Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 08
февруари 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 04.02.2021 г. /четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 326 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалба на Д.К.И. с ЕГН:********** ***, срещу Наказателно
постановление № 20-5735-000065/29.10.2020г. на Началника на РУ А.-К. към ОД на
МВР гр.В., с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата / ЗДвП /, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание
чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева и за нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
доводи, че мястото, на което е бил спрян за проверка не е път отворен за
обществено ползване и полицейските органи не са били компетентни да му извършат
проверка и да го санкционират. Твърди се, че служителите на РУ А. К. не могат
да регулират движението на територията на А.-К., тъй като компетентността на
органите по Закона за движение по пътищата не се разпростира върху пътищата,
които не са отворени за обществено ползване.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2020г., полицейските служители на
РУ А.-К. св.И.В.Д. и св. Д.Х.А. били на работа, когато около 12:30 часа в Община
К. на път И. П. МРЕЖА № Път без номер /Ведомствен път на А.-К. в района на ЕП-1
с посока на движение от КПП 24 към ЕП-1/ спират за проверка товарен автомобил
марка „П. Б.“ с рег. №********, управляван от Д.К.И. с ЕГН:********** ***. Водачът
на моторното превозно средство не представил на органите на реда свидетелство
за управление и контролен талон, като казал, че си ги е забравил. Поради това,
полицаите извършват проверка в масивите на МВР, чрез техническо средство таблет
откъдето е установено, че водачът Д.И. е бил лишен на 07.07.2020г. от право да
управлява МПС от РС-Мездра. Самото техническо средство при извършената справка
е светнало в „червено“, което означавало, че водачът И. е бил лишен от право да
управлява МПС, към момента на проверката. Извършена е и проверка на техническото
оборудване на автомобила, като е установено, че същият няма триъгълник и
пожарогасител. Предвид констатираното св.И.В.И.
на длъжност „мл. автоконтрольор“ съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че на 12.10.2020г.,
в 12.30 часа, в Община К. на път И. П. М. № Път без номер /Ведомствен път на А.-К.
в района на ЕП-1 с посока на движение от КПП 24 към ЕП-1/ управлява товарен
автомобил марка „П. Б.“, с рег. №********, 1. В срок за временно отнемане на
СУМПС по НОХД №252 от 07.07.2020г. на РС-М. и 2.Не представя допълнително
оборудване: обезопасителен триъгълник и пожарогасител, с което виновно е
нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП е чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението
по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и за нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 09.11.2020г..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
разпитаните по делото като свидетели актосъставителят И.В.Д. и вписания в акта
като свидетел Д.Х.А..
Показанията на разпитаните по делото
свидетели са едностранни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Описаната фактическа обстановка се
установява от приложената администартивно-наказателна преписка, Правилник за
органзация на движението на територията на „А. К.“ЕАД гр.К. и разпитите на
свидетелите И.В.Д. и Д.Х.А..
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите
реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения
при съставянето им.
В жалбата си, жалбоподателят Д.К.И., сочи,
че служителите на РУ А. – К. при ОДМВР-В. са съставили акт за установяване на
административно нарушение и издали наказателно постановление в противоречие на
чл.37; чл.57 и чл.2, ал.3 изр. второ от ЗДвП. Излага доводи, че мястото, на
което е бил спрян за проверка не е път отворен за обществено ползване и
полицейските органи не са били компетентни да му извършат проверка и да го
санкционират. Твърди се, че служителите на РУ А. К. не могат да регулират
движението на територията на А.-К., тъй като компетентността на органите по Закона
за движение по пътищата не се разпростира върху пътищата, които не са отворени
за обществено ползване.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, предвижда, че този закон урежда правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗДвП, този закон се
прилга и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с
други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща
пътя е определено друго. Според изречение трето на посочената норма,
компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху
пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Безспорно е, че пътят по
който е спрян за проверка, управлявания от жалбоподателя автомобил, не е
отворен за обществено ползване.
Поради това, съдът изиска от РУ А.-К. и „А. К.“ЕАД
гр.К. всички документи, уреждащи организацията на движението на МПС на
територията на „А. К.“ЕАД и
компетентността на органите, на които е вменено да осъществяват контрола. Във
вързка с горното по делото беше представен и приет като доказателство Правилник
за организация за движението на територията на „А. К.“ЕАД.
От правилника се установява, че територията на „А. К.“ЕАД
е частен път, неотворен за обществено ползване /чл.1, ал.2, т.4 от Закона за
пътищата/, като е собственост на „А. К.“ЕАД, като юридическо лице. Самият
правилник, урежда правилата, ограниченията и забраните, свързани с
организацията на движението на пътни превозни средства на територията на „А. К.“ЕАД.
Чл.32, т.2 от Правилника, предвижда, че контролът по изпълнение на същия се
осъществява от „Пътна полиция“ при РУ-А. К., а според чл.33 за констатираните
нарушения на правилата за движение по пътищата на извърштелите се налагат
предвидените в Закона за движение по пътищата санкции. Служителите на МВР са
компетентни да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, съгласно Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. От горното, може да се направи извод, че територията на „А.
К.“ЕАД гр.К. не е път отворен за обществено ползване, доколкото същата е част
от стратегически обект за националната сигирност. Именно поради това, е
създадено отделно РУ А.-К., което освен, че осъществява дейност по охраната на
обекта, но и дейност по контрола на пътното движение, възложена с посочения Правилник
за организация за движението на територията на „А. К.“ЕАД. Самият правилник
урежда, че при осъществяване на контрола на движение на МПС се прилагат
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Компетентни да осъществяват
контролната дейност по този закон са служителите на МВР, определени с
посочената Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Предвид горното, съдът намира, че служителите на
„Пътна полиция“ при РУ А. – К., доколкото на същите е възложено да осъществяват
дейност по контрол на пътното движение на територията на „А. К.“ЕАД гр.К., са
компетентни да съставят съответните актове за установяване на административни
нарушения и да издават наказателни постановления, въз основа на тях.
В случая, са спазени са правилата за съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал – Д.Х.А., съгласно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник РУ А.-К. към ОДМВР-В.,
упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акт, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Според издаденото Наказателно
постановление № 20-5735-000065/29.10.2020г. на Началника на РУ А.-К. към ОД на
МВР гр.В., жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Тази
норма гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да
е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Нарушаването на тези
забрани се санкционира по чл.177, ал.1 от ЗДвП с глоба от 100 до 300 лева.
В конкретния случай,
административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал моторно превозно
средство, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен
ред.
От справка за нарушител/водач, приложена
по административната преписка, в която се съдържа информация за всички
извършени от жалбоподателя Д.К.И. с ЕГН:********** *** нарушения по Закона за
движение по пътищата се установява следното:
На 20.06.2020г. на И. е съставен Акт
№54932, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0300-000067 от 20.06.2020г.
на РУ-М. при ОДМВР-В., връчена на 26.06.2020г., с която на основание чл171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетеството му за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. От Д.И. са отнети и СУМПС №********* и контролен талон към него
№4010433. На 07.07.2020г. РС-М. по НОХД №252/2020г. е постановил на И.
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца, за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От тези писмени доказателства се
установява, че водачът Д.И. първо по административен ред на 20.06.2020г., а
впоследствие и по съдебен ред на 07.07.2020г. е бил лишен от право да управлява
МПС. Проверката, на последния е
извършена от полицейските служители на 12.10.2020г., на която дата му е
съставен и АУАН №47018, за това че управлява МПС след като е бил лишен от това
право по НОХД №252/2020г. по описа на РС-М.. От горното съдът достигна до
извода, че към момента на проверката и на съставянето на акта за установяване
на административно нарушение – 12.10.2020г. жалбоподателят не имал право да
управлява МПС, с което виновно е нарушил нормата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Този
факт дори не се оспорва и от Д.И., поади което, съдът намира, че същият
правилно е санкциониран по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Не спори и фактът, че към момента на
порверката И. е управлявал моторното превозно средство без обезопасителен
триъгълник и пожарогасител.
Разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП,
изисква движещите се по пътя четириколесни моторни превозни средства да са
оборудвани със обезопасителен триъгълник, а тази на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП,
изисква те да са оборудвани и с пожарогасител. От разпитите на св.И.Д. и св.Д.А.
се установи, че автомобилът, управляван от жалбоподателя не е бил оборудван с обезопасителен
триъгълник и пожарогасител. Именно поради това, в съставения АУАН на И., са
описани и извършените нарушения на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.2,
т.3 от ЗДвП. Впоследствие административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно на основание чл.185 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
"глоба“ в размер на 20 лева за нарушението по чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушението по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Предвид горното, Наказателно постановление
№ 20-5735-000065/29.10.2020г. на Началника на РУ А.-К. към ОД на МВР гр.В., с
което на жалбоподателя Д.К.И. с ЕГН:********** *** за нарушение на чл.150А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева;
за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /,
на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева и за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, следва да бъде
потвърдено от настоящата въззивна инстанция, като законосъобразно и правилно
издадено.
По
разноските:
Съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН страните
имат право на разноски по реда на АПК. В настоящия случай при този изход на
делото право на разноски има административнонаказващият орган РУ А.-К.. По
делото обаче не са представени доказателства за направени разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-5735-000065/29.10.2020г. на Началника на РУ А.-К. към ОД на МВР гр.В., с
което на жалбоподателя Д.К.И. с ЕГН:********** *** за нарушение на чл.150А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева;
за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /,
на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева и за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: