото лице да се
запознае с материалите по преписката.
Уведомлението е получено от жалбоподателката
на 10.03.2020 г., видно от отбелязването върху него (л. 17), като Заповедта е
издадена на 12.03.2020 г., без да се изчака дори указания в уведомлението за
издаването ѝ срок, което е грубо нарушение на
административно-производствените правила и само по себе си е основание за
отмяна.
Същевременно в противоречие с
разпоредбата на чл. 35 от АПК не са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая. По делото бяха разпитани свидетели – служители в Община
град Добрич. Св. Е.Д., гл. специалист в отдел „Жилищно настаняване“, сочи, че
жалбоподателката е била включена в Окончателния списък за настаняване, като
след това са предприети проверките на място. Същевременно твърди, че
комуналните разходи към входа на живущите в процесното жилище не били
погасявани и че това било установено от разговор с домоуправителката на входа. От
разпита обаче на последната, св. К.С., както и от записванията в представената
от нея в съдебно заседание книга за отразяване на заплатените от обитателите на
входа комунални разходи, неоспорени от ответника, се установява обратното: „…Познавам
М.М., тя живее във входа ни, в ап.10. Имаше моменти, в които те имаха някакъв
проблем хората и може би ходеха да го оправят напред назад, а пък ние няма да
седим и да гледаме кой влиза и излиза… идваше редовно и си плащаше за входа...
Разписват се живущите, прави се списък, дават си парите и се разписват... Идваше
на два три месеца и плащаше редовно. Не мога да кажа, че не плащат. Тя идваше
най-редовно и си плащаше. Живееха трима в апартамента и след като се омъжи
дъщеря им, младите отидоха на квартира. И сега в момента живеят двама човека в
жилището, т.е. М. със съпруга си…Тази година, в началото на годината – януари,
февруари съм я виждала в апартамента. М. работи на две места…През 2019 г. до
пролетта на тази година М. и ***, да, живееха си в апартамента. П. си има
отделно жилище със съпруга си. Аз минавам всеки месец да събирам парите за
входа. За месец януари и февруари от общината, дали са идвали, не мога да се
сетя. Но, знам от хората, които живеят на първия етаж, те са на общинско
жилище, че е минавала г-жа Х., доколкото знам, но с мен само веднъж е
разговаряла. Нищо повече, пита дали живее някой в апартамента и казах, че живее…“
Освен това от „***“ АД е приложено
писмото, с което те заявяват, че жилището според тях е необитаемо, но
същевременно от „***“ е приложено писмо в обратния смисъл, че се ползва ел.
енергия и са представени по месеци консумираните количества.
По делото липсват доказателства на какво
основание водното дружество е счело жилището за необитаемо, няма приложено
заявление от наемателите или общината в този смисъл, а от своя страна св. Д.Д.,
отчетник измервателни уреди в дружеството, споделя: „…Спазвал съм си правилата,
които се изискват във „ВиК“, на ел. карнет се отчитат необитаемите, които след
заявление във „ВиК“ ги водим „необитаеми“. И те не се посещават…“
Св. Благоева споделя: “… В гр. Добрич, ЖК
*** № 53, ет. 4. Апартаментът се намира от лявата страна до асансьора. Аз живея
от 20 години на това място, а те са повече от мен, сигурно 25 години може и
повече. *** не зная кога почина… Но те продължиха да си живеят там. Не са
напускали жилището. Събота и неделя ходят до село и се връщат. Не е напускано
жилището… Комунални разходи за ток, вода и чистачка си ги плащат. За чистачка
съм сигурна, че си плащат... Проверка от общината за това дали М. живее в
жилището не съм чувала и не съм виждала... В момента в жилището живее М. и си
пием кафето, мъжът ѝ, дъщеря ѝ. Като се омъжи дъщеря ѝ, се изместиха. Дъщеря ѝ
първо, като се омъжи, живяха при тях няколко години и после се изместиха, но коя година не зная…“
Съдът кредитира показанията на
свидетелите от входа и служителя от водното дружество, като кореспондиращи със
събраните писмени доказателства, неоспорени от ответника, вкл. книгата на
етажната собственост за комунални услуги. Същевременно показанията на
общинските служители са неясни, без конкретно посочени имена на лица, с които
са разговаряли и от които са установили отразеното в КП.
В Заповедта е указано, че се
издава
на база Мотивирано предложение на „***“ ЕООД, стопанисващо общинските
жилища. С писмо обаче до съда, вх. № 470/ 11.02.2021 г., управителят на „***“
ЕООД град Добрич сочи, че с писмо техен вх. № СР – 06 – 147/ 25.02.2020 г.
Община град Добрич е уведомила стопанисващото дружество, че са били извършени
проверки от Община град Добрич и че е разпоредено на дружеството да започне
процедура за прекратяване на наемното правотношение.
На следващо място, в Заповедта е
цитиран КП от 28.02.2020 г. Такъв КП от тази дата по делото няма. Приложени са
два КП за извършени проверки през януари 2020 г. и на 10.02.2020 г.
Има приложено Становище от Дирекция
„Общинска собственост“, но то е одобрено на 17.02.2020 г. от Кмета на Община
град Добрич. В Становището като основание отпадане условията за настаняване е
посочена смъртта на титуляря, но липсват изложени доводи, фактически основания
,установени по надлежния ред, с приложени към административното производство
доказателства и при спазване изискванията на административното производство,
фактически основания относно това защо спрямо членовете на домакинството му – М.М.А.
