Р Е Ш Е Н И Е
№ 260092
Гр.Шумен, 23 Април
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№481/2020г.
по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена
е искова претенция с правно основание чл.288, ал.12 вр. чл.288, ал.1,
т.2, б."а" от КЗ отм. /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила до
01.01.2016г./ от "ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД" гр.С. срещу М.П.Н. *** за заплащане на сумата от 56970,93 лв.
Ищецът излага, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2,
б."а" от КЗ/отм./ изплатил по щета №210268/24.11.2014 г. на К.И.Н.,
пострадала при ПТП, настъпило на 24.04.2014г., обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 56970,93 лева, ведно с лихви, съдебни разходи и ДТ по
гр.д.№4276/2015г. по описа на СГС, с участието на трето лице помагач на фонда -
М.П.Н.. Виновен за катастрофата съгласно заключителното постановление за
прекратяване на наказателното производство бил ответника, който на 25.04.2014г.
около 18:40 ч. в гр.Ш., управлявал мотоциклет "Сузуки" с рег.№В....Р
/издаден за друго МПС/, с несъобразена скорост, возейки К.И.Н. на задната
седалка, която била и без предпазна каска. В нарушение на чл.249 вр. чл.259 от КЗ отм. ответника управлявал увреждащото МПС без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Въпреки отправената покана,
ответника не заплатил платената от ищеца сума. Ето защо моли съда да постанови
решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 56970,93 лева, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане,
и направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в законния едномесечен срок. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че не дължи разноските
по принудителното събиране на вземането, прави възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност за заплатените лихви.
В съдебно заседание ищцовата страна е уточнила размера на претенцията
си, като е посочена коя част от нея е главница и разноски по съдебните
производства, и каква разноски по принудителното изпълнение.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна. Безспорно е установено, че в предявени по гр.д.№4276/2015г.
на СГС иск по чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ отм., ищцата К.Н.,
претендирала обезщетение за причинени и неимуществени вреди в резултат на ПТП
на 25.04.2014г. доколкото водачът на нерегистрираното МПС - М.П.Н., нямал и
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към
момента на събитието. Изложената от ищцата фактическа обстановка била установена
от съда и с Решение №4881/13.06.2016г. по гр.д.№4276/2015г. на СГС, съдът е
осъдил Гаранционния фонд да заплати на К.И.Н. сумата от 24000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно -
транспортно произшествие, станало на 25.04.2014г., ведно със законната сума
върху сумата от 24.02.2015г. и 29 лева разноски по делото, като е отхвърлил
иска до пълния предявен размер от 56000 лв. Ищеца е бил осъден да заплати и
държавна такса в размер на 960 лева. С Решение №169/17.01.2017г. по
гр.д.№4370/2016г. на САС е отменено горното решение в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над 24000 лв. до 40000 лв., и е постановено
друго, с което Гаранционния фонд е осъден да заплати на пострадалото лице още 16000
лв., ведно със законната лихва от 24.02.2015г., 256,71 лв. разноски, и още 960
лева държавна такса, и 80 лева разноски за въззивното производство. Решенията
са постановени при участието на трето лице помагач на ответника - М.П.Н.. От депозираното
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.11.2014г. е
видно, че Районна прокуратура Ш. е прекратила наказателното производство,
водено срещу виновното лице за престъпление по чл.343, ал.1, б."Б" от НК вр. чл.342, ал.1 от НК. В мотивите на горното е посочено че воденото
досъдебно производство №485/2014г. на РУ на МВР Ш., вх.839/2014г. на ШРП, е
било образувано срещу виновното лице за престъпление по чл.343 от НК, в хода на
което като обвиняем е бил привлечен М.П.Н. с ЕГН **********, който е причинил
ПТП-то. В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка:
На 25.04.2014г. М.Н. управлявал мотоциклет марка "Сузуки" RF600, с поставена на
него рег. Табела №В....Р. Регистрационната табела не била издадена за това МПС,
а за друго - лек автомобил "Волво 343". На задната седалка той возел
приятелката си К.И.Н., която била без предпазна каска. При излизане от
кръстовище в града, задната гума на мотоциклета се приплъзнала странично по
мокрото платно и мотоциклетът заедно с возещите се на него М.Н. и К.Н. паднали
на земята. При падането К.Н. се ударила в задната част на паркиран автомобил и
останала частично под него. Сочи се за причина за ПТП несъобразената скорост с
пътната обстановка. От настъпилото ПТП К.Н. получила дифузна травма на главния
мозък, травматичен субарахноидален кръвоизлив, счупване на черепа, разкъсна
рана на кожата на главата - две средни телесни повреди. Пострадалата заявила,
че не желае срещу Н. да продължава наказателното преследване за причинените и
наранявания, и поискала да бъде прекратено, това е било сторено на основание
чл.343, ал.2 от НК.
От представените покани за доброволно изпълнение е видно, че ищеца е бил
поканен да заплати сума освен присъдените с решенията суми, и следните суми: 2410 лева разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителните дела, и 4267,30
лв. такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ /общо 6677,30 лева/. Ищеца е
представил доказателства за заплащането на всички присъдени по делата суми,
както и разноските и таксите по изпълнителните производства. Ответника е бил
поканен да възстанови заплатената сума с регресна покана от 25.11.2019г.
Анализът на горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи: По делото е безспорно установено
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника -
делинквент, на основание чл. 288, ал. 12
от КЗ (отм.), а именно: настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, плащане от
Гаранционния Фонд на обезщетение в полза на увреденото лице и наличие на
основанието за извършеното плащане по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ - липсата на сключена застраховка "Гражданска отговорност" от
ответника. Съгласно чл.288,
ал.12 КЗ (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила до
01.01.2016г.), след изплащане на обезщетението по ал.
1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по ал. 8. Съобразно съдебната практика Решение № 127 от 18.10.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК и др. - регресното право на фонда
обхваща платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), т. е. разходите за
определяне и изплащане на обезщетението, които са обичайните разходи,
необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от
увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и
вредите. Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след
влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на основание
чл. 288 КЗ (отм.), след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите
на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения и не представляват
необходими разходи за определяне на обезщетението. Ето защо от заплатената от
фонда сума следва да се приспадне тази която е за адвокатски възнаграждения по
изпълнителните дела и таксите по тарифата на ЧСИ, които както бе посочено по -
горе са в размер на 6677,30 лева. Или дължимото регресно обезщетение на ищеца е
в размер на 50293,63 лева, до който размер следва да се уважи исковата
претенция, а в останалата и част, до пълния предявен размер следва да се
отхвърли. За пълнота следва да се отбележи, че с неподаване на отговор в
законния едномесечен срок, съобразно чл.133 от ГПК за ответника е преклудирана
възможността да прави възражения, между които и такова за изтекла в негова
полза погасителна давност, поради което и възражението не следва да се
разглежда.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2011,75 лева,
а на ответната на основание чл.78, ал.3 от ГПК - 295,36 лева съразмерно с
отхвърлената част, като е необходимо да се отбележи, че е неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
доколкото същото надвишава минимално предвидения минимум в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.Н. с ЕГН **********,***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С., ул.Граф Игнатиев №2, сумата 50293,63 лева /петдесет хиляди двеста
деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща заплатена от ищеца на К.И.Н. с ЕГН **********,
сума по щета №210268/24.11.2014г., като обезщетение за причинени от ответника неимуществени
вреди, нанесени на 25.04.2014 г. при пътно транспортно произшествие в гр.Шумен,
в резултат управление на МПС без сключена застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.11.2020г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 2011,75 лева /две хиляди и единадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
- гр.С., ул....да
заплати на М.П.Н. с ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в размер на 295,36 лева
/двеста деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от уведомяване на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: