Р Е Ш Е Н И
Е
№ 380
гр. Велико
Търново, 29.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
561 по описа на Административен съд Велико Търново за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.И.П. ***
против Решение №
1037 / 28.07.2022г. на Общински съвет Велико Търново,
с което е отказано предоставянето на имот № 83123.53.27, находящ се в землището
на с.Шереметя.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изложени са подробни
доводи за допуснати съществени нарушения на закона при издаване на решението и
липсата на правна възможност за получаване на имот при признато право на
собственост преди повече от 20 години. Моли
се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство e от гр.Велико
Търново, ул.Седми юли № 11 против Решение № 1037 / 28.07.2022г. на Общински
съвет Велико Търново, с което е отказано предоставянето на имот № 83123.53.27,
находящ се в землището на с.Шереметя.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 38ш
от 12.05.1998 г. на Поземлена комисия гр. В. Търново е възстановено правото на
собственост на наследниците на И.П.Ш.в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на три имота, като за всеки е посочено, че имотът се възстановява на
основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ при условията на § 4а-4и. Жалбоподателят, като
наследник на И.Ш., подава в Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/
гр. В. Търново Заявление с вх. № 01-359392/18.11.2016 г., с което иска нанасяне
на настъпили промени в кадастрална карта за поз. имот 83123.80.36, поз. имот
83123.53.27, поз. имот 83123.101.29 – пар. 4, з-ще с. Шереметя и нанасяне на
настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. В обяснителната
записка за скица-проекта е посочено, че за признат имот от 2 дка в местност
„Робова чешма“ териториите, които обхваща дадена местност не са строго
определени на терена, главният път е прокаран след национализацията на земите и
не може да е мерило за граници за местност, за това предложението е да се
възстанови на собственика част от ПИ 83123.53.27, който според приложените документи
е частна общинска собственост.
На 21.11.2016 г.
СГКК препраща заявлението на кмета на Община В. Търново с молба да бъде
насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ във
вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение
за основателността на исканите изменения. Назначената от кмета на общината
комисия провежда заседание на 26.01.2017 г., като според приложения протокол
уважава проектното предложение на П. относно промяна данните в регистъра към
ПНИ за ПИ № 83123.101.29, м. „Кокарджа“ и не е уважава проектното предложение
относно: промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № 83123.53.27, тъй
като признатите за възстановяване права са в м. „Робова чешма“ и предложението
за отразяване следва да бъде като последващо настаняване в ПИ № 83123.54.19,
където е започната процедура по промяна на ПНИ за признати имоти с права в тази
местност; промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ № 83123.80.36,
като са дадени указания за корекция на предложената конфигурация.
След
уведомяването му за взетото решение от комисията, П.П. е представя в СГКК – гр.
В. Търново допълнителни материали, заведени с вх. № 05-5160-19.04.2017 г. В
приложено към тях саморъчно заявление П. иска скицата-проект на имот №
83123.53.27 да бъде преразгледана още веднъж и бъде одобрена по този начин.
Според него имотът от 2 дка в м. „Робова чешма“ по решението на поземлената
комисия е невъзможно да бъде върнат там /от долната страна на пътя/ и
предложението е в най-близката съседна местност от горната страна на пътя, м.
„Терасите“.
На 20.04.2017 г.
СГКК препраща допълнителните материали на кмета на Община В. Търново с молба да
бъде насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на
решение за основателността на исканите изменения. Видно от представения
протокол от 08.06.2017 г., назначената от кмета на общината комисия уважава
едното предложение по отношение възстановяването на имота от 3 дка в м. „Голямата чешма“, а по отношение на процесния
имот № 83123.53.27 е отхвърлено проектното предложение, предвид липсата на
предложена промяна в техническото решение. П. е уведомен за решенията на
междуведомствената комисия на 29.06.2017 г.
Предвид
решенията на междуведомствената комисия, кметът на Община В. Търново издава
Заповед № РД22-1550/13.09.2017 г., с която на основание § 4к, ал. 13, т. 1 вр.
§ 4к, ал. 8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение на плана на новообразуваните
имоти и регистъра към него за територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището
на с. Шереметя, общ. В. Търново, както следва: 1. Промяна данните за
собственост в регистъра към ПНИ за ПИ № 83123.101.29, м. „Кокарджа“, като за
собственост се отразят данните по Решение № 38ш/12.05.1998 г. на ПК – В.
Търново и изготвената скица-проект; 2. Промяна границите на ПНИ и регистъра към
него за ПИ № 83123.80.36, м. „Голямата чешма“ по така коригираната конфигурация
на новообразувания нов ПИ № 83123.80.37 съгласно изготвената скица-проект и
новообразувания нов ПИ № 83123.80.38. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
06.10.2017 г., видно от приложената обратна разписка и твърденията в жалбата,
като няма данни същата да е обжалвана.
На 17.10.2017 г.
П.И.П. подава искане до кмета на Община В. Търново с правно основание чл. 256
от АПК вр. § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ, в което е посочил, че по искането
му за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд като обезщетение за
собственост, която не може да бъде възстановена в реални граници, а именно част
от ПИ № 83123.53.27 в размер на 2 дка, липсва произнасяне в посочената заповед.
Същото искане е с основание § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и следва преписката да
се придвижи до Общински съвет – В. Търново, като няма причина преписката да
продължава да престоява в администрацията на кмета. На основание чл. 256 от АПК
е поискано от кмета на общината да предостави на общинския съвет
административната преписка по подаденото заявление, за да може общинският съвет
да вземе решение по реда на § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на част
от ПИ 83123.53.27 в размер на 2 дка.
В отговор на
искането е изготвено писмо изх. № 94ПП-784-6#1/31.10.2017 г. на кмета на Община
Велико Търново. В него, след кратко изложение на фактическата обстановка, е
посочено, че съгласно данните по Решение № 38Ш/12.05.1998 г. на Поземлена
комисия – Велико Търново правото на собственост на наследниците на И.П.Ш.е
признато в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в заключителната част на писмото
е посочено, че внесеното искане за обезщетение по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от
ЗИД на ЗСПЗЗ не засяга тези територии, тъй като промяната на Помощния план и
Плана на новообразуваните имоти и регистъра към тях, изрично е конкретизиран в
правни норми и е налице произнасяне на междуведомствената комисия с протоколно
решение, за което П. е уведомен. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на
06.11.2017 г., видно от приложената обратна разписка.
Междувременно, с
жалба от 06.11.2017 г. П., чрез своя пълномощник е оспорил възникналия според
него мълчалив отказ, като е образувано а.д. № 872 / 2017г. в АСВТ и с
Определение № 438 / 24.11.2017г. жалбата е оставена без разглеждане.
След
постановеното определение от П. е отправено ново искане до кмета на Община
Велико Търново с искане да бъде изпълнена законовата процедура по предоставяне
на имот за обезщетението му, като в отговор е получено ново писмо, че
преписката се намира в СГКК и не може да бъде внесено предложение до Общински
съвет.
С
Решение № 118/29.03.2018 г. по адм. дело № 9/2018 г. на АС – Велико Търново е
осъден кмета на Община Велико Търново да изпрати молбата на П. ***, като това
решение е обезсилено и производството по делото е прекратено с Решение №
7175/14.05.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 5915/2018 г.
Впоследствие П. е подал заявление до ОСЗ –
Велико Търново, заведено с вх. № РД-12-04-6/13.09.2019 г., с което е поискал
ОСЗ да представи на общинския съвет на Община Велико Търново мотивирано искане
на основание § 27, ал. 2 от ЗСПЗЗ за обезщетяването на наследниците на И.П.Ш.,
с приложени към заявлението документи. От страна на ОСЗ – Велико Търново не са
предприемани действия във връзка със заявлението.
След
подадена жалба от П., с Решение № 21/13.02.2020 г. по адм. дело № 642/2019 г.
на АС – В. Търново на основание чл. 256 от АПК е осъден началника на Общинска служба
„Земеделие“ – Велико Търново да представи на основание чл. 45ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ мотивирано искане до кмета на община Велико Търново по заявление №
РД-12-04-6/13.09.2019 г., подадено от П.И.П., като е определен 14-дневен срок за
предприемане на действията, считано от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 31.08.2020 г.,
след като с Определение № 11356/31.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9081/2020
г. е оставено в сила Разпореждане № 9890 от 20.07.2020 г.
по адм. дело № 7408/2020 г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане
касационна жалба с вх. № 8339/19.06.2020, подадена Д. К. – старши юрисконсулт в
ОД „Земеделие“ Велико Търново срещу горепосоченото
решение № 21 от 13.02.2020 г. по адм.д. № 642/2019
год. по описа на Административен съд Велико Търново и е прекратено производството по
делото.
С Разпореждане № 184/31.05.2021 г. по адм.
дело № 237/21 г., оставено в сила с Решение № 225/15.07.2021 г. по адм. дело №
335/2021 г. на АСВТ, председателят на
АСВТ на основание чл. 304, ал. 1 от АПК е наложил на началника на ОС
“Земеделие” В. Търново наказание глоба за неизпълнение на влязло в сила Решение
№ 21/13.02.2020 г. по адм. дело № 642/2019 г. на АС – В. Търново. Вследствие на
това началникът на ОС “Земеделие” В. Търново с рег. индекс
РД-12-02-771-1/02.06.2021 г. е изпратил на кмета на Община Велико Търново
отрицателно становище по искането на П..
На 16.07.2021 г. кметът на Община Велико
Търново е изпратил на Общински съвет Велико Търново преписката за вземане на
решение по компетентност. Предложението е разгледано на 21.07.2021 г. от
постоянните комисии по общинска собственост, по земеделие, гори и околна среда
и по устройство на територията, транспорт и паркиране, които са предложили
проект на решение, с което да бъде отказано предоставяне на искания имот от жалбоподателя.
На 29.07.2021 г. е проведено заседане на
Общински съвет Велико Търново, на което след поименно гласуване с 26 гласа
“за”, 0 “против” и 1 “въздържал се” е взето оспореното Решение
№ 663 от 29.07.2021 г. на Общински съвет – В. Търново. Със същото на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е
отказано да бъде предоставен в полза на жалбоподателя по реда на § 27 от ПЗР на
ЗСПЗЗ имот № 83123.53.27, находящ се в землището на с. Шереметя, общ. В.
Търново, поради следните мотиви: 1. имот
№ 83123.53.27 не представлява имот по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ. Същият имот е включен в територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като такъв
не е обект на процедура по параграф 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. имот №
83123.53.27 в землището на с. Шереметя
се намира в територията на параграф 4 в местност “Терасите”, която е различна
от признатото право на собственост съгласно предоставеното Решение № 38Ш от
19.05.1998 г., с което е признато право на собственост на имот от 2 дка в
територията на параграф 4, м. “Робова чешма”; 3. Предложението за предоставяне
на имот № 83123.53.27 е разгледано на междуведомствена комисия,
назначена със Заповед № РД 22-48 от 16.01.2017г. на кмета на Община Велико
Търново, която излиза с протоколно Решение от 26.01.2017 г. за отказ поради
разминаване на местностите в признатото право и проекта за настаняване.
С
Решение № 98 / 06.04.2022г. по а.д. № 498 / 2021г. по описа на Административен
съд Велико Търново е отменено Решение № 663 / 29.07.2021г. на Общински съвет
Велико Търново и преписката е върната за ново произнасяне.
С
Решение № 6363 / 28.06.2022г. на Върховния административен съд е оставено в
сила Решение № 98 / 06.04.2022г. по а.д. № 498 / 2021г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
След
постановяване на окончателното съдебно решение предложението за предоставяне на
недвижим имот частна общинска собственост отново е разгледано в комисии по
Общинска собственост, Земеделие, гори и околна среда и Устройство на
територията, транспорт и паркиране, като и в трите комисии е взето решение за
постановяване отново на отказ.
На
28.07.2022г. е проведено заседание на Общински съвет Велико Търново, на което
присъства и кметския наместник на с.Шереметя, който по предложението за
предоставяне на недвижим имот на П.П. изразява становище да несе предоставя
имот с идентификатор 83123.53.27, тъй като той не се намира в м.“Робова чешма“,
в която е признатото право на възстановяване на собствеността, а имот и
идентификатор 83123.54.19 се намира в тази местност.
Единодушно
с 19 гласа „за“ Общински съвет Велико Търново взема решение да не се предоставя
имот с идентификатор 83123.53.27 на П.И.П..
В хода на настоящото производство нови
доказателства не се представят от страните.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
процесуалните правила за издаването му.
По същество на спора, настоящият състав намира, че
посоченото в административния акт основание за постановяване на отказ не
кореспондира с материалния закон. Разпоредбите на ЗСПЗЗ не въвеждат абсолютно
правило при предоставяне на имот от общината за реално възстановяване на
признато право на собственост, този имот да се намира единство в местността, в
която се е намирал отнетия имот. Една от целите на ЗСПЗЗ е възстановяване на правото
на собственост върху
земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства, независимо дали са одържавени или доброволно
предоставени. Общото правило е за възстановяване на собствеността в реални
граници. Когато това е невъзможно, то са разписани правила за начините за
възстановяване, като принципа е за предоставяне на имот с характеристики
най-близки до отнетия. При хипотеза за невъзможност за определяне на имот в
землището на населеното място, където е отнетия имот, е предвидена и
възможността за предоставяне на имот и от съседно землище. Следователно
разположението на имота, с който следва да приключи процедурата по
възстановяване на правото на собственост, не е от критериите водещи до
невъзможност за предоставяне на имот. В конкретния случай, видно от
административната преписка по издаване на решението, липсва анализ на
относимите към решението факти и обстоятелства. Не е установено колко и какъв
вид недвижими имоти, частна общинска собственост са налице в землището на
с.Шереметя и колко от тях се намират в местността „Робова чешма“. След като
административният орган не е установил наличието на недвижим имот, подходящ за
довършване на процедурата по възстановяване на правото на собственост на
жалбоподателя, находящ се в местността, в която е имотът, за който са налице
признати права на собственост, то недоказано
и произволно е твърдението му за липса на основание за предоставяне на имот с
идентификатор 83123.53.27. Липсата на доказателства
и мотиви за основанието за постановяване на оспореното пред съда решение води
до невъзможност за извършване на проверка за спазване на материалния закон и
винаги е основание за отмяна на оспорения акт в хипотеза на предоставена
изключителна компетентност на постановилия го административен орган, какъвто е
настоящия случай.
За
пълното на изложението следва да се отбележи, че процедурата по приключване на
производството по възстановяването на правото на собственост върху земеделска
земя продължава необосновано дълго време – цели тридесет години. Видно от
Решение № 38ш / 12.05.1998г. на Поземлена комисия гр.Велико Търново /приложено
по а.д. № 9 /2018г./ заявление за възстановяване на недвижимите имоти е
подадено на 29.01.1992г. Правото на собственост е признато шест години по-късно
– 1998г. – и до настоящия момент наследниците на правоимащото лице не са
получили имоти, съответстващи на признатите им права. Въпреки положените усилия
от 2016г. от жалбоподателя за провеждане на различни процедури за възстановяване
на имотите, проведени три съдебни производства и дори налагане на глоба на
длъжностно лице за неизпълнение на съдебно решение, и с настоящото решение не
се предоставя имот от Общински съвет Велико Търново, за да получи правоимащото
лице действителна собственост. Случаи като настоящия са разглеждани неведнъж от
Европейския съд по правата на човека и Република България е осъждана за
нарушаване на правото на собственост. Подобно поведение от административен
орган настоящия състав намира за недопустимо. Независимо от местоположението на
конкретния имот и вида на процедурата, по която следва да бъде предоставен той,
Общински съвет Велико Търново следва да предостави на П.И.П. недвижим имот, с
който да бъде довършена процедурата по възстановяване на правото на
собственост, призната с решение на Поземлена комисия от 1998г. Дали това ще е
имот с идентификатор 83123.53.27 или друг поземлен имот, който според органа
отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ, това е въпрос, който следва да бъде
разгледан от административния орган. Недопустимо е бездействието на
администрацията в продължение на повече от двадесет години да води до
невъзможност на лицето да получи имот, и цялата тежест за изпълнение на
въведени по-късно административни процедури да бъде прехвърлена върху
собственика. Нещо повече! Необходимостта от налагане на глоба на длъжностно
лице за неизпълнение на съдебно решение води до извод, че административния
орган съзнателно и целенасочено препятства завършването на процедурата по
възстановяване на собствеността, което опорочава изцяло и настоящия
административен акт, тъй като именно съображенията на това длъжностно лице са
взети предвид при издаването му.
По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен
в нарушение на материалния закон, поради което той следва да бъде отменен и
преписката върната на административния орган за постановяване на нов
административен акт.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски
съгласно представен списък с разноските и доказателства за действителното им
заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1037 / 28.07.2022г. на Общински съвет Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Велико
Търново да заплати на П.И.П. *** сумата от 510лв. / петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от получаването му.
Съдия: