РЕШЕНИЕ

 

№ 106  

 

гр. Троян, 19.04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното  заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 509 описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:

Л.М.А. *** е предявила срещу И.М.А. и М.И.А.,*** с посочено правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 2, вр. чл. 26 ал. 1 пр. посл. от Закона за задълженията и договорите за обявяване за недействителен договор за дарение на недвижим имот - нот. акт № 149, т. ІІІ, нот. дело № 435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с нот. акт № 159, т. ІІІ, нот. дело № 444/2007 г. на Нотариус Кънчевски. А. твърди, че въпреки, че е оттеглила пълномощното си, първия ответник е сключил процесния договор без представителна власт. В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства, представлявана е в процеса от адвокат Ц.А. от ЛАК, който от името на А. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск заедно с всички произтичащи от закона последици и присъждане на съдебно-деловодните разноски. 

        На основание чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателства, в едномесечния срок е представен писмен отговор, с който двамата ответници потвърждават изнесените в исковата молба обстоятелства  В с. з. лично се явява първия ответник И.А., който излага, че на практика се е възползвал от процесното пълномощно, което от една страна е недействително и от друга страна е оттеглено от ищцата, и реално дарението е извършено без съгласието на А.. М.А. е изложил становище в отговора си, че ако е знаел, че дъщеря му не е дала съгласието си и най-вече е оттеглила пълномощното от своя брат, не би прехвърлил своите идеални части на първия ответник.

        Като трето лице в процеса е конституирана „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, представен е отговор, с който банката изцяло оспорва предявения иск. Правени са редица искания от трето лице, които съда е отказал, като се е мотивирал за това в определенията си.

От приложените към делото писмени доказателства: пълномощно с рег. № 3028 от 23.05.2007 г. на Нотариус Биляна Таслакова с рег. № 076 на НК, с район на действие РС - гр. София, уведомление за оттегляне на овластяването на пълномощно от 20.06.2007 г., Нотариален акт № 172, том І, дело 331 от 20.04.1989 г. на ТРС, Удостоверение за наследници на Г.Иванова А. № ********** от 27.06.2007 г., изд. от Община Троян, Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 2173, акт № 190, том VІІ, дело 1672 от 04.07.2007 г. на СВ при ТРС, Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот вх.рег. № 2210, акт № 19, том VІІІ, дело 1791 от 05.07.2007 г. на СВ при ТРС, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 2447, акт № 98, том ІІ, дело 1897 от 23.07.2007 г. на СВ при ТРС, Схема № 15-215822/11.05.2017 г.  на СОС с идентификатор 73198.501.250.1.7, Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО001345 от 17.05.2017 година, молба от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД от 18.08.2017 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том ІV, рег. № 4597, дело № 623 от 2007 г. на нотариус Маргарита Гладкова, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата Л.А. е сестра на първия ответник и дъщеря на втория ответник. С нот. акт № 172, т. І, н. дело № 331/1989 г. на ТРС. родителите на ищцата Г.и М.А.  са признати за собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 7, със застроена площ 95,61 кв. м, находящ се на трети етаж от жилищен блок „Георги Димитров", построен върху държавна земя, парцел VI, пл. 230, в кв. 3, жилищен комплекс „Младост", както и избено помещение № 28 със застроена площ от 5,57 кв.м. и 4,08% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна земя, който недвижим имот по действащата кадастрална карта представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.501.250.1.7.

Г.И.А.е починала на 06.06.2007 г. и като нейни наследници се явяват съпруга й М.А. и двете й деца Л.А. и И.А..

Установи се по делото, че ищцата е упълномощила своя брат И.А., да я представлява пред съответните органи, физически и юридически лица, във връзка със собствения й дял от наследствен недвижим имот, а именно процесния апартамент. Пълномощното е издадено, видно от нот. му заверка, на 23.05.2007 г., т. е преди Г.А. да почине.

С уведомление от 20.06.2007 г., получено от И.А. на същата дата, ищцата е заявила, че прекратява всички правомощия, които е предоставила на ответника по цитираното горе пълномощно, във връзка с наследствения й дял от процесния апартамент. И.А. е удостоверил, че е получил уведомлението, като е записал, че не е в състояние в момента да върне оригинала на ищцата, но няма да извършва никакви действия с него.

Видно от представения нот. акт № 149, т. ІІІ, нот. дело № 435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с нот. акт № 159, т. ІІІ, нот. дело № 444/2007 г. на Нотариус Кънчевски, на 04.07.2007 г. М.А.Л. Андреева, чрез пълномощника си И.А. са дарили на И.А. 5/6 ид. части от процесния апартамент. С така извършеното в полза на първия ответник дарение, същия е станал едноличен собственик на апартамента.

С нот. акт № 78, т. ІV, н. дело № 623/2007 г. на Нотариус Маргарита Гладкова е учредена договорна ипотека между ипотекарен кредитор - „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, Николай Георгиев А. – кредитополучател и И.М.А. - ипотекарен длъжник. Предмет на ипотеката е процесния апартамент.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

         Безспорно по делото се установи, че майката на ищцата Г.А. е починала на 06.06.2007 г.

Следователно към датата на издаване на процесното пълномощно с peг. № 3028 на Нотариус Биляна Таслакова с peг. № 076 на НК с район на действие PC – София - 23.05.2007 г. Г.А. е била жива и не е имало открито наследство.

Тъй като с процесното пълномощно са дадени права за разпореждане с бъдещ наследствен дял от неоткрито наследство, по своята същност представлява сделка върху неоткрито наследство, която е обявена от закона за нищожна.

              От доказателствата по делото безспорно се установява, че пълномощното е своевременно оттеглено, но въпреки това ответникът И.А. е използвал същото и в качеството си на пълномощник е прехвърлил недвижимия имот на себе си, като е подвел и баща си М.А. да се разпореди със своята част в негова полза. /този факт изрично е признат от И.А. и в писмения отговор и в изявление в с. з. /. В тази връзка не се оспорва от страните представеното уведомление от 20.06.2007 г. от Л.А. до И.А., с което ищца изрично заявява, че оттегля всички правомощия, които е дала с процесното пълномощно peг. № 3028 от 23.05.2007 г. Уведомлението е получено на същата дата 20.06.2007 г. от И.А., като последният лично е отразил, че е получил това уведомление, и че няма да извършва действия с пълномощното, но в момента не може да върне оригинала от него, тъй като същият се намирал в гр. София. Посоченото уведомление и написаният собственоръчно текст от И.А. не са оспорвани от ответниците и от третото лице с отговора на исковата молба.

           По реда на чл. 176 от ГПК бяха зададени въпроси на ответника И.А., който отговори в съдебно заседание, че всичко изложено в исковата молба отразява обективната действителност и е злоупотребил с пълномощното като го е използвал въпреки оттеглянето.

Следователно към датата на атакувания нотариален акт за дарение 04.07.2007 г. И.А. е бил с оттеглени правомощия по пълномощно с peг. № 3028 от 23.05.2007 г. и не е имал право да се разпорежда с наследствения дял на сестра си.

Липсата на представителна власт на пълномощника води до нищожност и на сключения договор за дарение, материализиран в цитирания горе нотариален акт.  В тази връзка и пълномощника на ищцата – адв. А. е цитирал задължителната практика за съдилищата - Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2014 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид на същото договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно - аргумент за това са и разпоредбите на чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания (чл. 61 ал. 1 от ЗЗД).

В случая ищцата Л.А. изрично е заявила, че не е давала съгласието си за сделката, не иска настъпването на тези последици и изрично оспорва извършената сделка без представителна власт, поради което се води и настоящия процес.

В конкретния казус е налице липса на потвърждение, в който случай ВКС приема следното: „Позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск или възражение. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна."

„Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие". Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново."

„Когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24 ал. 1 от ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70 ал. 1 от ЗС."

В този смисъл атакуваните два нотариални акта са недействителни поради начална нищожност, която не може да породи насрещни права и задължения и вещно-транслативен ефект.

Следва да се обяви нищожност по отношение на целите нотариални актове.

Относно направеното възражение от третото лице, че ищцата не е правно легитимирана да поиска обявяване на нищожност на цялата сделка, тъй като същата притежава само 1/6 ид. част от процесния имот, съда намира същото за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на  чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

По делото съда прие за доказан твърдяния от ищцата факт в исковата молба, че баща й М.А. никога не би прехвърлил неговите 4/6 идеални части, ако е знаел, че ответникът И.А. е действал при оттеглено пълномощно и липса на представителна власт.

И.А. в отговора си и лично в с. з. също е посочил, че баща му М.А. не би сключил сделката ако е знаел за тези обстоятелства.

М.А. е посочил изрично в отговора си, че ако знаел, че дъщеря му не е дала съгласие за тази сделка, и той самия не би прехвърлил собствената си част от имота на сина си.

При тези изводи не би могло да се предположи, че сделката би била сключена без недействителните й части. Следователно така предявения иск следва да се уважи изцяло като съда обяви нищожността на договора за дарение, сключен на 04.07.2007 г. с нот. акт № 149, т. ІІІ, нот. дело № 435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с нот. акт № 159, т. ІІІ, нот. дело № 444/2007 г. на Нотариус Кънчевски.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата 316,69 лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Водим от изложеното съдът

 

Р    Е     Ш     И    :

ОБЯВЯВА на основание чл. 26 ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007 г. с нот. акт № 149, т. ІІІ, нот. дело № 435/2007 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, поправен с нот. акт № 159, т. ІІІ, нот. дело № 444/2007 г. на Нотариус Кънчевски.

ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********, адрес: *** и М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Л.М.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата 316,69 – триста и шестнадесет лева и 69 ст., съдебно-деловодни разноски.   

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                    Районен съдия: