Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32
гр.Враца, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на 13.01.2022 г. /тринадесети
януари хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурор ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 484 по описа на АдмС-Враца за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 149, ал. 5 и сл. АПК.
Образувано
е по протест на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, депозиран чрез прокурор Николай
Лалов против РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 3/15.05.2003г., издадено от Главен архитект
на Община Роман, с искане да бъде прогласена неговата нищожност. В протеста са
изложени твърдения, че оспореното разрешение за строеж е нищожно доколкото МВЕЦ
„И.“ е изградена без да е учредено право
на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС)
и чл. 62 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа се нарушение на чл.182, ал.1,
чл.7, ал.5 ЗДС и чл.62 и сл. ЗЕ при издаване на РС, като нарушенията са от тези
които водят до нищожност на ИАА. Иска се обявяване нищожност на Разрешение за
строеж №3/15.05.2003г., издадено от Гл.архитект на Община Роман. Претендират се
направените разноски.
В с.з. протестът се поддържа от Окръжна
прокуратура Враца, чрез прокурор В.Вътов по изложените в протеста доводи и
допълнително развити съображения по съществото на спора. Иска се обявяване
нищожност на оспореното разрешение за
строеж. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
заинтересованата страна.
Ответникът
– Главен архитект на Община Роман, редовно призован не се явява в с.з. и не ангажира
становище по делото.
Заинтересованата
страна - „П.Е.К.“ ЕООД С. в с.з., чрез процес. си представител * Б.Т. моли за
решение, с което да се отхвърли, като неоснователен протеста на ОП-Враца. Претендират се направените по делото
разноски, съгласно представен списък, ведно с доказателства за платен
адвокатски хонорар. Представена е писмена защита с подробно изложени
съображения по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е заверено копие от образуваната пред административния
орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено
следното:
Съгласно чл.149, ал.5 АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето, поради което протестът е
процесуално допустим за разглеждане. Преценен относно изложените в него твърдения
за нищожност се явява неоснователен.
С разрешение за строеж № 3/15.05.2003 г., издадено от
Гл.архитект на Община Роман на „ В.“ ЕООД
***, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, е разрешено за строеж „Реконструкция на ВЕЦ „И.“ на р.И., ПИ
№004, кв. №094 по картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ в землище ***,
местност „П.“ да извърши предвидените в одобрения инвестиционен проект фаза
технически проект строителни и монтажни работи, като са определени условията
при които се разрешава строежът. Разрешението за строеж
е издадено, съгласно одобрените на основание чл.142, ал.1 и чл.141 от ЗУТ от
Гл.архитект на Община Роман инвестиционни проекти, одобрена част „Архитектура“
на 15.03.2003г., съгласувани на 15.05.2003г., инженерни части на проекта по
части строително конструктивна, ВиК, машинна електротехническа и автоматизация/
за строеж „Рекнострукция на ВЕЦ „И.“ на р.И., ПИ №004, кв. №094 по картата на
възстановената собственост по ЗСПЗЗ в землище ***, м. „П.“ при наличие на разрешение за водоползване
№1438/05.02.2003г., издадено от МОСВ Басейнова
дирекция Дунавски район с център Плевен/приложено по преписката л.24//. PC е влязло в сила, видно от данните по делото и
по който факт страните не спорят.
Приложен е и одобрения техническия проект на МВЕЦ “И.“ за
реконструкция на МВЕЦ “И.“ на р.И., ***, скица от 05.02.2003г. за имот с номер 09004 в землището на ***, собственост
на „В.“ ЕООД - ВЕЦ И. – Р., заявление за
издаване на разрешение за строеж , заповед №1569/05.11.2003г. на Кмета на
Община Роман, с която е разрешено на „В.“
ЕООД-*** възлагането изработването на ПУП-ПРЗ с обхват ПИ 094004 по КВС, протокол
от 27.02.2004г. на ОЕСУТ при Община Роман, в който в т.1 е разгледан проект
ПУП-ПРЗ на МВЕЦ “И.“ ***, ПИ 094004 и е прието решение за изработения ПУП и Заповед № 2287/20.10.2004 г. на Кмета община Роман
/влязла в сила/, с която е одобрен ПУП-ПЗ
за обект МВЕЦ „И.“ ***. Представен е и ПУП-ПЗ на ПИ
№094004 по ПЗЗ на ***, окончателен проект.
Като доказателство по делото е представено и Разрешение за ползване № СТ-12-75/28.02.2005г. на
ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж: МВЕЦ „И.“ на р. И. /Реконструкция/л.119/.
Със заповед
№140/02.07.1992г. на ОбНС-Роман е възстановена собствеността на наследниците на
АД „И.“-ВЕЦ ***. От удостоверение с дата 03.09.2003г. на Кмета на Община Роман е видно,
че ВЕЦ „И.“ на р.И. в землището
на ***, работеща от 1941 г., национализирана през 1947г. и
реституирана през 1992г. е изцяло частна собственост, същата е деактувана
със заповед на Кмета на Община Роман и не се води в регистрите за общинска/държавна/собственост.
Заинтересованата страна
„П.Е.К.“ ЕООД С. се легитимира
като собственик на ПИ, видно от представените по
преписката нот.актове и скици на имота, договор за покупко - продажба на
нежилищен имот - ЧОС от 14.05.2001г.
По
делото са събрани допълнително писмени доказателства. От протестиращата страна
е представен констативен протокол №ДК-18-343-12/08.07.2021г. на РДНСК-Враца за извършена проверка на МВЕЦ “И.“ и от който е видно, че не са констатирани нарушения.
От
заинтересованата страна са представени акт за държавна собственост №17/1951г.,
заповед №140/1993г. за възстановяване на собствеността/вече приложена по
преписката/ и протокол за установяване на годността за ползване на строежа
„Реконструкция на ВЕЦ “И.“ на р.И., с който е приет строежа и може да се
ползва по предназначението си от
15.02.2005г.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното РС е издадено от компетентен орган, в изискуемата
писмена форма и всички изискуеми за едно властническо
волеизявление реквизити. Съдържа както фактически, така и правни основания за
неговото издаване.
Направеното с протеста искане за прогласяване нищожност на
оспореното разрешение за строеж
№3/15.05.2003г. е аргументирано с това,
че МВЕЦ “И.“, находяща се в землището на гр.Роман е изградена без издадено
право на строеж, съгласно чл.7, ал.5 ЗДС и
чл.62 и сл. ЗЕ, като се посочва, че при
издаването на разрешението за строеж са нарушени материално правните разпоредби на чл. 182, ал.1 ЗУТ, чл.7, ал.5 ЗДС и чл.62
и сл. ЗЕ, като нарушенията са от тези които водят до нищожност на
акта.
Законосъобразността на РС, се преценява към момента на издаването
му, съгласно чл.142, ал. 1 АПК, а не към датата на подаване на протеста.
Оспореното,
като нищожно Разрешение за строеж е издадено от Гл.архитект на Община
Роман на 15.05.2003г. Съгласно
чл.7, ал.5 ЗДС /нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013
г., изм., бр. 40 от 2014 г./ не й е придавано обратно действие с изрична
разпоредба на закона ( чл.14, ал.1 ЗНА). Поради това тя
не се прилага за заварените
правоотношения, които са възникнали от настъпили преди влизането й в сила на 08.11.2010
г. - юридически факти, каквото е и създаденото с процесното РС №3/15.05.2003г., издадено от Гл.архитект на
Община Роман. Следователно е
невъзможно при издаване на
РС на 15.03.2003г. да е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.5 ЗДС, в каквато насока се навежда
твърдение в протеста.
Не може да се приеме, че е нарушена при издаване на РС и нормата
на чл. 62 и сл. от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и
същото води до нищожност. ЗЕ е приет на 26.11.2003г. и е обнародван в ДВ
бр.107/09.12.2003г., а разрешението е издадено на 15.03.2003г. и няма как да се спази и разпоредбата на чл.62 и сл. от
закона при издаването на въпросното разрешение за строеж. В действителност в §26, ал.1 от ПЗР към закона е предвидено, че
възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на
енергийните обекти запазват действието си, но в случая не се касае за нов
енергиен обект, а за разрешение за строеж представляващо реконструкция на МВЕЦ “И.“
на р.И. в ***, което означава че енергийния обект не е новостроящ, а заварен.
Не може да се приеме,
че РС е издадено
в нарушение на чл.182,
ал.1 ЗУТ, което нарушение води до
нищожност. На 15.05.2003г. когато е издадено РС чл.182 ЗУТ няма алинея. Текстът на закона към
тази дата е следния “Строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да
извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под
повърхността на земята“. Тази норма е неприложима
в случая, тъй като строежът е разрешен в
собствен на „В.“ ООД, а не в чужд имот, видно от
данните по преписката. От приложения ПУП е видно, че изграждането на
водовземно съоръжение следва да е в имот
4095, а РС касае имот 094 и в това разрешение не е посочен друг имот, който да
е публична държавна собственост.
Също така от данните по
преписката се установява, че МВЕЦ “И.“ на р.И. в *** е проектирана през 1938г,
като данни за това се съдържат в одобрения технически проект, централата работи
от 1941г., същата е национализирана и станала собственост на държавата, което
обстоятелство е вписано в Акт №17/1951г./графа 2/, както и
че през 1992г. е реституирана и е
изцяло частна собственост, видно от
удостоверение №АО-3516/03.09.2003г. на
Кмета на Община Роман. Със заповед №140/02.07.1992г. на Кмета на Община
Роман е възстановена собствеността на наследниците на АД „И.“-ВЕЦ ***. С
протокол от 27.10.1992г. комисия от НЕК е предала на собствениците владението
върху централата, като е описано имуществото което се предава във владението на
наследниците. Съставен е и протокол от 04.12.1992г. според който следва да се
направи оценка на подобренията, които реституираните собственици да заплатят на
НЕК, като сред тях са и такива попадащи в р.И.. При тези данни следва да се приеме, че МВЕЦ е изградена по време когато държавата е
била собственик, както на водите на р.И. и
прилежащите й земи, така и на самата централа и не е било необходимо да
учредява на себе си право на строеж за изграждането на обектите във водата/ бента, рибния проход,
саваците и др./. В случая РС касае реконструкция на МВЕЦ “И.“ на р.И., а не се
разрешава строеж на нова ВЕЦ.
В конкретната хипотеза следва да се има предвид, че от събраните
по делото доказателства, се установява, че дружеството е изпълнявало всички нормативни
изисквания за реконструкция на МВЕЦ „И.“, за които е издадено РС. Същото
е издадено съгласно действащи към датата на издаването му и след представяне на
всички законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ
проекти и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури. Същият
е приет с протокол за установяване годността на ползване на строежа/акт 16/,
съставен на 15.02.2005г. на последното заседание на държавна приемателна
комисия, назначена със заповед от 11.02.2005г. на Зам.
началник на ДНСК. В подкрепа на изложеното са и констатациите съдържащи се в
Констативен протокол № ДК-18-343-12/08.07.2021 г. на работна група при РДНСК –
Враца – л. 154 от делото.
От събраните по делото доказателства не се установява разрешение за строеж №3/15.05.2003г. на Главния архитект
на Община Роман да е издадено в
противоречие както с посочените от оспорващия правни норми, така и с другите
предвидени от законодателя изисквания и не е нищожно. Следва да се има в
предвид и че всички възражения направени от оспорващия, дори и да се приемат за основателни /което в случая не е така/,
не биха могли да обосноват извод за
нищожност на издаденото разрешения за строеж,
а само до неговата незаконосъобразност – унищожаемост.
Нищожността на издаден административен акт може
да бъде прогласена при липса на компетентност на органа, както и при
установяване на допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят
съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените
с него правни
последици. В случая разрешението за строеж е издадено от компетентен
орган и въз основа на правна норма - чл.148 ЗУТ.
В
съответствие с доказателствата по делото е че за
твърдените нарушенията е извършено позоваване на правни норми, които не са били
действащи към момента на издаване на РС
и одобряване на
проектите. В
този смисъл не само няма порок, водещ до нищожност поради липсата на тази част,
а не е и налице нарушение на изискванията въобще.
С оглед изложеното, настоящият състав, счита, че оспореното
разрешение за строеж не е нищожно, защото не е налице пълна липса на
предпоставките за издаването му. Отделно от това, не може да се приеме, че
оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или че същият не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон или че правните последици от акта са
нетърпими от правовия ред, за да се счете същия за нищожен. Тук следва да се
има предвид и обстоятелството, че преценката от страна на съда в казуса досежно
оспорения акт, е ограничена от сезиращия акт /протеста/ – със същия /предвид
изтичането на сроковете за оспорване по чл. 149, ал. 1 – ал. 4 от АПК/ е
заявено искане единствено и само за обявяване на нищожността на акта, не и за
отмяната му като незаконосъобразен, което води до извода, че дори и да са
налице определени пороци при издаването на акта, след като те не го квалифицират като нищожен,
следва да доведат до извод за отхвърляне на подадения протест.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 АПК,
претенциите на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Такива следва да се присъдят в общ размер на 905.00/деветстотин и пет/ лева, от които
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева и 5.00
лева –д.такса за издаване на съдебно удостоверение по делото. Същите следва да
бъдат възложени в тежест на
протестиращата страна –Окръжна прокуратура Враца.
Възражението на Окръжна прокуратура Враца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради
което направеното възражение за редуцирането му е неоснователно. Определено е и в минималния предвиден размер в
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал. 4 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна
Прокуратура Враца срещу Разрешение за
строеж №3/15.05.2003г., издадено от Гл.архитект на Община
Роман, с искане за нищожност.
ОСЪЖДА Окръжна Прокуратура Враца да заплати
на „П.Е.К.“ ЕООД *** с ЕИК *********, представлявано от * П.Б.П.
разноски по делото в общ размер
на 905/деветстотин и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС –София в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ.СЪДИЯ: