РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 227 / 16.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора СТЕФАН
ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 43 по описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Л.М.Б.,
ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. Е.В., срещу Решение
№260028 от 16.12.2020г., постановено по а.н.дело №180 по описа на Районен съд Пещера
за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0315-000377 от
26.08.2020г. на Началник Районно управление Пещера към ОД на МВР Пазарджик, с
което на Л.М.Б., за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
са наложени административни наказания : глоба в размер на 1000,00лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати нарушения на административно производствените
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
За неправилен се счита извода на съда, че при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения при
посочване на мястото на извършване на нарушението и че формалните изисквания на
ЗАНН към съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, в частност и описание на мястото на извършване на нарушението,
следва да бъдат преценявани от гледна точка на ефективно осъществяване на
правото на защита на жалбоподателя.
Възразява се, че посоченото от наказващия орган
в наказателното постановление място на извършване на нарушението не съответства
на действителната фактическа обстановка, установена по делото от събраните
писмени и гласни доказателства. Сочи се, че в процесното наказателно
постановление, като място на извършване на нарушението е посочено кръстовището
на ул. „Д-р Петър Цикалов“ и ул. „Хан Пресиян“,
а от всички събрани доказателства е установено, че такова кръстовище не
съществува и че проверката е извършена в междублоковото пространство, като
блоковете са разположени на ул. „Хан Пресиян“, а не на кръстовището на ул. „Д-р
Петър Цикалов“ и ул. „Хан Пресиян„.
Според Б., така посоченото в наказателното постановление несъществуващо и
недействително място на извършване на нарушението е пречка да се установи и от
наказаното лице, и от съда, къде точно е извършено деянието за което е наложено
наказание, което има за последица ограничаване и възпрепятстване на правото на
защита.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, като се отмени и оспореното наказателно постановление.
3. Ответното Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик в
представено по делото подробно писмено становище от процесуалния представител гл.
юрк. П., счита касационната жалба за
неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи изложени
в решението на районния съд.
Сочи се, че процесното административно нарушение
е несъмнено установено, включително с оглед показанията на разпитаните по
делото свидетели. За правилен се счита извода на районния съд, че при издаване
на процесното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Според ответната страна, при условията
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, акта за установяване на административно нарушение се
ползва с презумптивна доказателствена сила.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Счита се, че осъществяването на административното нарушение е несъмнено
установено, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила в хода
административно наказателното производство.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районния съд е бил сезиран с жалба от Л.Б.,
срещу НП № 20-0315-000377 от 26.08.2020г. на Началник РУ Пещера към ОДМВР
Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1000,00лв.
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
дванадесет месеца. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № АА839264 от 11.08.2020г., съставен
от Георги Паунов, на длъжност мл. автоконтрольор към РУ Пещера. Изложените в
акта констатации се свеждат до следното :
На 11.08.2020 г., около 22:15 часа в гр. Пещера,
на кръстовището на ул. „Д-р Петър Цикалов“ и ул. „Хан Пресиян“ е констатирано, че Л.М.Б.
е управлявал лек автомобил „Сузуки гранд витара“, с peг. № РА1655КМ, след
употреба на алкохол, като при изпробване с техническо средство „Дрегер ARBA“ с
№0083, в 22:19часа, цифровия индикатор е отчел 1,04‰ концентрация на алкохол в
издишания през устата въздух. Отчетената от уреда стойност е била показана на
водача. Издаден е талон за медицинско изследване №0059527.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Акта е връчен на неговия адресат, който е отбелязал „…1
бира съм пил…“.
Тези фактически констатации и правни изводи са
възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното
наказателно постановление, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на Б.
са наложени глоба в размер на 1000,00лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.
7. В хода на първоинстанционното производство са
представени и приети:
- Служебна бележка и скица от Община Пещера, в
която е посочено, че ул. „Д-р Петър Цикалов“ и ул. „Хан Пресиян“ в гр. Пещера,
нямат допирни точки, не се пресичат, разклоняват и събират и събират на едно и
също място и на различни нива ;
- Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина, като в същия е отразено, че в
изпратените за изследване проби кръв, взети от Л.Б., получени в „УМБАЛ –
Пловдив“, гр. Пловдив на 12.08.2020 в 09:35часа, е доказано наличие на етилов алкохол в
количество 0,89‰;
- Талон за медицинско изследване №0059527, връчен на Б.
на 11.08.2020г. в 22:45часа. В талона е указано, че следва да се яви в Център
за спешна медицинска помощ Пещера до 45
мин.
В хода на първоинстанционното производство са
били разпитани като свидетели, контролния орган съставил акта за установяване
на административно нарушение ; посочения в акта свидетел Ферезлийски, които са
изложили данни относно обстоятелствата при които е констатирано нарушението и е
съставен акта. Разпитан е бил и свидетеля Георгиев, който е заявил, че е присъствал
при проверката, която се извършила в междублоковото пространство.
8. При разрешаване на правния спор с който е
сезиран, първоинстанционния съд е приел, че от фактическа страна, несъмнено е установено, че жалбоподателят Б., като водач
на лек автомобил марка „ Сузуки Гранд Витара“ с рег. №РА1655КМ, на 11.08.2020
г. в гр. Пещера, около 22:15 часа, в междублоково пространство на блокове,
разположени на ул. „Хан Пресиян“ в гр. Пещера, е управлявал собственият си лек
автомобил, след употреба на алкохол с концентрация от 1,4‰ в издишания въздух, установена с
техническо средство.
Доводът на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение процесуалните правила при съставяне на АУАН, относно посочване на
мястото на извършване на нарушението е счетен от първата инстанция за
неоснователен. Според решаващия съд, формалните изисквания на ЗАНН към
съдържанието на АУАН и Наказателното постановление, в частност относно описание
на мястото на извършване па нарушението, следва да бъдат преценявани от гледна
точка на ефективно осъществяване на правото на защита на жалбоподателя. В този
контекст е прието, че действително, проверката е била извършена в междублоково
пространство, като блоковете са разположени на ул. “Хан Пресиян“ в гр. Пещера.,
а не на кръстовището на ул. „Д-р П. Цикалов“ и ул. „Хан Пресиян“ в гр. Пещера.
Според районния съд, това обстоятелство по никакъв начин не накърнява правото
на защита на жалбоподателя Б. да разбере за какво е санкциониран. Посочено е,
че правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, допуска издаване на наказателно
постановление и при допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина, за какъвто е счетен процесния случай.
V. За правото :
9. Според чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози
Според чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
10. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. Относно възведените в касационната жалба
възражения, следва да се отбележи, че действително, в случая не се констатира
наличието на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
процесното наказателно постановление, включително и по отношение на посочване
на мястото, където е установено извършването на административно нарушение. В
случая е налице описание на мястото, където установено, че Б. е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 8,00‰, макар и
то да не е прецизно индивидуализирано. От представените пред районния съд
справка и скица е видно, че ул. „Д-р П. Цикалов“ и ул. „Хан Пресиян“ в гр.
Пещера са разположени в непосредствена близост, като в този именно район е
установено, предприетото от Б. противоправно поведение. Правилно в тази насока,
районния съд е приел за установено, че съществените елементи, при наличието на
които е възможно да бъде осъществена юридическата отговорност на нарушителя, в
случая са несъмнено установени. Еднозначно и неспорно в процеса е установено
осъщественото противоправно поведение, нарушителят и неговата вина.
VІ. За разноските :
12. С оглед
констатираната неоснователност на касационната жалба, на администрацията се
дължи възнаграждение за осъществената от гл. юрисконсулт П. защита. Съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. С оглед правилото на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, конкретния размер на възнаграждението следва да
бъде определен на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№260028 от 16.12.2020г., постановено по а.н.дело №180 по описа на Районен съд
Пещера за 2020 г.
ОСЪЖДА Л.М.Б., ЕГН:**********,***
да заплати на Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик, сумата от 100,00лв.(сто лева),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/