РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Кюстендил, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520102273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против Х. И. И..
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 1133/2024 г. от описа на Районен съд –
Кюстендил. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение по
депозираното заявление за суми, както следва: 3990,78 /три хиляди деветстотин и
деветдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева главница за доставена но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в обл. ***, общ. ***,
гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, инсталация **********/аб. № 325358 за
периода от м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г.; лихва в размер на 466,06 /четиристотин
шестдесет и шест лева и шест стотинки/ лева за периода 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г.;
61,82 /шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ лева представляващи
главница за дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г.;
11,98 /единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ представляващи лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.; ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2024
г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото. Заповедта за
изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на
заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането
си.
Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот, находящ се на адрес обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *,
1
ап. ***, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневници
и имали силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо
изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия
обвързвали ответника в настоящото производство, който не упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ). Съгласно чл. 33 от ОУ клиентите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащали на дружеството
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане
на дължимата сума за топлинна енергия.
Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, като не погасявал задълженията си.
Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от
ЗЕ/ било „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. След края на отоплителния период,
последното дружество изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с действащите подзаконови нормативни
актове, уреждащи материята.
Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът Х. И. И. дължи и следва да заплати на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *,
ет. *, ап. ***, а именно: 3 990,78 лв. /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща стойност на неизплатената
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 466,06 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до
29.02.2024 г.; 61,82 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - главница
за дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,98 лв.
/единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.
Претендират се сторените в производството разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за
компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.
При наличие на предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК се иска постановяване
на решение при липса на контрадикторност на процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. И. И. е депозирал писмен отговор
2
чрез назначения му особен представител адв. В. Р. от АК - Кюстендил. Твърди се, че
исковете са допустими, а по същество – неоснователни. Посочва се, че ответникът не
оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр.
***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, както и че жилището е било топлоснабдено
в исковия период от месец 05.2021г. до месец 04.2023г. Заявява се обаче, че цената на
предоставената от ищеца услуга е незаконосъобразно начислена.
Иска се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Не е заявено противопоставяне на доказателствените искания на ищцовата
страна.
В същия едномесечен срок не е постъпило становище от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата молба
посредством предварително депозирана в този смисъл друга такава, а ответната
страна, чрез особения си представител, оспорва иска по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж.
к. „***“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ***, е бил топлоснабден в рамките на процесния
период, както и че същият е собствен на ответника по делото. Посоченото
обстоятелство съдът е обявил за безспорно в проекто-доклада по делото, впоследствие
същият обявен за окончателен, а същото се установява и от представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. копие на Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, находящ се на л. 14 и 15 от делото.
Видно от представеното на л. 16 удостоверение за идентичност, издадено от
Столична община, р-н „***“ е, че бл. № * с посочени входове (какъвто е и номерът на
блока на недвижимия имот, предмет на горепосочената прехвърлителна сделка с
купувач ответника по делото) и бл. № ***в ж.к. „***“ (номера на блока на
топлоснабдения имот) са идентични такива.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект.
Липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства
(Договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ), че в изпълнение на
задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло
в договорна обвързаност с фирма „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
С Договор № 1492 от 05.11.2001 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр.
***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *, „Техем сървисиз“ ЕООД приело да извърши за
потребителите в СЕС дялово разпределение на топлинна енергия, както следва:
доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода (съгласно системата ХАЙЦТЕК, за разпределение
на разходите за топлинна енергия, на формата ТЕХЕМ), вкл. издаване на обща и
индивидуални сметки.
3
Решението за сключването на договора е обективирано в приложения на л. 21 и
22 от делото Протокол от 07.10.2001 г. на собствениците на адрес гр. ***, ж. к. „***“,
бл.***, вх. *, като към същия е приложен списък с писменото съгласие на
собствениците, представляващ неразделна част от протокола, сред които е положен за
процесния апартамент подпис на лицето Г. И. (с фамилия идентична на ответника по
делото).
Приобщени са и счетоводни документи, относими към размера на претенцията,
както следва: съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., съобщение към
фактура № **********/31.07.2023г., ведно със кредитни известия към фактурите за
прогнозно начислена топлинна енергия, както и публикувани във в. „Монитор“ Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София – л. 36.
Представени от третото лице-помагач са индивидуални справки за отопление и
топла вода за процесния имот, представляващ аб. 325358, за процесния период и по-
конкретно, считано от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
За изясняване на делото от фактическа страна е прието заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й.. От
същото се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е
идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово
разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове в материята, в т.ч. Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния
период същата е разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за отопление,
както и за БГВ, като начислените на тази база суми впоследвтвие са изравнявани по
изчислителен път, по дистанционен отчет и по визуален отчет, което е отразявано в
индивидуални изравнителни сметки. Общият размер на задължението за главница (в
т.ч. сума за отопление, суми за БГВ, както и вноски дялово разпределение) към
30.04.2023г. експертът е определил на 4065,56 лв., като разликата с претендираната
сума възлиза на 12,96 лв. - сума неотразена в представените изравнителни сметки и
справки на ищцовото дружество за процесния период. От заключението се установява
също, че общият топломер е освидетелстван през 2008г., 2010г., 2012г., 2014г., 2016г.,
2018г., 2021г. и 2023 г. В устно изложената пред съда част, експертът сочи на това в
процесния имот да има три отоплителни тела, както и водомер за топла вода. За същия
е осигуряван достъп след отчетните периоди като са отчитани измервателните уреди.
Разпределението на топлоенергия от сградната инсталация за имота е извършвано
съобразно действащата нормативна уредба. Извършвано е изравняване на
топлоенергията, която е начислена по отчет и тази, която е фактурирана по процесния
период. Потвърждава и останалите си изводи, обективирани в изготвената експертиза.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице М. В., е установимо, че в процесния период няма данни за
заплатени суми по партидата на ответника. На основание изравнителните сметки били
издадени 2 фактури - № ********** с увеличение на задължението със 128,27 лв. и №
********** – за намаляване на задължението със 141,23 лв. Компенсирано,
намалението е с 12,96 лв. Изравнителните сметки са отразявани в Съобщение към
съответната фактура. Изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово
разпределение са отразени във фактура № ********** и № ********** с дати на
4
плащане съответно до 16.10.2022г. и 01.09.2022г. на съответната година.
Компенсирано с двете издадени фактури от изравнителните сметки, начисленото
задължение възлиза на 4003,73 лв., а след намалението с 12,96лв., главницата за
потребена топлоенергия е определена на размер от 3990,78 лв. с дата на въвеждане –
01.09.2022г. Така, експертът е определил размера на задължението за процесния
период, както следва: главница в размер на 3990,78 лв. , дялово участие – 61,82 лв.,
лихва върху главница – 466,06 лв. и лихва върху главницата за дялово участие – 11,98
лв.
Приложено е ч.гр.д. № 1133/2024 г. на КРС, образувано след изпращането му по
подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което
е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 563/2024 г. против
длъжника и настоящ ответник, за сумите, предмет на исковата молба, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника в усл. на чл. 47, ал.1 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, което е обусловило интереса за ищцовото дружество да установи
вземането си по исков път, което последното е сторило в законоустановения за това
срок.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415 от с.к. с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по
реда на чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл.
417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
В случая, исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител,
имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, връчена при усл. на чл. 47, ал.1 от ГПК. Разпоредена е процедура
по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените
съображения претенцията се явява допустима.
По основателността на претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
5
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“,
бл.**, вх. **, ет. **, ап. **. Същото основание за вземането е посочено и в заявлението
пред заповедния съд.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно
ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо
наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден,
следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира
заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик
или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е
последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. №
5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г.
о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение
№ 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г.
по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други) без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
В случая, качеството „потребител на топлинна енергия“ се доказва от една
страна от установеното по делото титулярство на ответника на правото на собственост
досежно процесния имот, по което същият не спори, а и се установява от
представените писмени доказателства (спр. Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, находящ се на л. 14 и 15 от делото), за който
имот, от друга страна, както се установи и от приетите по делото експертни мнения,
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия. Досежно вноските за дялово
разпределение - същите са начислени съгласно Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове в материята, в т.ч. Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-
04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния период същата е разпределяла на
ответника прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ, като начислените на
тази база суми впоследвтвие са изравнявани по изчислителен път, по дистанционен
отчет и по визуален отчет, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. В
чл. 61, ал.1 от наредбата е посочено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая не се спори по това,
че разпределението и начисляването на топлинна енергия са извършвани в
съответствие с нормативните изисквания, а същото е и установено по делото, поради
6
което съдът намира претенцията за главници по двете пера за основателна.
Спорен по делото е останал въпросът касателно размера на исковете.
За установяването му ищцовото дружество е направило доказателствено искане за
назначаване на съответните експертизи, които да го установят посредством
специалните познания на експертите в областта.
В този смисъл, съдът дава вяра на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
поради естеството на познанията на експерта в областта. Вещото лице е определило
размера на задължението за процесния период, както следва: главница в размер на
3990,78 лв. , дялово участие – 61,82 лв., лихва върху главница – 466,06 лв. и лихва
върху главницата за дялово участие – 11,98 лв., т.е. идентичен на претендирания такъв.
В действителност, вещото лице Й. е определило общия размер на задължението на
4065,56 лв., т.е. с 12,96 лв. повече от претендирания такъв. Но не е отчетена сторената
от дружеството компансация именно със сумата от 12,96 лв., за която подробни
обяснения е дало в. л. В.. На основание изравнителните сметки е установено, че са
издадени 2 фактури - № ********** с увеличение на задължението със 128,27 лв. и №
********** – за намаляване на задължението със 141,23 лв. Компенсирано,
намалението е определено именно на сума от 12,96 лв. След посочената компенсация
общият размер на задължението за главница за потребена топлинна енергия и вноски
дялово разпределение възлиза на претендираната сума от 4052,26 лв.
Като последица от горното следва да се присъди и законна лихва върху главните
претенции, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –
15.03.2024г., до окончателното изплащане на вземането.
Досежно заявените акцесорни претенции, същите са основателни именно в
претендирания размер, установен от в. л. М. В., за което както съдът посочи, намира да
е обективно и компетентно изготвено, поради което му дава пълна вяра.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат единствено на ищцовата страна. Доказателства за
сторени такива са налични за суми, както следва: 219,02 лв. – държавна такса; 1300,00
лв. – депозит за особен представител; 400,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза; 400,00 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. В последния
смисъл съдът е определил общ размер на възнаграждението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза на сума в размер на 545,00 лв., от които е
останал остатък за доплащане на експерта в размер на 145,00 лв. Съдът е задължил
ищцовото дружество да доплати разликата до пълния размер на определеното за
експерта възнаграждение в едноседмичен срок (спр. гърба на л. 117 от делото – в
протокола от о.с.з., проведено на 14.04.2025г.), но нито в срока, нито понастоящем са
налични доказателства за стореното плащане. Ето защо посочената сума следва да
бъде изплатена на инж. Й. от бюджета на съда, а досежно задължението на ищцовото
дружество за същата, съдът ще постанови осъдителен диспозитив.
Отделно, ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото в случая, следва да се
7
определи възнаграждение в размер на 100,00 лв. Така, общият дължим на ищеца
размер на разноските в исковото производство възлиза на сума от 2419,02 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на дружеството се следват разноските, сторени
в производството по ч.гр.д. № 1133/2024г. от описа на КРС, а именно такива в размер
на 140,61 лв. (общо за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Досежно дължимото на особения представител възнаграждение, съдът се е
произнесъл в о.с.з. от 28.04.2025г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. И. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, дължи
и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б следните суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в обл. ***, общ. ***, гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, вх. *,
ет. *, ап. **, а именно: 3 990,78 лв. /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща стойност на неизплатената
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 466,06 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до
29.02.2024 г.; 61,82 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - главница
за дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 11,98 лв.
/единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г., за които суми е издадена
Заповед № 563/10.05.2024г. за изпълнение на парично задължение в производството
по ч.гр.д. № 1133/2024г. от описа на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“, бл.
**, вх. *, ет.*, ап. ** ** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата в размер на 2419,02 лв. /две хиляди
четиристотин и деветнадесет лева и две стотинки/, представляваща сторени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 140,61 лв., /сто и четиридесет лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски в производството по
ч.гр.д. № 1133/2024г. от описа на КРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице инж. Б. Р. Й., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, бул. „***“, бл. **, вх. *, ап. *, от бюджета на съда, сумата в размер на
145,00 лв. /сто четиридесет и пет лева/, представляваща доплащане на
възнаграждението по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Кюстендил, сумата в размер на 145,00 лв. /сто
четиридесет и пет лева и 0 стотинки/, представляваща доплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както
8
и 5,00 лв. /пет лева и 0 стотинки/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „проф.
Георги Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на заповедния
съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9