Решение по дело №13656/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                         26.10.2021г.                               Град     С. 

 

                                                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                          Първо ГО, 30 състав

На двадесет и шести октомври                                                   Година 2021

В закрито заседание в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело №13656  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца М.М.Г., чрез адв. Ф., в която, съгласно изричните указания на САС, дадени с определение от 24.06.2021г. по гр. д. №1525/2021г., се съдържа искане с пр. осн. чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 02.02.2021г. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че  е сезиран само с иск по чл.40 от ЗЗД. Ищецът поддържа, че с исковата молба и уточнителните молби е предявен главен иск срещу ответниците за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт. №176, том11, рег.№4184, дело №338.2010г. поради накърняване на добрите нрави. Искът за прогласяване недействителността на същата сделка като сключена във вреда на представлявания е бил предявен като евентуален.

Ответникът Н., чрез назначения му особен представител, взема становище за неоснователност на молбата за допълване на решението. В указания им срок, останалите ответници по делото не вземат становище.

Молбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С оглед характера на исканото допълване, съдът намира, че не е необходимо разглеждане на делото в открито съдебно заседание.  По същество съдът намира следното:

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Основанието на това процесуално право произтича от пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет, очертан с чрез посоченото в обстоятелствената част на исковата молба основание и заявения петитум.

Съгласно изложеното в исковата молба и уточнителните молби, твърди се, че процесният договор за покупко-продажба е сключен при явно неизгодни условия – продаден от ответницата Г., лично и като представител на своя съпруг ищеца Г., на ответниците Н., на цена много по-ниска от пазарната, от което се извежда, че представителят Г. не е действала добросъвестно и в интерес на представляваното лице – ищеца. След даването на съответните указания от страна на съда, с молба от 21.11.2019г. ищецът изрично е поддържал, че ответницата Г. се е споразумяла с ответниците Н. в негова вреда, като с уточнителна молба от 20.12.2019г. е формулирал изричен петитум в смисъл – да бъде признато за установено в отношенията му с ответниците, че процесният договор за покупко-продажба е сключен при явно неизгодни условия и не е породил действие спрямо ищеца.

Други твърдения за наличието на конкретно противоречие с добрите нрави, извън така описаното сговаряне във вреда на представлявания, не са наведени. Ето защо, с определението си по чл.140 от ГПК и изготвения по делото проекто-доклад, съдът е определил, че е сезиран само с един иск – с пр. осн. чл.40 от ЗЗД. В о.с.з. по делото, проведено на 09.10.2020г. адв. М., проц. представител на ищеца, не е възразила срещу така направения проекто-доклад, при което същият е бил обявен от съда за окончателен. Едва с писмените бележки по делото за първи път адв. М. е поддържала, че е предявен и друг иск – за прогласяване нищожността на процесния договор като накърняващ добрите нрави.

Основание на иска е не правната квалификация на искането, а фактите, от които то произтича и които ищецът е длъжен да посочи на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Правната квалификация се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането. Определянето на  правните последици от посочените фактически твърдения, както и правната квалификация на предявения иск, е изцяло в правомощията на решаващия съд.

Накърняване на добрите нрави е налице например, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато се ограничава прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията; когато се уговарят имуществени облаги за сключването на брак, даването на съгласие за осиновяване и др. В посочените примери се касае до сделки, които противоречат на добрите нрави, тоест на норми от морален характер, които  получават правно действие при оценката на извършените в тяхно противоречие сделки. Подобни твърдения в исковата молба и уточнителните молби не се съдържат.

Договарянето при недобросъвестното представителство се приема в правната доктрина като подвид на противонравствените сделки. В съдебната практика последователно се застъпва становището, че макар и осъществени чрез противното на добрите нрави действие по сговаряне във вреда на представлявания, сделките по чл.40 от ЗЗД са относително недействителни, което личи ясно от текста на самата разпоредба „...договорът не произвежда действие за представлявания”, от което произтича и разликата с абсолютно нищожните сделки по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Като взе гореизложеното предвид и най-вече липсата на твърдения за други пороци на атакуваната сделка, освен твърдението, че същата е сключена във вреда на представлявания при договаряне на цена, много под пазарната, както и изрично формулираното искане да бъде признато за установено, че същата не е произвела действие спрямо ищеца, съдът намира, че не са налице предпоставките за промяна на становището му относно броя и вида на предявените искове, предмет на делото, а именно – че е сезиран само с един иск, с правно основание чл. 40 от ЗЗД, за установяване относителната недействителност по отношение на ищеца М.Г. на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на собствената му ½ ид.ч. от процесния апартамент. Липсва основание за допълване на решението, тъй като съдът намира, че се е произнесъл по целия спорен предмет. Молбата за допълване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допълване на съдебното решение от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. №13656/2019г.  по описа на СГС, I ГО, 30 с-в, съдържаща се в постъпилата по делото въззивна жалба от М.М.Г., чрез адв. Ф., с вх. № 285270/26.02.2021г., като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: