Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр. ВРАЦА,26.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на десет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:М.
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като
разгледа докладваното от мл.
съдия Никифорски в.гр.дело N 255 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3433 / 06.03.2019 година, подадена от адвокат М.Д., в качеството и на особен представител на М.Д.Д. срещу Решение № 147 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 2290/18г. по описа на РС- гр. Враца.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение на РС - гр. Враца, като
неправилно,противоречащо на материалния и процесуалния закон.
С подадената въззивна жалба се обжалва изцяло
Решение № 147 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 2290/18г. по описа на РС- гр. Враца.
На първо място се посочва, че от
представените доказателства е видно, че ответника не е получавал уведомление по
чл.99, ал.З от ЗЗД, като не е ясно дали е спазен срока в хипотезата на чл.147
от ЗЗД. Твърди се, че по делото липсва каквото и да е уведомяване на ответника.
Същият не е уведомяван за каквато и да била претенция от страна на ищеца.
Навеждат се доводи също така, че клаузата,
с която е договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 31.72 % на
договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а тази, с която се
уговаря годишен процент на разходите за заема в размер на 36.61 % също е
нищожна поради противоречие с добрите нрави
на основание чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се на следващо място, че в
конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК, тъй
като договора е недействителен на основание чл.11, ал. 1. т. 9 и т.10 от ЗПК.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, която е
депозирала писмен отговор на жалбата.
В същия се твърди, че обжалваното решение е правилно, а
подадената въззивна жалба неоснователна.Излагат се подробни съображения в тази
насока.
Посочва се, че правилно, аргументирано и
законосъобразно съда в постановеното съдебно Решение № 147/18.02.2019 г. по гр.
д. № 2290/2018г. по описа на PC- Враца е
изложил аргументи, базирани на трайната
съдебна практика.
За законосъобразен се намира и извода на съда, че
е доказано надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а възраженията в отговора на исковата молба в тази връзка са
неоснователни.
За неоснователно и неприложимо в конкретния случай
се намира възражението на особения представител по чл. 147 от ЗЗД, като се
твърди, че не става ясно защо се намесва фигурата на поръчителство, след като
ответника М.Д.Д. е кредитополучател, а и по Договора за стоков кредит №
118848/22.08.2015 г. не е учредявано поръчителство въобще.
Твърди се, че е неоснователно и възражението,
заявено във въззивната жалба за нищожност на клаузите от договора, с които са
уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 31,72% и годишен процент на
разходите от 36,61% поради противоречие с добрите нрави и неравноправност, като
се посочва, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. А съгласно ал. 5, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, какъвто не е настоящия случай.
Иска се от въззивния съд да отхвърли изцяло
подадената жалба и да потвърди решението на PC - гр. Враца, като и присъждане
на направените деловодни разноски.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр. Враца е валидно и допустимо.
Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** искове на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване, че М.Д.Д. ДЪЛЖИ НА ищеца: сумата от 835,08 лева – главница, дължима по Договор за стоков кредит № 118848/22.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 120 лева – заемни такси и разноски, сумата от 295,79 лева – неплатена редовна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.08.2015 г. до 03.10.2016 г., сумата от 46,15 лева – лихвена надбавка за периода от 11.09.2015 г. до 03.10.2016 г., сумата от 25,94 лева – разноски за държавна такса и сумата от 300 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3981/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.Така предявените искове са уважени от първостепенният съд, като същия е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за разликата над уважения размер от 139,29 лева до пълния предявен размер от 295,79 лева..
СЪДЪТ Е ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 654,28 лева /шестстотин петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ - разноски в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 286,61 лева /двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 3981/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената част на исковете.
В исковата молба ищеца твърди, че на 15.03.2017 г. между него и „Банка ДСК“
ЕАД е сключен Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, по силата на
който „Банка ДСК“ ЕАД като цедент прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
като цесионер вземанията към ответника Д., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви.
Посочва се, че вземанията спрямо ответника Д. произтичат от сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 118848/22.08.2015 г., по силата на
който заемодателят предоставил на ответника – заемополучател сума в размер на
835,08 лева, като ответникът се задължил да върне заемната сума в срок от 12
месеца от неговото усвояване.Твърди се също така, че договорът е подписан при
общи условия, които кредитополучателят е приел и получил с подписване на
договора.Кредитът бил усвоен еднократно, безкасово по сметка на търговеца и се
погасява по сметка с IBAN: ***, чрез погасителни вноски съгласно погасителен
план към договора. Уговорено било, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент от 31,72%. Заявява се /уточнителна молба вх. № 9079/18.06.2018 г./, че
сумата от 120 лева – заемни такси и разноски се начислява еднократно, когато
при настъпване на крайния падеж, има дължими суми по кредита. Таксата се
сторнира, в случай, че кредитополучателят заплати дължимите суми в 3-месечен
срок от настъпване на изискуемостта. Относно сумата от 46,15 лева се сочи, че
съгласно параграф VI от общите условия, при забава на плащането на месечна
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 пункта.Ответникът дължи наказателна надбавка за забава за
периода на забавата от 11.09.2015 г. до 03.10.2016 г.
Сочи се, че „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила своето договрно задължение,като
превела уговорената сума от 835,08 лева по сметка на търговеца „Техномаркет
България“ АД. От своя страна, ответникът допуснал забава в плащанията, като към
датата на подаване на заявлението е настъпил крайният падеж на договора, който
е на 23.08.2016 г.
По депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД заявление са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3981/2016 г. по описа на РС – гр.
Враца. Налице е писмено потвърждение от цедента, а съгласно изрично
предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД пълномощно, цесионерът „ОТП Факторинг
България“ ЕАД изпратил до ответника уведомително писмо за прехвърляне на
вземанията.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен
състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан с дължимостта от ответника на сумата от 835,08 лева – главница, дължима
по Договор за стоков кредит № 118848/22.08.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 120 лева – заемни такси и разноски, сумата от
295,79 лева – неплатена редовна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 22.08.2015 г. до 03.10.2016 г., сумата от 46,15 лева – лихвена
надбавка за периода от 11.09.2015 г. до 03.10.2016 г., сумата от 25,94 лева –
разноски за държавна такса и сумата от 300 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3981/2016 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
3981/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, че по депозирано от
„Банка ДСК“ ЕАД заявление е издадена Заповед № 2644/10.10.2016 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК против М.Д.Д. е
издадена Заповед № 2644/10.10.2016 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати
на кредитора сумите от: 835,08 лв. - главница, дължима по договор за стоков
кредит № 118848/22.08.2015 г.; 120,00 лв. –заемни такси и разноски; 295,79 лв.
- договорна лихва за периода от 22.08.2015 г. до 03.10.2016 г.; 46.15 лв. –
лихвена надбавка за забава за периода от 11.09.2015 г. до 03.10.2016 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2016 г. до изплащането на
вземането; разноските по делото – 25,94 лв. държавна такса и 300,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 9927/10.10.2016 г. по същото ч.
гр. д. е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист, като такъв е издаден на 11.10.2016
г.
Обсъжданата заповед за изпълнение е била връчена от ЧСИ Ц.Д. на длъжника
при условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което с
Определение № 951/24.04.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването, както и на
основание чл. 415, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението по изп. д. № 20169000401434
по описа на ЧСИ Ц.Д..
Видно е от приложения по делото Договор за стоков кредит №
118848/22.08.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника Д.
като кредитополучател, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 835,08 лева, целта на който е закупуване на продавана от
„Техномаркет България“ АД стока – мобилен телефон Samsung S5 на стойност 869
лева, както и за сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД
пакет „Стандарт+“ с еднократна застрахователна премия 52,98 лева. В чл. 3 е
уговорено,че сумата по кредита се усвоява еднократно и безкасово по сметка на
търговеца, респективно по сметка на застрахователя. Кредитополучателят се
задължава да върне усвоения кредит за срок от 12 месеца, като заплаща
погасителните вноски съгласно погасителен план към договора, с падежна дата до
10 число на съответния месец. В чл. 6 и чл. 7 от договора са уговорени годишен
процент на разходите 36,61%, годишен лихвен процент 31,72%, лихвен процент на
ден 0,0881% и общо задължение 835,08
лева.
В чл. 12 от Договора за кредит е отбелязано, че е подписан при Общи
условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема.
Установява се от приложения по делото погасителен план, че падежната дата
на последната вноска е 22.08.2016 г.,следователно към датата на депозиране на
заявлението е настъпил крайният падеж на задълженията по договора.
Видно е от представените Общи условия по договори за стокови кредити,
издадени от „Банка ДСК“ ЕАД и Общи условия за застраховане на кредитополучатели
по стокови кредити, издадени от „Групама Животозастраховане“ ЕАД,че същите са
доведени до знанието на кредитополучателя М.Д. и са подписани от
него.
Установява се от приложения по делото договор за покупко – продажба на
вземания (цесия), сключен на 15.03.2017 г., че по силата на същия „Банка ДСК“
ЕАД/ цедент / прехвърля на цесионера – ищец по делото „ОТП Факторинг България“
ЕАД свои вземания, посочени в приемо – предавателен протокол срещу уговорената
покупна цена. Уговорено е, че окончателният размер на вземанията се определя с
подписването на приемо – предавателния протокол. Представено е извлечение от
приемо – предавателен протокол от 28.03.2017 г., подписан от представители на
„Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, видно от който под № 5118 е
вписан Договор за стоков кредит с кредитополучател М.Д.Д., ЕГН **********, от
22.08.2015 г. със срок до 22.08.2016 г. със задължение към 27.03.2017 г. в общ
размер на 1 760,56 лева, от които 835,08 – главница, 341,94 лева –
възнаградителна лихва, 40,60 лева – законова лихва, 120 лева – такси, 422,94
лева – съдебни разноски. Представено е и писмено потвърждение за извършената
цесия от цедента „Банка ДСК“ ЕАД.
Представено е пълномощно, с което цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава
цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземанията, цедирани с Договор за покупко – продажба на вземания
(цесия) от 15.03.2017 г.
Представено е уведомление за извършената цесия до длъжника М.Д., което
видно от обратната разписка, се е върнало на 22.05.2017 г. с отбелязване
„непотърсено“.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред Районният съд е назначена и
изслушана съдебно - счетоводна експертиза.Установява се от заключението на
вещото лице,че сумата по кредита е усвоена, като на 22.08.2015 г. „Банка ДСК“
ЕАД е превела по банковите сметки на „Техномаркет България“ АД сумата от 782,10
лева и по сметка на застрахователя – сумата от 52,98 лева. Общият размер на усвоения стоков кредит е
835,08 лева. Кредитополучателят не е внасял никакви суми за погасяване на
задължението си. В отговор на задачите за размера на дължимите суми, вещото
лице е представило два варианта – съгласно погасителния план и съгласно чл. 14
от ОУ към договора, т. е. когато след настъпване на крайния падеж на договора,
е налице неизпълнение на някое от задълженията по същия.Предвид неизпълнение на
задължения по договора от кредитополучателя, дължимите по договора суми са
определени, както следва: 835,08 лева – главница, 139,29 лева – просрочена
редовна лихва за периода от 22.08.2016 г. до 03.10.2016 г., 49,97 лева –
санкционираща лихва за забава за периода от 11.09.2016 г. до 03.10.2016 г., 120
лева – такса изискуемост. Относно „такса изискуемост“ от 120 лева, вещото лице
пояснява, че е начислена съгласно чл. 14 от ОУ и т. 10 от Тарифата на банката,
съгласно които тази такса е дължима, когато след крайния падеж остане дължима
сума.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до дължимостта от ответника на сумата от 835,08 лева
– главница, дължима по Договор за стоков кредит № 118848/22.08.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2016
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 120 лева – заемни такси и
разноски, сумата от 295,79 лева – неплатена редовна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 22.08.2015 г. до 03.10.2016 г., сумата от 46,15 лева –
лихвена надбавка за периода от 11.09.2015 г. до 03.10.2016 г., сумата от 25,94
лева – разноски за държавна такса и сумата от 300 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
3981/2016 г. по описа на РС – гр. Враца. За да уважи
предявения иск, районният съд е направил
извод за наличие на предпоставките за уважаване на иска.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от
районния съд мотиви за уважаване на предявения установителен иск и на основание
чл.272 от ГПК, поради което препраща и към тях. Съображенията за това са
следните:
Въззивния съдебен състав намира, че са налице
всички материално правни предпоставки / юридически факти/ за уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Преди да изложи съображения за правилност на
изводите на Районния съд от правна страна, настоящият съдебен състав намира, че следва да вземе отношение
по действителността на договора.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикалане
изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка съдът констатира,
че така сключения договор е действителен. Договорът за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г./.В нормата на чл. 22 ЗПК е регламентирано,че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, при ясно и недвусмислено постигнато съгласие относно размера на
предоставения заем, общият размер на плащанията /включително с посочен размер
на първоначална вноска/, стоката или услугата и нейна цена – раздел финансирани
стоки и услуги; лихвения процент по кредита и годишният процент на разходите,
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността, както и
датите на плащане на погасителните вноски.Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК в случая не намира приложение, тъй като с договора не е уговорен референтен
лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия
случай.
На първо място следва да се посочи, че е установено
по несъмнен начин от представения по делото Договор за стоков кредит №
118848/22.08.2015 г.,а и не е налице спор по този въпрос между страните, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ ЕАД /
кредитодател / и М.Д. / Кредитополучател / Договор за стоков кредит № 118848/22.08.2015
г., по силата на който заемодателят предоставил на ответника – заемополучател
сума в размер на 835,08 лева, като ответникът се задължил да върне заемната
сума в срок от 12 месеца от неговото усвояване.
Установено е
на следващо място, от приложения по делото договор за покупко – продажба на
вземания (цесия), сключен на 15.03.2017 г., че по силата на същия „Банка ДСК“
ЕАД/ цедент / прехвърля на цесионера – ищец по делото „ОТП Факторинг България“
ЕАД свои вземания, посочени в приемо – предавателен протокол срещу уговорената
покупна цена. Представено е извлечение от приемо – предавателен протокол от
28.03.2017 г., подписан от представители на „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, видно от който под № 5118 е вписан Договор за стоков кредит с
кредитополучател М.Д.Д., ЕГН **********, от 22.08.2015 г. със срок до
22.08.2016 г.От приложеното по делото
пълномощно се установява,че цедентът „Банка
ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми от
името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Договор за покупко –
продажба на вземания (цесия) от 15.03.2017 г.
От приложеното по делото уведомление се установява,
че длъжникът е уведомен от цесионера за извършената цесия, като е видно от обратната разписка, че същото се е
върнало на 22.05.2017 г. с отбелязване „непотърсено“.При това положение следва
да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради
което неоснователно се явява твърдението на защитата за ненадлежно уведомяване
на длъжника.В редица свои решения ВКС се е произнесъл по въпроса, като е
постановил, че няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати
съобщение до длъжника, доколкото не се касае за лично и незаместимо дествие.В
този случай новият кредитор / цесионера/ не действа от свое име и за своя сметка, а като представител на
цедента.
Установява се и от приложения по делото погасителен
план, че падежната дата на последната вноска е 22.08.2016 г., поради което към
датата на депозиране на заявлението е настъпил крайният падеж на задълженията
по договора.
Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба,
че уговореният размер на
възнаградителната лихва от 31,72% и годишен размер на разходите в размер на 36,61%
противоречат на закона и добрите
нрави.Същите не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, включително и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Що се касае до възражението на особения представител по чл. 147 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че следва да отбележи само, че ответника М.Д.Д. е
кредитополучател, а и по Договора за стоков кредит № 118848/22.08.2015 г. не е
учредявано поръчителство въобще, поради което възражението е неотносимо към
настоящия спор..
На последно място следва да се отбележи, че
съобразявайки заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна
експертиза, Районният съд правилно е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за разликата над уважения размер от 139,29 лева до пълния предявен
размер от 295,79 лева.
При изложените съображения,
съдебния състав намира, че вземането на ищцовото дружество е възникнало на
твърдяното основание, поради което предявеният установителен иск е основателен
и правилно е уважен от контролирания съд.
Предвид гореизложеното,
настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва
да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските: Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК М.Д.Д., ЕГН ********** следва да бъде
осъден да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *** направените в
настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съдебният състав
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, справедливото
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 150.00 лв. / сто и петдесет лева /. М.Д.Д.,
ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *** и
сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 200 / двеста лева/ - заплатен депозит за назначен особен
представител.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147 от 18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2290/18г.
по описа на РС- гр. Враца.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *** сторените разноски за настоящата инстанция в
размер на 350.00 лв./ триста и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........