Решение по дело №580/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ и чл. 227 Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Териториална дирекция „Митница – Варна“, подадена чрез процесуален представител Р. Г., срещу Решение № 1 от 03.01.2023 г., постановено по АНД № 20223120200258/2022 г. на Районен съд – Девня (РС - Девня), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 54 от 23.07.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ (сега ТД Митница Варна), с което на „Милки груп био“ ЕАД за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложена имуществена санкция в размер на 960,63 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, както и е осъдена ТД-СМ-АМ (старо) /ТД-МВ-АМ - ново/ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД сума в размер на 360 лева, представляваща направените по делото разноски.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно съдът приема наличието на несъответствия при вземането на пробите, което изначало компрометира иззетата на 26.01.2021 г. контролна проба и че същата не би могла да послужи за изготвянето на каквато и да е експертиза. Сочи се, че същевременно съдът излага, че анализите на митническата лаборатория били за целите на митническия контрол и доколкото Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) е част от системата на митническите органи и не би следвало да възниква съмнение за обективност, компетентност и правилност. Според касатора неправилно съдът приема, че не са нужни специални знания, за да се приеме, че предвид естеството на изследвания продукт същият подлежал на бърза развала и било напълно възможно за този период да претърпи изменения, което налагало пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не било отразено в изготвената експертиза от ЦМЛ. Поддържа се, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти при извършване на анализа на взетата проба, като наказващият орган, позовавайки се именно на експертизата, е направил извод, че стоката е неправилно декларирана и е извършено нарушение по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. На следващо място, според касатора, съдебният състав е пренебрегнал обстоятелството, че от лабораторното изпитване, проведено в ЦМЛ, безспорно се установява, че при сравняването на мастно-киселинния състав с референтни стойности за идентичност на маслата има съответствие с тези на палмовото масло. Счита, че РС – Девня не е обсъдил всички представени доказателства, в това число и експертизата на ЦМЛ. Позовавайки се на Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, т. 39 и т. 40, касаторът настоява, че независимо от непроизнасянето на митническите органи по верността на предоставените от декларатора данни при приемане на митническата декларация не съществува пречка да се провери впоследствие верността на тези данни. Изразява се несъгласие с доводите на въззивния съд, че Решение на СЕС по дело № С-571/2012 е неприложимо, като се сочи, че независимо от факта, че Регламент (ЕО) № 2913/1992, съответно чл. 78 от същия, е отменен, в действащото митническо законодателство са налице аналогични правни норми, а именно чл. 190 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 (РИ) и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото от друг състав на ДРС не са спазени указанията, дадени с решение по КАНД № 1074/2022 година. Искането е да се отмени решението на РС – Девня и да се потвърди НП. Претендира се присъждате на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита се, че за правилното разрешаване на спора е необходимо отправянето на преюдициално запитване до СЕС, с формулирани в допълнителна молба с.д. № 7064/10.05.2023 г. въпроси. Ответникът поддържа, че от анализа, извършен в ЦМЛ, се доказва наличието на допълнително химическо вещество – сорбитанов естер, в стоката като качествен показател, а в хода на съдебното следствие не е извършена експертиза, която да оборва констатациите на ЦМЛ. В хода по същество на спора ответникът, чрез ст. юриск. Х. сочи, че решението по адм. д. № 5755/2023 г. на ВАС не е с преюдициален характер, а и има практика на ВАС (например адм. д № 6277/2023 г., № 10041/2023 г., 646/2023 г., № 5376/2023 г. и др.), според която в случай на палмова мазнина, в която е вложен сорбитол е потвърдено в цялост решението на Директора на ТД Митница Варна. Изтъква се, че описанието на пломбите не е единствените обстоятелства, които доказват идентичността на взетата проба, т.к взетата проба се и маркира и с етикет, който също описва всички елементи, касаещи стоката - най-важно номера на декларацията, акта за вземане и разработване на проба и протокола за вземане на проба, които са приложени в настоящото производство и се доказва проследимостта на извършения анализ и на взетата проба от стоката. Искането е да се отмени решението и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. С. Ж., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Настоява се, че следва да бъде оставено без уважение искането за преюдициално запитване. В хода по същество на делото се твърди, че стоката, която е изследвана от митницата, е внесена 9 месеца след стоката, за която е издадено процесното НП. Излага съображения, че по делото е останало недоказано, че стоката, която е изследвана в ЦМЛ, е именно пробата по митническата декларация, цитирана в НП. Позовава се на анализния сертификат, придружаващ стоките, и твърди, че макар и наименованието на стоките и производителят да са едни и същи, в производството е останало недоказано, че съставът на стоките също е идентичен. Сочи, че с оглед съдържанието на НП, чл. 190 от Регламента за изпълнение е неприложим, както правилно е установил въззивният съд. Искането е да се остави в сила решението на районния съд, като се претендира и присъждане на разноски по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че събраните в хода на това производство доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за неправилно тарифиране и оттам за извършено административно нарушение. Пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред РС – Девня е образувано след връщане делото на РС – Девня с Решение № 1026 от 25.07.2022 г. на АдмС – Варна по КАНД № 1074/2022 г. за повторно разглеждане на жалба от „Милки Груп Био“ ЕАД против НП № 84/2021 г. от 23.07.2021 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството, за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ, вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 960,63 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 15.04.2020 г. в Митнически пункт Варна – Запад е подало митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 20BG002002028028R9, на стока – хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35, бруто тегло 10330 кг, нето тегло 10000 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10,90%, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 1 710,93 лв. мито и 3 515,50 лв. ДДС, вместо с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16% и дължими държавни вземания в размер на 2 511,46 лв. мито и 3 675,60 лв. ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 800,53 лв. мито и 160,10 лв. ДДС, общо 960,63 лева.

При първоначалното разглеждане на делото от РС – Девня с Решение № 20/02.03.2022 г., постановено по АНД № 232/2022 г., е отменено НП № 84 от 23.07.2021 г., издадено от на с.д. Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“. Постановеното решение е отменено с Решение № 1026 от 25.07.2022 г., по КАНД № 1074/2022 г. на АдмС - Варна и е върнато за повторно разглеждане, при което РС – Девня се произнася с Решение № 1 от 03.01.2023 г., по АНД № 258/2022 г., предмет на обжалване в настоящото производство.

С обжалваното в настоящото КАНД № 580/2023 г. на АдмС - Варна решение при повторното си произнасяне, за да отмени НП, РС – Девня приема, че разпоредителният акт се основава на изготвената в ЦМЛ експертиза и даденото от Д-МДМ становище. Направен е извод, че от конкретната процесна стока не е вземана проба, респ. същата не е изследвана. Според въззивния съд, неправилно митническите органи формират становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител и вносител и позовавайки се на решението на СЕС по дело С-571/2012, с което се тълкува чл. 78 (отм.) от Регламент № 2913/92 на ЕС, като посочва, че тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент № 952/2013. Районният съд приема, че двете норми не са аналогични. Достигнат е извод, че необосновано митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1516 от КН, добавяйки допълнителен критерий „текстуриране“. Районният съд приема и че са налице несъответствия във връзка с иззетата проба и същата не би могла да послужи за извършване на експертиза, тъй като има два протокола за вземане на проба от 26.01.2021 г., в които са посочени съответно в единия пет, а в другия четири кутии, пломбирани със знаци VC от едната страна и 3 от другата, а в ЦМЛ са изпратени две кутии, но запечатани с трети вид пломби – № 0040105 и № 0040147. Предвид липсата на данни къде и как е съхранявана пробата, а продуктът подлежи на бърза развала, е възможно в периода от вземането на пробата до нейното изследване, стоката може да претърпи изменения. Според въззивния съд не се доказва и дали разработената от ЦМЛ вътрешнолабораторна методология съответства на метода за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Cc 16-60, достатъчна ли е да определи дали изследваният продукт е претърпял обработка текстуриране и въобще утвърден ли е този метод като официален, а и в експертизата не е указано количеството на изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и спазена ли е процедурата за тестването съгласно метода, който се сочи за официално утвърден. С оглед дадените указания при връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд приема, че не е налице проба от процесната стока, която да бъде изследвана. Следователно извършването на експертиза е невъзможно. Заключението на въззивния съд е за недоказаност и необоснованост на вменената за осъществена митническа измама, предвид наличието на разширително и произволно тълкуване на Решение на СЕС по дело № С-571/2012 и правилата за тарифно класиране на стоки. Налице е невъзможност за категоричен извод относно класирането на процесната стока под код, различен от посочения в митническата декларация, което е довело до цялостна отмяна на обжалваното НП.

С Решение № 1048 от 17.07.2023 г. по КАНД № 580/2023 г. на АдмС – Варна е отменено повторно постановеното от въззивния съд Решение № 1 от 03.01.2023 г. по АНД № 258/2022 г., предвид пълното несъобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 1026 от 25.07.2022 г., по КАНД № 1074/2022 г. на АдмС – Варна и поради това е допуснато неправилното приложение на материалния закон. Касационната инстанция посочва, че в хода на развилото въззивно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до несъбирането на относимите доказателства, които да обусловят извод за обективните характеристики на процесната стока, по отношение на нейното класиране. Въззивният съд не е установил с какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021 г., както и средните проби по Акт № 2149/2021 г., как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби № 0040105 и № 00040147, които са идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код. № 771_2002_21.

Доколкото касационната инстанция няма правомощие за повторно връщане на делото за разглеждане от въззивния съд, след отмяната на Решение № 1 от 03.01.2023 г. по АНД № 258/2022 г. на РС – Девня, е насрочено делото за разглеждане от АдмС – Варна с указания до административнонаказващия орган, че не сочи доказателства относно наличието на Заявка за извършване на анализ № 11/26.01.2021 г., Протокол за извършена митническа проверка по МRN 21BG002002043714R6 от 25.01.2021 г., Ръководство за вземане на проби за целите на митническия контрол, съответно, ако са налични входящи дневници/регистри, в които се описват номерата на пломбите/пробите за процесната дата; с какви номера пломби са запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021 г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021 г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби №№ 0040105 и 00040147, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771200221.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е разрешаването на спора по същество за законосъобразността на НП, доколкото въззивното решение е вече отменено. Следва от касационната инстанция да се прецени законосъобразността на НП № 84 от 23.07.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница-Варна при Агенция „Митници“ само на основанията, които касационната инстанция вече е приела, че не са изяснени и преценени от районния съд (въпреки двукратното разглеждане на делото), а същите са от значение за преценката за правилното прилагане на закона.

С Молба с.д. № 11181/26.07.2023г., административнонаказващият орган представя по делото Заповед № ЗАМ-1397/32-252811/30.08.2019 г., ведно с „Ръководство за вземане на проби за целите на митническия и акцизния контрол“; Протокол от 26.01.2021 г. на „Пристанище – Варна-Запад“ „Контейнерен терминал“; Заявка за анализ или контрол № 11/26.01.2021 г.; Регистър за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки.

След съобразяване на фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че НП е незаконосъобразно, предвид следните съображения:

Относно проследимостта на взетите проби от стоката по митническа декларация MRN 21BG002000204371R/25.01.2021 г., съдът съобрази, че ответникът с Молба с.д. № 7064/10.05.2023 г. посочва, че проба от внесената с процесната митническа декларация стока е взета с Протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021 г. и Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149 на „Вилмар Контрол“ и е анализирана от ЦМЛ с МЛЕ № 1302.02.2021 г./02.04.2021 г. от ЦМЛ и е установено, че представлява препарат, съставен от смес от растителни мазнини или техните фрикции, дори и химически модифицирани с добавен сорбитанов емулгатор.

С Молба с.д. № 11181/26.07.2023 г. /л. 87 от делото/ ответникът чрез старши юрисконсулт М. Х. заявява, че протокол за извършена служебна проверка по митническа декларация MRN21BG00200204371R/25.01.2021 г. не е наличен.

От съдържанието на обжалваното НП се установява, че на 07.03.2020 г. е подадена митническа декларация MRN 20BG002002026377R7/07.03.2020 г. за поставяне в режим „митническо складиране“ на стоката, вложена в контейнер № MEDU1264119, представляваща 23 407,78 бруто кг „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“ с получател „Милки груп био“ ЕАД.

На л. 34–35 от административнонаказателната преписка е приложена извършената от ЦМЛ Експертиза, заключението по която е оспорено от санкционираното лице.

Видно от Протокол № 19 от 12.01.2022 г. от открито съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото, санкционираното юридическо лице чрез представителя си по пълномощие е оттеглило искането си за назначаване на съдебно-химическа експертиза. Въпреки задължението си за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за решаване на спора, въззивният съд не е назначил служебно съдебно-химическа експертиза.

С Решение № 1026 от 25.07.2022 г., постановено по КАНД № 1074/2022 г., на АдмС – Варна, касационната инстанция констатира допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. При постановяване на посоченото решение, съдебният състав при АдмС - Варна дава задължителни указания за назначаване на съдебно-химическа експертиза служебно при повторното разглеждане на делото от районният съд. Въпреки задължителния характер на указанията, дадени с посоченото решение, РС – Девня отново не ги изпълнява, поради липса на проба от процесната стока и обосновава безпредметността от изследване, проследяване на номерата, с които са взети проби от процесната стока. Вследствие на това въпросът относно идентичността на взетите проби с внесената стока е останал недоказан.

При отмяната на решението на въззивния съд, постановено при повторното разглеждане на делото от районния съд, с Решение № 1048 от 17.07.2023 г., постановено по настоящото дело, тричленният състав при Административен съд – Варна указва доказателствената тежест и конкретно посочва на ответника за кои факти не сочи доказателства. Въпреки това, остава недоказана идентичността между пробите, изследвани от ЦМЛ и тези, взети от процесната стока.

Липсата на контролна проба от процесната стока, възпрепятства съда да назначи съдебно-химическа експертиза, тъй като представеното от ответника заключение на ЦМЛ е оспорено от санкционираното юридическо лице. Установената липса препятства не само съда да назначи СХЕ, но и митническите органи да оборят тезата на вносителя и да докажат своята теза, че внесената стока е претърпяла текстуриране чрез добавка на модификатор – емулгатор – сорбитанов естер, както и вносителя, че внесената стока е с определените характеристики и следва да бъде класирана с декларирания код по ТАРИК.

В съдебното производство, вмененото за извършено деяние следва да се установи по безспорен начин, а не да се основава на предположения. Задължението за доказване на нарушението, за чието извършване е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-вносител, е в тежест на административнонаказващия орган.

Не е безспорна и категорична възможността за идентифициране на изследваната от ЦМЛ проба. С Протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021 г., Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149/26.01.2021 г. и Заявка за анализ или контрол № 11/26.01.2021 г., не са посочени номера на пломбите. Освен това от съдържанието на протокола за вземане на проба, същата е разпределена в 4 бр. кутии, от които 2 бр. за митническата лаборатория, 1 бр. за декларатора и 1 бр. за съхранение в ММ 2002, като е посочено само, че опаковките са запечатани с митнически пломби, а от съдържанието на Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149/26.01.2021 г. се установява, че пробата е разпределена в 5 бр. кутии, поставени в полиетиленови торби, пломбирани с оловна пломба със знаци, както следва „VC“ от една страна и „3“ от другата. Налице е разминаване между съдържанието на протокола за вземане на процесната проба и на акта за вземане и разработване на средна проба относно броя на кутиите, в които е разпределена пробата.

Посочването на номерата на МД и номера на контейнера, от където е взета пробата в Протокола за вземана на проба № 11/26.01.2021 г., в Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149/26.01.2021 г. и в Заявката за анализ и контрол № 11/26.01.2021 г. не се явява достатъчно за идентифициране на конкретната проба и за обезпечаване на възможността за проследимост на пробата. Неоснователно е твърдението на касатора в този аспект. Касаторът не представя доказателства за отразеното върху етикета на пробите, което разгледано в съвкупност с останалите доказателства по делото да обуславя извод, че безспорно се установява изискуемата проследимост, че именно от стоката по посочената митническа декларация е изследваната от ЦМЛ проба. Чрез поставянето на конкретни номера пломби на съответните взети проби от декларирани стоки се обезпечава проследимостта. Липсата на поставени номера на пломбите препятства преценката на съда дали изследваната от ЦМЛ проба е именно от стоката по посочената в документите митническа декларация. МЛЕ действително се позовава на В подкрепа на така направения извод е и обстоятелството, че от представения от касатора Регистър за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки, от съдържанието, на който се установява взети проби само от стоки на „Милки груп био“ януари 2021 г. са взети 3 проби, което обуславя наличието на повече от две проби от различни стоки. За да бъдат идентифицирани проби и да бъдат отнесени към конкретни стоки, е необходимо да са описани номерата на пломбите.

Твърденията на касатора по отношение на Протокола за вземана на проба № 11/26.01.2021 г., в Акт за вземане и разработване на средна проба № 2149/26.01.2021 г., но дали изследваните проба са именно от въпросната стока е въпрос, чийто отговор не е безспорно установен факт по делото. Следва да се посочи и че в придружаващите стоката документи от производителя – анализен сертификат и сертификат за качество не е отбелязано съдържание на сорбитанов естер, което е в подкрепа на тезата на ответника, че правилно е деклариран тарифният код на процесната стока.

Неоснователно е и възражението на касатора по отношение на неотносимостта на решението по адм. дело № 6168/2021 г. за настоящото съдебно производство. Както и изрично ВАС посочва в Определение № 11392 от 21.11.2023 г. по адм. д. № 10542/2023 г., и по оспорването на административния акт с предмет правилното тарифно класиране на същата стока по същата митническа декларация, и по оспорването на НП, с което е наложена санкция на вносителя за неправилното деклариран тарифен код, следва да се отговори и по двете дела на един и същ въпрос, а именно законосъобразно ли е променен кодът на стоката по Тарик, като този въпрос не следва да бъде разрешен противоречиво.

С Решение № 222 от 10.01.2024 г. по адм. д. № 5755/2023 г. на ВАС е прието, че с оглед липсата на контролна проба за изследване в съдебното производство, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че митническият орган не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса да установи при условията на пълно и главно доказване релевантният за решаване на спора факт, че внесената стока представлява шортънинг или модифицирано палмово масло. И в съдебно административнонаказателното производство не е налице извършена експертиза на проба от процесната стока, въпреки оспорването на резултатите на ЦМЛ, като това обстоятелство сочи на недоказаност на вмененото с НП деяние.

Изложеното налага извод, че касационната инстанция следва да се произнесе по същество на правния спор и да отмени обжалваното НП.

При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника с молба с.д. № 3697/14.03.2024 г. /л. 84 от делото/ се явява основателно.

С Въззивната жалбата вх. № 3650/07.09.2021 г. ответникът е представил Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2021 г. /л. 7 от дело АНД № 232/2021 г. на РС - Девня/ и доказателства за извършване плащането на уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, ведно с начислено ДДС. По КАНД № 580/2023 г. на АдмС – Варна също са представени доказателства за извършено плащане на уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съдът намира, че в тежест на касатора следва да се възложат разноски в общ размер на 840 лева, представляващи адвокатските възнаграждения за въззивна и касационна инстанция. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и конкретния обем на предоставената правна помощ.

На основание чл. 227, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 84 от 23.07.2021 г., издадено от с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ (понастоящем ТД „Митница - Варна“), с което на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН, вр. с чл. 175, ал. 1 и 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗАНН на „Милки груп био“ ЕАД, с [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 960,63 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, с [ЕИК] сума в размер на 840 лева, представляваща адвокатски възнаграждения за въззивна и касационна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.