и съпруга ѝ не са налице предпоставките за продължаване наемането на
процесното жилище. Съгласно § 1, т. 2 от Наредбата „домакинство” са съпрузите,
ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които
живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. В
самото Становище е посочено, че обитателите нямат задължения за ток, вода и
наем. Посочено е, че във „***“ АД жилището се овид необитаемо, но не е
извършена проверка на какво основание. Не е изискана справка от „***“ за
консумирана ел. енергия, а приетата по делото такава сочи на обратния извод –
че жилището се е ползвало. Същевременно нито в Становището, нито в КП са
посочени имена на лица, от изявленията на които са направени описаните в КП
констатации, а от разпитаните свидетели в съдебно заседание се налагат противни
на констатациите на общинските служители изводи.
Изложеното сочи, че издадената Заповед е
необоснована и в противоречие с разписаните в АПК принципи по смисъла на чл. 7
и чл. 9 от АПК и правила по смисъла на чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 35 АПК.
Не се доказа изложеното в Заповедта, че М.А.
и членовете на домакинството ѝ не живеят в общинското жилище. Събраните в
хода на съдебното производство доказателства обосновават обратния извод. В този
смисъл Заповедта е издадена в противоречие с материалния закон – чл. 46, ал. 1,
т. 7 от ЗОС и в противоречие с посочените правни основания от Наредбата по чл.
40, ал. 1, т. 5 и 8. За М.А. не са отпаднали основанията, а както беше
посочено, установи се, че тя обитава жилището заедно със съпруга си.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, макар и от административната преписка този извод да не може да
се направи, то съдът установява, че заинтересованото лице П.К. живее със
семейството си в друго, различно от процесното, жилище към момента на издаване
на Заповедта. В този смисъл са събраните по делото гласни доказателства, които
са еднопосочни и неоспорени от заинтересованото лице. С оглед на това П.К.
следва да бъде заличена като заинтересовано лице поради липса на правен интерес
от участие в производството. Същевременно в писмото до жалбоподателката е
изложен като довод за препятствие да продължи да ползва общинското жилище, че
дъщеря ѝ П.К. е продала поземлен имот през 2013 г. По делото не е
приложен нотариален акт за тази сделка. Този факт не се и оспорва, още повече,
че се говори за 2013 г., а производството е от 2020 г. По скоро от значение е
обстоятелството, че П.К. към момента на издаване на оспорения акт вече не живее
в общинското жилище. Настоящият
съдебен състав приема, че ако един от членовете на домакинството обаче не
отговаря на изискванията на Наредбата за настаняване в общинското жилище, това
не влече след себе си задължително липса на тези изисквания по отношение на
останалите членове на домакинството. Това е така, тъй като един от членовете на
домакинството може да напусне същото по различни причини, а останалите членове
да останат да живеят в общинското жилище и за тях да са налице условията за
настаняване. Конкретният случай е именно такъв. Няма задължение членовете на
настанено в общинско жилище домакинство да продължат да бъдат част от едно
домакинство до края на живота си, като това отделяне по никакъв начин не следва
да се отрази на останалите членове, доколкото същите продължават да отговарят
на изискванията за настаняване в общинско жилище.
Заповедта е издадена в противоречие с
целта на закона и разписаното в него съобразно чл. 42, ал. 1 от ЗОС общинските
жилища да се използват за настаняване под наем на граждани с установени жилищни
нужди. М.А. е била включена, както е отразено в самата Заповед, в Окончателния
списък за настаняване за 2019 г. под № 532, с оглед на което се явява лице с
установени жилищни нужди и издаването на Заповедта е в противоречие с тази цел
и води до нарушение на правата ѝ.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед страда от пороци
по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, които налагат отмяната
ѝ като неправилна
и незаконосъобразна.
Независимо от изхода на спора поради
липса на искане за това от жалбоподателката съдът не се произнася за разноски,
а на ответника предвид изхода такива не се дължат.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
М.М.А. ***, Заповед № 349/ 12.03.2020 г., издадена от Кмета
на Община град Добрич, с която на основание
чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за
общинската собственост, чл. 40, ал. 2 във
връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредбата за реда и условията
за установяване на жилищни нужди,
за настаняване под наем, управление
и разпореждане с жилища от общинския жилищен
фонд на Община
град Добрич, мотивирано предложение с изх. № СР – 06 – 161/ 12.03.2020 г. на
Комисията, назначена със Заповед № 1103/ 04.10.2018 г.
на Кмета на Община град
Добрич, заведено с писмо на „***“ ЕООД с вх. Рег. № 70 – 01 – 69 – 1/
02.03.2020 г. и Констативен протокол
от дата 28.02.2020 г. е наредено да бъде
прекратено наемното правоотношение с ***, ЕГН ********** за
общинско жилище, възникнало на основание
Заповед № 41/ 23.02.1995 г. на
Община град Добрич и Договор за наем от
дата 16.12.2004 г.
ЗАЛИЧАВА като заинтересовано лице П.А.К..
Решението е постановено при участието на
заинтересованото лице А.К.А..
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за
общинската собственост.
СЪДИЯ: